Любими книги и поредици

[bouquet]

Аз се подлъгах по тази история, която е първа в книжката, та я прочетох цялата, че е другата купих. Разочарована съм, но ги подарих книгите. Дано им се радват!

[Албена]

Аз не обичам да препрочитам книги,колкото и да са ми харесали.Обаче обичам да чета поезия отново и отново. Христо Фотев,Борис Христов,Емили Дикенсън,Есенин,Блок,Пастернак,Цветаева...

[Гео, граф]

В друга една част от гората пък, млад шаман преминаваше особено важен етап от обучението си. Беше ял от свещената мишеморка, беше пушил светена ризома, грижливо бе счукал на прах и бе пъхнал във всичките си отвърстия мистичната гъба и сега, седнал по турски под един бор, се съсредоточаваше първо за да установи контакт с необикновените и чудни тайни в сърцето на Битието, но главно, за да не се отвинти и отлети връхната част на главата му. Сини четиристранни триъгълници се въртяха пред очите му. От време на време се усмихваше многозначително на незначителни неща и отронваше по едно „Ау“ и „Пфу“.
Въздухът се размърда и стана това, което той по-късно описа като „Нещо като експлозия, само че назад, нали разбирате?“ и внезапно там, където преди нямаше нищо, се появи голям очукан дървен сандък. Той се приземи тежко върху шумата, спусна десетки малки крачета и се извърна тромаво да погледне към шамана. Тоест, не че имаше лице, но дори и през митологическата мъгла, шаманът с ужас съзнаваше, че го гледа. И то не с добро око. Удивително е колко злобни могат да бъдат една ключалка и няколко дупки от чеп.
За негово силно облекчение сандъкът някак си вървешком повдигна рамене и се понесе в лек галоп между дърветата. Със свръхчовешко усилие шаманът си припомни правилната последователност от движения за изправяне и дори успя да направи няколко крачки преди да погледне надолу и да се откаже, поради това че му се бяха свършили краката.



"Фантастична светлина"
Тери Пратчет

[Гео, граф]

Днес се навършват 73 години от смъртта на Михаил Булгаков. Дори и нищо друго негово да не е чел човек, само Майстора и Маргарита, душевността му е станала една степен по-извисена. Този роман е изчакал да види печат цели 27 години, но затова пък е една от най-великите и емблематични творби на XXв.

'' В бяло наметало с кървава подплата, с провлачената походка на кавалерист, в ранната утрин на четиринайсетия ден от пролетния месец нисан в покритата колонада между двете крила на двореца на Ирод Велики излезе прокураторът на Иудея Пилат Понтийски ... ''


''— В какво искаш да ти се закълна? — попита вече много оживено развързаният.
— Ами в живота си, да речем — отвърна прокураторът, — тъкмо е време да се кълнеш в него, защото той виси на косъм, знай това!
— Може би мислиш, хегемоне, че ти си го окачил на косъм? — попита арестантът. — Ако е тъй, много се лъжеш.
Пилат потрепери и процеди през зъби:
— Аз мога да прережа този косъм.
— И в това се лъжеш — възрази с ведра усмивка арестантът и вдигна ръка да скрие лице — от слънцето — съгласи се, че да пререже косъма може навярно само оня, който го е окачил ...''

Майсторът разказваше на Иван Бездомни как са се срещнали с Маргарита :

'' - Любовта изскочи пред нас, както изскача изпод земята на някоя уличка убиец, и ни прониза и двамата едновременно. Да, любовта ни прониза мигновено. Разбрах го още същия ден, още след час, когато се озовахме, слепи за града наоколо ни, пред стената на Кремъл, на крайбрежния булевард ... Тя идваше при мене всеки ден, а почвах да я чакам още от сутринта. Очакването се изразяваше в това, че местех предметите по масата. Десет минути преди тя да дойде, сядах до прозорчето и почвах да се ослушвам кога ще хлопне вехтата вратичка. Колко странно: преди да я срещна, в нашето дворче рядко влизаше някой, направо казано, никой не влизаше, а сега ми се струваше, че целият град се е устремил към него. Хлопне вратичката, сърцето ми трепне, и представете си, точно срещу лицето си непременно ще видя през прозорчето нечий мръсен ботуш. Точиларят. Но кому в нашата къща е изтрябвал точилар ? Какво ще точи ? Какви ножове ? ...''

И накрая очаквам отнякъде да изскочи дебел черен котарак и да ревне :

'' - Сеансът свърши ! Маестро ! Пердашете марш !''

[bettym]

Когато се гмурнах в този форум, бях убедена, че е изграден само от перфектни цветари/ки и, да си призная, подходих с комплекс при представянето си, защото от мен цветарка не знам дали ще стане някога, но....четейки всичко, защото всъщност това е хобито ми откакто се помня - четенето, останах с убеждението, че освен цветарки, тук има мно-о-ого умни и интелигентни момичета и момчета, та, едва поела си дъх от последната прочетена книга, реших, че трябва да ви кажа за нея. Още повече, че открих, че авторката е българка, която се крие зад западно звучащ псевдоним, който, забележете "идва от латинските наименования на бръшляна и мушмулата- hedera helix и mespilus germanica". Опа-а-а, може би е и цветарка
Та, всъщност, става дума за поредица, безплатно публикувана в chitanka.info. Първата част е "Демон, юда и магьосник", а втората "Билкова отвара от рог от еднорог", третата се пише сега Авторката - Хедър Меспи, е страхотен майстор на фентъзито. Книгите и ме карат да се вкопча в текста и да пренебрегна всички домакински задължения, без капка угризение
А тук http://xquisites.blogspot.com/2013/05/blog-post_31.html" onclick="window.open(this.href);return false; попаднах на интервю с нея.
Така че, мили цветари и цветарки, когато си почивате от оформянето на прекрасните ви градини, отворете читанката и ако си падате по приказки, тази определено ще ви хареса.
А ако Хедър Меспи е сред вас - стискам палци за третата книга!

[Гео, граф]

Предизвикана от предишния пост прочетох Демон, юда и магьосник, а сега дочитам Билкова отвара ... Не мога да се възторгна толкова, особено от първата книга, в която личи неувереното писане, малко поизтърканите клишета, героите с плоски образи, липсата на пълнокръвие и колорит, но това са си моите лични, субективни възприятия. Иначе идеята е интригуваща, щом реших да прочета и втората книга ( признавам, малко скептично настроена ). Обаче се оказа, че продължението е две нива нагоре. Очевидно авторката е израстнала и голяма част от казаното по-горе е туширано и повествованието звучи значително по-естествено и интригуващо. Оставам с надеждата третата книга да е още по-добра ...

В смисъла на темата бих предложила едно друго българско фентъзи, което лично мен ме впечатли силно, въпреки че и там първата книга е най-грапава и неизгладена, но и така ми харесва. Става дума за Да пробудиш драконче на Николай Теллалов. Ако ви се чете такъв тип литература, ще останете приятно изненадани от свежестта на идеите му, а и не на последно място от силното му патриотично чувство. Няма да обяснявам повече ...

[Гео, граф]

Иначе много занимателна фентъзи-поредица са двете малко известни, свързани трилогии на Робин Хоб ( която също е жена впрочем ) Придворният убиец и Шутът и убиецът. Започнеш ли ги, няма отърване докато не ги завършиш !

[milena02]

Благородно ви завиждам, че можете да четете фентъзи. Аз не мога. Нямам въображение явно. Мъжът ми чете и се забавлява доста с такива поредици, а аз гледам накриво отстрани и мрънкам, че след първата половина на ХХ век няма литература. Иначе на теория знам, че ако искаш добър социален роман, ще го намериш сред фантастиката, а ако ти се чете свеж исторически роман - търси го сред фентъзито.

[nadin]

Едно време много четях и то кво ли не ама напоследък забелязвам че се ограничавам с лесно смилаеми, незатормозяващи плажни четива, които се забравят два дена след като си ги прочел . Просто ежедневието ми е такова че не ми се четат тежки книги описващи нерадостните човешки съдби които всеки ден гледам по телевизията. Та в тази връзка си изтеглих от читанката книгите на Гай Гавриел Кай щото бяха в графата фентъзи. И бях страшно приятно изненадана, защото се оказа че човека пише уж фентъзи ама не съвсем. В книгите му няма изобилие от магьосници и дракони, но пък за сметка на това има история , и интриги подобни за тези описани от Морис Дрюон за френския двор, и реалистични човешки характери и всичкото това описано със стил и език на много високо ниво. Горещо го препоръчвам на всички които обичат хубавите книги, които нямат много общо с действителността. А за тези които не знаят нищо за автора ето един линк с малко инфо:
http://www.starlighter.info/br_k_2006/fan1.html

[calico]

Благородно ви завиждам, че можете да четете фентъзи. Аз не мога. Нямам въображение явно. Мъжът ми чете и се забавлява доста с такива поредици, а аз гледам накриво отстрани и мрънкам, че след първата половина на ХХ век няма литература. Иначе на теория знам, че ако искаш добър социален роман, ще го намериш сред фантастиката, а ако ти се чете свеж исторически роман - търси го сред фентъзито.

прочети трилогията на Зелазни и ще видиш че можеш да четеш фентъзи. просто опитай, знам че ще ти хареса
това е първата- "Ако с Фауст не успееш"

http://chitanka.info/text/3428-ako-s-faust-ne-uspeesh