Хоя (Hoya) - описание на видовете

[Moria]

Прелестница!
Гледай ти съвпадение, тъкмо за тази хоя смятах да пускам следващия материал.


п.с. Йори, радвам се, че албумите ти вече са оправени.

[Shanel]

и аз

[Moria]

Hoya davidcummingii

Hoya davidcummingii Kloppenburg, 1995


Дълги гидини тази хоя D. Liddle предлага като H. gracilis Schlechter, а др. продавачи – като H. Angustifolia. През 1995 г. Клоппенбург сравнява растението, което взел от D. Liddle с хербаризираните листа и оригиналното описание на Шлехтер.Оказва се, че ствава дума за различни растения.
През 1995 г. в списание Fraterna” №2 е описан нов вид хоя. Наречена е на името на австралийския изследовател на хои Девид Каминг., който намира това растение в горите , недалеч от филипинското езерото Булусан.
И макар, че точно този регион е добре проучен от ботаническа гледна точка, все пак Каминг успява да открие нов вид хоя, която се среща доста рядко в природата.
Листата на Hoya davidcummingii са гладки, заострени, тъмно-зелени на цвят с по-тъмни краища. Достигат дължина 4-10 см и ширина до 2.5 см.


Разстоянието между възлите е 3-4 см. Дръжките на листата са не по-дълги от 1 см. Характерно е образуването на въздушни корени точно под листните възли. Това следва да се има предвид при вкореняването на тази хоя в субстрат.

H. davidcummingii цъфти с удивително привлекателни малки цветчета. Обикновено зацъфтява още в ранна възраст и цъфтежа може да продължи цяла година.

Йори.

Цветоносът е до 2 см дълъг, зелен, гладък.

Съцветието се състои от 10 до 20 малки (около 1 см в диаметър) пурпурно червени цветчета. По средата венчелистчетата са оцветени тъмно оранжево , а вътрешната корона е червена с жълто. При пълно разкриване на цветовете венчелистчетата се подгъват леко назад.


Диа

и ОЩЕ

Цветовете не отделят нектар и имат приятен лек аромат. Задържат се до 5 дни.
Тази хоя се отнася към групата Acanthostemma.

[Blue sky]

Мория, страхотна работа , чак ми се приисква да си взема някоя от тези красавици

[lila]

Hoya thomsonii Hooker, 1883

Покорно благодаря
Ще я дръпна на сянка, сутрин я огрява слънце.

[Moria]

... чак ми се приисква да си взема някоя от тези красавици

ама това е целта бе, да ви зарибявам. Тез "научните работи" и без това никой не ги чете.

Покорно благодаря

От вече отглеждащите хои благодарности приемам само в зелено

[lila]

Покорно благодаря

От вече отглеждащите хои благодарности приемам само в зелено

Наличностите са само в русо

[dora]

Сега като сте такива лоши искам от тази с карамеления аромат и ..... спирам с шоколадите
Искането си е АсЕлЮтно сериозно.

[Moria]

Hoya cumingiana


Hoya cumingiana Decaisne, 1844
Хоята на Къминг.
А кой е той?

Хю Къминг е известен английски колекционер и изследовател Hugh Cumming

(Еднин любопитен факт за орхидеено изкушените . Неговото име носят и Podochilus cunmigii и Coelogyne_cumingii.
А Vanda lamellata ,Dendrobium anosmum , Dendrobium superbum, Grammatophyllum scriptum , Phalaenopsis ambilis var aphrodite са само част от видовите орхидеи въведени благодарение на неговия колекционерски труд.)

И така през 1835 г Хю Къминг започва експедиция на Филипините, и тук на о-в Миндоро открива и хоята, наречена по-късно от Decaisne в негова чест Cumingiana.
( бел. В литературата може да се срещне изписана по два начина "cumingiana" или "cumingeana". Decaisne все пак я описва като cumingiana. )

На филипинските о-ви се срещат три близки вида: H. cumingiana, H. densifolia,H. golamcoiana.
Някои изследователи все още ги смятат като като различни форми на вида Hoya cumingiana.

Методичното унищожаване на филипинските гори , което ограничава жизненото пространство на повечeто растения и ги застрашава от изчезване не се е отразило на Хоя къмингиана.
Причината за това е високата плодовитост на тази хоя. Тя разпръсква многобройните си , изключително жизнеспособни семена , които могат да съхранят своята кълняемост в продължение на година.
Расте не като лиана, а като храст, опирайки дългите си клони на близките дървета.
Ако наблизо няма подходяща опора, тогава клоните й увисват.

Тази хоя е любимка на повечето колекционери, заради очарователните си ароматни цветове, а също и заради факта, че не достига големи размери.
Листенцата й са малки (2 - 3 см дължина и 1,5 - 2 см ширина) . Те израстват върху късите си дръжчици плътно едно до друго , като нанизани върху стеблото.



Цветовете се образуват непосредствено под листните възли.

Те са забележителни със своето контрастно оцветяване : златисто-жълти с пурпурна сърцевина.

Отделят силен мускусен аромат ( според някои колекционери аромата е цитрусов примесен с кокос).
Всяко съцветие има от 8 до 10 цветчета.
Издържат около седмица.След прецъфтяването цветоносите падат.
Обикновено Hoya cumingiana цъфти средата и края на лятото.
В естествената си среда Hoya cumingiana вирее на варовити почви.Затова се препоръчва при стайното й отглеждане в почвата да бъде вкарана вар (натрошени мидени черупки или раковини).
Hoya cumingiana трябва да бъде отглеждана на ярка светлина , без да се излага на пряко слънце.
Полива се умерено, понася кратки периоди на засушаване.
Оптимална температура 20-25 С. Зимата – около 10С.
Hoya cumingiana се отнася към групата Plocostemma.

Източник:
http://www.simones-hoyas.de

[Shanel]

фук-фук

Започна да се отваря Hoya purpureo-fusca, още незнам мирише ли и на какво, но нямах търпение да я покажа
Още не е разцъфнала съвсем