Форум HobbyKafe.com

Марсиански хроники
Соларис
в първата десетка

Ами Гео, предполагам че в класацията са се намесили основно младежи, и те старите неща не ги знаят.
За мен Дюн е класиката в жанра, но май я има в списъка.
също и Хрониките на Амбър.

а най ми е любима четирилогия "Ако с Фауст не успееш", "Донесете ми главата на принца"....и кои още бяха две, на Зелазни.
И в този списък няма и една от руската фантастика, нито на Станислав Лем, нито братя Стругацки а разказите на Лем и за звездния навигатор Пиркс са си пак класика.

какво да се прави, особености на времето

Ама разбира се !!! Понеделник започва в събота и Соларис - къде ми беше ума

Много харесах книгата "Край Пиедра седнах и заплаках" от Коельо.Прочетох я за 3 дни, 3 пъти,много нежна и истинска.

Мда, в другата тема май споменах, че препрочитам Велизарий на Грейвс. След него ще продължа направо със Златното руно на същия

Тук, по-нагоре в темата (макар и постове от 2012г.), се споменава "старата" фантастика, която много обичах, чудя се обаче, ако сега тръгна да ги препрочитам, дали няма да се разочаровам .

Di_Va написа:Тук, по-нагоре в темата (макар и постове от 2012г.), се споменава "старата" фантастика, която много обичах, чудя се обаче, ако сега тръгна да ги препрочитам, дали няма да се разочаровам .

И аз много ги харесвах,имаше едни разкази от Робърт Шекли.Четах ги наскоро и да т кажа,Диве,не се разочаровах!

Я каква тема сме имали, пък да не знам! То аз предимно препрочитам, рядко посягам към нещо ново.
Има две книги обаче, които чак ме тревожат. Откривам нещо маниакално в отношението ми към тях. Препрочитам ги ритуално минимум два-три пъти в годината и естествено ги знам наизуст. Едната е "Престъпление и наказание" на Достоевски, а другата е "Сговор на глупци" на Джон Кенеди Тул. И двата романа са масово мразени от хората.
Десетки пъти съм чела също така: "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин, "Споразумението" на Елия Казан, "Шагренова кожа" на Балзак, "Анна Каренина" на Толстой, "Скитникът между звездите" на Джек Лондон и разказите на Чудомир. А онова (предимно от класиката), което съм препрочитала по 4-5 или 2-3 пъти, няма чет и брой.
Мисля си, че книгата си е една и съща, но ние сме различни всеки път, когато я отворим. И затова откриваме нови неща в нея. Пробвайте сега да прочетете "Пипи Дългото Чорапче", ще се смаете!

milena02 написа:Я каква тема сме имали, пък да не знам! То аз предимно препрочитам, рядко посягам към нещо ново.
Има две книги обаче, които чак ме тревожат. Откривам нещо маниакално в отношението ми към тях. Препрочитам ги ритуално минимум два-три пъти в годината и естествено ги знам наизуст. Едната е "Престъпление и наказание" на Достоевски, а другата е "Сговор на глупци" на Джон Кенеди Тул. И двата романа са масово мразени от хората.
Десетки пъти съм чела също така: "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин, "Споразумението" на Елия Казан, "Шагренова кожа" на Балзак, "Анна Каренина" на Толстой, "Скитникът между звездите" на Джек Лондон и разказите на Чудомир. А онова (предимно от класиката), което съм препрочитала по 4-5 или 2-3 пъти, няма чет и брой.
Мисля си, че книгата си е една и съща, но ние сме различни всеки път, когато я отворим. И затова откриваме нови неща в нея. Пробвайте сега да прочетете "Пипи Дългото Чорапче", ще се смаете!

Я, виж тиии! Мислех, че никой друг не препрочита периодично едни и същи книги и никой не знае какво носи това.

Във всяка книга можеш да откриеш, това, което търсиш.Повече или по-малко.
Най-доброто от фентъзито не е филмирано.Правата на Властелина са продадени за 10 000 долара и като казали на Толкин що толкоз малко? той отвърнал: това никога не могат да го филмират.