Втори юни - Денят на Ботевите четници

[lila]

Милко Балев не ли беше Троянец
Еххххх пусти Христо Ботев - как си е сбъркАл родното място щеше да го почетеш тогава предполагам

[johnstalker]

Всъщност ти чувстваш ли го като празник този 2. юни?

[lila]

Мда, нали писах - аз съм трето поколение Ботев четник

[johnstalker]

Кога ше почерпиш?

[ravik]

Всъщност ти чувстваш ли го като празник този 2. юни?

А ти постоя ли прав на този празник в 12, за да го почувстваш?

[johnstalker]

Всъщност ти чувстваш ли го като празник този 2. юни?

А ти постоя ли прав на този празник в 12, за да го почувстваш?

За да съм честен - НЕ. Не го правя от -20 години.

[Миша]

А пък аз мисля,че най-лесно е в днешно време да бъдеш циник,трудно е да отстояваш принципи.Но е по-удобно да бъдеш със стадото,там нисичко долу в тревата,трудно е да вдигнеш глава и да поискаш правата си.И нека ние не принизяваме великите,нашето дребнаво живуркане няма да заличи техния героизъм.Може да звучи патетично,но истината не е в цинизма,истината е в тези хора,които не се срамуват да изкачат Шипка,да поднесат цветя на гроба на Ботев,да преклонят глави пред паметта на загиналите.Миналата година ,по средата на лятото ,посетихме гроба на Ботев,не беше никаква паметна дата,беше обикновен делничен ден,но гробът беше отрупан с цветя,не скъпи букети,а обикновени полски цветя.На връщане срещнахме две млади семейства,с малки деца,които също отиваха към гроба.Пътеката беше утъпкана,не от циниците на нашето време,а от тези млади хора,които продължават да чувстват България и които не се срамуват да се нарекат българи.Винаги ще има готови да отрекат,готови да се продадат,но за радост има и такива като Водолейчето,които ще продължат да отстояват българското,независимо от модите и модните настроения.




Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и "Лека нощ" навеки си казахте -

до втората тръба.



Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то - остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

куршума... Спете в мир.



Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.



Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

и майките свети.



Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

от вашето ура.



И тоз венец - той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

над гробни ви хълми.
Новото гробище над Сливница


Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!

[ravik]

Всъщност ти чувстваш ли го като празник този 2. юни?

А ти постоя ли прав на този празник в 12, за да го почувстваш?

За да съм честен - НЕ. Не го правя от -20 години.

Ами ето, как искаш да го почувстваш празника тогава...

[5ia]

Аз постоях. Стоя откакто се помня. И този празник не е само за Ботев. Въпреки, че носи неговото име. Но ако говорим само за Ботев - споко, признали са го в други държави. Много важно, че не го признават в собствената му. Всъщност, както казах, само днес се срамувам, че съм българка. Или по-скоро се срамувам от другите българи. Но това е въпрос на възпитание.

[Миша]

Аз постоях. Стоя откакто се помня. И този празник не е само за Ботев. Въпреки, че носи неговото име. Но ако говорим само за Ботев - споко, признали са го в други държави. Много важно, че не го признават в собствената му. Всъщност, както казах, само днес се срамувам, че съм българка. Или по-скоро се срамувам от другите българи. Но това е въпрос на възпитание.

И ние постояхме,въпреки,че бяхме сами в къщи.И се надявам и вярвам,че е имало още много такива като нас.