В момента чета...

[serena]

Гео 10000+ за всяка дума в последния ти коментар! Това е едната ми любима книга от детско-ученическата възраст. Първо прочетох "Синовете на Великата мечка" и чак след време "Топ и Хари", на която попаднах случайно, ровейки в библиотеката у дома. Не знаех, че е втората част и в мига, в който осъзнах какво държа в ръце, просто зарязах всичко и седнах да чета.
Другата любима книга оттогава и все още е "Граф Монте Кристо" на Дюма. Невероятна книга, наскоро я препрочитах отново.

[Гео, граф]

Серенка, с една идея притеснение писах за Синовете , защото това си е призната детско-юношеска литература и нямаше да се изненадам на някое и друго изхилване. Особено след ''популяризирането'' на Винету, който стана нарицателно заради тъповатото изказване на който там (не искам да го споменавам на това свято място). Не бих могла да кажа колко точно път съм чела трилогията, но поне по веднъж годишно в продължение на бая време, включително и в гимназията. Омагьосваше ме тази естествена и жива история и преживявах всяко приключение. Колко мечти съм измечтала да се боря за справедливост и за свободата на индианците, колко индиански имена се опитах да наложа в живота си, та чак тук успях с тоя ник . Мога спокойно да заявя, че тези книги са част от списъка, който ме е формирал като личност. Там спадат и Граф Монте Кристо, и Без дом (clock, голям рев съм изревала там, голямо чудо ), и Сърце на Едмондо де Амичис, и Книга за джунглата, и Тримата мускетари, и Капитан Немо, после се сринах в молитвена поза в краката на Джек Лондон, захласвах се с разказите на Елин Пелин, Йовков и Чудомир... По живо, по здраво излезнах от пубертета и се хвърлих жабешката из океана качествена и не дотам литература. Започнах да чета като обезумяла (което не е спирало и до днес ) буквално каквото ми видят очите. Добре че разполагах с огромната библиотека на майка ми, та бях застрахована от особено големи недоразумения. Не мога да закова много имена от този период, защото бях наистина всеядна. Любовните ми отношения с Казандзакис, Булгаков, Илф и Петров, Хелър, Маркес, Алиенде са определено от младенческата ми възраст... Но онези индиански книги бяха истинско откровение за мен и останаха завинаги в сърцето ми! Начело с Харка, синът на вожда !

[dung]

Гео!!! И до днес като ме питат коя е любимата ми книга, започвам да изреждам със "Сивовете на Великата мечка" !
И аз я четох за първи път в детско-юношеска възраст, но тогава я четоха и майка ми, баща ми и вуйна ми.
А като играехме на индианци, брат ми беше Харка, а аз Уйнона.

[renimoss]

Гео, браво че спомена "Синовете на Великата мечка"! Отдавна не съм я препрочитала. Ще се поправя. И аз го правех почти всяка година.
От тази книга съм се научила на търпение и да наблюдавам по различен начин природата. Нали работата ми е свързана до голяма степен с щуране из пущинаците и уши и очи са все на ластик. Харка ми беше един от учителите

[сюзан]

Гео, знаеш ли, че тези книги ми бяха настолни едно време /заедно с тези на Карл Май, Жул Верн и пр./ и си мислех, че няма да мога да ги чета сега, че няма да ми са интересни. А почти наизуст ги знаех тогава. Особено харесвах Синовете на Великата мечка. Като се замисля, тя си става за всички възрасти.
Толкова е хубаво да намериш хора, които мислят и чувстват като теб. А в този форум явно сме се намерили единомислещи и то не само по градинарските въпроси.

[Asarina]

Гео, това бяха любимите ми книги!
Харка - синът на вожда; Топ и Хари и Синовете на Великата мечка!
От всичките най-любима ми беше първата, може би защото я четох на 10 -12 години. Единствено нея я имам, другите ги четох от библиотеката. Та сега с твойто линкче, ще си ги сваля от Читанка -та и ще се върна назад във времето. Както е натрупало и сняг като едно време.... супер!

[dung]

Тандемът Престън / Чайлд ме разочарова. Отначало книгата беше много интересна, към средата стана скучна, а към края абсурдна.
Не знам как процедират, но може би единият пише първата половина на историята, а другият я довършва и затова се получава така.

[Гео, граф]

Потопила съм се до връхчето във вълшебната проза на Отар Чиладзе. Книгата е Вървеше по пътя човек

''Това е разказ за ония времена, когато Вани беше все още крайморски град; когато първият грък стъпи върху земята на Колхида и плахо помоли за помощ. В същия този ден, след дълги колебания, морето най-после се реши и се отдръпна на крачка от града...''



Доколкото знам е издавана само веднъж - през 1985г. Твърди кожени корици, невероятно ситен шрифт, толкова дебели листа в друга книга не съм виждала. Въобще много странно издание. Но затова пък съдържимото... въздъх, не знам откъде да започна ...

На пръв поглед Чиладзе е описал мита за Язон и Златното руно, но всъщност не е. Или не само. Тук са събрани историите на много хора. От тях митологичните личности са Фрикс, Еет, Язон и Медея. Е, и овена, но дори и той не е оня овен от легендата. Всички останали герои са плод на авторовата фантазия. А тя е цяла вселена !!!

Фрикс живее с тайната и лъжата, която носи от родината си и които правят нещастен целия му живот в Колхида. Еет подозира нашествието от самото начало, но дори този безкомпромисен воин носи сърце, което обича децата. Язон е марионетка в ръцете на критския Велик цар, а Медея, горката, е жена с всичките последствия от факта. Кариса и Афрасион (другите две деца на Еет) носят в себе си противоречията и мъките на низвергнати души.

Второстепенните герои обаче ми пълнят душата. Сякаш те създават основната тъкан, душата на историята. Воинът Ухейро, който при последната битка за Вани загуби краката и жена си, се прибра в себе си, започна да изтръгва от паметта си всички убити от него и да бродира с цветни конци миналото си, за да избяга от бъдещето. Бродира спомените си върху тази тъкан, с която беше покрита мъртвата му жена, голяма като корабно платно, а в другия край на дома крият новородения му син Фарнаоз, за да не би баща му да поиска отново смъртта му. Чернооката Малало и нейните шест дъщери, които приличат на майка си като огледални образи, са вавилонските жрици, а къщата им е храма, в който гостите се посрещат с чепка грозде и крясъка на папагала: "Ей, господарке!". В избата с четиридесет стъпала на търговеца на вино Баха винаги е пълно с хора, които са омагьосани от божествената сила, затворена в бъчвите му, а самият Баха седи на любимата си пейка, положил върху бастуна големите си ръце, застъпени като керемиди и е щастлив, че живота тече нормално. Дърводелецът Бочия с доброто си сърце, обичаната си жена, безбройните си деца, които се раждат, растат, остаряват и умират, а той остава непроменен, продължава да прави бебешки люлки, а кълвачите да кацат по него като по дърво и да го поклъвват с обич. Рибарят Бедия, който спаси Фрикс и овена, през цялото време се терзае от бягството на морето, нави на врата си едно въже, с което мери разстоянието от дома си до морето и никой не му вярва, че морето си отива от Вани... ''всеки си имаше своя съдба, всеки вървеше по свой път , всеки изтърпяваше свое наказание. И всеки се нуждаеше от съчувствие...''

Магическа реалност ли? Ами не, не са я измислили южноамериканците Маркес и сие ...
Като я довърша, ще допиша и възторга си

[Гео, граф]

''Пазете душите си, не натрупвайте в тях нито излишна радост, нито прекомерна печал. Давайте излишъка на съхранение при мен. Моята изба ще бъде хранилище на вашите радости и скърби'' - каза той на първите си гости и от тогава по четиридесетте стъпала на избата му непрекъснато слизаше и се качваше животът...''

Вървеше по пътя човек
Отар Чиладзе

ПП. Дълбоко ме очароват книги, в които автора не осъжда, не оправдава, не извинява, не обяснява, а оставя читателя си да влезе сам в историята и да ѝ се отдаде. ''След тях не си опустошен, а допълнен'' (мисълта не е моя, обаче е толкова на място )

[clock]

''Пазете душите си, не натрупвайте в тях нито излишна радост, нито прекомерна печал. Давайте излишъка на съхранение при мен. Моята изба ще бъде хранилище на вашите радости и скърби'' - каза той на първите си гости и от тогава по четиридесетте стъпала на избата му непрекъснато слизаше и се качваше животът...''

Вървеше по пътя човек
Отар Чиладзе

Гео, това е страхотно! Дори само заради това изречение си заслужава да се прочете книгата! А ти казваш, че тя е съкровищница! Вярвам ти! Има една книжарничка в Стара Загора. Ще я потърся там и ако я има - моя е!