Re: НЕМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!!!
Публикувано на: Дек 7, '18, 13:49
Цитати от "Децата на новото хилядолетие":
"Една от личностите, ангажирани с децата индиго, е холандката Каролина Хеенкамп, която излага вижданията си предимно в Интернет. В книгата си „Деца от друго време“ тя сполучливо отбелязва:
„От дълго време основният въпрос е все същият: «Какво реално се случва с децата и младежите?» С поведението си все повече от тях показват, че отхвърлят обществените норми и не желаят да се приспособят. Те тласкат родителите и обкръжението си към несигурност и смущение. Невниманието, липсата на концентрация и хиперактивността междувременно се превърнаха в популярни понятия. Надсетивните преживявания, силната интуиция и паранормалните дарби също не са рядкост. Много от новите деца вече ходят на детска градина или училище и изискват от възпитателите си други норми. Те най-вече имат нужда от ясни линии, ясни чувства, ясни граници, ясни взаимоотношения, ясна любов, ясна дисциплина и много свобода […]
В обичайното мислене съществува дефиниция за «нормален» и «различен». Но какво е нормално? Стряскащо е да разберем колко много деца имат дефицитни смущения или са медиумно надарени и колко бързо се налага тенденцията (която идва от САЩ) те да бъдат тъпкани и успокоявани с медикаменти. Сякаш е издадена заповед те да се възпитават по начин, комфортен за обществото, за да се избегнат всякакви нови варианти. По мое мнение поведението на децата вече не може да бъде обяснено само с нормалното социално развитие. Има нещо повече.“(16)
Лий Керъл и Йън Тобър подробно описват кои според тях са децата индиго и как могат да бъдат разпознати:
1. Те имат чувството, че са кралски височества (и често се държат по съответния начин).
2. Имат чувството, че „си заслужава да се живее“ и се учудват, когато някой не споделя мнението им.
3. Имат силно развито чувство за собствена значимост и често заявяват пред родителите си „кои са“.
4. Имат проблеми с абсолютните авторитети (авторитети без обяснение или възможност за избор).
5. Не правят определени неща, например им е трудно да се редят на опашка.
6. Фрустрират се, когато системите са рационализирани и не изискват креативно мислене.
7. Често виждат по-добри възможности за нещо — вкъщи или в училище — вследствие на което често са смятани за бунтовници срещу системата (не са съгласни с никаква система).
8. Несоциални са, въпреки че се движат сред себеподобни. Сред тях няма хора с тяхното съзнание, вследствие на което се затварят в себе си и имат чувството, че никой не ги разбира. Социално погледнато за тях училището е много трудно.
9. За тях дисциплината не е свързана с „чувство за вина“ („Само почакай, докато баща ти се върне и види какво си направил.“).
10. Не са сдържани, когато показват от какво имат нужда.(6)
Каролина Хеенкамп навлиза още по-дълбоко и допълва децата индиго със следните характеристики:
• вътрешно разбиране на живота;
• живеене според висши принципи;
• знаят, че трябва да живеем съвместно с другите хора;
• често обединяват в себе си мъжки и женски аспекти (андрогинитет);
• знаят, че на света има повече неща, отколкото виждаме;
• вярват, че материята и физическият живот са илюзия. Твърдят, че животът се дължи на енергията или живото съзнание;
• знаят, че всичко във Вселената е свързано. За тях времето, пространството, дистанцията и формата не са отделни неща, както ние смятаме;
• чувстват, че всеки живот трябва да се уважава и отношението към него да е свързано с безупречност, любов и съчувствие;
• разбират духовните концепции по-добре от физичните;
• не се ограничават с атавистични идеали и религиозни постановки;
• не могат да бъдат накарани да направят нещо, в което не вярват;
• не приемат лидерството на хора, които нямат техните етични възгледи;
• дори социалният натиск не може да ги тласне към подчинение;
• не вярват в теориите за вината и наказанието и следователно се оставят да бъдат тежко наказвани;
• не желаят да бъдат ограничавани по какъвто и да било начин;
• трябва да устроят живота си според своите висши принципи — в противен случай се депресират, стават саморазрушителни и страхливи;
• те са честни, справедливи и независими;
• често нямат нормални телесни усещания;
• петте им сетива са много чувствителни и лесно могат да бъдат превъзбудени;
• свръхчувствителни са към храна; за тях най-добра е естествената и органично отгледаната храна;
• с лекота общуват с животни, растения, други деца и природата;
• често разговарят с „невидим“ приятел и затова често са смятани за деца с буйно въображение или дори „особена психика“.(16 a)
В средата на 80-те години Нанси Ан Тейп, която въвежда понятието „деца индиго“ и първа започва да се интересува, установява появата на много от тях и започва да ги изучава. Основното, което забелязва, е, че на възраст от шест, седем и осем години те нямат никаква представа и план какво искат да правят в живота си — и това продължава още дълго време. Когато обаче, навършат двадесет и шест, двадесет и седем години, настъпва радикален обрат. Децата индиго изведнъж имат своя жизнена мисия. По-големите се посвещават на целите си, а по-младите още при навлизането в този живот вече знаят с какво биха се занимавали.
Децата индиго без изключение имат степен на интелигентност (IQ) 130 и 140. Има и такива със 160 и повече. (IQ под 69 се смята за умствена изостаналост, 70–79 е границата, 80–89 е ниска степен на интелигентност, 90–109 е средната степен, 110–119 е висока интелигентност, 120–129 е много над средното ниво, а над 130 е свръхинтелигентност.) Преди десет години вероятно едно от 10 000 деца е имало IQ 130, днес това е едва ли не обичайно. Човешката интелигентност драматично нараства. Не трябва да се учудваме, че с всеки ден откритията растат и компютърните програми превъзхождат предишните. Скоростта на развитие в технически план стремително се увеличава и всичко идва от главите на хората (и душите естествено). Това показва какво се случва с хората. И преди всичко, че нещо се случва.
Нанси Ан Тейп разделя децата индиго на четири подгрупи, които описва по следния начин:
1) Хуманистичен тип: бъдещи лекари, адвокати, лечители и политици. Те ще са в услуга на множеството и са хиперактивни. Изключително общителни, контактуват с всички, по всяко време и винаги са дружелюбни. Имат развити идеи, но ги изразяват трудно, което се проявява в тялото им чрез хиперактивност. Това са деца, които не могат да играят със собствените си играчки, те разхвърлят всичко, а след това може да решат друго. На тях винаги трябва да им се напомня, че трябва да подреждат стаята си, защото постоянно се разсейват с нещо.
2) Идейно ориентиран тип: деца индиго, които се интересуват повече от визии, отколкото от хора. Те са бъдещи инженери, дизайнери, архитекти, астронавти, пилоти и офицери. Физически са спортен тип и имат проблем с контрола. Малките Индиго се опитват да манипулират родителите си. Момчетата — майките, а момичетата — бащите. Ако човек се поддаде, проблемът става сериозен. Това е типът, който в младежка възраст е склонен към различни зависимости (най-вече към наркотици).
3. Артистичен тип: той е много чувствителен и дори още по-слабо развит от предходния. Такива деца се въодушевяват от изкуството и са креативни. С каквото и да се занимават, ще гледат на професията си от творческата й страна. На възраст между четири и десет години вероятно артистичният тип ще се интересува от всевъзможни изкуства, ще се занимава за кратко с всяко от тях и ще го изоставя. За него е препоръчително да наема, а не да купува инструменти, защото на следващия ден може да решат друго. Не е изключено артистичният Индиго да свири едновременно на 5–6 инструмента, а на младежка възраст просто да се амбицира и да стане виртуоз в една област.
4) Интердименсионален тип: те са по-едри от всички останали и на две-три години вече не може да им се каже нищо. Отговорът им е: „Това го знам, мога и сам, остави ме на мира!“ Те са хората, които в бъдеще ще развият и наложат нови философии и религии. В отрицателен смисъл могат да бъдат груби, тъй като физически са по-едри и по-силни от останалите деца на тяхната възраст и не се интегрират както другите три типа. По тази причина Нанси Ан Тейп ги нарича интердименсионапни: тя вярва, че те идват от друга планета и преди това не са се инкарнирали на Земята.
Естествено има индиго деца, които са надарени с ясновидски или други медиумни способности, но най-характерната черта при тях все пак остава мощният интелект и силното чувство за собствена значимост.
При идването си на Земята децата индиго добре „знаят“ кои са, искат и другите да го знаят и да се държат с тях по съответния начин. Имат самочувствие на трийсетгодишни и трудно могат да бъдат разубедени от нещо. Те имат нужда от друг тип възпитание. На заповеди от типа: „Сядай и започвай да ядеш!“ отвръщат без да губят присъствие на духа. Децата искат всичко да им се обяснява, да ги питат. Те не приемат заповеди и упорито отказват да бъдат контролирани, въпреки че те лично обичат да контролират.
Налага се да се срещаме, общуваме и дори да живеем с такива индиговосини създания / малкия ми син е такъв/ и е добре да знаем какво да очакваме от тях.
"Една от личностите, ангажирани с децата индиго, е холандката Каролина Хеенкамп, която излага вижданията си предимно в Интернет. В книгата си „Деца от друго време“ тя сполучливо отбелязва:
„От дълго време основният въпрос е все същият: «Какво реално се случва с децата и младежите?» С поведението си все повече от тях показват, че отхвърлят обществените норми и не желаят да се приспособят. Те тласкат родителите и обкръжението си към несигурност и смущение. Невниманието, липсата на концентрация и хиперактивността междувременно се превърнаха в популярни понятия. Надсетивните преживявания, силната интуиция и паранормалните дарби също не са рядкост. Много от новите деца вече ходят на детска градина или училище и изискват от възпитателите си други норми. Те най-вече имат нужда от ясни линии, ясни чувства, ясни граници, ясни взаимоотношения, ясна любов, ясна дисциплина и много свобода […]
В обичайното мислене съществува дефиниция за «нормален» и «различен». Но какво е нормално? Стряскащо е да разберем колко много деца имат дефицитни смущения или са медиумно надарени и колко бързо се налага тенденцията (която идва от САЩ) те да бъдат тъпкани и успокоявани с медикаменти. Сякаш е издадена заповед те да се възпитават по начин, комфортен за обществото, за да се избегнат всякакви нови варианти. По мое мнение поведението на децата вече не може да бъде обяснено само с нормалното социално развитие. Има нещо повече.“(16)
Лий Керъл и Йън Тобър подробно описват кои според тях са децата индиго и как могат да бъдат разпознати:
1. Те имат чувството, че са кралски височества (и често се държат по съответния начин).
2. Имат чувството, че „си заслужава да се живее“ и се учудват, когато някой не споделя мнението им.
3. Имат силно развито чувство за собствена значимост и често заявяват пред родителите си „кои са“.
4. Имат проблеми с абсолютните авторитети (авторитети без обяснение или възможност за избор).
5. Не правят определени неща, например им е трудно да се редят на опашка.
6. Фрустрират се, когато системите са рационализирани и не изискват креативно мислене.
7. Често виждат по-добри възможности за нещо — вкъщи или в училище — вследствие на което често са смятани за бунтовници срещу системата (не са съгласни с никаква система).
8. Несоциални са, въпреки че се движат сред себеподобни. Сред тях няма хора с тяхното съзнание, вследствие на което се затварят в себе си и имат чувството, че никой не ги разбира. Социално погледнато за тях училището е много трудно.
9. За тях дисциплината не е свързана с „чувство за вина“ („Само почакай, докато баща ти се върне и види какво си направил.“).
10. Не са сдържани, когато показват от какво имат нужда.(6)
Каролина Хеенкамп навлиза още по-дълбоко и допълва децата индиго със следните характеристики:
• вътрешно разбиране на живота;
• живеене според висши принципи;
• знаят, че трябва да живеем съвместно с другите хора;
• често обединяват в себе си мъжки и женски аспекти (андрогинитет);
• знаят, че на света има повече неща, отколкото виждаме;
• вярват, че материята и физическият живот са илюзия. Твърдят, че животът се дължи на енергията или живото съзнание;
• знаят, че всичко във Вселената е свързано. За тях времето, пространството, дистанцията и формата не са отделни неща, както ние смятаме;
• чувстват, че всеки живот трябва да се уважава и отношението към него да е свързано с безупречност, любов и съчувствие;
• разбират духовните концепции по-добре от физичните;
• не се ограничават с атавистични идеали и религиозни постановки;
• не могат да бъдат накарани да направят нещо, в което не вярват;
• не приемат лидерството на хора, които нямат техните етични възгледи;
• дори социалният натиск не може да ги тласне към подчинение;
• не вярват в теориите за вината и наказанието и следователно се оставят да бъдат тежко наказвани;
• не желаят да бъдат ограничавани по какъвто и да било начин;
• трябва да устроят живота си според своите висши принципи — в противен случай се депресират, стават саморазрушителни и страхливи;
• те са честни, справедливи и независими;
• често нямат нормални телесни усещания;
• петте им сетива са много чувствителни и лесно могат да бъдат превъзбудени;
• свръхчувствителни са към храна; за тях най-добра е естествената и органично отгледаната храна;
• с лекота общуват с животни, растения, други деца и природата;
• често разговарят с „невидим“ приятел и затова често са смятани за деца с буйно въображение или дори „особена психика“.(16 a)
В средата на 80-те години Нанси Ан Тейп, която въвежда понятието „деца индиго“ и първа започва да се интересува, установява появата на много от тях и започва да ги изучава. Основното, което забелязва, е, че на възраст от шест, седем и осем години те нямат никаква представа и план какво искат да правят в живота си — и това продължава още дълго време. Когато обаче, навършат двадесет и шест, двадесет и седем години, настъпва радикален обрат. Децата индиго изведнъж имат своя жизнена мисия. По-големите се посвещават на целите си, а по-младите още при навлизането в този живот вече знаят с какво биха се занимавали.
Децата индиго без изключение имат степен на интелигентност (IQ) 130 и 140. Има и такива със 160 и повече. (IQ под 69 се смята за умствена изостаналост, 70–79 е границата, 80–89 е ниска степен на интелигентност, 90–109 е средната степен, 110–119 е висока интелигентност, 120–129 е много над средното ниво, а над 130 е свръхинтелигентност.) Преди десет години вероятно едно от 10 000 деца е имало IQ 130, днес това е едва ли не обичайно. Човешката интелигентност драматично нараства. Не трябва да се учудваме, че с всеки ден откритията растат и компютърните програми превъзхождат предишните. Скоростта на развитие в технически план стремително се увеличава и всичко идва от главите на хората (и душите естествено). Това показва какво се случва с хората. И преди всичко, че нещо се случва.
Нанси Ан Тейп разделя децата индиго на четири подгрупи, които описва по следния начин:
1) Хуманистичен тип: бъдещи лекари, адвокати, лечители и политици. Те ще са в услуга на множеството и са хиперактивни. Изключително общителни, контактуват с всички, по всяко време и винаги са дружелюбни. Имат развити идеи, но ги изразяват трудно, което се проявява в тялото им чрез хиперактивност. Това са деца, които не могат да играят със собствените си играчки, те разхвърлят всичко, а след това може да решат друго. На тях винаги трябва да им се напомня, че трябва да подреждат стаята си, защото постоянно се разсейват с нещо.
2) Идейно ориентиран тип: деца индиго, които се интересуват повече от визии, отколкото от хора. Те са бъдещи инженери, дизайнери, архитекти, астронавти, пилоти и офицери. Физически са спортен тип и имат проблем с контрола. Малките Индиго се опитват да манипулират родителите си. Момчетата — майките, а момичетата — бащите. Ако човек се поддаде, проблемът става сериозен. Това е типът, който в младежка възраст е склонен към различни зависимости (най-вече към наркотици).
3. Артистичен тип: той е много чувствителен и дори още по-слабо развит от предходния. Такива деца се въодушевяват от изкуството и са креативни. С каквото и да се занимават, ще гледат на професията си от творческата й страна. На възраст между четири и десет години вероятно артистичният тип ще се интересува от всевъзможни изкуства, ще се занимава за кратко с всяко от тях и ще го изоставя. За него е препоръчително да наема, а не да купува инструменти, защото на следващия ден може да решат друго. Не е изключено артистичният Индиго да свири едновременно на 5–6 инструмента, а на младежка възраст просто да се амбицира и да стане виртуоз в една област.
4) Интердименсионален тип: те са по-едри от всички останали и на две-три години вече не може да им се каже нищо. Отговорът им е: „Това го знам, мога и сам, остави ме на мира!“ Те са хората, които в бъдеще ще развият и наложат нови философии и религии. В отрицателен смисъл могат да бъдат груби, тъй като физически са по-едри и по-силни от останалите деца на тяхната възраст и не се интегрират както другите три типа. По тази причина Нанси Ан Тейп ги нарича интердименсионапни: тя вярва, че те идват от друга планета и преди това не са се инкарнирали на Земята.
Естествено има индиго деца, които са надарени с ясновидски или други медиумни способности, но най-характерната черта при тях все пак остава мощният интелект и силното чувство за собствена значимост.
При идването си на Земята децата индиго добре „знаят“ кои са, искат и другите да го знаят и да се държат с тях по съответния начин. Имат самочувствие на трийсетгодишни и трудно могат да бъдат разубедени от нещо. Те имат нужда от друг тип възпитание. На заповеди от типа: „Сядай и започвай да ядеш!“ отвръщат без да губят присъствие на духа. Децата искат всичко да им се обяснява, да ги питат. Те не приемат заповеди и упорито отказват да бъдат контролирани, въпреки че те лично обичат да контролират.
Налага се да се срещаме, общуваме и дори да живеем с такива индиговосини създания / малкия ми син е такъв/ и е добре да знаем какво да очакваме от тях.