Форум HobbyKafe.com

pepelqshka71 написа: ↑Апр 28, '25, 22:05 Аууу, цял рафт с Диана Габалдон Завид

А видя ли долу в дясно Робин Хоб ? Търся още две книги от трилогията Шутът и Убиецът (историята за нарческа Елиания, откриването на дракона на острова, лорд Златен... ) и ще оформя пълна поредица

Тази авторка не ми е попадала в полезрението, но ще се запозная и с нея. Тенкюю.

pepelqshka71 написа: ↑Апр 29, '25, 10:11 Тази авторка не ми е попадала в полезрението, но ще се запозная и с нея. Тенкюю.

Да, беее, Пепеляш, няма начин да не си чувала !?! Аз лично съм ви проглушила ушите с нея, писала съм толкова много
Напиши в търсачката тук в подфорума "Робин Хоб'' и ще видиш какво ще излезе . А в Читанка ги има всичките, ти нали четеш и с електронна книга.

Погледнах я Гео. Не чета с електронна книга, но си свалям книгите и ги чета на компютъра в работа през обедната почивка. Благодаря за линка.

Сега да се върна на обещаното от снощи.

Скот Линч - трилогията Джентълмените копелета (Лъжите на Локи Ламора, Червени морета под червени небеса и Републиката на крадците). Обрати, изненади, провалящи се планове - Линч е успял да пише така, че да се привържеш към героите. За дебютант е впечатляващо, но за съжаление е стигнал до някъде, спрял и така вече десетина години . Човекът творил каквото творил, загубил си вдъхновението и до там... Иначе прозата му е лека и веселяшка от една страна, от друга обаче мъничко ми натежават прекалените описания на дрехи и места, липсата на карти също ми е проблем. Но тук специално държа да отбележа възторга си от превода на Светлана Комогорова-Комата! Много вкусен !

..................................................................

И пак за Дейвид Гемел. Чувствам се като циклофреник с този автор, да ви кажа. Тамън ревна Осанна! и тутакси на следващата книга започвам да вия Разпни го ! След Троя сума време се цупих в ъгъла и отказвах да го чета, после Легенда от Сагата за Дренай ме срази тотално и подхълцвах от удоволствие, а Кралят отвъд Портата ми бръкна в джигера в най-лошия смисъл с дублиране на... ами на всичко от първата. Затова посегнах към Риганте (Меч в бурята и Среднощен сокол) неспокойно притеснена, рекох си ако пак я свърши същата, зарязвам го до века. Ми не стана така ! И двата тома да си чудесни бойни истории, дори не намерих паралел помежду им, както ми намекна един приятел. Хванах малко връзки обаче и реших за себе си, че племето риганте определено е шотландско, Каменград ще да е Рим, император Джасарай би могъл да бъде Юлий Цезар, но тъй като той не приключва живота си по този начин, а и по негово време все още няма християни, по-вероятно е да е друг велик римски военачалник (не познавам чак толкова добре историята), морските разбойници със сигурност ще да са датчани/норвежци, тоест викинги. Въобще прилики с реална история има достатъчно, без този факт да пречи на повествованието, тъкмо напротив - обогатява го.

Отбелязвам добре изработените герои. Нито един не е забравен или изоставен, всеки си носи отговорностите и рано или късно си плаща за грешките. Гневните младоци израстват, духовно объхтани от живота, научават се да мислят не само за себе си, дъртите ръсят ферментирала мъдрост, щото вече няма как да се държат като нервозни юноши .

АресА ми Риганте, да знаете Даже не ми липсват следващите два недоиздадени тома, защото историята практически свърши. Е, винаги може още, краят намекна за възможности, но не е задължително.
И все пак накрая не мога да не раздвоя барем мъничко езика - няма нужда всеки път авторът да дава пълни обстоятелствени разяснения за действията и мотивите на героите си. Хубаво е да оставя малко неясноти за интелектуална дъвка на читателя, може да го принуди чат-пат да си поблъска бозата под фонтанелата и сам да си направи изводите, ама нейсе! И така е добре. Ще го бъде Гемел отново в моите ръце

ПП. Феноменално противни корици се правеха през 90-те, па и доскоро. Ма няма да ви ги показвам, че ми бъркат в джигера ...

Графиньо, мръщя се на твоето фентъзи, но почтенността налага да те зарадвам.
Днес на път за в къщи, съпругата на моя приятел Здравко, който ме води с таксито "до София и назад", ми каза, че майка й, моя връстничка, чете много и то... фентъзи, моля ти се!

Сиреч, наша бабешка милост съм здръстена от всякъде!

Мария Николова написа: ↑Май 12, '25, 23:26 Графиньо, мръщя се на твоето фентъзи, но почтенността налага да те зарадвам.
Днес на път за в къщи, съпругата на моя приятел Здравко, който ме води с таксито "до София и назад", ми каза, че майка й, моя връстничка, чете много и то... фентъзи, моля ти се!

Сиреч, наша бабешка милост съм здръстена от всякъде!

Скъпа ми Мимет, всички възрасти обичат приказки ! Ако четеше електронно, щях да ти предложа една-две неща, пък ти да си решиш дали ти харесват. Другият вариант е да ти пратя някоя моя любима книга, само кажи. В този жанр както във всеки друг има различни течения - има супер сериозни епически произведения, има веселяшки магически истории, има градско фентъзи, митологично такова, за вампири, върколаци, дракони, алтернативен свят, меч и магия, историческо, юношеско, даже напоследък сред младите дами е изключително популярно розовото фентъзи, т.нар. роментъзи с л'амур ту жур и две съдрани сърца . Има дори тежки интелектуални постмодерни произведения като тези на Виктор Пелевин например. Така че възможностите са много, само желание да има човек .

Ето преди малко завърших трилогията на Дейвид Гемел Троя. Препрочетох я и си промених мнението отпреди десетина години, когато съм я обявила за кинематографично плоска. Като видях какво съм чела преди нея, ми стана ясна тогавашната ми реакция - след задълбочено философско произведение една семпла бойна история като нищо ми е дошла плоска, дори и стъпила на темата за Троянската война. Към днешния момент обаче така ме увлече и ми достави такова удоволствие, че чак се подразних на себе си отпреди десетина години . Та понякога настроението, нагласата ни има значение за харесването или не на една книга.

Няма нищо по-интересно от криминалето, вЕрвай ми, Графиньо!
Записвам си едно име - този ще се окаже убиецът. Напредвам с четенето и записваам дружо име. А знам, че ще се окаже най-неочакваното действащо лице.

И да кажа, от мен да знаете - хубавото на презрялата възраст е, че след 2-3 години, всяка препрочетена книга си е чисто нова!

Чета, докато свърша книгата. Вчерашната свърших в 6 сутринта, днешната - току що, преди 5 минути.
Лека нощ!

Няма да те тормозя повече, Мимет! Разликата в литературните вкусове не ми пречи да си те обичам все така силни !

Което, Графиньо, е очевидно взаимно!