Тази пролет имам някакъв недостиг на ентусиазъм
Лалетата не тръгнаха добре. Листата са едни разкривени и на разни точки и драскотини. Все едно са ги кълвали някакви буболечки. Може и вирусът да е плъзнал, не знам, като цъфнат ще видим.
И дали защото все още не са нацъфтели масово, дали защото по някакъв начин ми пасва на настроението, не знам, ама взе да ми харесва тази недоразпукната пролет с нейните дребни радости. Харесва ми хладната, влажна земя под сухата трева, харесват ми наболите дребосъци, пълни с толкова жажда за живот.
Започнах да заглеждам комбинации от дребни луковични и диви лаленца. Някои мини нарциси с мускари, синчец, хионодокса и рехавите бабешки зюмбюли, биха се съчетали прекрасно, заедно и с дивите лаленца, които още са на пъпки, но ще цъфтят след тях също толкова нежно...
Тъкмо ми е време за рестарт.
Надявам се, че тази година няма да ми е толкова трудно да извадя лалетата. Юнските жеги са непоносими, но по-големия проблем винаги е била спечената земя. Саденето, с цялото копаене и пресяване, е приказка в сравнение с ваденето. Сега, като имам вода, се надявам че нещата ще са по-различни.
От умилкващите котараци, т. е. от тези, които позволяват да ги галя, е останал само един - Джо Блек.
Има много бандитски вид, а е страшно гальовен! Но, не е съвсем "местен". Чат-пат приижда отнякъде и не е добре приет от местния прайд. От тях останаха само мъжките и както върви, до няколко години ще останем без котараци
Искрено се надявам, че малките котета са се присламчили някъде при постоянно живущи съседи. Предполагам че е така, понеже когато ги видях за първи път вече бяха поотраснали - явно са живели някъде другаде дотогава. Вяснаха се няколко пъти при мен и пак изчезнаха. Малко повече се притеснявам за Дунди..
Той си беше местен и идваше абсолютно всеки път. Млад котак е още, а вече го няма
Няма го Килимчето, Топча и Рижка... Как ми липсват!