Завършихме моята спалня. Не я завършихме съвсем, обаче нищо повече няма да пипна. В краен случай смяна на ламината, защото е много амортизиран.
Стаята е 3/4,40м. Това е един навес, който временно и набързо беше превърнат в спалня. Временните неща са най-дълговечни, знаете. Ето така изглеждаше първите дни след нанасянето. Какво им трябва на едни деца!
После подредихме малко, сложихме още някой гардероб, и всичко си остана така, както го виждате. Но там вечерите бяха безкрайно щастливи и весели, защото с трите деца се заливахме от смях, разказвайки си разни истории. Чакахме къщата да стане, и също така временно нищо не правехме. Едното птиче отлетя, после направихме стая за другото, и останахме само с девойката. И със стая, пълна със стари мебели.
Най-стар беше гардеробът. Него си го поръчах като подарък за първата Коледа на новото място, която бък беше първото ни денонощие там. И останахме.
Единствено шкафът беше нов, но него не съм го снимала, защото мястото му зае бюфет. Всичко останало е за темата за биташкото течение
След година (и нещо) мрънкане, че искам ремонт, половинката най-сетне склони да даде едно здраво рамо, изшкури шпакловката, и сложи гипсокартон върху оголения стиропор. Аз преди това се мъчих да слагам тапети, но не се получи, дори и с С 200, заради това, с което бяха лепени и фугирани стиропорите. Ние с девойката продължихме да си спим там, и беше много мъчително сутрин и вечер за откривам и покривам, да местя мебели и постоянно да чистя. Той междувременно реши да оправи и собствената си стая-склад за соц антики, накупи разни шкафове и реди цели три дни! Даже по някое време се отчая, което не е типично за него, но аз го окуражих подобаващо за една жена, която от три дни стои в зарязана в процес на ремонт стая!
Та в тази стая 3/4,40 течеше ремонт без да бъдат изнесени никъде две легла,два гардероба, голям шкаф, бюро и нощно шкафче. Подредбата ми беше ясна, това беше наличното, което трябваше някак да обединя. Още щом получих гардероба - подарък, реших, че трябва да му смъкна лака, защото стоеше на шупли. Свалих с препарат много старателно това по дърворезбите, обаче когато свалих и това около тях, се оказа, че е друг цвят фурнир. И така се разочаровах, че го зарязах така цели десет години!
И сега първата работа беше да му измисля цвят. Беше голямо мислене, минах през какви ли не варианти за стаята, докато накрая отгърнах едно италианско списание от щерката, на която тя беше написала нещо като - Мамо, тук има много от любимия ти цвят. И с разни други нещица го беше изпратила чак от Италия за мама, да убива времето. И там видях това, което оформи цялостното ми виждане.
Следва продължение.
за окачване на чашки.
! 
