Re: Нашите весели историйки :))
Публикувано на: Яну 3, '10, 02:09
Приготвяме се за доста сложна предварителна картинка и накрая комедийния завършек.
И така:
През 1983-та живях в Африка. В една такава малка страница богата на диаманти, нефт, 2-3 реколти годишно и т.н. Тоест всеки ходи абсолютно гладен защото в страната върлува мързелива гражданска война от много години. Във всеки магазин можеше да се купи алуминиев пепелник с 3 рибки на него. Нищо друго. Освен ако не се ходи на черния пазар който се разпростира от хоризонт до хоризонт и всъщност е образувал своеобразен град без име. Новите къщи представляваха глинени стаички с арматура от клонки, без прави ъгли, всяка с черга вместо врата. И голям телевизор вътре.
Та в тая обстановка разбира се престъплението беше не само нормално но и общо взето неоходимо. При излизането от страната всеки пътник беше препипван за скрити диаманти (нали страната има много от тез неща). Тоест влизат всеки мъж в стаичка с 1 войник. Войника пита "Имаш ли цигари?" ти казваш "Да, ето." или "Не, но имам дъвка." и така. Жените ги проверяваха жени. Всеки излиза доволен - ти непипнат, войника с подарък.
По времето в което бях там имаше един голям съдебен процес срещу трафиканти на диаманти. Живеехме в блок и нашия апартамент беше точно над апартамента над един от подсъдимите. Всеки обед минаваше автобусчето с подсъдимите и на всеки прозорец на всеки блок по маршрута на автобусчето висяха любопитни да видят трафикантите бивани возени към съда. На балкона под мен висеше Уанда - жената на пича дето беше един от подсъдимите.
Африканско правосъдие - един ден пича го пуснаха в отпуска. Сега, когато минаваше автобусчето с подсъдимите, на балкона под мен висеше не Уанда, а мъжа и. Само по шорти, добре окосмен гръб, и винаги пуши.
Шорти... тук почва смешното в историята. Аз имах някакви идиотски ярко оранжеви хавлиени шорти. Бях забелязал че и Уанда носеше същите от време на време. Никога не разбрах как аз мога да домъкна същите шорти от България и тя в Африка да има ама абсолютно същите. Това беше 1983-та нали така, китайците още не бяха превзели Вселената, така че съвпадението наистина беше странно.
Един ден слизам аз по стълбите и се отваря вратата и излиза нашия местен диаманто-трафикант. Вика "Здрасти!" и веднага погледа му се приковава в мойте оранжеви шорти.
Може би там в затвора беше обърнал резбата. Но в погледа му се четеше не страст, а някакво диво учудване. Като че ли се опитваше да направи някаква връзка която му се изплъзва. Дори примигна няколко пъти. "Абе тая Уанда... тез шорти... докато аз съм в затвора... туй младо момче-съседче... дали тя не си е забравила нещо у тях някога... или той да ни е посетил."
--Николай
И така:
През 1983-та живях в Африка. В една такава малка страница богата на диаманти, нефт, 2-3 реколти годишно и т.н. Тоест всеки ходи абсолютно гладен защото в страната върлува мързелива гражданска война от много години. Във всеки магазин можеше да се купи алуминиев пепелник с 3 рибки на него. Нищо друго. Освен ако не се ходи на черния пазар който се разпростира от хоризонт до хоризонт и всъщност е образувал своеобразен град без име. Новите къщи представляваха глинени стаички с арматура от клонки, без прави ъгли, всяка с черга вместо врата. И голям телевизор вътре.
Та в тая обстановка разбира се престъплението беше не само нормално но и общо взето неоходимо. При излизането от страната всеки пътник беше препипван за скрити диаманти (нали страната има много от тез неща). Тоест влизат всеки мъж в стаичка с 1 войник. Войника пита "Имаш ли цигари?" ти казваш "Да, ето." или "Не, но имам дъвка." и така. Жените ги проверяваха жени. Всеки излиза доволен - ти непипнат, войника с подарък.
По времето в което бях там имаше един голям съдебен процес срещу трафиканти на диаманти. Живеехме в блок и нашия апартамент беше точно над апартамента над един от подсъдимите. Всеки обед минаваше автобусчето с подсъдимите и на всеки прозорец на всеки блок по маршрута на автобусчето висяха любопитни да видят трафикантите бивани возени към съда. На балкона под мен висеше Уанда - жената на пича дето беше един от подсъдимите.
Африканско правосъдие - един ден пича го пуснаха в отпуска. Сега, когато минаваше автобусчето с подсъдимите, на балкона под мен висеше не Уанда, а мъжа и. Само по шорти, добре окосмен гръб, и винаги пуши.
Шорти... тук почва смешното в историята. Аз имах някакви идиотски ярко оранжеви хавлиени шорти. Бях забелязал че и Уанда носеше същите от време на време. Никога не разбрах как аз мога да домъкна същите шорти от България и тя в Африка да има ама абсолютно същите. Това беше 1983-та нали така, китайците още не бяха превзели Вселената, така че съвпадението наистина беше странно.
Един ден слизам аз по стълбите и се отваря вратата и излиза нашия местен диаманто-трафикант. Вика "Здрасти!" и веднага погледа му се приковава в мойте оранжеви шорти.
Може би там в затвора беше обърнал резбата. Но в погледа му се четеше не страст, а някакво диво учудване. Като че ли се опитваше да направи някаква връзка която му се изплъзва. Дори примигна няколко пъти. "Абе тая Уанда... тез шорти... докато аз съм в затвора... туй младо момче-съседче... дали тя не си е забравила нещо у тях някога... или той да ни е посетил."
--Николай