Форум HobbyKafe.com

Не, само визуално. Не съм го готвил, но аз не съм гурме специалист, така че вероятно няма да видя кой знае каква разлика освен ако не се наложи да го варя 9 часа или не вдигна парниковия ефект с 2 градуса. Той се оказа смес от пинто (основно, различни типове), кариока (бобчето с по-дългите линии) и дребни серни с бежова обвивка, така че ми беше много интересно да разгледам резултатите от съвместното им отглеждане, заедно с примесите и да си подбера онези, които най-много ми радват окото. Нямам кой знае какви очаквания от тях, пък и са храстовидни, така че те са ми по-скоро за развлечение. Имам слаби надежди да се окажат малко по-толерантни към глинести почви и топлина, но не нещо кой знае колко силно изявено. Може би не усетихте моя преход от боб за тялото до боб за душата, защото се случи светкавично бързо.

Ето какво са написали в един африкански атлас
Кремав тип: Хетерогененна категория, която включва пинто, захарни и кариока типове, с локални предпочитания към някой конкретен. Цялата категория представлява около 10% от продукцията. Пинто имат добър потенциал за експорт, но са относително слабо раждащи и податливи на биотични и абиотични стресови фактори... ...Кариока имат потенциал за по-високи добиви и справяне с почви с ниски нива на усвоим фосфор... ...по-скоро тяхната ниската пазарна цена от колкото техните кулинарни характеристики са определили популярността им сред потребителите.
Кафяв, бежов и жълт тип: Разнообразна категория... ...тя представлява около 11% от продукцията в източните и южни части на Африка и често биват отглеждани смесено с други типове. Тези с по-дребни семена могат да бъдат толерантни към почви с ниска плодородност и такива с ниски нива на азот и фосфор.

Атласът:
https://core.ac.uk/download/pdf/132664725.pdf
Една книжка за бобовите култури в Етиопия:
https://edepot.wur.nl/197905

botan написа: ↑Фев 4, '24, 19:06 За кръстоска при обикновения фасул аз не бих разчитал на случайността. Бих си направил едно експериментално плотче на открито примерно метър на метър с дупки през педя и в сяка дупка 2 до 3 различни бобчета.

Етиопският пинто от хранителния магазин за моя най-голяма изненада покълна безпроблемно. На Natura е с голям златен печат "Винаги Постоянно Качество". Не знам как го гарантират това постоянно качество предвид че е микс от поне 20тина различни линии и не е ясно догодина дали и колко от тях ще стигнат до посева на полето, но нямаше буболечкти, така че качество да, винаги и постоянно вече под въпрос. Истината е, че това ми беше един от най-любопитните бобове, които прерових тази година и с удоволствие ще си изконсумирам остатъка.
Една малка част от разнообразието му:

Но моите абсолютни фаворити от него са наситено жълтия пинто и двойния винено/черен пинто.

Макар че питото не ми е любима група, мисля да бучна последните два, барем ги стабилизирам, а съм хвърлил око и на някои от единичните. Моите грандиозни планове за изолация претърпяха грандиозен крах като видях, че експерименталната ми площадка е едва 12 х 12, така че ще се изолираме изкуствено с пердета от втората ръка и пликчета от органза, които ако сега поръчам от азиатските страни, тъкмо ще пристигнат когато фасула зацъфти.

Защо не пробваш с мрежа срещу насекоми или гъста засенчваща мрежа? Лесно можеш да направиш тунелчета с тях.

Фасул за зелено с жълти плодове Никос се оказа синоним на Supernano Giallo. Не случайно е кръстен супер нано, миналата година при мен растенията не станаха по-високи от 20-30 см. Веднъж дадоха обилно, но не особено впечатляващо след това спорадично по има-няма една стиска. Сигурно е чудесен за механизирана беритба, но не съм особено очарован как се разви в моята градина. Сухите семена са малки, окръглени, предимно черни до разнородно тъмно кафяви, така че и по този параграф не мога да го извиня.
Аспержовия боб Metro Rouge по морфологията на семената не се различава от Metro Marrone, надявах се да е линия с червени семена, но за момента изглежда са синоними.
Хестия от алените фасули се оказа не само дребен като растение, но и като семена. При всички положения няма да го садя в градината за да не се омеша с едрите китайски и смилянски. С времето лилавия му пигмент се окислява до красиво червеникаво кафяво, което пак е готина комбинация с белите и черните му пръски, но според мен е по-подходящ за балкон или парио далеч далеч от други алени фасули.

НАМ написа: ↑Фев 5, '24, 12:19 Защо не пробваш с мрежа срещу насекоми? Лесно можеш да направиш тунелчета с нея.

Полиамидните вкъщи изгоряха за един сезон. Тези специално за оранжерии ми се виждат скъпички и за момента не ми се инвестира чак толкова, тъй като при мен в градината му е горещичко на фасула и все още не знам кое как ще се представи. Храстовидните не са ми особен приоритет, а увивните няма да обличам изцяло за да видя дали при моите условия 2 метра са им достатъчни за изолация.

НАМ написа: ↑Яну 31, '24, 23:30 Botan, за да се усложнят нещата още повече, наред с Далматинец съществува и сорт Далматин, който изглежда съвсем различно
https://www.agrogradina.bg/shell-bean-dalmatin

Бях поръчал Dalmatin и Yin Yang, уж за сравнение, но последния го бяха изчерпали. Може би в случая звездите се подредиха в моя полза тъй като сега попаднах на това и се оказаха синоними:
"Този чудесен директен сорт произлиза от Централна Америка. С неговата дълга история идва и изобилие от имена като Calypso, Orca, Yin Yang и други. Това което си остава като константа са неговите лъскави черно-бели окръглени семена с добър вкус: подходящ за ястия както за сух така и за зелено."
В американската енциклопедия го водят само за сухо, а в немската като синоним са сложили Старозагорски Има и още една Орка, но тя е полу-катерач с различна черно-бяла шарка и сигурно се е омесила с нещо друго.

Понеже май приключих с родопските алени фасули за тази година ето какво успях да изровя:

Черен монохром, мастилен полихром, мастилен монохром с черни пръски, лилав на тъмни пръски
Кафяв полихром, кафяв монохром с тъмно кафеви пръски, бежов на кафяви пръски, черно-кафяв полихром
Черен на лилави пръски, чисто черен, чисто бял, абсолютно съм сигурен, че съществува и чисто кафяв, ама не случих на него.
Цялото това разнообразие е от 1 кг от една дама от едно селце. Полихром и монохром се отнася до баграта на окото. При полихрома има 2 цвята наслоени един върху друг почти шахматно, като в случая когато баграта е черна е много трудно да се прецени дали е моно или полихромно окото, така че при черното монохром е условно. При монохрома окото има една основна багра и разпръснати нарядко петънца от друга. Обикновено при монохрома се вижда повече от фоновата багра на гърба на бобчето и има повече малки петънца с нея в окото.
Ще направя опит да пречистя отделните линии, но това ще бъде много тежка задача, поради ред причини.
Не случайно съм си избрал тоя аватар.

Ако поръчвате от този сайт не разчитайте на картинките, виждам че доста от тях са погрешни и вземете предвид грамажа. При обикновения фасул грубо 1 гр. е около половин до 2 бобчета, така че 5 гр. би означавало около 3-10 семена на пакет. Примерно Далматин беше 10 грама и в пакета имаше 18 семенца. За бобови с едри семена като баклата и аления фасул не ми се мисли.

Botan, малко късно реагирам, но ако етиопският боб не е устойчив на топлина
Ето тук са идентифицирани 30 вида устойчив на горещини боб, Пинто е един от тях
https://www.scientificamerican.com/arti ... dentified/

Съвсем възможно е да не са чак толкова толерантни колкото си представяш. Африка е изключително голяма и има множество планини. При по-висока надморска височина температурата е по-ниска. Освен това фасулът в Африка се сади когато започне дъждовния сезон, а влагата също може да понижи температурата. В журналистическата статия посочват пинто като култура, която в момента се отглежда, но може да се окаже неподходяща в бъдеще и разказват за посоката на селекция на обикновения фасул.
За селекция на по-устойчиви линии се използват вече съществуващи от генбанки, вътревидова хибридизация и междувидова хибридизация с Phaseolus acutifloius (боб тепари) и Phaseolus parvifolius. Последните два произхождат от полу-пустинни райони, така че са по-устойчиви на студ, горещина и суша, но семената им са по-малки и трудно се кръстоват с обикновения фасул. Не съм попадал до сега на тепари в България.

Тепарито ми е в списъка "искам да опитам" от години именно заради изключителната си непретенциозност към условията на околната среда. Но той е дълъг и още не съм стигнала до тях. А на практика това са развитията, които уважаваната себе си наука по принцип трябва да прави, вместо да ни продават идеята, че патентованите "нови Гмо-та, които не са Гмо-та" са единственото ни средство за оцеляване в близко бъдеще. То природата го е мислила толкова по-дълго от нас и е намерила решение за всеки климат. А хора като Joseph Lofhthouse пък ги правят продуктивни във всяка нова ниша, в която започнат да ги отглеждат.