Наследство

[радост-31]

Привет, цветни приятелчета!

Тази зима ми се видя много дълга и много сива. Леденият февруари замрази думите ми, а повратните мартенски студове ми попариха желанията ми за сладки приказки. Е, постопли се! И душата ми се пораздижи. Тялото също.

В началото на март се завърнах в имението, но гледката беше плачевна- кал, коренища на дървета над пръстта и премазаните и опърлени теменужки не ми бяха голямо вдъхновение.



В края на деня нещата добиха такъв вид. Тогава си засадих и двете първи дръвчета- ябълка "Московско колие" е бяла череша. Ако все пак успеете да ги видите къде са, то отляво е черешата, а отдясно ябълката. Снимани са от юг- т.е. сянката им ще пада в посока навътре към двора или точно под тях. Там ще ми бъде и "кафенето". Исках черешата да е по- далеч, за да мога да се наслаждавам дори от прозореца на нацъфтелите и клони, а след това ще се радвам на розовеещите ябълкови цветове. Те ще бъдат оформени в композиция със сенколюбиви декоративни, а помежду им ще има криволичеща каменна пътека, която ще води до "кафенето".

[радост-31]

Днес цял ден бях на терен. Утрото изглеждаше така.



Всичко започвна с поздрава на гъшарката. Тя ми е двойно ценна находка- много скъп спомен от детството и подарък от мила колежка. Не очаквах да цъфне тази пролет, но тя реши да ме зарадва.

А пейзажът! Пейзажът беше море от червена мъртва коприва, персийско великденче и врабчови чравца. По средата имаше огромен трикобиков остров с дърва за огрев и две по-лаки островчета- коренът на старата слива и на липата с деветте братя.



Много труд падна днес- местихме дървата, почиствахме от остатъците от цимент, керемидки, плочки, циментови колове и какво ли още не.



Това е резултатът от днес- дворът е почестен и фрезован, цветната лехичка е оплевена, камари със строителни отпадъци са изнесени, а утре ще се сее детелина. Имам и доста цветя, които ще засадя на постоянните им места. Само ще ви подшушна нещичко за магнолия, Дарби и вайгели.

Утре ще разказвам повече, а сега направо се изстрелвам към покоите си.
До скоро!

[ljuboznatelna]

Върнах се отново към първите страници, за да си припомня картината. Неузнаваемо е мястото! Чакам с нетърпение разказа ти.

[радост-31]

Привет, цветенца!
Снимки няма!!! Но за това ще има дълъг и цветен разказ.

След няколкото пости съботни снимки, в неделя продължи работата по двора с пълна скорост. Този ден си беше доста тежък, дълъг и ряботата някак никак не спореше. Цялата нощ бе ръмял един много напоителен пролетен дъждец. Фрезованата земя беше натежала още повече. Калта лепнеше по обувките, вилата и търмъкът едва успяваха да направляват земята в желаната от мен покоса. На моменти продължаваше дъждецът. Това скромно пространство ми отне блицо 4 часа заравняване, за да мога да насея детелината.

По обяд облаците проправиха път на няколко слънчеви лъча, а ветрецът поолекоти нещата. Много бързах с тази детелина, за да мога да хвана дъждовната седмица. След това кръстосването на семената отново ми отне рекордно време.

Към 4 следобяд вече силите ми буквално ме бяха напуснали, а предстоеше най-приятната част- засаждането на новодомците!

[радост-31]

Започнах да пиша, но реших, че е нечестно и за това поднових рисунките.

Това е скицата на двора сега. Двата пунктирани лъча от къщата са разделителните линии между различните градини. Преди ви бях разказвала за бъдещият навес, който ще играе ролята на нещо като хол+ зимна градина. Горната стая ще е кухнята, а долната- моята спалня. Ако мога да започна отначало, би било друго, но сега нещата ще бъдат малко наобратно според моите разбирания.

Жълтият облак всъщност е бялата череша, която сложих в началото на март. Тя е по-далеч от къщата, защото обожавам черешовият цвят, а към момента на цъфтеж останалите растения ще са голи и ще мога да се наслаждавам на гледката. Когато тя прецъфти, ще започва шоуто на ябълката- червеният облак на скицата. Избрах мястото там, защото юг е долу, точно все едно скицата е геотрафска карта. Така под двете големи дървета ще бъде разположено "Кафенето за гости", "Площад централен" или "Официалната част". Смятам да дооформя композицията със сенколюбиви от северната част на дърветата и по-слънцелюбиви от южната. Покрай оградата, която е плътен тухлен дувар, също ще има растения, които да разсейват погледа на комшийката Митка. Като цяло къщата отново е почти на центъра, и съвсем в края на селото, защото селото е дълго, а не кръгло, та няма да има много любопитковци.

[радост-31]

И сега, дами и господа, моля за внимание!!!
Малкото прасковено облаче на изток от ябълката е ..... ДАРБИ!!!
Идеята ми е да я оформя като самостоятелно седящ храст , който да пресъздава една допълнителна сгушеност на пиаца централе. В действителност тя е на около 3 метра от ябълката. Идеята е и самата ябълка да и прави сянка от запад през по-горещите дни и така да запазвам цветовете по-дълго време. И идея си нямам как се оформя такова Дарби, но ще се уча в движение.

Електрикавото храстче в краката на Дарби е една японска спирея. Би трябвало да е Голдън принцес. На север от Дарби са две вайгели. Те може би също ще бъдат като високи храсти, а помежду им някога ще има вечнозелени. За сега искам да се спра с големите обеми поне до есента-зимата и следващата пролет. Искам да ми поолегнат страстите. И да поогледам и как върти слънцето в сезоните между новите растения. Не че не го дебнах през изминалата година, но ми се иска още да понаблюдавам ситуацията.

Третото зелено храстче, което е най-източно е един чемшир. Той все още е една педя висок. Сложих го миналата пролет, на есен направи растеж, сега чакам и пролетния му растеж. Надявам се да успявам да го опазвам от бубите. На същото място имаше огромен от бабината градина, но времето го бе унищожило и заварих само безжизнен скелет. Всъщност сккелетите баха 4 с моя височина.

Зелените петна под прозореца на спалнята са всъщност един розмарин и 2 високи салвии. Там ще ги пече слънцето, а се надявам и да гонят комарите с аромата си.

[радост-31]

Сивият правоъгълник всъщност е помпата. Там е бита сондата, има вода и ще я ползвам. Идеята ми е след време да се превърне в декоративен кладенец, облечен с камък, с дървения, керемицено покривче, а от кофата за вода да текат съкъзи. От задната страна ще има и вратичка за обслужване на системата, но за сега ще изглежда по по-азличен начин. Направихме къщичката от стар варел за нафта и ламаринено покривче. Ще го боядисам и нарисувам, за да добие по-привлекателен вид. За съжаление не успях да снимам нищо миналата неделя.

И сигурно се питате какъв е този облак на северозапад от къщичката?

Това е магнолия "Галакси"!

Ето го и вица межу Радост и Гринч:

- Ква е тая клечка насред двора?
- Това ми е магнолията!
- И с къв акъл я плесна там?
- Ти у Марче Данаилова не си ходил!
- Да, бе! Ти сега и паун ще искаш!

Да, Люб! И паунът се намеси, но аз не искам такова пиле. Искам волиера с вълнисти папагалчета, може би и с бели гълъбчета. Искам и три кучета- Голдън, Коли и сапунка, но за сапунките друг път.

До магнолията има и една вайгела. Не съм я мислила как ще я оформям, но най-вероятно отново ще е висока, защото там ще оформя къта за личен релакс. Пространство за люлка, йога, четене, плетене и кафе насаме с мене си. За това го мисля да е защитено от любопитковци.

А еиднственото останало цветно петно е "Красавицата на Москва". За там съм замислила и "Знамя Ленина". Ще ми се да сложа и нещо вечнозелено, което да се подава над плътния дувар, за да ми е естествено перде към улицата.

[радост-31]

Покрай пътеката съм заложила доста ниски почвопокривни- карамфили, гъшарка, аубриета, рожец... Може би ще оставя и няколко петна, които да променям според сезона, но определено ще са само няколко гнезда за разнообразие.

Градинката вдясно, която е под прозореца на спалнята също е оплевена и пренаселена- многогодишни астри, дебела мара, омайничета, кандилки... Просто я направих супер цветна, но концепцията за там е друга- може би в средата ще са или Очите, или Аспирин, нещо вечнозелено, почвопокривни. Преди си мислих и за индийски люляк там, но няма да е.

След толкова много работа си причиних такама мускулна треска, че три дни дори не можех и да дишам. Не знам за щастие или за съжаление, но цялата седмица се оказа страшно дъждовна и започнах да карам други мечти да цъфтят.



[/img]



По план и тази седмица трябваше да поработя и да поснимам, но времето не е на същото мнение. Надявам се другата неделя да имам възможност да мина на инспекция и да занеса последната порция планувани за тази година.

Спокойна неделя и до скоро!

[ljuboznatelna]

Много интересно разказваш, Радост, почти си го представих. Почти, защото идеята е в твоята глава Надявам се да се осъществи на 100%, и да надграждаш с още по-хубави неща! Знам когато аз си мечтая, как "виждам" всичко като на живо.

ТМ не знае, че нямам магнолия, но няма да му казваме Всъщност имах три, две от тях даже цъфтяха известно време, но се отказаха да ми красят двора.

Ако ти харесва Каликарпа, ще ти подготвя в саксийки да занесеш натам. Едната даже е възможно да се оформи като щам, защото в сянката порасна с едно стебло във височина, и миналата година даже имаше плодчета на върха. Знам, че е хубаво да са две, за да се опрашват по-добре. Не знам защо не може от себе си, нали са две еднакви Другите са семенаци, мъници, но след две години ще правят плодчета и те.
В тази връзка - и при черешите си иска опрашител, дано съседите имат подходящ.

То е ясно, че като се върши работа, няма никакво време за снимки, но и за теб ще е интересно след време да сравняваш и да си припомняш.

[радост-31]

Привет, цветенца!

Вече имам снимки и още попълнения и за това подновявам писането. На Цветница си ходих при цветята.



Ами, всъщност това е- така го оставих, така го заварих. Е почти! Имаше много приятни изненади.





На тази снимка малко по-добре се виждат големите петна, които заложих в градината. Розичката е Дарби, след нея е пъстролистната вайгела с розови цветчета, а накрая червенолиста вайгела отново с розови цветчета.