Боб и други бобови култури

[botan]

Морфологията на цвета не позволява опрашване от вятъра, поне не при бобовите култури, които се отглеждат у нас. Те са се специализирали към опрашване от насекоми или птици. Ако сте си представили кокошка, да вметна , че се отнася до дребни птици хранещи се с нектар като колибритата и то най-вече за бобовете с ярко червени цветове като Ph. coccineus. Флагчето, което е най-външното, най-горно венчелистче има ролята на мишена за привличане и насочване на опрашителите. Крилцата (страничните две венчелистчета) предоставят платформа за кацане и също насочване. Ладийката е съставена от две частично слети венчелистчета и вътре в нея се разполагат половите структури, като при боба тя се завива спираловидно на една страна. В основата на венчелистчетата се разполагат нектарните жлези под формата на диск, който нектар служи за награда на опрашителите. У нас бобовите, в частност боба, най-често се посещават от средно големи до едри пчели (Apis, Bombus, Megachile, Xylocopa), пеперуди и разбира се трипс, защото може ли да има цветче без трипс. Пърхането с крилата и мачкотенето на цветчето от дундестите пчели е достатъчно за да стимулира самоопрашване, но ако пчелата е много настървена може да избута ладийката, която с тази цел е врътната на една страна, и да оголи тичинките и плодника, като така изръсва полен върху себе си и при посещение на друг цвят може да го опраши кръстосано. Зреенето на прашниците става точно преди да се разтвори цветната пъпка, което се случва обикновено в ранните часове на сутринта, но докато се осъществи оплождането има един прозорец от около 8 часа, в който може да настъпи трансфер на полен от друго растение. Шансът за кръстосано опрашване силно варира - от 0,0и до 70-80%, но е различно всяка година тъй като зависи от много фактори включително и абиотични.

НАМ, твоята мистерия е много лесно обяснима. Аления фасул има смесена стратегия за опрашване, при която освен самоопрашването много добре е застъпено и кръстосаното опрашване. За да не се месят алените фасули трябва да са на мноооого голямо разстояние един от друг, което не винаги е приложимо и ще трябва да мине известно време докато се пречистят линиите, което поставя под въпрос стрували си изобщо подобно упражнение. Ето въпросната табличка с минималните препоръчителни разстояния за изолация при отглеждане на открито от онзи линк дето все споменавам:

Phaseolus vulgaris
6-8 м - минимум за домашна употреба
15-25 м - минимум с бариера
45 м - минимум без бариера

Phaseolus lunatus
15 м - минимум за домашна употреба
25-45 м - минимум с бариера
45-90 м - минимум без бариера

Phaseolus coccineus
25-45 м - минимум за домашна употреба
90-140 м - минимум с бариера
180-370 м - минимум без бариера

При аления фасул разстоянието е най-голямо. Колкото е по-голямо толкова по-добре са застъпени механизмите за кръстосано опрашване. Разбира се тези разстояния, макар и минимални, са много големи и не са особено приложими, освен ако не живееш на нивата или в дворец, за това и общото правило е колкото се може по-малко сортове. Дълбоко се съмнявам бабите на времето да са ги спазвали, та за това и аления фасул от Родопите е почти неразделимо многоцветно шарен. Въпреки това забелязах, че някои линии на обикновения фасул от там са се запазили във времето, така че вероятно са развили някакви механизми за предотвратяване на кръстосването. Даже една от Смолян, през Чехия е стигнала чак до Америка.

Ботан, отдясно бял с шарка, като око..Може би това е сорт Око? Садили ли тези бобчета? мен заинтересува този бял с око..
Потърсих в Гугъл папуда и наистина названието е Черно око. Но пишат, че е дребен. Сигурно не става за събирането в зряло.

Взех ги от хранителен магазин, така че сорт не знам. Името черно око е описателно, не е специален сорт. Не съм ги садил, но се очаква растението да е храстовидно, с кожести, по-къси плодове с влакна, така че е подходящо само за зряло. Тъй като е същия ботанически вид като аспержовия боб не е препоръчително да се садят едновременно или в близост тъй като могат да се кръстосат. Дребен е, петрито е 6 см в диаметър, но може би компенсира с родовитост, както направи мунга при мен.
Правилно си се ориентирала, английското име отразява дължината на плода, българското пък приликата му с аспержи. Научното име на групата Sesquipedalis се превежда като 6 фута, което грубо е 2 метра, но до колкото разбрах плодът рядко надвишава 60 см. Нямам лични наблюдения, тази година мисля да го пробвам.

[Nastenka]

Вигната - аспержовата, 60-80 см при мен. Папудата често я наричат боб "Черно око", не е сорт наистина. На мен лично ми е малко безвкусна, боб мунг също. Може би с повече подправки ще стане. Иначе се води лесно смилаема. По спомени, увираше бързо, като лещата. Тези разстояния за опазване на сорта, впредвид бобената ми лудост, изискват да се разпростра в цялото Софиско поле - минимум. Щото после и Мендел не би могъл да се оправи с реколтата ми.

[НАМ]

Botan, откъде според теб идва тази разлика в кръстосаното опрашване между нашия боб и американския, примерно? Защото в ръководствата на Seed savers бобовите се дават като едни от най-слабо поддаващи се на кръстосано опрашване и съответно разстоянията много по-малки. Това е и в разни документи на техните университети. Моите лични наблюдения също са в такива (но аз досега съм отглеждала само боб за зелен).
На мен лично идеята ми не е да поддържам чисти линии при боба за зрял, а именно възможно най-голям шанс за кръстосано опрашване ( само от Смилянския искам и бял ). Това, което ме интересува, е генетично разнообразие, което впоследствие да гарантира много по-добра приспособимост към местните условия, при мен доста екстремни.

[НАМ]

Вигната - аспержовата, 60-80 см при мен. Папудата често я наричат боб "Черно око", не е сорт наистина. На мен лично ми е малко безвкусна, боб мунг също. Може би с повече подправки ще стане. Иначе се води лесно смилаема. По спомени, увираше бързо, като лещата. Тези разстояния за опазване на сорта, впредвид бобената ми лудост, изискват да се разпростра в цялото Софиско поле - минимум. Щото после и Мендел не би могъл да се оправи с реколтата ми.

Nastenka, според мен голямото предимство на папудата и боб мунг е, че могат да се използват за кълнове, за разлика от обикновения.

[НАМ]

Тук е таблицата с разстоянията, които препоръчват Seed Savers при взимане на семена

https://shop.seedsavers.org/site/pdf/Se ... C42MC4wLjA.

За всички самоопрашващи се, включително и бобови, разстоянията са 3-6 м., само за лима (маслен боб) и scarlet runner beans ( аленият фасул) са от 50 нагоре. Дадени са и минималният брой растения, необходими за това.

[botan]

Botan, откъде според теб идва тази разлика в кръстосаното опрашване между нашия боб и американския, примерно? Защото в ръководствата на Seed savers бобовите се дават като едни от най-слабо поддаващи се на кръстосано опрашване и съответно разстоянията много по-малки. Това е и в разни документи на техните университети. Моите лични наблюдения също са в такива (но аз досега съм отглеждала само боб за зелен).
На мен лично идеята ми не е да поддържам чисти линии при боба за зрял, а именно възможно най-голям шанс за кръстосано опрашване ( само от Смилянския искам и бял ). Това, което ме интересува, е генетично разнообразие, което впоследствие да гарантира много по-добра приспособимост към местните условия, при мен доста екстремни.

Ако имаш предвид САЩ, не мисля че има особени разлики. Разстоянията варират, тъй като са само насочващи. Ако имаш предвид Америка като континент, то в Южна и Средна се образуват едни много заплетени мрежи от диви видове, избягали плевелни култивари и културни растения, тъй като са в естествената среда на фасула с естествени опрашители и там, както казва Настенка, и Мендел ще види зор да ги разплете.

https://seedsavers.org/learn/isolation-methods/

Препоръчителните изолационни разстояния са предназначени като общи насоки; всеки сам ще трябва да експериментира, за да намери кои разстояния са достатъчни в рамките на тяхната уникална градинска среда. За някои това може да е по-малко от посоченото най-късо разстояние, докато за други действителното нужно разстояние за изолация може да надвишава горния край на препоръчаното. Увеличаването на изолационните разстояния винаги ще намали риска от кръстосано опрашване между сортовете. Горният край на препоръчителния диапазон може да бъде по-подходящо начално място, ако планирате да споделяте вашите семена или градинарствате в среда, в която липсват разсейващи фактори или бариери.

От табличката са посочили:
Phaseolus vulgaris - 3-6 м
Phaseolus lunatus - 49-152 м
Phaseolus coccineus - 49-152 м

Ако искаш да увеличиш белите събрани семена може да пробваш да посадиш повече бели от колкото цветни.

[НАМ]

Botan, аз винаги започвам с 1:5 цветни:бели и завършвам 60:40%. Миналата година посях белите на повече от 200м от цветните, между тях хълм и много дървета, и пак между тях се появиха червени цветчета Вероятно ще ги редувам през година занапред.

[botan]

3:2 мисля че е добро съотношение. Ако искаш да преобладават белите трябва да посадиш само бели и то няколко години подред. Нормално е да се появят червени, тъй като ти не започваш с чисти линии. Мисля, че цвета на обвивката на семето те бърка. Тя произхожда от майчиното растение, а ембриона вътре вече е е друга бира и се разбира каква вече на следващата година.

[НАМ]

3:2 мисля че е добро съотношение. Ако искаш да преобладават белите трябва да посадиш само бели и то няколко години подред. Нормално е да се появят червени, тъй като ти не започваш с чисти линии. Мисля, че цвета на обвивката на семето те бърка. Тя произхожда от майчиното растение, а ембриона вътре вече е е друга бира и се разбира каква вече на следващата година.

Да, тук си абсолютно прав, не започвам от чиста линия. Върху това ще работя при Смилянския.
Обикновеният (vulgaris) при мен обаче изобщо не се кръстосва. В оранжерията 6х3 съм сяла три различни сорта боб като компаньон, на всяка редичка различен, разстояние около 80 см между редичките. Ниският лилав сях и на следващата година, нямаше нито един, който да не е лилав. Грахът сях плътно един до друг, два сорта, и там се кръстосаха - в част от този, на който се ядат шушулките, се появи лико при следващото засяване. Така че имам надежда, че ще успея да си отгледам и микс измежду сортовете боб за зрял, които засега съм си харесала.

[alys]

А какво не им харесваш, НАМ, на цветните бобчета Смилянски боб?