Трагикомични, каръшки, безумни случки от битието ни

[РОУЗ]

Слагам тази случка на Ноел където й е мястото.

Някъкъв вирус тресе форума
Една седмица си търся маратонките за бягане,обвиних детето,мъжа,кучето....
Вчера реших да сготвя една агнешка яхния,отварям фризера и в средното чекмедже се мъдрят моите маратонки....
Отварях го последно когато разфасовах месото преди Великден,но не съм бягала от есента

Майка ми имаше подобен случай, прибрала си портфейла във фризера с все пазара, дори си съчини история точно кой в автобуса може да го е взел.

[Noel]

Ти мислиш ли,че на мен ми е лесно да повярвам,че сама съм го направила
Само че твойта майка е била в автобуса,а аз в къщи сама
Чакам Калико да разкаже за тоалетната хартия
И Тобич има пресен случай с младежка разсеяност
Вирус е това ви казвам!

[спатифилия]

Да ви разкажа случката с моя внук.Не съм много знаеща на компа,уча се сега.И тъй като идват рядко,всеки
път ми показват по нещо ново.И моля аз внука който постоянна играе някаква игра да ми покаже как се копират
снимки.Естествено отговора е след малко и това малко няма край.Ядосано му казвам-ти знаеш ли,че във форума
има една дама която е на 70г и е факир на компютъра,може всичко а пък аз се излагам защото те мързи да ми
отделиш 5 минути.Той ме погледна и продължавайки да играе ми отговори-бабо като станеш на 70 и ти ще си факир.

Щом на 70 ще си факир,смятай на 80 какъв изпечен хакер ще си!

[Di_Va]

Много веселяшка тема, мислех си, че не мога да се впиша с нищо интересно тук, но като сте отворили дума за фризери, се сетих, че съм прибирала ключове и телефон в хладилника, не е фризер, ама пак важи . Но вече, като почна да се щурам из къщи в търсене на поредната загубена вещ, не пропускам да проверя хладилника, а Ноелка трябва да проверява редовно фризера . Иначе у дома имат дежурна фраза към мен, когато нещо се загуби - Пак някъде си го подредила! И то е защото никой освен мен не понася реда, а са любители на хаоса и то непоправими и щастливи !

[denitsavm]

Днес си епилирах краката ... не, че е събитие за първа страница и нямаше да го казвам въобще, но току що забелязах, че всъщност съм пропуснала единия крак

[Мария Николова]

Днес си епилирах краката ... не, че е събитие за първа страница и нямаше да го казвам въобще, но току що забелязах, че всъщност съм пропуснала единия крак

Като кажат "ЕГН", та егене! Ми не е от ЕГН-то, от младежката разсеяност е!

а са любители на хаоса и то непоправими и щастливи !

Дафи, трябва да научиш твоите, че е важно да има ред в хаоса, за да са все така щастливи.

[Албена]

Да ви разкажа как садих бамя вчера. Окопах определеното място ,наръсих с малко угнил оборски тор ,довлякох една лейка с вода и тъкмо пуснах 4-5 семенца , ме повика съседката през оградата.Тя е много сладкодумна и добра градинарка.И цветя има и страхотни зеленчуци отглежда.Заговорих ме се за разсада от домати, после за охлювите дето й изяли новопоникналите краставички ,а на мен тагетеса . По някое време се сетихме ,че работа ни чака.Върнах се аз в градината ,полях старателно мястото с бамята и доволно се проснах на едно пънче на сянка,а ММ ми носи кафе.Тъкмо отпивам и се задавих . Изведнъж ми просветна ,че пакетчето със семена ми е в джоба и съм поливала на празно.

[Мария Николова]

Да ви разкажа как садих бамя вчера. Окопах определеното място ,наръсих с малко угнил оборски тор ,довлякох една лейка с вода и тъкмо пуснах 4-5 семенца , ме повика съседката през оградата.Тя е много сладкодумна и добра градинарка.И цветя има и страхотни зеленчуци отглежда.Заговорих ме се за разсада от домати, после за охлювите дето й изяли новопоникналите краставички ,а на мен тагетеса . По някое време се сетихме ,че работа ни чака.Върнах се аз в градината ,полях старателно мястото с бамята и доволно се проснах на едно пънче на сянка,а ММ ми носи кафе.Тъкмо отпивам и се задавих . Изведнъж ми просветна ,че пакетчето със семена ми е в джоба и съм поливала на празно.

Албенче, в такива случаи си казвам Ох, благодаря, че си видях грешката навреме!!!
Не минава ден да не поне веднъж!!!

[mimeta]

Такива ситуации имам всеки ден, по 5 пъти се връщам в офиса да си взема нещо забравено, я телефон, я портмоне. Много ме радва, че от 3 години шефът на пражския офис е същата шматка, та поне не съм сама
Преди две седмици в четвъртък нямахме интернет, та направихме санитарен полуден и си тръгнахме по-рано. Таман се качвам във влака към нас и звъни шефът от главния офис, който беше дошъл до Прага, че си е оставил чантата и ключовете в офиса. Разбрахме се да дойде до следващата спирка на влака. Слизам там, давам му ключовете, обсъдихме някои спешни неща и заминавам със следващия влак. Разбрахме се, че ще ми остави ключовете на бюрото. Това не е проблем, защото почти никога не идвам първа в офиса. Вечерта се прибирам, и виждам, че имам малко батерия в телефона. Решавам, че ще го заредя на следващия ден. Та ставам в петък и установявам, че телефонът се е изключил. Отивам в петък на работа, а там никой... Ключовете ми вътре, компютърът ми вътре, а аз без телефон. Отидох в KFC, сложих телефона на универсално зарядно (хубаво са се сетили хората да сложат такива) пия едно кафе и закусвам. След кафето включих телефона и 20 пропуснати повиквания. Свързвам се с колежката, която ми казва, че сутринта нямало пак интернет и, че всички си взели хоум офис. Е да де, ама аз продължавам да съм без ключове и не мога да си взема хоум офис, щото компютъра е в офиса... Звъня на шефа, а той ми се смее Казва, че е някъде по работа извън Прага и че ще дойде след 2 часа. Та се върнах в офиса, по пътя си купих някаква книжка и седях 3 (имаше задръствания) часа бездомна на стълбите и си четох книжка. По едно време дойде някакъв тип, търси нашата фирма. Казвам, че съм аз. Той стои и ме гледа едно такова недоверчиво... Да стоя с цигара - ок, излезнала съм да пуша, ама аз седя на стълбите, видимо по-дълго време. Чудеше се да ми вярва или не, накрая реши, че ще пробва. Оказа се, че идва да оправи интернета. Та трябваше да призная, че нямам ключ. Разбрахме се, че ще дойде пак след час. Дойде след час, минута след като дойде и шефът, отиде при рутера, изваде някакво кабелче, включи го отново и интернетът проработи.
За капак на всичко жестоко настинах.

Пък оня ден нашето айти дойде да ни настройва компютрите. Реши, че ще ми направи нов архив, ако ми откраднат компютъра де не ми се загубят документите. Така ме напътстваше, че успях да си изтрия всички служебни документи. Пробвах да ги извадя от коша, 90% ги нямаше. Извадих ги от стария архив, почти нищо не се загуби, само където всеки един документ, на който съм сменила името, сега го имам под двете имена. Всеки документ, който е преместен от една папка в друга, го имам два пъти. Всичко, което беше нарочно изтрито, се върна. Така че сега имам 20 пъти повече документи, отколкото ми трябват. Цирк страхотен, нищо не мога да намеря. Месеци ще се ровя докато въведа пак ред в документите. Това е всичката ми работа за последние 5 години... Айтито после каза, че в такива ситуации ясно се вижда кой как реагира на екстремни условия. За мен цялата ситуация беше трагикомична.

[Гео, граф]

... Айтито после каза, че в такива ситуации ясно се вижда кой как реагира на екстремни условия. За мен цялата ситуация беше трагикомична.

Абсолютно прав е бил, Мимета, струва ли си заради бързи пръстчета, недоглеждане или разсеяност да се тръшка и ядосва човек? Така де, живота е кратък и на смешните ситуации е най-добре да се смеем. Преди доста години, когато компютрите дойдоха в нашата фирма, сисадмина се зае с моето обучение (щото съм доайена на фирмата и малко бавно станаха нещата при мен). И, вече обучена, се захванах да работя. Минаха няколко месеца, аз се справям със свръхсветлинна скорост и съм горда със себе си. Обаче има разни нещица, дето не са ми обяснили, пък съм си любопитка и щрак тук, щрак там и опааа - блокираха всички компютри щото, нали, те в мрежа ... Идва човек от фирмата по поддръжка - четири дни човека се бори и опитва. Накрая го оправи. Дойде при мен и каза: Нямам представа как си го блокирала ти, но нямам и смътна идея как АЗ го разблокирах ...