Дворът на Люб, и още работи...

[Гео, граф]

Ах, Люб, само ако знаеш колко пъти съм преживявала отново и отново двете гостувания при теб, колко съм препрочитала статиите ти в блога и колко страдах, като спря да го списваш! Сега концентрирания разказ за събитията от преди петнайсетина години ми звучи като дежа вю и го напасвам върху спомените си. Обаче благоговението, което изпитах пред тази хоста няма да забравя никога, всъщност от този момент се влюбих безумно в хостите !



Млъквам, а ти разказвай, разказвай...

[ljuboznatelna]

всъщност от този момент се влюбих безумно в хостите !

Ех, Гео, наистина е прекрасна! Нещо започна да ѝ яде корените , и спасих два мъника, но където и да ги сложа, не растат. Даже единия вече не го виждам, но другия като че ли се е засилил да расте.
Не зная защо, и розите не растат така. Като гледам стари снимки, какво нещо са направили на арката!!! А сега едва кретат.

Сега имам спешна нужда от оградка, за да отделя зеленчука от пауните. Символична някаква, но поне 60см. Те могат да прехвърчат и по-високо, но не се опитват да го правят. Особено важно ми е да се отделя от бялата гад, която ме дебне, и ако клекна нещо да правя, вече не изглеждам толкова мощна, и ми скача на гърба
Взехме една зелена мрежа като за краставици, обаче трябва колчетата да не са опасни за живота, защото ще са ниски. А и не е малко, доста метри си трябват.

Малко картички

[Силвия]

Ех, че хубаво Не съм влизала и аз от сто години и днес имам време, влизам и какво да видя - тема за една от най-любимите ми градини

Снимката с децата е култова - помня я

[ljuboznatelna]

За лалетата си, колкото и малко да са, изказвам специални благодарности на Лечето, че ме засрами с нейните умопомрачителни лалеени пейзажи на нейния сипей. След първоначалният ентусиазъм, който още първата година завърши с пир за сляпото куче, правих една-две години опити с мрежи от рабица, която не вадех, защото много бодеше, и съответно си загубих останалите лалета. И като видях Лечето какво старание, упоритост и трудолюбие влага на онова неблагодарно място, за да създаде цветен килим, си казах, трябва да опитам! Измислих друга стратегия - слагам луковиците в черни саксии, работните контейнери с големите дупки. Много е трудно да създам масив, защото където и да копна, е корен. Под дърветата е направо невъзможно да изкопая дори и малка дупка. Затова - тук там, тук - там. Като пожълтеят, вадя луковиците, и поставям саксиите на същото място, да не им го превземе някой нахален корен. И преди зимата пак садя. Само не мога да се организирам да ги обознача, затова вадя от пълна саксия, слагам в празна саксийка, и зимъска обратно. Така се запазва комбинацията, или са си от един сорт. Само мястото е като на тото. Нищо, аз обичам такива изненади Накупила съм само ранни лалета, защото дори и средните ги покрива зеленината на съседните растения още като напъпят. Случва се да забравя някоя саксия, защото не съм я забелязала в джунглата, и заради летните поливки луковичките изгниват. Но нищо, ще попълвам по малко липсите.

[Margaritenia]

Чудесна изненада, най-накрая тема във форума!
Пиши, пиши още и снимки качвай, знаем, че имаш:)))))

[мечтица]

Люб,много се радвам че имаш вече своя тема.
Преглеждам от вчера и отново ще се връщам да чета.
Много ми харесва расказа ти,той е като наръчник за начинаещи градинари и не само
Научих някои нови неща
Твоята градина винаги съм смятала за образец на мечтана такава.
Тя ме грабна сърцето още от първото влизане във форума,не само с красотата си,но и с уюта.
Винаги съм искала градината ми поне малко да прилича на твоята.
Продължавай,аз с интерес ще следя темата
И пускай още снимки,аз дори имам папка с любимите фото от ''Градината на Люб''.

[ljuboznatelna]

Винаги съм искала градината ми поне малко да прилича на твоята.

Благодаря за милите думи! Твоята градина отдавна е вдъхновение за нови, и не толкова нови градинари! Хубавото е, че всички градини носят своята индивидуалност, и от всяка можем да се учим!

Днес реших да напръскам касиса с наносяра. Наносярата я купих от една ютуб и Фейсбук звезда - Ивайло. Който пък е известен с отглеждането на чиста продукция, във вече 22 оранжерии (ако не бъркам). Момчето е предприемчиво, изкарва и пари от всичко, малко са му заблуждаващи някои видеа, а наносярата му е сяра+ вар, приготвени по определен начин. Но едно, че открих рецептата след като си купих сяра, която върви с прилепител (имах подозрения, че е разтворен домашен сапун, обаче не мирише така), друго - че тази миризлива смес няма шанс да я варя 1 час вкъщи Моето увлечение по природосъобразното градинарство е откакто имам градина, но засега е само теоретично Що нещо съм изчела, що комбинации съм премислила... Мъжът ми е привърженик на конвенционалните методи на обработка, и е трудно да съвместявам. Най-големият ми успех беше да мулчирам с растителен отпадък лехите, и да пръскам (докато не се появи много сериозен проблем) с биопрепаратите на Амитица.

Бах направила една повдигната леха, сложих и мрежа отдолу за къртицата. Напълних я с идеален материал, полуугнила органика. Обаче, къртицата намерила някакъв процеп, и нали в гнилата органика има червеи, яла, яла, обикаляла, даже най-вероятно не е намерила същия процеп, за да излезе. И така не зная колко време е орала отдолу, но аз домат не изкарах ни един! Всичко беше разорано!

Една година реших да шербетувам зеленчука, и да торя розите с птича тор, гълъбова. Прясна. Разтворих я в един сто литров бидон, отлежа си, и като дойде време да я прилагам, така ми се гадеше от миризмата, че не повторих този опит. Обаче стоте литра си ги полях!

Та приказката ми беше за наносярата, но много се отплеснах. Напръсках аз, и седнах да почина. Отварям ФБ, и минава един въпрос в някаква биогрупа - "Напръсках цъфналата череша с наносяра, мъжът ми каза, че съм я уморила, ще изгори. Ходи , чете, и каза същото" (перефразирам). И аз седя и гледам тъпо, защото току що си напръсках и черешите, почти прецъфтели, че и вързали. Викам си - моите не бяха толкова цъфнали чак! Освен това прикапа малко след това, че и слънце няма....
Ама каквото - такова. Да не приключа бързо бързо с природосъобразното градинарство.... Обаче пък Ивайло се кълне в наносярата, а и предполагам, доматите му не цъфтят само един път! не искам да си представям как вони лятото в тия оранжерии, като напръска
Такива ми ти вълнения имам в момента.

Гледам (заради ММ) такива суперлюти северняшки чушки:



Понякога вадя такива домати:



Една година отгледах от тази царевица:



Обаче пиперките си ги купувам!



Зеленчука не ми е страст, в началото се случваше след второто копане да ги зарежа, е септември да не виждам доматите от трева Важното е, че домати имаше! После като започнах да мулчирам, имаше съвсем малко за копане, само във вадите. Миналата година ММ сложи капково, а върху вадите геотекстил, и не остана нищо за копане. Тази даже не е фрезовал, направо ще садя и мулчирам, само заравних. Поднових да преглеждам рускоезичните сайтове за този вид земеделие, там отдавна практикуват. Следвам от 15 години един, човекът е с 23 години опит! Доматките му доста хилави, но раждат. То пък моите като приличат на дървета, все едно много са родили!

[Тутти]

Люб, тази наносяра и аз я имам. Нашият съсед му е някакъв роднина на този, който я е изобретил. Не съм я прилагала още, но мисля, че няма да ти пострада черешата, спокойно. Има и още някакъв био препарат, подхранващ, но трябва да погледна. Съседа ми ги даде двата прапарата и твърди, че са много работещи. Дори не съм погледнала още.
Много добре те разбирам, заради лютите чушки, зеленчуците и цветята. Не ме влече зеленчука, нищо че се получава добре, цветната градина ми е притегателна.

[радост-31]

Хората казват: "По Коледа стават чудеса!", но то не било по Коледа, а по Великден!
Най-накрая и ти си направи тема! Благодаря за времето, което си отделила, за да споделиш всичко! Толкова спомени изплуваха! Толкова деца и цветя пораснаха!
Хубаво е да си спомняме откъде сме тръгнали. Така внезапно осъзнаваме, че живеем в сбъднатите си мечти.
Поздравче с един самонастанил се гарвански лук. Беше ми детска мечта.

[ljuboznatelna]

Люб, тази наносяра и аз я имам. Нашият съсед му е някакъв роднина на този, който я е изобретил. Не съм я прилагала още, но мисля, че няма да ти пострада черешата, спокойно. Има и още някакъв био препарат, подхранващ, но трябва да погледна. Съседа ми ги даде двата прапарата и твърди, че са много работещи. Дори не съм погледнала още.
Много добре те разбирам, заради лютите чушки, зеленчуците и цветята. Не ме влече зеленчука, нищо че се получава добре, цветната градина ми е притегателна.

Там е работата, че не я е изобретил той, а я представя като свое изобретение. Нямам нищо против, дори много му се радвам на иницианивата, харесва ми как увлича хората! Още повече , че е млад, много привлекателен и обаятелен Виждам, че отделя много време за видеата, организира и големи срещи на живо.
Обаче Наносярата всъщност е сяро-варов разтвор:

Колоидна сяра
приготвяне и приложение
Сяро-варов разтвор
Доколкото знам това е българско откритие! Действа безпогрешно срещу всички гъбни болести, които са чувствителни към серни препарати. Преди и след цъфтеж при къдравост по прасковата, брашнеста мана и струпясване по ябълката, ранно и късно кафяво гниене по овощните, гъбни съчмянки, сиво гниене и оидиум по лозата.

Начин на приготвяне
В железен съд с обем 200 л (на който сте отбелязали до къде обема е 100 л) налейте 40 л ВОДА и прибавете 12 кг негасена вар или 24-30 кг гасена вар. Запалете тих огън под съда и загрейте „варното мляко”. Към него прибавете 24 кг сяра на прах (чиста!) и разбъркайте, докато се смесят добре. Ако не загреете ще се мъчите много! След това долейте с 40 - 50 литра повече вода. Тази вода трябва да се изпарят при варенето на тих огън за около 40 – 60 минути. Когато нивото на водата стигнете 100 л (до отбелязаното) и цветът на разтвора е като на много скъп коняк е готово! Оставете да изстине и да се утаи за 24 часа. После внимателно отлейте или изгребете бистрата течност с червеникаво-кафяв цвят. Налейте в здрави съдове – пластмаса, стъкло, желязо – каквито имате и ги затворете плътно. Можете дълго да го съхранявате стига да не замръзне. На практика не се разваля.

Употреба
При температура над 10 ?С, но не и в жегата!
Зимно пръскане на семкови овощни дървета – разрежда се 1:6
Лятно пръскане на семкови овощни дървета – разрежда се 1:40-50
Зимно пръскане на костилкови овощни дървета – разрежда се 1:10
Лятно пръскане на костилкови овощни дървета – разрежда се 1:60-1:100

Колоидна сяра
Тя е по-безопасна за растенията и се използва за пръскане през вегетацията им.

Приготвяне
В съд с 90 л ВОДА прибавяте 1 л сяро-варов разтвор. В съд с 10 л ВОДА разтваряте 50-60 грама! зелен камък (железен сулфат). Прибавете на тънка струя разтвора на зеления камък към разтворения вече в 90 л вода сяро-варов разтвор. Течността става черна! И много лесно се утаява! Ползва се веднага! Не подлежи на съхранение!


А тук и видео, на 4:30 минута. Целият канал е много интересен и полезен!: