Езерата на Пирин планина

[Blue sky]

Обичам я тази планина, чувствам се у дома си там
Миша особено благодаря за тази разходка

[bouquet]

Срам ме е да си призная, но това е най-непознатата за мен планина
Благодаря ти много за прекрасната разходка, записвам си в тефтера някой ден да видя на живо и усетя тази красота

[ravik]

Миша, това на снимките ми се струва, че не е Тевното езеро. На Тевното езеро има заслон, а тук на снимките не се вижда. Мисля, че и околността не е същата. Ето малко снимки и от мен - аз обожавам Пирин, мисля, че съм била на всички възможни хижи там и съм обиколила всяка пътека.
Тевното езеро и заслона (малко ми е крива снимката ):


Ако не се лъжа, в. Каменица (или друг до него ); снимано е от езерото:

И пак езерото и околността:



Езерца разни (трябва да видя карта за имената) :





Към Вихрен (това най-високото, бялото ):


Малко по-близо вече:




Всъщност да вметна, това е по-тежкият маршрут за качване на Вихрен (през Казаните), но пък за сметка на това е много по-атрактивен

Тук започна да се пуска мъгла:

Над облаците:

Тук не знам дали се получава усещането - това е напълно отвесен склон, сниман отгоре. Общо взето, половината път :


Горе :

Някакви езерца в подножието на Вихрен (за съжаление заради мъглата, снимките не са ясни, а снимките от предишни качвания не мога да ги намеря):




А тук разни ентусиасти се пускат през зимата (Тодорка):




А това вече мисля, че са Тодорини очи, Тодорини езера или нещо такова, във всеки случай са в подножието на Тодорка :



От тук до края може и сами да си ги разгледате, защото ми омръзна, пък и те са едни и същи : http://outdoors.webshots.com/photo/2227 ... 1330dTocsl" onclick="window.open(this.href);return false;

А накрая, естествено, вкусната част - ягодки, гъбки, малинки, боровинки и цветенца (част от тях ги няма по снимките, защото вече са били изядени ):

[ravik]

Между другото, част от Василашките езера пресъхват и много зависи каква е годината. Аз само една единствена година съм ги виждала, другите пъти просто ги нямаше.
А безспорно най-красивото място за мен е Синаница (снимките не са мои - моите не стават за показване ):


От портата горе:


Заедно с върха:

[Миша]

Трябва да е Темното Василашко езеро,ето малко инфо от Уикито,но не беше вчера,толкова време мина
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0" onclick="window.open(this.href);return false;% ... 1%80%D0%B0
А изкачването на Вихрен няма да го забравя никога,хвана ни една мъгла,толкова гъста,че не се виждахме на повече от метър,и такъв студ Пратиха ни спасители да ни търсят Но беше отдавна,отдавна,мечтая си да отида отново ,но килцата са ми в повечко .Забравила съм вече планинските пътеки,и те не ме помнят.А много скитахме,дъщерята беше на 3 годинки,когато я качихме на връх Ботев,с какъв акъл сме тръгнали сега се чудя.Помня я кацнала в раницата на гърба на баща й и като й омръзнеше ,викаше отгоре-Тута крак!(превод-Минута на крак!)

[ravik]

Темното може, да, то е друго.
До Вихрен аз лично съм се качвала по три маршрута - най-популярният е от хижа Вихрен нагоре. Това са си 3-4 часа зверско катерене и почти нищо не виждаш освен камъни и скали пред теб и честно казано е малко демотивиращо. Другият път, от който пускам снимки тръгва от хижа Бъндерица, през Казаните и там се разделя пътя за Кончето и за Вихрен. Много атрактивен маршрут, но е по-тежък и по-стръмен от първия. И третият маршрут, по който съм се качвала беше с водач и не бих могла да намеря сама пътеките. Пак се тръгва от Вихрен, но после се хващат странични пътеки - там, по тези пътеки съм виждала еделвайси. По стандартните маршрути отдавна нищо не е останало...

[Blue sky]

Ейййййй, благодаря ти и аз съм се качвала няколко пъти на Вихрен, но този маршрут от Бъндерица нагоре го бях забравила, а сега картинно ми изскочи пред очите
Няма да забравя, как първия път като го качвах по стандартната пътека и все имах чувството че, малко да се поизправя и ще се изтъркалям надолу по склона, много гъделичкащо усещане, хем те е шубе, хем някак те пришпорва През кончето не съм се качвала

[johnstalker]

А аз така и ще си умрем и нема да идем да се напием поне веднъж на Пиринот!

[ravik]

Няма да забравя, как първия път като го качвах по стандартната пътека и все имах чувството че, малко да се поизправя и ще се изтъркалям надолу по склона, много гъделичкащо усещане, хем те е шубе, хем някак те пришпорва

Мен всъщност това усещане най ме кефи - как ти омекват краката като погледнеш отгоре и как имаш чувството, че те тегли надолу. Всъщност, аз съм виждала и истински пристъп на паника и то точно на тази пътека, така че нещата са си сериозни. Освен това камъните са хлъзгави, ако се пусне мъгла си става и опасно, защото пропастите са сериозни и е пълно с паметни плочи по пътя... Освен това горе винаги е студено и ветровито, така че си трябва сериозна подготовка и екипировка.

А аз така и ще си умрем и нема да идем да се напием поне веднъж на Пиринот!

А всъщност ето това е най-хубавата част от всичко - вечер около огньовете, китарите и т.н. А на сутринта не те боли главата.

[ravik]

Качих още някоя и друга снимка .
Пирин, като на длан:


И мечките в Белица (технически погледнато, това май се води вече Родопите ):