Re: Гърция - море и още нещо....
Публикувано на: Апр 8, '19, 17:46
Обявявам Гърция сезон 2019г. за открит.
Вярно че неофициално / не знам дали има официално / сезона се открива през първата седмица след Великден, но тази година подлъгани от топлият Март, и нетърпеливи като малки деца / щото както знаете пенсионерите и децата имат много общи черти/ решихме че не можем да чакаме повече. Честно казано бяхме малко наказани за тази наша нетърпеливост защото времето но беше идеално, но все пак достатъчно добро за да прекараме един приятен уикенд. Резервацията бяхме направили още преди две седмици, и въпреки плашещата прогноза за апокалиптичния циклон нахлуващ откъм морето в събота сутринта още по тъмно тръгнахме. През Маказа до Кавала са малко над двеста километра, но ние пътувахме лежерно така че пристигнахме някъде по обяд. Настанихме се в хотел Есперия. Разположен на двеста метра от крайбрежната улица, чист, уютен, с богата закуска на сутринта. Искрено го препоръчвам ако някой иска да нощува в Кавала и се чуди кой хотел да избере.
Сега ви каня да се разходите с нас из Кавала.
Крайбрежната улица.
Крепостната кула, символ на града.
Виадукта построен по заповед на Сюлейман великолепни.
Пристанището.
По уличките на стария град.
На другата сутрин поемаме от Керамоти за остров Тасос.
Тасос ни посреща обвит с мъгла.
Улиците на главния град на острова Лименас пустеят в очакването на тълпите туристи.
Правим една обиколка на острова по крайбрежния панорамен път.
Спираме до горичка с вековни маслинови дървета. Поверието твърди че ако прегърнеш вековно маслиново дърво то ще те зареди с положителна енергия достатъчна за още сто години живот.
Спираме пред първата ни цел за деня - Манастира Архангел Михаил. На портата му заварваме една шумна тумба полски туристки. Цял автобус само туристки. Жалко че ние сме с жените си.
Разположен на висока скала над морето манастира е основан през дванайсти век от монах отшелник който живял в една пещера на морския бряг точно под манастира. В съня му се явил Ангел, и му казал че на това място трябва да основе манастир. Монахът се уплашил. Помислил че му се явява дявола който го изкушава да се заеме с непосилно за него дело. За да докаже че не е дявола ангела вестител ударил по земята и от мястото бликнала светена вода. В момента манастира е женска обител подчинена пряко на Атон. Монахините са гостоприемни хора, но твърдо държат гостите им да съблюдават техните порядки. В манастира не се допускан неприлично облечени хора. Това ще рече жени по панталони, и с разголени рамене. Мъжете трябва да са с дълги панталони.
Входа на манастира
Манастира е доста голям, но миряните се допускат само в една малка част от него.
Поглед от терасата на манастира към залива под него, и пещерата с извора.
Тръгваме си заредени с положителни емоции. За съжаление останалите обекти които искахме да посетим се оказаха затворени. Туристите все още ги няма и за това в неделя гърците предпочитат да почиват.
В късния след обяд поемаме за България. Правим половин часова отбивка на едно любимо място - Плаващите манастири в Порто Лагос.
Някъде малко преди десет сме у дома.
Канех се сега да се развихря и половин час да коментирам пътища, хотели, обслужване, храна и т.н. но успях да се овладея и да спра на време. Вие не по-зле от мен знаете какво предлага Гърция на своите гости. За тези които се чудят колко ни е излязла тази разходка ще кажа- малко над сто лева на човек. Нафта за пътя, фериботни билети, храна и нощувка. Мисля че приятно прекараният уикенд си струваше напълно тия стотина лева. Въпреки че времето не беше идеално. Дъжд все пак не ни валя никъде въпреки мрачните прогнози.
Вярно че неофициално / не знам дали има официално / сезона се открива през първата седмица след Великден, но тази година подлъгани от топлият Март, и нетърпеливи като малки деца / щото както знаете пенсионерите и децата имат много общи черти/ решихме че не можем да чакаме повече. Честно казано бяхме малко наказани за тази наша нетърпеливост защото времето но беше идеално, но все пак достатъчно добро за да прекараме един приятен уикенд. Резервацията бяхме направили още преди две седмици, и въпреки плашещата прогноза за апокалиптичния циклон нахлуващ откъм морето в събота сутринта още по тъмно тръгнахме. През Маказа до Кавала са малко над двеста километра, но ние пътувахме лежерно така че пристигнахме някъде по обяд. Настанихме се в хотел Есперия. Разположен на двеста метра от крайбрежната улица, чист, уютен, с богата закуска на сутринта. Искрено го препоръчвам ако някой иска да нощува в Кавала и се чуди кой хотел да избере.
Сега ви каня да се разходите с нас из Кавала.
Крайбрежната улица.
Крепостната кула, символ на града.
Виадукта построен по заповед на Сюлейман великолепни.
Пристанището.
По уличките на стария град.
На другата сутрин поемаме от Керамоти за остров Тасос.
Тасос ни посреща обвит с мъгла.
Улиците на главния град на острова Лименас пустеят в очакването на тълпите туристи.
Правим една обиколка на острова по крайбрежния панорамен път.
Спираме до горичка с вековни маслинови дървета. Поверието твърди че ако прегърнеш вековно маслиново дърво то ще те зареди с положителна енергия достатъчна за още сто години живот.
Спираме пред първата ни цел за деня - Манастира Архангел Михаил. На портата му заварваме една шумна тумба полски туристки. Цял автобус само туристки. Жалко че ние сме с жените си.
Разположен на висока скала над морето манастира е основан през дванайсти век от монах отшелник който живял в една пещера на морския бряг точно под манастира. В съня му се явил Ангел, и му казал че на това място трябва да основе манастир. Монахът се уплашил. Помислил че му се явява дявола който го изкушава да се заеме с непосилно за него дело. За да докаже че не е дявола ангела вестител ударил по земята и от мястото бликнала светена вода. В момента манастира е женска обител подчинена пряко на Атон. Монахините са гостоприемни хора, но твърдо държат гостите им да съблюдават техните порядки. В манастира не се допускан неприлично облечени хора. Това ще рече жени по панталони, и с разголени рамене. Мъжете трябва да са с дълги панталони.
Входа на манастира
Манастира е доста голям, но миряните се допускат само в една малка част от него.
Поглед от терасата на манастира към залива под него, и пещерата с извора.
Тръгваме си заредени с положителни емоции. За съжаление останалите обекти които искахме да посетим се оказаха затворени. Туристите все още ги няма и за това в неделя гърците предпочитат да почиват.
В късния след обяд поемаме за България. Правим половин часова отбивка на едно любимо място - Плаващите манастири в Порто Лагос.
Някъде малко преди десет сме у дома.
Канех се сега да се развихря и половин час да коментирам пътища, хотели, обслужване, храна и т.н. но успях да се овладея и да спра на време. Вие не по-зле от мен знаете какво предлага Гърция на своите гости. За тези които се чудят колко ни е излязла тази разходка ще кажа- малко над сто лева на човек. Нафта за пътя, фериботни билети, храна и нощувка. Мисля че приятно прекараният уикенд си струваше напълно тия стотина лева. Въпреки че времето не беше идеално. Дъжд все пак не ни валя никъде въпреки мрачните прогнози.