Еко- Фантазиево...или втори живот за едно село

[Tanet]

Ида, мисля си изхождайки от моето село,което беше останало с двайсетина души, че съмишленици на идеята си може би би могла да намериш сред чужденците. На село масово се заселиха англичани, но хора над 50-те. Не знам дали са пенсионери и от какво се издържат,но има и немци и руснаци и белгийци и продължават да купуват имоти. Последните ми съседи мъжа е дърводелец и си пренася инструментите, а жена му разкопа насред строителните работи един терен и засадила, артишок, аспержи, манголд, дадох и краставички и домати. Чакат дървета от двора им в Англия . Привлича ги това, че селото е н южен хълм с красива гледка, но има добри комуникации - пътища до В.Търтоно,Габрово, Севлиево и Дряново , близост до медицинско обслужване, водоснабдяване. Тези с млките деца обаче се върнаха по родините си. Ние сме се намъчили от липса на транспорт и неуредици с такива далечни селца и все още се стремим към урбанистичен начин на живот, а и с тези доходи и цени на горивата просто си е лукс да пътуваш всеки ден до работа. В подобно селище могат да живеят хора с твърди доходи от някъде, които и да не спечелят от еко продукцията си ще има с какво да си покрият нуждите си.Ние сме твърде закотвени към къщите си и трудно правим кардинални промени и то предимно за подобряване на битовото ниво. Май сме спрели да мечтаем или по-скоро не вярваме в мечтите. Защо не се срещнеш с онзи брокер-монах и да споделиш идеята си, може да даде съвет и да подаде ръка. Споделям голяма част от написаното от Калико. Ще завърша с любимата си мисъл "щастието не е крайна спирка, а начин на пътуване", може пък Еко Фантазиево да е твоята дестинация.

[ida_ili64]

Ееееех,Ани, цял психологичен портрет си ми направила! Само дето темата не е за мен, а за идеята да се възстанови едно село , да му се даде нов живот и да се създаде място за възможност да живеят , работят и се препитават там 10-20 семейства.
Колкото за мен , такава съм , каквато съм! Мисля , че познавам себе си достатъчно добре, червейчето в мен и т.н. Не е задължително да се харесваме всички, за мен е важно да ме уважават, тогава уважавам и аз.
Колкото до липсата на очаквания, много го мислих и умувах, щото това клише го чувам напоследък под път и над път... Та... какво измислих накрая. Мъдреците го казват, защто нямат нищо, освен това , което носят на себе си и вътре в себе си,а там, вътре- имат достатъчно запас от всичко-в сърцето и съзнанието си.Те няма какво да губят, надрасли са всичко материално, логично е и да няма какво да очакват, но си мисля, че дори и те имат едно очакване - да помъдреят още.Още доста симид има да ям... да достигна вътрешната хармония и мъдрост на тези хора.
В днешния комерсиален свят, в който всички работим за еквивалента на човешки труд - пари, няма как да нямаш очаквания. Щото по тази логика, отиваш, работиш , не ти плащат и ти не се сърдиш, щото нямаш очаквания.И се храниш...на фотосинтеза, без очаквания .
Толкова до моята персона, не тя е темата на дискусия тук, нали така?
Та така... разгледах почти всичко от посочения сайт за ''Родово имение"ИЗВОРЧЕ". И проект ''Градина''.Това не е моя поглед над нещата, но срещнах и много ценни идеи и съвети от преживяното от Константин- Косьо.Предполагам, че имението обаче вече не съществува- последната информация е от края на 2012 г, за много файлове- дава грешка- несъществуващ файл. Явно с тръгването на Косьо и Благодаря ти Ани!
Идеята чужденци да ме подкрепят Танет, също не е моята цел. Целта ми е да има препитание за български семейства и то- да е там, а не да харчат вече натрупани доходи. Т.е. основоно ще е в сферата на услугите, обучение, туризъм. Защото в Родопите на надморска височина каквато е при мен 1130 м, ще ви кажа, че ако чакам да се храня от собствени зеленчуци- ще си умра гладна! При мен цъфтят ирисите в момента, божурите са още на пъпки. Да се надявам тези хора да преживяват от земеделие - е абсурдно. Не, че няма да се търси начина, да се произвеждат зеленчукови култури и да се садят овошки, но за дърветата ще са нужни поне 6-8 години, за да се очаква плодоносност.Но и това мнение ми е ценно, защото чрез елиминиране на това ,каквото няма да е, също се изгражда структура и се доближавам към моя модел.
Отново благодаря за мненията , те наистина са ми ценни!

[Tanet]

Ида, точно в тази сфера не мисля,че няколко обикновени семейства биха могли да се изхранват освен ако ти не изградиш селището, оборудваш го с комуникации - пътища, снабдяване с провизии, организация на учебния процес за децата им и не ги назначиш като обслужващ персонал. Кой ще ходи на туризъм в някакво изоставено и възстановяващо се село, туристически къщи и селца има и сега под път и над път. От Български туристи не може да се печели достатъчно,а чужденците искат удобства и качествено обслужване. Чужденците в моето село сега когато вече са общност ходят и си изискват от държавата онова,което тя по принцип е длъжна да осигури, а тя им обръща малко-повече внимание именно щото са чужденци. Да се ремонтира някой път, да се доставят кофи за смет и да има сметоизвозване. Сами реновираха читалището, боядисаха спирките и перилата на чешмата, сега проведоха поход за събиране на средства за борба с рака. Но това са хора,които не си изкарват хляба от това село. Може и да почнат -един купи кръчмата и магазина, друг ще дърводелства, трети са уеб дизайнери тях не ги бърка къде ще живеят и работят, но това са хора с доходи отвън, които имат друг поглед върху живота , те не работят за да оцеляват. Пмисли,че тези селца неслучайно са се обезлюдили, на хората им писва да работят само за да оцеляват, искат и развитие. Освен това аз наистина мисля,че ако искаш да възродиш едно село ти трябва да се заселиш първо там. Ти да си зрънцето,което да покълне и привлече и други. Затова ти писах,че трябва да изоставиш Камоградеж. Виж разните духовни служители,които поддържат изоставени манастири. Наскоро гледах за някакакъв дето е подслонил бездомници, самотници и ги организира да работят и се препитават. Той живее с тях и с тях възстановява манастирчето. Ако имаш достатъчно пари би могла да реновираш десетина къщи , но това не е съживяване на селото. Съживяването става като ти почнеш да живееш там и привлечеш и други другото е създаване на работни места ама трябва да си на добра и твърда заплата,че да замъкнеш семейството си там откъдето други са избягали. Това го пиша не за да те откажа и обезверя, аз вярвам,че мечтите могат да се сбъдват и съм го доказала на себе си,но се замислям при какви условия бих отишла аз със семейството си да възродя едно такова село. Ако не съм семейна ще ми е по-лесно ще завися само от себе си,но има ли деца нещата стават сложни.
Една пролет отидохме на семейна екскурзия до язовир Кърджали. Бяхме две семейства. Спахме в една хижа. Да ти кажа ако не обикаляхме района, ако не беше Дяволския мост да идем да го видим, ами голяма скука е. Повече от три дни не бих издържала. Туристите искат атракции, забавления, иначе да биеш толкова път за да спиш в някаква къща на някакъв баир ... Виж Боженци дето е насред цивилизацията - половината къщи за гости са петимни за кьоръв турист.

[presto]

Интересна идея. Едва ли ще се осъществи, ако хората събрани в това село нямат обща осъзната цел.

[scleri]

Интересна тема. Красива мечта. Те повечето мечти са красиви и това им е най- хубавото. С удоволствие изчетох всички постове по темата. Само че мъжкото, рационално начало в мен не ми дава мира, и с голяма доза неудоволствие ще напиша няколко реда с ясното съзнание че това което ще напиша няма да е приятно.

Мой приятел има наследствена къща в едно такова родопско село. Вярно не е напълно изоставено. В него живееха два баби, и един старец на преклонна възраст. Всеки в собствената си къщурка отдалечена от другите на два баира разстояние. Така че с известно приближение можем да се приеме че и това село е изоставено. Та тоя мой приятел всяко лято ходеше в дядовата си къщурка за един дву, три седмичен релакс. Природата както можете да си представите е уникална. На близо минава планинска река с доста риба в нея. Всеки път семейството му за ден, два поразчистват двора и една стая от къщата / ако с тях има и приятели на гости може и две /, и след това следва онова сливане с природата при което липсата на телевизор и други удобства не се усеща. / За седмица, две. За повече сигурно усещането няма да е същото / . Същия тоя мой приятел удари шестица от тотото /в преносен смисъл/. Подписа договор с някаква английска фирма и работи две години на стоежа на някакво летище в Дубай, и то не като обикновен работник.Прибра се преди три години, и във всеки разговор все намираше повод да спомене как с лирите спечелени в Дубай дядовата му къща ще се превърне в чудесна къща за гости в автентичен родопски стил. И тук следва изненадата в моя разказ. Когато завел архитект да огледа къщата, и да изготви нужните за ремонта планове с учудване открили че някакво семейство от Пловдив си я е харесало, ремонтирало и вече живее в нея. Дори разширили двора за сметка на съседната необитаема къща. Следва неприятна съдебна разправия. Естествено съда му върна имота. Пловдивчаните се опитаха да го изнудват да им плати направените подобрения, той от своя страна предяви иск за наем за времето в което са ползвали имота. Най-на края разума все пак надделя. Постигнаха някакво извънсъдебно споразумение с което си спестиха доста разтакаване и съдебни разходи. Моя приятел плати за част от подобренията. Останалите пловдивчаните признаха за наем и така приключи всичко. Вярвам че времето ще заличи неприятните спомени и той все пак ще построи мечтаната къща, но за сега дори не му се говори на тая тема.
Извода от тая като цяло неприятна история е че всеки имот, пък бил той и запуснат и изоставен, си има законен собственик и никой не може просто така да се нанесе и да заживее в него. За да се възроди избраното от Ида село първо трябва да се реши проблема със собствеността. Подобен пример в това отношение е село Лещен. Онова с глинената къщурка ала Флийнстоун. Сега всеки е чувал за него, но аз го помня от преди четвърт век когато по нищо не се различаваше от селото харесано от Ида. Тогава се появи някакъв поляк, и на цената на една софийска гарсониера купи десетина къщи в селото. След това асфалтира пътя. Построи нов трафопост и захрани с нормално напрежение цялото село. Докара вода от пет, шест километра. Ремонтира къщите така че запази външния им вид а от вътре да не липсва нищо от съвременните удобства. С една дума за няколко години превърна селото в това което сега всички познават. Само че това става с много пари. За съжаление.
Друг реалистичен вариант за възраждане на което и да е село е създаването на работни места. Инвестирайте някой лев. Направете някакво цехче и отворете петдесетина работни места. Хората сами ще дойдат. Няма нужда да ги съблазнявате с красивата природа и био земеделие.
Иначе идеята за една общност от приятели единомишленици обединени около идеята за природосъобразен начин на живот е красива, но по-близка до утопията отколкото до реалността. Има по света подобни примери. Не липсват и у нас. Селището в Странджа за което има линк малко по-нагоре е нещо от този тип само че според мен като цяло в това начинание няма бъдеще. Противоестествено е човек да се откаже от съвременните удобства и да се върне към един средновековен начин на живот в името на някаква илюзорна идея. Последното се отнася до селището в Странджа, а не за идеята на Ида.

Въпреки всичко което написах по-горе искрено ще се радвам след няколко години в темата да се появи нов пост в който да четем за успешното реализиране на идеята. Стискам палци за това.

[Гео, граф]

Даам, чаках някой мъж с реалистичен поглед да ни обърне внимание върху практическите проблеми. Склери, благодаря ти лично за което , тъй като и аз съм в кюпа заедно с Ида. Емоционалността и на двете ни трябва да бъде охлаждана чат-пат от практицизъм, защото с емоции до никъде няма да стигнем. От друга страна пък не става дума за самонастаняване и заграбване на чужди имоти, а за законосъобразни действия. Не е речено, че точно това селце ще бъде обекта, в България такива са много, ще се търси оптимума.

Препитание трудно може да се осигури само с биоземеделие и туризъм - наясно сме с това. Идеята за някакво производство е супер, остава да измислиме какво да бъде. Хора, които биха загърбили ''ценностите'' на цивилизацията ще се намерят, а и ние сме далеч от мисълта да се върнем в Средновековието или да заживеем като амиши. Така можем да отблъснем, нежели да привлечем последователи. Примера със село Лещен ме присви под лъжичката, защото дядовата ми къща сега е собственост на англичани ...

Реализирането на тази идея ще иска много време, усилия, търпение, средства не на последно място. Много четене и мислене преди да се предприемат действия. Затова Ида пусна темата - повече глави мислят по-добре. Всяко мнение е ценно и е важна гледна точка

[dal]

Човек има един живот , на човек му стига един стол /един гъз/ , три стайчета , здраве около него , комат хляб и парче сирене /един корем и 32 зъба/ , и един хубав хоризонт -поле , гора , море -две очи , айде четири ако си в съпорт ...

всичко друго е шум , похабена амбициозна енергия , подскоци против земното притегляне и суета

Ида , докато имаш човек до теб и спокойствие , радвай му се
Идеята е на красота достойна за литературен кръжок като ментална дъвка , а практически е напълно излишно , както е било излишно и предишното на което ти вече не се радваш- в другата тема някъде напред веднъж те питах защо причиняваш това на себе си и на този до теб в тази загубена държава ....

водопадите стават шадравани и водата тече нагоре , но ако похарчиш ток

р.р. майка почина и аз останах с къщи колко щеш , в които никой не стъпва с месеци , а сега може би и с години .
в момента съм заключила 1 в софия , 1 голяма на балкана , 1 огромна край плевен , една в центъра и един офис-моята кантора и да не продължавам ползваме останалото някак , една бригада се върти цзелогодишно в поддръжка - т.е. аз съм окачена на куката яко
Дядо викаше - нямането е тегло , имането е гайле- прав бил човека. Днес мислиш градивно , утре си смазан и робуваш ! И никоя кауза свързана с кървава пот не може да ти върне усмивката на лицето , па дори и планинска ливада с диви лайкучки и купа сено.

т.е. дори не става въпрос че трябва да ги купиш и да вложиш пари както горе отбелязаха , аз не трябва нищо да купувам , мен само продаването ме оправя накъмто оттърваването. Човек е роб на вещите , докато го цапардоса провидението ...Оправи оптиката овреме

[bouquet]

И си права Дал, и не съвсем....
Все е по-добре да имаш, отколкото да нямаш. Да имаш приятели, а не само 2 очи насреща, да имаш професия/ хоби, а не само да съзерцаваш ливадите. Да имаш имоти, които да можеш да продаваш...
Някои хора винаги остават роби на вещите и имането. Колкото и да ги удря животът. Други откриват истинските неща без да са блъскани, ама са рядкост....

[dal]

В контекста на темата не говорим да имаш или да нямаш .
искам да кажа че ще се разкатае мечтата , докато стане реалност , ако изобщо , когато пък рискът вложеното да не донесе търсените ефекти - реновиране на селото , или просто да гръмне страшни пари на вятъра защото няма пазар на имотите сега- Рисковете са огромни. Гледаме на здравето си докато го имаме като на темел , в кърпа вързано. Утре ако то огъне , всичките ни мечти блянове и апетити заминават в улука.
Моите включвания са горчиви.

[Гео, граф]

Дал, ти сега одобряваш ли или си против, така и не ми се изясни ?!? Състоянието ти в момента е особено и шантавия ти както обикновено изказ съвсем се е оплел, та ич н'та разбрах ... А точно ти направи онази епична тема да си одиме на село