Re: Провокативни предложения за бързи разходки ... В-)
Публикувано на: Юни 14, '12, 01:13
То се е видяло, че тази тема ще си я списваме ние двете с Миша, ами да не се помайвам ... Прясна-свежа информация от тази неделя за друг мой любим маршрут - до водопад Бовска Скакля. Безпроблемен е за еднодневна разходка, но не водете малки деца и мързеливи офисни другарчета, да не ви опищят ушите ...
От Централна гара с трена до гара Бов са час и десет минути, а удобно време за тръгване е в 10.12 ( влака е за Мездра ). Билета за нормални хора е 3 лв. в посока, а за ученици, студенти и пенсионери - 1.50 лв. Обратно можете да се върнете в 15.59 ( два пъти съм го изпускала ), следващия е в 17.35. Разбира се може и с личен автомобил, но удоволствието от поклащането на влака, общуването с другите пътници и не на последно място спирането на всяка керемидка е неоценимо . Ако все пак тръгнете с колата си, следете табелите - на около 300-400 м след жп гарата, която добре се вижда от пътя, точно преди един широк десен завой има голяма, ясна табела : Вазова екопътека ...
Свивате на ляво и поемате по асфалтовия път до края на селото, където пътя свършва и започва същинския преход. Разстоянието до с.Заселе, откъдето пада водопада, е 2.5-3 км, но може и да ви се стори значително повече, защото денивелацията е към 500 м, особено за несвикнали и ако правите прехода в горещ ден.
След последните къщи започва вълшебна пътека - в тунел от дървета, по долината на реката ...
... която не спира да бърбори наблизо, омотана в мъх. Всеки момент очакваш отнякъде да се появи приказно създание - я самодива, я таласъм, я елф ...
След дървеното мостче пътеката започва да се катери в гората. Нямаш видимост, само можеш да дерзаеш напред или да се кротнеш до вирчето ...
Още няколко завоя и се стига до интересна гледка - от цепнатина в отвесната скала блика цялата река ! Обяснението не е сложно. Тъй като тази част от планината е изградена от варовици и района е силно окарстен, водите на водопада проломяват основата, върху която падат, пробиват слабия варовик и избликват в този впечатляващ вид :
Тази гледка може да се види през пролетта и ранното лято. След това там църцори смешна баричка, а в по-сушави години съвсем пресъхва.
Продължавате по пътеката, която се отклонява от водата и постепенно шума й се загубва. Става тихо и горещо, човек има усещането че е поел в друга посока. Няколко стръмни серпентини, няколко каменни стъпала, малка открита площадка и ... ето го ! Грамадна отвесна скална дъга, висока стотина метра и от нея се мята стремглаво водата през тесен улей. Ако поразгледате снимката, ще забележите в релефа старото легло на реката в ляво от сегашното, на около 15-20 м. При първото ми ходене там в студентските ми години, водопада падаше на двайсетина метра в дясно от сегашното му положение. Любопитно око с малко повече наблюдателност би открило предишните позиции на водопада ...
Ако се обърнете назад, ще видите долината на Искъра и върховете на Мургашкия дял на Стара планина.
Още малко ходене и се стига до подножието на втория пад. Май тук му е мястото да обясня какво представлява Бовска Скакля, но можете и сами да си го прочетете, за да не ставам досадна. Второто стъпало е с височина около 30 м и през вира под него преминава пътеката. Мястото е красиво и трудно се снима, без да хванеш в кадъра хора ...
Продължава се по другия склон, в подножието на скалния венец, пътеката става все по-стръмна, преминава в пасажи от каменни стъпала с метален парапет, излиза от гората и се открива тази фантастична гледка на север. Ако направите разходката в началото/средата на май, тези склонове са отрупани с нацъфтели диви люляци, а уханието е упойващо ...
... още няколко запъхтени завоя и вече се намираме почти наравно с мястото, от което се хвърлят водите в бездната ...
... минава се по дървено мостче над водата, дърветата закриват изчезващата надолу рекичка и се оказваме на грамадна, равна поляна с красива дървена беседка за такива като нас. По-нататък са къщите на с. Заселе. Гледката към водопада я няма, но се наслаждаваме на морето от върхове наоколо ...
Качването от гарата до селото, с всички спирания за почивки и снимки, може да се направи за 1.30-1.40 ч. Удоволствието е страхотно, особено ако има добра видимост, тогава стават и най-хубавите снимки. За съжаление аз имам само една стара снимка, която смятам за наистина качествена, другите, които ви показах, са леко мътни от маранята.
От Централна гара с трена до гара Бов са час и десет минути, а удобно време за тръгване е в 10.12 ( влака е за Мездра ). Билета за нормални хора е 3 лв. в посока, а за ученици, студенти и пенсионери - 1.50 лв. Обратно можете да се върнете в 15.59 ( два пъти съм го изпускала ), следващия е в 17.35. Разбира се може и с личен автомобил, но удоволствието от поклащането на влака, общуването с другите пътници и не на последно място спирането на всяка керемидка е неоценимо . Ако все пак тръгнете с колата си, следете табелите - на около 300-400 м след жп гарата, която добре се вижда от пътя, точно преди един широк десен завой има голяма, ясна табела : Вазова екопътека ...
Свивате на ляво и поемате по асфалтовия път до края на селото, където пътя свършва и започва същинския преход. Разстоянието до с.Заселе, откъдето пада водопада, е 2.5-3 км, но може и да ви се стори значително повече, защото денивелацията е към 500 м, особено за несвикнали и ако правите прехода в горещ ден.
След последните къщи започва вълшебна пътека - в тунел от дървета, по долината на реката ...
... която не спира да бърбори наблизо, омотана в мъх. Всеки момент очакваш отнякъде да се появи приказно създание - я самодива, я таласъм, я елф ...
След дървеното мостче пътеката започва да се катери в гората. Нямаш видимост, само можеш да дерзаеш напред или да се кротнеш до вирчето ...
Още няколко завоя и се стига до интересна гледка - от цепнатина в отвесната скала блика цялата река ! Обяснението не е сложно. Тъй като тази част от планината е изградена от варовици и района е силно окарстен, водите на водопада проломяват основата, върху която падат, пробиват слабия варовик и избликват в този впечатляващ вид :
Тази гледка може да се види през пролетта и ранното лято. След това там църцори смешна баричка, а в по-сушави години съвсем пресъхва.
Продължавате по пътеката, която се отклонява от водата и постепенно шума й се загубва. Става тихо и горещо, човек има усещането че е поел в друга посока. Няколко стръмни серпентини, няколко каменни стъпала, малка открита площадка и ... ето го ! Грамадна отвесна скална дъга, висока стотина метра и от нея се мята стремглаво водата през тесен улей. Ако поразгледате снимката, ще забележите в релефа старото легло на реката в ляво от сегашното, на около 15-20 м. При първото ми ходене там в студентските ми години, водопада падаше на двайсетина метра в дясно от сегашното му положение. Любопитно око с малко повече наблюдателност би открило предишните позиции на водопада ...
Ако се обърнете назад, ще видите долината на Искъра и върховете на Мургашкия дял на Стара планина.
Още малко ходене и се стига до подножието на втория пад. Май тук му е мястото да обясня какво представлява Бовска Скакля, но можете и сами да си го прочетете, за да не ставам досадна. Второто стъпало е с височина около 30 м и през вира под него преминава пътеката. Мястото е красиво и трудно се снима, без да хванеш в кадъра хора ...
Продължава се по другия склон, в подножието на скалния венец, пътеката става все по-стръмна, преминава в пасажи от каменни стъпала с метален парапет, излиза от гората и се открива тази фантастична гледка на север. Ако направите разходката в началото/средата на май, тези склонове са отрупани с нацъфтели диви люляци, а уханието е упойващо ...
... още няколко запъхтени завоя и вече се намираме почти наравно с мястото, от което се хвърлят водите в бездната ...
... минава се по дървено мостче над водата, дърветата закриват изчезващата надолу рекичка и се оказваме на грамадна, равна поляна с красива дървена беседка за такива като нас. По-нататък са къщите на с. Заселе. Гледката към водопада я няма, но се наслаждаваме на морето от върхове наоколо ...
Качването от гарата до селото, с всички спирания за почивки и снимки, може да се направи за 1.30-1.40 ч. Удоволствието е страхотно, особено ако има добра видимост, тогава стават и най-хубавите снимки. За съжаление аз имам само една стара снимка, която смятам за наистина качествена, другите, които ви показах, са леко мътни от маранята.