Мдам,
- Престъпление и наказание - ама много се напъвах честно.
Мисля, че с няколко прекъсвания я докарах до 60та страница и повече не мога.
- Трима на бумел и въобще Джером Джером - никак не ми е смешен.
- Орхан Памук - не помня Сняг ли подхванах или Името ми е червен - нещо не върви, може би след време пак.
- Тенекиеният барабан - не я разбирам тази книга, ама никак.
Но някой ден ще я довърша - забавно е написана.
- Името на розата е много интересен случай - подхванах я в период, в който се занимавах със сто неща, нямах време да се наспивам, въобще, може би един от най-натоварените периоди в живота ми. Не можах да я докарам доникъде. 6-7 месеца по-късно я прочетох за точно три дни нон-стоп четене - нищо друго не правех, просто не можех да се отлепя от тази книга. Уникална книга е.
- Старецът и морето, Сбогом на оръжията - просто не мога, не ме грабват и това си е. Всъщност това е добра идея, може пак да се пробвам.
Иначе Зелените хълмове на Африка я прочетох много бързо, макар че като я подхванах, очаквах нещо друго.
- За мишките и хората - дочетох я, но само защото понякога смятам, че нещо трябва да го докарам до край на всяка цена.
Но просто посмъртно няма шанс да взема друга книга на Стайнбек.
- Заеко, бягай - една от най-безсмислените книги за мен. Пак я дочетох ей така напук и наинат, за да видя какво четат хората и защо е толкова популярна тази поредица. Еми нямам идея защо е популярна.
- Шифърът на Леонардо и Демони и ангели (май на български е Шестото клеймо) - от тази серия, които чета, за да знам какво четат хората и да мога да споря аргументирано защо не ми харесват.
Посмъртно пак няма шанс да взема нещо друго на Дан Браун.
Но трябва да прочета Махалото на Фуко - същата тематика, но на друго ниво.