Еньовден

[Moria]

При нас , билки не брах и рано не станах. Освен да се поогледам за съкровището.

[dora]

А аз се чудих от Де ми е това главоболие напоследък , а то....ореолчето ме стягало.
Веднага ще се изпъча та и като съкровище да ме препознаят
желателно е щото и лопата имам зад вратата

[libra]

И аз само дет' не съм руса ,ама до час мога да стана-иначе се вмествам в аксиомата на Дал.Имам и други достойнства-все още неразпознати от околните.
Извън спама-я,кажете някоя билка бъзроразпознаваема -смятам да се направя на самодива следобеда.

[dora]

Извън спама-я,кажете някоя билка бъзроразпознаваема -смятам да се направя на самодива следобеда.

Лайка-на първо четене

[Satori]

Опитвма се да намеря нещо повече за езическата същност на този празник. За момента ето тези материали /не зная колко са издържани откъм етнология/история/, ще изровя още, като имам повече време:

http://www.bulgarian-folklore.com/artic ... cle_id=243

http://www.vsekiden.com/53376

Еньовден при другите народи

http://www.geo-bg.bg/chovek-i-kultura/t ... o-bil-ober

[paju4eto_Ligla]

Обичам го тоз празник

[Satori]

http://en.wikipedia.org/wiki/Midsummer#Background

[Satori]

Много от културите по света и почти всички езически религии почитат слънцестоенията и равноденствията като моменти с особено значение. Тогава се устройват едни от основните календарни фестивали и се извършват важни обреди, свързани най-вече със земеделието и плодородието. Езическите корени на тези празници са в онези далечни времена, когато първобитните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда, а през един ден в средата на лятото то грее най-дълго и следователно, силата му е най-голяма.

Слънчеви събития и празници

Понятието "слънцестоене", освен като момент на специфично разположение на Слънцето на небосвода /съответно, на Земята спрямо Слънцето при движението й/, означава също и деня, когато настъпва този момент. Слънцестоенията и равноденствията, са свързани със сезоните, като в някои езици те се считат за разделящи или начални дати, а в други - за централни. На английски, а това важи и за много народи в Северното полукълбо, периодът около лятното слънцестоене, е наречен "средата на лятото", а Midsummer's Day е на 24 юни, ок. 3 дни след самото слънцестоене. Подобно на това, 25 декември е начало на Коледните празници, и е денят, когато Слънцето започва отново да се издига над Северното полукълбо.

Редица култури честват различни комбинации от зимното и лятното слънцестоене, равноденствията и средните дати между тях, което е довело до възникването на разнообразни празници около тези събития. Най-известният празник, свързан с декемврийското слънцестоене, е Коледа. Освен това, митраисткия празник на персите - Ялда, римските Сатурналии, Карачун - денят /21.12/, в който според западните славяни Чернобог и силите на злото са най-силни преди слънчевия триумф на Коледа, еврейската Ханука и старогерманският Юле също са били празнувани по това време. Около юнското слънцестоене, християнските култури честват деня на Св.Йоан Кръстител на 23 и 24 юни и изпълняват редица ритуали, останали от езически времена като келтските огньове на St. John's Eve и Midsummer, а за славяните - Еньовден или денят на Иван Купала. Около пролетното равноденствие евреите се отбелязват Пасха, а по есенното - Сукот /Шатроразпъване/. В средните дати между тези 4 слънчеви събития също са създадени някои празници като келтските чествания: Белтейн през първите дни на май; Лугнасад през август, Самхайн в началото на ноември и Имболк през февруари, а също така скандинавските народи са имали свои празниц в тези междинни периоди.

За разлика от европейците, в Япония отбелязват началото на сезоните в тези важни астрономически събития със събитие, наречно Сетсубун.

В индуския календар, двете сидерални слънцестоения се наричат Утараяна и Дакшинаяна. Първото се случва ок.14 януари всяка година, а второто - към 14 юли /сидералната година хич не ми е ясна, признавам/... Те бележат движението на слънцето през сидерално фиксиран зодиак /прецесията се пренебрегва/ в Меша, зодиакален знак, който съвпадал с Овен ок.285 г., и през лятото - в Тула, знак съвпадал тогава с Везни. Те дават имена на двете полугодия между тях. Началото на Утараяна е празникът Макар Шраканти, когато слънцето започва да пътува за север към лятото, а хората пускат пъстри хвърчила от покривите на къщите си. 14 юли пък е Карка Шраканти.

***
Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето - съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли. Основни ориентири са равноденствията - пролетни (21 тревен/март) и есенни (23 коловоз /септември), и слънцестоянията - летни (22 липен /юни) и зимни (22 студен /декември). Във връзка с тези четири основни слънчеви фази, сред славяните е битувало и възприемането на слънцето като сложно многолико божество с четири превъплъщения. Самото слънце - това е младият, светъл, златолик бог Даждбог. На празника Коледа (22 студен/декември - зимно слънцестоене) той се ражда и го наричат Коледа - слънцето младенец, новороденото слънце; от тогава той започва да расте, т.е. денят се удължава. На 21 тревен (март) - пролетното равноденствие - детето-слънце Коледа става млад мъж и го наричат Ярило; тогава денят е равен на нощта. До празника Къпало (22 липен/юни - лятно слънцестоене) младото слънце Ярило е достигнало своя апогей и вече е зрял мъж, когото наричат Къпало; тогава денят е най-голям в цялата година. От Къпало насетне слънцето-мъж Къпало започва да се смалява, за да достигне своята старост и в деня на есенното равноденствие (23 коловоз/септември) го наричат Хърс - слънце-старец. От този миг до следващия празник Коледа (зимно слънцестоене - 22 студен/декември) старото слънце залинява, смалява се и умира (когато нощта е най-дълга), за да се прероди отново в новороденото слънце Коледа.

Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С "календе" римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календи в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология свързваща я с глагола "коля", нали за празника се коли прасе.

ИЗТОЧНИК: Roxy

[johnstalker]

Значи, аз отивам да си търся някой Енчо за довечера..

[DarinaN]

това днес ли е ? айде пак го пропуснах, да му се не види ....
най обичам билки да събирам и Еньовден все не мога да уцеля ...