Тема за трошачки, дробилки и всякакви клоноунищожители.

[Icon]

Така си е, зависи от дървото, турците имат един много красив мост на 500 г,, казва се Узункюпрю, най-дългият мост по онова време, та цялото дъно на реката е наковано с дюшеме от меше.. ..няма подкопаване на моста и още си стои дюшамето. В двора изкопах една закачалка букова от тип хармониките, поне 40 г, е стояла в почвата, затрупана от кирпич, та я запазих и пак е закачена на дувара, докато падне отново.... , а и вадя още корени от двора дебели по един пръст на дървета рязани преди 20 г., че и са жилави, можеш да ги вържеш на възел...

[Daniela Pargu]

Понеже говорехте за клонотрошачки, аз малко поизгубих връзката
Да не се връщам много назад ,да я търся,та - много хубав уред за тази цел има-
използва се за правене на дървесен чипс от клоните за горене в камините на пелети.
Не знам как се казва,но можете да го намерите в нета.
Дроби всякакви клони по- добре от подобните градинарски
А за ползането на надребнените парчета - с такива мулчирам и
много бързо се загубват,когато са без платно отдолу- явно полезните организми
го смилат

[МГХ]

Daniela Pargu, това , което ми излиза е все над 1400 лв. Как се казва уредът?

[apis]

Сигурно е бензинова и затова ?

[ljuboznatelna]

Тук дискусията се води по-скоро за това полезна или вредна е клонотрошачката, аз пък да споделя личен опит. Първо да ви пратя в блога си, където преди шест години съм писала за уреда. https://sharenatorbichka.blogspot.com/2 ... hacka.html

Продължавам да го ползвам, малко е затормозяващо, като се има предвид какво нещо режа, затова използваме и пикапа за цели клонаци от време на време. Около нас поле голямо, ябълковите градини са изоставени, съхнат, гният, чупят се, затова нямам угризения да изхвърля разлагаща се купчина клони.
Зелените тънки клони задръстват машината, и за да се "отпуши" си имам под ръка няколко прави клона от твърда дървесина. Вкарвам и изкарвам, докато ножа тръгне отново. Когато са меки и тънки, най-лесно вървят клони от рози, защото с бодлите се закачат един за друг и се повличат надолу. Ако натрупам много като количество тънки зелени клони, или ги постилам някъде из градината, или ги нарязвам на две на три, и ги изсипвам в бъзака. Него по това време никакъв го няма, но пък пролетта порасва отгоре, и моят отпадък е негов тор. До есента всичко е угнило, стига да не е било прекалено суха година.
Събрала съм си листа и дробено на една купчина в зеленчуковата градина, щом направя лехите, струпвам мулча върху пътеките и между растенията. Така отпада копането там. Първо го мразя, второ не съм много умела, все посичам някое растение.
Онзи ден си направих повдигната леха. четири дъски и мулч. Повдигнатото е само мулча. Даже си разсадих там марулки, докато чакам доматите. Живи са още
Листата, които събирах на купчина есента, са полуугнили вече, независимо, че е студено.

Дебелите велурени шлосерски ръкавици са задължителни, независимо дали клоните са гладки или с бодли, защото машинката "удря" много жестоко понякога, и наранява.

[ljuboznatelna]

Относно мулчирането на пътеките с надробеното да си кажа, че дробеното не е плътно като окосена трева, има някакъв въздух, и плевелите намират местенце да излязат. Не както като го няма, но се намира някой нахален плевел. Затова върху него насипвам и слой окосена трева, става и тънък.
Когато приключи сезона, мястото се фрезова, и каквото е трупано, отива в пръстта.