Кукундрили на кафенце ... забранено за възрастни!

[Мария Николова]

Придържай се към класиката - греяна ракия.

[pepelqshka71]

Едно поздравче, кукундрилки и тази вечер да гледате 50 нюанса сиво

[Daniela Pargu]

Брей, какво става тука?!
Малко сняг ни затрупа и бара полуотворен
Оздравявайте ,кукундрилки и хайде по- едно малко с
Аз изкарах на тъмно,непокрито и мноого снежно!
Тежък сняг ,дълбок....
Докато ни разринат мина бая време!
Но си е прекрасно

[milena02]

Кукундрилки, понеже все се оплаквате от килограмите, сега ще ви светна на една диета, която има шокиращи резултати. Не се бях мерила от месеци, но Лалето взе натрапчиво да ми купува шоколади и да следи имам ли си достатъчно масло, кифли и конфитюр, та накрая се качих на кантара да видя за какво е тая кампания. И като се качих, мацки, лошо ми стана. При ръст 168 см аз тежа цифром и словом 47 (четиридесет и седем) кила. Такова чудо никога не е било, даже и през март-април, когато в градината свалям всичко натрупано през зимата и после цяло лято се държа на около 55 кг. Но 47...
И се замислих какво толкова различно съм правила, че да се докарам до рекламно лице на Освиенциум. Че бях болна, бях. Обаче, като постъпих в болницата преди месец, едва си закопчавах онези дънки, които в момента ми се свличат до коленете. Значи нещо е станало след това. Ами да! Нали ми предписаха безсолна диета! Значи, един месец съм карала без нито една прашинка сол и това е резултатът, защото солта е онова, което задържа водата в организма. Т.е. изпишкала съм близо 10 кила като едното нищо.
Затова, който иска да слабее, от мен да знае: спира солта за един период от време. А без сол - пак от личен опит - много малко неща могат да се ядат. Почти нищо не може, а онова, което става, е толкова безвкусно, че по-добре да си стоиш гладен. На пръв поглед не изглежда трудно, но като съобразиш, че в супермаркета, освен пресните плодове и зеленчуци, практически няма продукт, в който да не е добавена поне малко сол, картината се променя. И така карах един месец на варени картофи, печени чушки, яйца, сурово зеле, задушен грах (но не от консерва, там има сол) кисело мляко, масло, бонбони, шоколад и сушени плодове и това е резултатът. Накрая се научих да си меся безсолен хляб, та малко живнах, но 10 кг ги няма - факт. И заради този факт може да изхвърча от харема, понеже Лалето като всеки кльощав мъж, обича жени с по някое и друго месце отгоре за разкош. Но пък ако му внуша, че от всяко едно движение губя тегло, то цяло лято няма да пипна нищо в градината и пак ще е образцова. И ще разуча този танец:

[Еличка]

Нямах нищо против 30-40см сняг да прочисти, да намокри жадната земя, ама няма.... Дет' вика Гео, тази година в четвъртък беше зимата, а при нас не можа и да побелее земята. Виж без ток и телефон си е страшничко, не ми се мисли.
Аз от снощи съм наказана в кухнята. За вечеря правих кордон бльо два варианта - свинско с кашкавал, кисели краставички и пармезан и другото пилешко само с кашкавал, защото малкият такова яде; гарнитура ризото с къри. Сутринта напържих цяла тенджера с бухти, вече свършиха. Сега съм сложила леща да къкри и току що ми обявиха, че няма да е лошо един кекс за вечеря да врътна. Момчетата са все гладни. Големият се прибра за уикенда и имам чувството, че от Коледа не е ял .

[Еличка]

При ръст 168 см аз тежа цифром и словом 47 (четиридесет и седем) кила.

Лелеее, Миленоуууу , ти ще изчезнеш, бе! Ами вие като костенурки ще тракате в леглото с Лалето

[milena02]

Елче, на това му се вика "да си намериш половинката" в буквалния смисъл. Изчислих, че двамата с Лалето образуваме в момента един 120-килограмов човек. А ако тази охранена персона бъде разделена на две равни части, се получават две идеални жени, тежащи по 60 кг.

[pepelqshka71]

................. И ще разуча този танец:

За този танец ще трябва да сложиш малко мръвки по тебе . Почвай да месиш със сол и повече мекички и блажничко
Първата порция диета е от мен

[Гео, граф]

... И ще разуча този танец...

Миленски, ако завъртиш ТАКИВА кълки пред замисления взор на Лалето, не мислиш ли, че ще колабира горкия човек ?

......................................

Не знам къде да сложа този вопъл, това страховито майчинско-готваческо ридание, този вик, този стон...
Та рекох тук ше да е. Все някой ще се припознае ...........
Не знам чие е произведението, но дълбоко съчувствам при положение, че трябва да се съобразявам само с двама у дома .


"...моето най-омразно начинание – готвенето. Само като изписвам думата и очите ми се насълзяват, защото се сещам, че ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ няма нищо за ядене и започвам да се чудя откъде да започна. Дали да не обеля юбилейния за живота ми 5 милионен картоф, или да туря един ориз, или пък да врътна една леща? Така или иначе, половината вкъщи няма да ядат каквото и да направя.

Затова искам да разоблича готвенето, но лишено от телевизионно лустро, мастър шефове и грандиозни глупости от сорта „средно мека сицилианска рикота, която можете да си набавите отвсякъде“. (Къде е това отвсякъде, кикиморо?). Да го разконспирира една майка на деца, които, щом им кажеш рикота, и започват да въртят очи, да си бъркат в устата, да имитират повръщане и да падат от столовете. Ето няколко горчиви истини:

Готвенето е неотменно. Можеш да оставиш изпраните дрехи да се трупат в един ъгъл, докато не станат толкова висока купчина, че да им сложиш на върха коледна звезда и да ги наречеш „елха“. Просторът може да се вее с дни с едни и същи дрехи, докато съседката отсреща не дойда да провери дали не си умряла. Можеш да не минаваш с прахосмукачка, докато не започнеш да си удряш коленете в трохи, но яденето е неизменно. Всички ядат всеки божи ден. И то не по един и по два пъти. Хората ядат досадно количество пъти. Ядат толкова много пъти, че ако готвиш в продължение на една година за 5 членно семейство, неминуемо ще изпиташ силно презрение към човешкия род.

След всички дребни картофи, които съм обелила, всички тиквички, които съм задушила, пържолки, които съм опекла в един неспирен процес, редовно разсъждавам над тенджерата какви същества сме ние, хората. Отвратителни и безполезни.

Ето на̀, вълците. Ходят в гората, разкъсат някое еленче, па си го изядат сурово и си го оставят там, където си е. Чиста работа. Нито един вълк не е казал на майка си „Еееееее, пак ли елееееен. Онзи ден ядохме елен!“ и да ревне. Освен това през ум не им минава, че това еленче може да стане на супа топчета – топчета, които овалваш безкрайно много време на ръба на нервна криза с лепкави пръсти. Нито на кекс, който в средата трябва да има шоколадов център, защото иначе е непригоден за домочадието. И да, за разлика от нас, вълците не са тъпи. Те не бродят из гората в търсене на буркани с каперси, не белят авокадо, не стриват каши от булгур. Ако кажеш на произволен вълк да прибави към елена една хубава салата със ситно нарязани репички, ситно нарязан лук и ситно нарязани краставици, марули, домати и натрошено синьо сирене, ще ти се смеят две недели и ще идат да си намерят сурова гъска, докато ти стържеш отчаяно пармезан върху пене.

Готвенето никога не може да задоволи всички. Всъщност, готвенето е една аналитична задача, която тормози денонощно многодетната майка. В нашата къща аналитичната задача звучи така:

„Ако Дете 1 и Дете 2 ядат кюфтета с бял сос, мъжът не яде кюфтета с бял сос, а Дете 3 МОЖЕ БИ ЩЕ ЯДЕ ТОЗИ ПЪТ, то не е ли по-добре да сготвя пиле с ориз, при условие че Дете 2 и мъжът го ядат, Дете 3 не го яде, а Дете 1 го яде, ако е сготвено така, както го готвят в детската градина.“

Защото в аристократичното, изтънчено семейство, където очевидно съвсем случайно е попаднала моята селска особа, нещата стоят така:

Мъж – не яде яйца, зелен боб, коприва, лапад, спанак, броколи, брюкселско зеле, патладжан, тиквички (освен пържени), не трябва да има домати в яденето, не трябва нищо да е застроено, картофите не са за предпочитане.

Дете 1 – Не яде никакви зеленчуци, пилешка супа, телешко варено, риба, грах, карантия.

Дете 2 – Не яде абсолютно нищо с изключение на домати, краставици и бисквити.

Дете 3 – Яде всичко, но в призволен момент. Ако не го уцелиш, не яде нищо освен ягоди и авокадо.

Майка – Няма значение.

Както сами разбирате, към тази сложна задача винаги трябва да прибавяме вездесъщия фактор, наречен „детска градина“. Там, за разлика от вкъщи, никой не се муси, не прави панаири, а яде каквото му дадат. Вкъщи е цял празник, ако успееш да навреш в устата на някой лъжица зелен боб, докато в детската градина дресираните питомци с радост поглъщат броколи със спанак, обилно поръсени с лук и копър и молят за допълнително. И решиш ли да се мериш с този връх на кулинарното майсторство, децата те поглеждат с крайно разочарование, гнусливо отместват с вилица половин картоф и ти заявяват безжалостно „Тая мусака изобщо не е като в детската градина.“ Каквото и да направя, никога няма да съумея да стигна майсторството на готвачката в ОДЗ-то.

Докато наблюдавам как децата с отвращение въртят лъжица в кускуса, който съм сготвила по книгата на Джейми Оливър, ми се иска да ѝ се обадя (на готвачката в ОДЗ-то, не на Джейми Оливър) и да ѝ кажа, че напускам и, ако обича, да дойде на мое място с казаните и тенекиените купички, а аз ще откарам оставащите ми години до някоя кофа, гризяща солети – щастлива и облекчена.

Готвенето има красиво лице и подла, черна душа – пуснеш ли телевизора, те заливат безкрайни шоу програми, в които, насред драматична музика в скъпо студио, граждани с бели престилки въртят крехки агнешки котлети, залети със сос от кафе и рикота, гарнирани с киноа и бейби спанак. Десетки велики готвачи в книгите си те убеждават как само за 11 минути на масата ще имаш апетитна салата от 7 компонента, свежо бурито с ухаещи пилешки флейки и гарнитура пресни картофи. Възрастни жени ти подхвърлят закачливо „Любовта на мъжа минава през стомаха„. Фитнес гурута ти обясняват как храненето е най-важното нещо за теглото и здравето и те подканят да започнеш страхотния си, енергичен ден с шепа малини и бърз омлет от три яйца с протеиново сирене.

Мразя ги всичките. Никой, който си бели грейпфрут сутрин, няма деца. Сутрин единственото, за което имаш време, е да хвърляш филии във въздуха, докато балансираш с пюрето на бебето, да крещиш отчаяно „Защо си без чорапи!??“ и да мечтаеш за деня, в който ще ожениш всички и ще ги изпратиш на друг главен готвач.

След третото си раждане, отидох на консултация при една фитнес инструкторка – корифей на отслабването, подмладяването и трансформирането в нимфетка. Изглеждаше ужасно слаба и пращеше от развита мускулатура, ако може нещо в това вейчесто тяло да пращи изобщо. Та, този образец на лайфстайл ми начерта диаграма на дъската, обясни ми, че да ям хляб е смъртоносно и заключи: „Ако решите, например, да правите пица, просто заменете тестото с каша от черен дроб. Почти същото е!!“

За миг си помислих, че това е скрита камера и ей сега отнякъде ще изскочи Магърдич Халваджиян заедно с Ути Бъчваров и всички много ще се смеем. После си рекох, че тя вероятно има време да си извае собственоръчно и леща от дроб и после с апетит да си я изсърба, защото си няма отбор деца, които реват, гънат се и пищят като заклани „Какво е товаааааааа??? То е гнусноооооо и кафявооооооо!!!“, дори когато им показваш половин домат.

И така, вечно приведена над тенджерата, тайно мечтая как един ден ще дойде диктатура и всички ще заминат в трудов лагер, където ще чукат камъни по цял ден, ще ядат сух хляб с вода, а вечер ще си говорят „Еххх, помниш ли разкошното пиле фрикасе на мама. Малко ставаше на буци, но колко беше вкусно. А ние му се подигравахме и го бутахме гнусливо и правехме физиономии, докато тя плачеше. Сега горко съжаляваме и бихме искали да ни прости, но няма как, затова ще чукаме камъни за назидание.“

Докато тази фантазия се реализира, ще продължавам да готвя, както Йорданка Христова продължава да пее – криво-ляво, с буци, поразредено, позагоряло, но толкова мога. А през останалото време ще правя това, което най-много обичам – да ходя по ресторанти. И там, с книга в ръка и чаша в другата, ще преживявам чудото да седнеш и просто да сложат храната пред теб, а после мръсната чиния да изчезне нейде. Като в приказките."

[ljuboznatelna]

Хахахаха отдавна не съм се смяла така, Гео. Особено в частта за вълчето, което си зарязва поредното еленче къде изяло, къде не, там където си го е хванало, и за никакви супи топчета не мечтае Това с готвенето за пет човека ми е до болка познато, а докато сторихме къщата, няколко месеца готвех за плюс още двама много гладни мъже, а ако дойде и бригада да вдига керемиди на покрива, имах една огромна тенджера, в която варя лютеница - готвех там А с кафетата бях станала бърза като барманка, на която в обедната почивка й се е събрала опашка от цял цех.

Миленке, напиши една книга за отслабване бе жена! Тайната я разкрий някъде към средата, и без това кой ти чете цяла книга, някъде към десета страница се затваря книгата и се отваря хладилника!
Това с никаквата сол трябваше да го пробвам преди хапчетата за кръвно, но установих, че мога само сладко да ям, и си купих хапчетата.

Кючек на Ей си ди си направо кърти! Никога не бих се сетила, че е възможно