Спомени за баба и детството

[clock]

Аз израснах с моята баба. Имахме два апартамента на една етажна площадка, един срещу друг. В единият живеехме ние с майка, татко и брат ми, а в другия баба и дядо. Беше едно постоянно привървяне от единия до другия апартамент. По терлици Баба беше най - добрата. Много я обичах. И от малка все с нея спях. Не защото ме е било страх или съм нямала собствено легло. Не. Легнем си двете с баба и тя ми разкаже приказка. Имаше една "Руп руп козленце" все я карах нея да ми разказва. Или пък разни истории от тяхното село. Баба беше шопкиня. От Стефаново, Радомирско. И си имаше този шопски акцент, който и до днес много обичам. Той правеше гласа на баба още по- мек, още по- благ. Така най - сладко се заспива. Имам един единствен случай на сомнамбулизъм Вече по - големшка, 13 - 14 годишна, станала съм през нощта, отключила съм си нашата входна врата, взела съм ключа за бабини, отключила съм си там и съм си легнала при нея. Баба на сутринта ми разказва как се е стреснала, но бързо разбрала какво се случва Цялото ми детство е свързано с баба. Бели колкото щеш, пакости колкото щеш, но баба все прощава. Стана известна и сред приятелите ми като най - яката баба. Тийнейджъри, 16 - 17 годишни правим купон в нас. Баба е паркирана да ни пази Пускаме "Металика" , силно, баба си седи. Пускаме "Туистед систер" - баба си плете, някакъв траш метъл и пуснаха момчетата, белким я заболи главата и си отиде, тц, никакво помръдване, никакво оплакване. Аз я питам - Бабо, не ти ли пречи музиката? А тя - Аааааа не, Лике, много ми харесва даже! Желязна бабик След тоя купон всичките ми приятели разказваха с респект каква яка баба имам И майтап майтап, но и приятелите на брат ми, до един, всички обичаха баба. А тя вече даже познаваше песните на "Металика". Брат ми ги свиреше, някои от тях, на китарата и баба казваше - А, Металика Якото ми бабче. Много си я обичах и много ми липсва сега.

[ljuboznatelna]

Карали ли сте колело с карачка? - едно колело дето се бута с една извита пръчка и се води по пътя?

Не съм, но имаше едно стихотворение от Дора Габе:
Тичат с колелата
Катето и Джори,
всеки се отдръпва
път да им отвори.
А отзад ги гледа
Шарко и се чуди:
вятъра ли гонят
тез дечица луди!
И на илюстрацията две дечица бутаха с пръчка обръчи. Много им се чудех на тези уреди.

[Lalel4e]

...Баба е паркирана да ни пази Пускаме "Металика" , силно, баба си седи. Пускаме "Туистед систер" - баба си плете, някакъв траш метъл и пуснаха момчетата, белким я заболи главата и си отиде, тц, никакво помръдване, никакво оплакване. Аз я питам - Бабо, не ти ли пречи музиката? А тя - Аааааа не, Лике, много ми харесва даже! Желязна бабик ..

Клокчее, а моята баба на село веднъж гледа "Индиана Джоунс и храмът на обречените" на голям екран
Бях пропуснала филма по кината в Русе и след няколко седмици като стигна до селското кино, се заредих и аз да го видя.
Филмът обявен за 20:00 ч., а баба беше уговорена да дойде да ме вземе като свърши в 22:00. Обаче нали си е село... ролките се забавиха. Стояхме пред киното два часа и когато баба дойде да ме взема в 22:00, филмът едва започваше. Какво да прави мойта бабка - приседна и тя да погледа филм..
През цялото време бях на тръни - от една страна се чудех дали ще издържи, от друга дали ще ми позволи на мен да гледам такива
гадории.
Е, изгледа си филма жената и не гъкна. Все едно тези неща изобщо не я досягат.
За мен това обаче беше най-запомнящия се филм Други може да съм забравила че съществуват, но този го помня заедно с уплашените погледи, които от време на време хвърлях към баба
Съответно, това беше първо и последно посещение на селското кино от моя страна..

Много се радваше и на Тина Търнър.
Тъй като моята баба се казваше Кръстина, но винаги всички й викаха Тина, (аз цялото й име го научих на една доста по-голяма възраст и дотогава винаги съм се чудела на това прогресивно за времето си име като за селска баба ), тя намираше в лицето на Т. Търнър своя адашка и почти наборка, така че всяка танцувална дейност от страна на певицата се възприемаше с възхищение (дали искрено или саркастично - това ще си остане завинаги тайна за мен )
Имаше нещо общо между двете Тини обаче
Суровото скулесто лице с бойно излъчване и тъмната кожа - баба беше перманентно потъмняла от слънцето до степен мургавината й да ме притеснява...
Само в ръста и подвижността се различаваха доста

Охх, съвсем други неща исках да разкажа за своята баба...
Хайде, в следващ пост, че да не досадя много

[milena02]

Ха! И моята беше рокаджийка! Бях студентка вече и едно лято съм поканила на село мой приятел музикант. Той дойде.... с цялата рокгрупа. За мой ужас си носеха инструментите - електрически китари, синтезатори, барабани и прочее. Включиха тази техника, предназначена за озвучаване на зала, навън и на двора се започна такъв джангър, какъвто селото не помни. Баба, жената, щом се мръкна си легна да спи (тя винаги така правеше - тъмно ли е, в леглото). Тече купонът, хахо-хихи, хеви метъл, жици дънят като на стадион.... а на мен умът ми все в горката старица. След като не успях да призова към здрав разум рокаджиите, влязох вътре да я видя жива ли е.Тя си лежеше кротко, а като излизах, ми вика: "Остави, баба, вратата отворена... да ви послушам как хубаво пеете". Та, рокаджийството на нашите баби е било част от всепоглъщащата им толерантност - каквото и да направят младите, все е хубаво.

[Shami]

Моята пък прабаба,същата тази която нашите водиха със тях известно време из Родопските села,да ни гледа,брат ми успя тук в София да заведе на дискотека,във НДК долу във дупката така и казваха на дискотеката.Там работеха все наши приятели .Та , завел моята прабаба и четвъртия и старец със когото живееше на дискотека.Било е фурор,така ми го разказаха и старците и той.Всички са станали на крака и са им ръкопляскали,а те със бастуните на дансинга са танцували.
Милата ми прабаба,успя да преживее три инсулта,да умори трима старци,така се шегувахме просто,а не че ги е уморила тя и
най- интересното е ,че баба едва движеше,подкрепях я под ръка,ходеше винаги със чадърче и в жега и в студ,изпускаше се,а старците се лепяха буквално като мухи на мед за нея.Такива куриози имаше,то на спирката я заговаряха,подаваха и ръка,то в магазина и носеха торбите,винаги имаше кандидати,все засукани старци. Все си намираше ухажори и кавалери моята прабаба.Тя ми беше най- близка и ми даваше малко странни съвети,тогава поне ми се струваха странни,а сега вече знам,че са били много на място и ги е изпитала през живота си.

[calico]

Люб, вие сте млади и не ги помните тези игри. Не помните и оня велик, неземен млечен сладолед между две вафлени кори. Мери може би ще го помни. Беше колкото цигарена кутия и струваше 10 ст. или 15 ст, забравила съм. Като сандвич между две вафлени кори, трябваше да се облизва от всички страни, че протичаше бързо. И същия сладолед в много мънички вафлени кофички- конусчета, колкото палец, сигурно само 1 ч.л. сладолед вътре. Той пък струваше 5 ст. Това някъде след деноминацията през 1962 г.
после нещо стана, май забраниха млечния сладолед и го замениха със сметанов.

Такъв млечен аз правих за последно за бала на голямата щерка, преди повече от 25 години. Ама тогава имах кислородна станция под ръка и замразявахме с течен азот. Знам че направих почти две кофи млечен сладолед- бял и какаов, и просто народа беше изумен, такова нещо няма. Даже и от италианския беше по-хубав. Е, вече не мога да го правя, нямам течен азот.

[ljuboznatelna]

Аз си купих машина за сладолед, електрическа, италианска, но по никакъв начин не мога да докарам вкуса на едно времешния сметанов сладолед.
А той така става: http://socbg.com/2015/09/%D0%BA%D0%B0%D ... D1%81.html
Помня, че веднъж се връщах през зимата от тренировка с още две приятелки. Тогава, знаете, още от седем годишни, си хващахме автобуса и ходехме по разните му школи. Обаче от Пионерския дом до спирката се минаваше през главната, и там, зимата, имаше само фризери за Ескимо. В Бургас зимите са сравнително топли, никой не прибираше фризерите. И ние, с парите от Сурваки, няколко пъти се връщахме, докато изядем по пет-шест Ескимо. И това изпотени, след тренировка. Ами нищо не ни стана! Аз затова и на моите деца никога не съм забранявала да ядат сладолед.

[calico]

пробвай да направиш в машината по рецептата по която аз правих млечен сладолед, ако стане ще видиш дали ще ви хареса. ако искаш пиши на лични

[Lalel4e]

Шамиии, всичко ще си кажеееш!!
То при вас по наследство значииии... от прабаба, а?! Лепят ви се засукани някакви... Я сподели някой "странен съвет"

Каликооо, ш' ти дам аз едни лични!! Я да споделиш рецептата публично
Така де... кой знае кога ще вземе да ни попадне течен азот и...

[Гео, граф]

Течен азот нямам, обаче имам елементарна машина за сладолед - разбърква се сместа, слага се в металния кастрон на уреда, на него се закача бавен миксер с хоризонтално въртящо се рамо, което постоянно бърка сместа. Това съоръжение се хака във фризера, като кабела минава през уплътнението на вратата и така се върти 3-4 часа. Като стане достатъчно гъста сместа, рамото щтрака и се вдига, а сладоледа продължава да се втвърдява във формата на торта. Най-хубавия сладолед се получава с добре узрял пъпеш, сметана и малко захар, но никога не съм се сетила да сложа желатин. Ани, давай рецепКата, ама в готварските теми, да не цапаме тук