Кукундрили на кафенце ... забранено за възрастни!

[Мариана Бечева]

И що да съм те погребала жива, а?!?
Докато дойде времето й, някога, след мнооого години, няма да се сетиш за всички щуротии дето си ги вършила или ще набъбне толкова, че ще ни затрудниш да я четем. Как се четат над хиляда страници с кьорави бабешки очи, а?

[scleri]

Склери... То това е литература, бре! Готов разказ, дето и О''Хенри не може да съчини! Ние всички тук, ако напишем един сериал - всяка история да е отделен епизод - направо ще разбием филмовата индустрия.

Миленко, ти от мен истории да искаш. Е, не точно от мен, а от реалния живот. Щото той, реалния живот, е най-великият автор за всички времена.
История от реалния живот. Малко мрачна в началото, но на края слънчева. Шарена история. Направо готов сюжет за филм, и то не какъв да е филм а достоен за Оскар.
Действието се развива някъде през седемдесетте години на миналия век, и както си е редно за един добър филм още от началото върви по две отделни сюжетни линии. Историята започва в дън горите тилилейски, някъде в сърцето на Родопите където по разпределение е изпратена млада учителка. Младите може и да не знаят, но едно време като завърши висше образование човек беше длъжен да се отблагодари за грижите на държавата като поработи три години там където го пратят. След това е свободен да ходи ако иска и на май..та си. Това обаче е тема за друг разговор. Да се върнем към нашата история. В селцето където нашата героиня учи децата на "А" и "Б", идва геоложка експедиция. Да търси природни богатства нужни на народното стопанство. Както се досещате между млад геолог и нашата скучаеща героиня пламва любов. Геолозите обаче си свършват работата. Експедицията изчезва, а заедно с нея и любовта на нашата героиня. Тя обаче не остава сама. Геолога и е оставил подарък. Младата учителка късно се усеща че е бременна. Принудена е да роди. Сама, сред чужди хора без никаква подкрепа, подложена на хорските одумвания, тя оставя детето за осиновяване.
Тук става време да се върнем към другата сюжетна линия. На другия край на България млад, кадърен доктор се жени за своята ученическа любов въпреки че много добре знае. Щастието няма да е дълго. Любимата му е болна от нелечима болест, и дните и са преброени. Двамата много искат дете, но една бременност само ще ускори неизбежното. За това решават да си осиновят. Както вече се досещате съдбата довежда в техния дом детето плод на нещастната любов на една млада учителка, и геолог нехранимайко. Появата на дете в дома дава сили на младата жена, и тя се съвзема. Състоянието и се подобрява, и следващите две години са най-щастливите в живота им. След това болестта се връща. На смъртния си одър жената има молба към мъжа си. Да не остава сам. Да се ожени отново и да бъде щастлив и за нея. Има обаче една странно желание. Тя знае че на този свят по-добра майка за техния син от родната му майка няма да има. За това моли доктора да я открие. Ако се окаже свестен човек, и ако е свободна да направи всичко възможно да се ожени за нея. Шест месеца след смъртта и, когато пред очите на доктора отново започва да се появява светлина той решава да изпълни последното желание на любимата си. Закона не позволява, но той използва някои връзки и познати, и успява да открие майката на сина си. След като и е изтекло разпределението тя е заминала на другия край на България, и учителства в някакво лудогорско село. Там където никой не знае срамната и тайна. / Щото в ония години да родиш незаконно дете си е било голям срам / Доктора разбира че тя живее сама, затворена. Няма близки и приятели, но иначе е много добър човек, и прекрасен учител. Както се полага за един добър филм, в един слънчев ден от автобуса в центъра на селото слиза непознат мъж / нашия доктор / . В ръцете си държи букет от рози увит в мокър вестник да не увяхва. Намира дома на учителката, и и казва кой е и защо е дошъл. Сега живота не уточнява как точно е преминала срещата им. Дали той и е предложил веднага, дали тя е приела веднага. Факт е обаче че един ден тя пристига с доктора в града където той е живял с жена си, и където все още работи. Първото място където отива, не е дома в който я очаква сина и, а на гроба на непознатата жена която и го и е върнала. След това историята се развива по баналния за нашите ширини начин. В града тръгват клюки. Според мълвата доктора си е имал млада любовница, и не се е посвенил да я доведе в дома си още преди гроба на жена му да се е слегнал. Един ден доктора решава че това не може да продължава така. Той вече е станал шеф на отделение в местната болница, но зарязва кариерата която го очаква. Взема семейството си, и отива в едно малко добружанско село където лекува хората дълги години. Раждат им се още две деца. С една дума цялата история има един красив хепи енд.
Историята вероятно е банална и до някъде неразбираема за по-младите, но такъв беше живота в ония години. Само една наистина силна жена можеше да застане срещу целия свят. Да роди, и да отгледа сама детето си. Филмите са пълни с такива силни жени, но в реалния живот бяха единици.

Хайде сега Миленко. Сипи се едно за вдъхновение, и сядай на компютъра. До сутринта сценария да е готов. За авторски права няма да претендирам защото автора е самият живот, а не аз.

[Мария Николова]

Много добър разказвач си, scleri!!!

[Еличка]

Що ме погреба жива, ма, Марианке? Кой пише автобиография в пика на кариерата си в областта на идиотизма?! Това се прави на финала. А аз колкото повече съзрявам, толкова повече дивотии върша, просто защото имам повече възможности за това.

Тук се сещам за Бранислав Нушич - автобиографията се пише до женитбата. После, как беше? Всичко приключва. Готов ли е параклисът на Лалето?

[ljuboznatelna]

Кукундрилки и кукундрилковци, ние идея си нямаме кой би могъл да чете тук. Току виж след някоя година гледаме филми с твърде познат сюжет
Един от филмите, които напоследък ме впечатлиха, беше "Дъвка за балончета". Сценаристите, трима, седнали и си разказали детските истории. И това станало едната линия на филма.

[milena02]

Хайде сега Миленко. Сипи се едно за вдъхновение, и сядай на компютъра. До сутринта сценария да е готов. За авторски права няма да претендирам защото автора е самият живот, а не аз.

Склери, ама това на индийски сериал прилича, бре, пич! Аз да се съдера, не да мога да разпиша сценарий по подобна мелодрама, освен ако не започна по някакво чудо да се обличам в розово и да си пия ракията със сламка. Или пък да се преродя във Венета Райкова. Няма ли някаква по-кървава история като предишната, с която направо ми скри шапката? С твоето, да не казвам какво, минало, все ще да си налетял на някакви злодеи... Какви са тия сълзливи истории! Ще загубим детската аудитория!

[Албена]

Миленко ,чакай ! Има хляб в тая мелодраматична история ,ама малко ще я променим. Учителката ще роди близнаци и ще даде само единия в дом. Геологът ще се окаже капиталистически шпионин англичанин и след промените ще се върне да търси децата си ,щото той като шпионин ,естествено знае за тях. Докторът ще намери учителката и ще заживеят заедно ,обаче единият близнак ще се окаже ,че е би сексуален , а другият хомосексуален и докторът ще се откаже от тях .Междувременно шпионинът -геолог ще открие нефтено находище в Черно море и ще се сблъска с международната нарко мафия .От там ще се появят и пакетите с кокаин край Шабла. Ще сложим малко стрелба ,малко преследване ,еднополов и двуполов секс ,сълзи ,сополи и рокендрол.Значи и ти като включиш гениалния си мозък ,ще надминем Тарантино!

[scleri]

Миленко, за много от нещата с които съм се занимавал е още рано да се говори. Може да ги прочетат и хора дето не трябва. Мога обаче да ви разкажа за първия си сблъсък с различните методи на работа на различните служби в министерството. Не сега, а когато аз започвах работа.
Беше още в зората на демокрацията. Някъде деветдесет и втора, и трета. Аз млад, неопитен, но много надъхан. В едно село по нашия край, дето вероятно го няма на картата, беше станало убийство с палеж. Жертвата активист на една от много партии които се раждаха тогава. Работата понамирисваше малко на тероризъм, за това случая беше поет от нашата служба, а не от криминалистите. Научно технически експертизи, СРС-та, работа с агентурата на място. За по малко от десетина дена разкрихме кой е извършителя. Оказа се човек от малцинствата. Абе с една дума циганин. Убийството сто процента доказано, обаче той не ще да признае. То в случая признанието не беше толкова важно защото доказателствата бяха много, и без капка съмнение. По-важното беше да каже къде е скрил пушката с която е извършил убийството. Той щеше да влезе в затвора, но някое дете можеше да намери скритото оръжие и да стане още една беля. Да обаче циганина отрича всичко. И тук се появява разликата в методите за която говоря. Шефовете докараха от София психолози. Три дена го кандърдисват. Той не отстъпва. Водим го на място в селото. Обясняваме му от къде е минал, какво и как е направил. Той пак клати главата и казва: " Не съм аз. Нищо не знам ". Районният инспектор, полицаят който отговаря за този район, се върти около нас, и ни гледа сеира. На края не издържа и вика: -" Колеги, тая работа така няма да стане. Я дайте да опитам аз." След това мълчаливо влиза в стаята където беше задържания. Мълчаливо му слага белезниците, и го извежда навън. Качва го в полицейската кола и го кара до язовира дето е над селото. Там мълчаливо го сваля от колата. Ние седим отстрани и само гледаме. Колегата отваря багажника на колата си. Вади едно парче въже, два метра дълго. На единия край примка, на другия вързан един голям камък. Слага примката на шията на циганина, и вика: " Няма какво повече да се занимаваме с тоя боклук. Ей сега ще го хвърля в язовира, и готово. Циганина пада на колене и крещи с пълно гърло: "Ще кажа бате. Ще кажа. Всичко ще кажа. Пушката е скрита еди къде си. " Това което учените психолози не можаха да постигнат за три дена, простия селски полицай го направи за половин час.
След това човешките права станаха много модерни. За съжаление правата на престъпниците сега са над правата на жертвите. За това сме на това дередже. Сега само да си помисли някой да води заподозрян до язовира, и ще го осъдят. Направо в Хага ще го осъдят, а има хора които те разбират само когато им говориш по разбираем за тях начин.

Добавено след 7 минути 56 секунди:

Миленко ,чакай ! Има хляб в тая мелодраматична история ,ама малко ще я променим. Учителката ще роди близнаци и ще даде само единия в дом. Геологът ще се окаже капиталистически шпионин англичанин и след промените ще се върне да търси децата си ,щото той като шпионин ,естествено знае за тях. Докторът ще намери учителката и ще заживеят заедно ,обаче единият близнак ще се окаже ,че е би сексуален , а другият хомосексуален и докторът ще се откаже от тях .Междувременно шпионинът -геолог ще открие нефтено находище в Черно море и ще се сблъска с международната нарко мафия .От там ще се появят и пакетите с кокаин край Шабла. Ще сложим малко стрелба ,малко преследване ,еднополов и двуполов секс ,сълзи ,сополи и рокендрол.Значи и ти като включиш гениалния си мозък ,ще надминем Тарантино!

Албенко, малко сериали гледаш. Един истински специалист ще ти каже че учителката задължително трябва да е незаконно родена сестра на доктора. Геолога е паднал от някакви чукари, загубил си е паметта и за това не си е потърсил детето. По-късно обаче лекарство измислено от доктора връща паметта му , и той си иска детето. Доктора обаче не го дава. Появява се стара, грохнала акушерка която си спомня че в нощта на раждането е имало буря, тока е спрял, и тя без да иска е разменила бебетата, и това на геолога сега живее в някакъв цигански табор, а това което доктора е осиновил е богат наследник на индустриален магнат. Така като нищо може да излезнат един пет, шестстотин епизода.

[Албена]

Хвана ме! Хич даже не гледам сериали ! Последно гледах едно аниме Темный дворецкий /Kuroshitsuji / по препоръка на моя тийн.

[Мария Николова]

Като дойде ред на България да прати свой представител в ръководството на съда за нарушени човешки права в Страсбург, новоизбраната наша представителка обеща, че няма да допусне България да бъде осъдена по нито една жалба.
И българското бюро там правеше всякакви шмекерии за изпълнението на обещанието - подменяха входящи номера на жалби, променяха имена на точния номер на преписката, "грешаха" името на града. Зад гърба на юриста от друга държава, който води преписката и след като се подпише, вече няма представа какви манипулации се вършат от българските му колеги.