Любими мисли и подобни....

[Гео, граф]

БЪЛГАРСКИЯТ САМУРАЙ

Ние сме страна на самураи.
Самураите на Балканите.
Най-напред бяхме белгийците на Балканите, след това прусаците на Балканите, а сега сме самураите.
Може би един ден ще бъдем българите на Балканите.
Като истински самураи и ние не работим нищо.
Предпочитаме през цялото време да се бием.
Българският самурай се бие само в гърдите.
И се размножава чрез делене.
И противопоставяне.
Той дава не обет, а обед за служба.
Българският самурай е верен не на дадената дума, а на този, който дава думата.
Той е винаги от страната на изгряващото слънце.
И никога от страната на залязващото.
Конят на българския самурай е троянски, любимото му оръжие е чадър, а ветрилото му прави априлски вятър.
Той никога не употребява меча си — пази го за музея на революционното движение.
Българският самурай вярва не в кармата, а в казармата. Кимоното на българския самурай преди беше от шаек, а сега е от американ.
Българският самурай прави харакири на съседа си.
Той обича не „хайку“, а хайки.
Дори когато е с джапанки, българският самурай е бос.
Българският самурай не бръсне никого. Даже главата си.
И яде ластовичите гнезда заедно с ластовиците.
Българският самурай винаги се смее последен.
И се познава и под съдран чул.
Той е прав, дори когато е легнал.
Любимото му изкуство е бойното.
Когато чуе думата „култура“, българският самурай се хваща не за пистолета, а за бюджета.
И съкращава сумата.
В предизборната си програма той обещава да превърне дори плачещите върби в смеещи се.
И Черно море в Бяло.
Паунът на българския самурай е едноцветен. Българският самурай е екологически чист, политически активен, социално слаб и сексуално силен.
Той не гори, но поддържа горенето.
Не яде треви, но където мине, трева не никне. Колкото повече сме самураи на Балканите, толкова по-малко ще бъдем българи в Европа.

Станислав Стратиев, Българският модел

[johnstalker]

ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ !

Вървим вдъхновено. Вървим без умора.
Голямата цел е далечна, но близка.
Уверено водят ни Милите хора :
“ Това ще…! Така ще…! Докрай ще…! Дори ще…!”.
Балканът немее. Морето се киска.
Елате ни вижте!

Набираме скорост. Голям е наклонът.
Родината долу. Пред нас е просторът.
Подхващаме песен. Налучкваме тона :
“ Костюм ще…! Кола ще…! Парцел ще…! Пари ще…!”-
пригласяме с трепет на Милите хора.
Елате ни вижте!

Голям бе наклонът, обаче надолу.
Загряха спирачки. Разкапа се хорът.
Горивото свърши. Отели се волът :
“ Къде ще…! Кога ще…! Какво ще…! Дали ще…!”
“ Пристигнахме! – рекоха Милите хора –
Елате и вижте!”

И с Хонди, Фиати, японски мотори
поеха нагоре към нови победи
богати, усмихнати Милите хора :
“ Ний пак ще…! Ний тук ще…! И винаги ний ще…!”
…Останахме в блатото гладни и бледи.
Елате ни вижте!

***
Белчо Дончев

[kim]

Човек, който говори не това, което чувства, се смята за ням, дори и да има сто езика.
Rumi

[milena02]

".... най-добре е да си пийнеш сутрин; напиеш се - и целият ден ти е свободен!"

Сергей Довлатов

ПП Върху творчеството на този мъдър писател пиша дисертация.

[Гео, граф]

".... най-добре е да си пийнеш сутрин; напиеш се - и целият ден ти е свободен!"

Сергей Довлатов

ПП Върху творчеството на този мъдър писател пиша дисертация.

Сякаш Веничка Ерофеев го е казал това! Явно Довлатов е достигнал до същите дълбинки
Заинтригувана съм. Не съм чела нищо от този мъдър писател, но ще се поправя заради теб, Миленски

[calico]

"Силата на планината не е в камъка стоящ на върха и, а в монолитната и основа”- Аллатра

[Emilly1212]

„Първият истински пролетен ден е като усещането, когато за първи път момче те хване за ръка. Поток от топлина те залива и всичко блести със свежо, цветно сияние, карайки те да забравиш за всичко студено и сурово, сякаш зимата никога не е съществувала.” - Рикел Гудрих

„Ако хората не се обичаха, нямаше да виждам никакъв смисъл в пролетта.” - Виктор Юго

[kim]

"Щом търсиш доброта, у хората не остава лошотия.
Ако сърцето не изгори...очите не се насълзяват..."
Rumi

[kim]

"Не тъгувай и не се ядосвай на никой...
Благодари на предателите,
че те учат на вярност...
Бъди признателен на излъгалите те,
че ти помагат да оцениш Истината...
Помоли се за тези, които те правят нещастен,
за това, че спомагат по-дълбоко да почувстваш Щастието...
Обичай всички!
И лошите и добрите в живота ти...
Живота затова е толкова прекрасен,
Че те кара бялото от черното да отличиш..."
Мевляна (Rumi)

[prijatel62]

"Приказката"

Заспиваш ли, аз май че те събудих,
прости ми, че дойдох при теб сега.
Душата ми се стяга до полуда
в прегръдките на свойта самота.

Самичък съм, а тъй ми се говори,
устата ми залепва да мълчи ...
Не ме пъди, ще си отида скоро,
аз дойдох тук на бурята с плача.
Ще седна до главата ти, ей тука
и ще ти разкажа приказка една,
в която е положил зла поука
един мъдрец от стари времена.
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
вместо сърце, под ризата си скрита
той носел зла и кървава кама.
Преварвал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож,
а ножът му ръжда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Но кой знай, един път от умора
и той на кръстопът заспал.
Подритвали го бързащите хора
и никой до главата му не спрял,
а само малко дрипаво момиче
челото му покрило с листо.
Заплакал той за първи път обичан,
заплакал той, разбойникът, защо?
Какво стоплило туй сърце кораво,
нестоплено в живота никой път!
Една ръка накарала тогава,
сълзи от поглед в кърви да текат.
Една ръка, по-топла от огнище,
на главореза дала онова,
което той не би откупил с нищо
ни с обир скъп, ни с рязана глава.
Но ти заспа, а тъй ми е студено,
туй приказно момиче, где е то?
То стоплило разбойникът, а мене
ти никога не стопли тъй, защо?

Дамян Дамянов