В момента чета...
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: В момента чета...
Браво, Краси! Мечтая си пак да ни поканиш под розовия храст на кафе и сладко от смокини!
- greeneyed
- Наркоман
- Мнения: 10040
- Регистриран на: Ное 30, '09, 15:11
- Местоположение: 550 м н.в., в полите на Средна гора
- Дал благодарност: 628 пъти
- Получил благодарност: 1120 пъти
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: В момента чета...
Еха, елитна компания заедно с Краси! Поздравления не само за нея, но и за читателите ѝ !
Иначе чета Езикът на цветята на Ванеса Дифенбо. За цветарка... От години вече избягвам да чета съвременни романи, особено пък любовни, еле пък за съзряването (така е определена в Читанка). Но тази... Много, много, ама много ми харесва, ще пиша повече, когато я завърша
Иначе чета Езикът на цветята на Ванеса Дифенбо. За цветарка... От години вече избягвам да чета съвременни романи, особено пък любовни, еле пък за съзряването (така е определена в Читанка). Но тази... Много, много, ама много ми харесва, ще пиша повече, когато я завърша
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: В момента чета...
Снощи не я оставих, докато не я дочетох по нощИте. Отдавна не бях изпитвала такова удоволствие от съвременна книга, а сутринта, пътувайки към работа, премятах през ум какво искам да напиша за нея и как да споделя усещанията си. За Езикът на цветята ми е думата.
Ванеса Дифенбо е създала майсторски психологически портрет на нестандартен персонаж. Моноспектакъл с няколко допълнителни герои, които служат за база - това ми изкристализира като определение. Фината моторика на детската чувствителност - лъгана, изоставяна, ранявана - се проектира в цялостното отношение на героинята към хората, към света, но най-вече към себе си. Обърната навътре към себе си и спомените си, Виктория намира вината за всичко, случващо се с нея, единствено в своите действия и това я кара да се отпише от живота в социума. Разбирах я, дори когато вземаше грешни решения, преживявах с нея разочарованията ѝ, болеше ме за всички рани, които си нанасяше сама, ядосвах ѝ се за непредвидливостта, за излишния стоицизъм, ама кой да я научи?!
Що се отнася до нейната дарба за ''четене'' на цветя също бях изненадана. Много коректно са дадени имената на растенията, включително латинските, растителните семейства, което е важно за истинността на текста. Диалозите с подарени стръкове бяха истинско откровение. Общуването на камерния състав от герои чрез викторианския език на цветята също създава специално светоусещане - в тесния кръг са включени само ''разбиращите'' - Елизабет, Грант, Катрин. Нечувствителните към него са отделени, незначителни, фон. Сигурна съм, че всеки съфорумец, който посегне към тази книга, ще оцени цветната специфика.
Хареса ми паралелното развитие на голямата и малката Виктория. Внимателно и неусетно авторката оформя цялостната картина с причинно-следствените връзки. Скоро читателя започва да се идентифицира и с детето, и с младата жена, емпатията го обзема независимо от асоциалните ѝ постъпки. И ѝ прощава всичко.
История за любов, без да е "любовна" история!
Красива книга !
Ванеса Дифенбо е създала майсторски психологически портрет на нестандартен персонаж. Моноспектакъл с няколко допълнителни герои, които служат за база - това ми изкристализира като определение. Фината моторика на детската чувствителност - лъгана, изоставяна, ранявана - се проектира в цялостното отношение на героинята към хората, към света, но най-вече към себе си. Обърната навътре към себе си и спомените си, Виктория намира вината за всичко, случващо се с нея, единствено в своите действия и това я кара да се отпише от живота в социума. Разбирах я, дори когато вземаше грешни решения, преживявах с нея разочарованията ѝ, болеше ме за всички рани, които си нанасяше сама, ядосвах ѝ се за непредвидливостта, за излишния стоицизъм, ама кой да я научи?!
Що се отнася до нейната дарба за ''четене'' на цветя също бях изненадана. Много коректно са дадени имената на растенията, включително латинските, растителните семейства, което е важно за истинността на текста. Диалозите с подарени стръкове бяха истинско откровение. Общуването на камерния състав от герои чрез викторианския език на цветята също създава специално светоусещане - в тесния кръг са включени само ''разбиращите'' - Елизабет, Грант, Катрин. Нечувствителните към него са отделени, незначителни, фон. Сигурна съм, че всеки съфорумец, който посегне към тази книга, ще оцени цветната специфика.
Хареса ми паралелното развитие на голямата и малката Виктория. Внимателно и неусетно авторката оформя цялостната картина с причинно-следствените връзки. Скоро читателя започва да се идентифицира и с детето, и с младата жена, емпатията го обзема независимо от асоциалните ѝ постъпки. И ѝ прощава всичко.
История за любов, без да е "любовна" история!
Красива книга !
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: В момента чета...
Гео, чела ли си тази книга? https://chitanka.info/book/1603-zaslush ... -vselenata
"Заслушани в молитвата на Вселената", Марло Морган. Не знам що отникъде се сетих за нея, и за теб едновременно....
"Заслушани в молитвата на Вселената", Марло Морган. Не знам що отникъде се сетих за нея, и за теб едновременно....
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: В момента чета...
Не съм, Ани, но вече е изтеглена и все някога ще ѝ дойде момента, благодаря !calico написа: ↑Яну 10, '19, 19:54 Гео, чела ли си тази книга? https://chitanka.info/book/1603-zaslush ... -vselenata
"Заслушани в молитвата на Вселената", Марло Морган. Не знам що отникъде се сетих за нея, и за теб едновременно....
.....................................
За да не отварям нова тема, споделям тази история тук (копирано от стена във фейсбук):
''На 14 януари 1878 г. турска войска, командвана от висш офицер, стига до Пазарджик. Тече Руско-турската война, градът е разбунтуван. Военачалникът отива при телеграфиста на гара Пазарджик Ованес Саваджиян. Кара го да прати питане по телеграфа до върховното командване за съдбата на града. След малко идва отговор: "Да се изгори, не да се пощади".
Героят Ованес разчита отговора и премества запетайката: "Да се изгори не, да се пощади".
Така е спасен цял град. Аскерът си заминава, скоро идва и Освобождението. Това не е някаква кабинетна легенда. В Пазарджик има паметник на Саваджиян. Паметта за този случай е съхранена като цяло, но е избягала поуката за важността на запетайката в живота.''
Забележете разликата със и без запетая: "Хайде да ядем, деца.'' / Хайде да ядем деца.” - сложи запетайка, спаси дете . А пък горе - цял град...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
-
- Виенско кафе
- Мнения: 320
- Регистриран на: Ное 22, '14, 17:32
- Местоположение: село Тъжа
Re: В момента чета...
Тези дни си мислех колко е важна запетаята. По повод "Не мога" и "Не, мога". Какво влияние оказва върху психиката мъничката запетайка.
- venetka70
- Кафе машина
- Мнения: 3610
- Регистриран на: Май 21, '15, 12:17
- Местоположение: Белица, Силистра / Пловдив /Момчиловци / Чирчик, Узбекистан и накъдето ме отвее вятъра
- Дал благодарност: 23 пъти
- Получил благодарност: 36 пъти
Re: В момента чета...
Коледните придобивки.
За съжаление времето беше малко, прехвърлих средата на Бащите не си отиват и трябваше да тръгна пак на път. На мен ми допадна много, но може би защото лично я свързвам с двама от авторите.
Понесох насам Песента на моряка. По пътя се опитах да чета, но заради турбуленцията в самолета ми се зави свят и се отказах.
Чакам да завърша започнато от преди четиво на английски и пак ще я подхвана. Първото впечатление - шантава книга, ама то май и друго не мога да очаквам от Кен Киси. Да видим накрая какво ще ми е мнението.
Flowerlover
Иногда вовремя сделанные шаги меняют походку всей жизни!!
Иногда вовремя сделанные шаги меняют походку всей жизни!!
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: В момента чета...
Зачетох Часът на чудовището на Патрик Нес. Уж детска история, фантазийна, съновидения и реалност вплетени в детско съзнание, а все нещо ме държи за гърлото. Не е история за чудовища, а за самотата, за тъгата, за болката, за чудовищата в нас, които може и да са зли, а може и да са дошли, за да ни помогнат да оцелеем... Конкретното чудовище на Конър например му разказва истории от живота си.
Много обичам този автор, една слаба книга няма досега и всеки път ме изненадва.
''"Когато мразиш много хора, в края на краищата се оказва, че започваш да мразиш всички. В това число и себе си. И точно тук идва номерът, разбираш ли? Номерът, който прави живота възможен за живеене. Трябва все някого да обичаш."
Много обичам този автор, една слаба книга няма досега и всеки път ме изненадва.
''"Когато мразиш много хора, в края на краищата се оказва, че започваш да мразиш всички. В това число и себе си. И точно тук идва номерът, разбираш ли? Номерът, който прави живота възможен за живеене. Трябва все някого да обичаш."
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд