Старост

[milena02]

Никога, Калико! Невър! Само това не! - самота. Зловредно нещо е самотата. В здрача на самотата лесно губиш ориентирите. Тя, самотата, всъщност, е за младите. Тишината на библиотеката, когато си амбициозен студент на 20 години, уютът на неделята с тънко одеяло и дебела книга, когато си на 25. Комфортът да си седнеш пред лаптопа в перфектната кухня с много цветя на 30. Да бистриш геополитиката по телефона с най-добрия си приятел на 40. Но след това - самота никога! Сега е времето на социалния живот (навсякъде те познават, навсякъде си добре дошъл, пускат те без вход, понеже си важен, пращат ти подаръци за Коледа, имаш последователи, приятелите ти провождат децата си при теб да ги напътиш, а те те напътват към поредния рок-клуб; щерката на ММ, примерно, ме накара да си купя ботуши тип "танк" и ме заведе на концерт на Криско!!! И аз отидох!!! Но после й го върнах с Вивалди и изложба на Греди Асса и тя дойде!!! ) През лятото съм организирала един абсолютно импровизиран курс по творческо писане в градината ми. Всяка събота при мен се събират съседските деца, ядем череши направо от дървото и се забавляваме като пишем различни истории. Хлапе с тежка форма на дислексия започна да изкарва шестици по литература, родителите бяха в абсолютен потрес, но номерът е да направиш писането забавно и да приземиш образа на "писателя" от "мъж с лула, пардесю и приятни обноски", както казва дружката ми Бойко Ламбовски, до хахава девойка с лятна рокля, изгорял нос и омацани от вишнев сок и мастило пръсти. Ей сега, докато пиша това, Лалето отиде да купува дядомразовски шапки за Нова година - 10 на брой, че да може цялата компания да се направи на идиот. Самотата е самоубийство, Ани! Причината да е това, е, че вече имаме твърде много натрупвания и е време да ги раздадем на другите. Това е една от причините да се насоча към преподавателска работа в университета. Да предам нататък онова, което зная, да не го оставя да умре заедно с мен, а да продължи нечия друга глава да мисли, да създава, да твори. Не искам да се готвя за някаква духовна нирвана отвъд, ще пукна от скука! Искам да ритна небесните порти с дружеското: "Оооо... ко праите тука, бе, пичове? Що не казвате къде е купона? А наздраве, черпя цялата кръчма!"

[calico]

Миленски, но с този външен шум няма да можеш да се обърнеш навътре към себе си.
"Познай себе си" не е от мен, нито от вчера, хиляди години го казват.

не, не и не. това което описваш може би е за теб, но не е за мен.

[milena02]

Най-лесният начин да опознаеш себе си, Ани, е да се огледаш в очите на хората, които те обичат. Там ще видиш и тревогата, когато си тръгнала в грешна посока, ще видиш и задоволството, когато си нацелила правилния път, и ентусиазъмът, ако имаш нова идея, и тъгата, ако си претърпяла крах в надеждите си. Това, разбира се, е единият модел. Другият е уединението, размислите и терзанията на тема "Кво съм аз и за кво, аджеба, се боря?" Не го изключвам, но на мен лично ми е скучнно така. Едно време четях така, както пият алкохолиците в запой - по цели дни и нощи, без пауза, до пълно изнемощение. И нямах никакво душевно спокойствие! Търсех, търсех, търсех... Накрая - в предверието на 50-годишнината ми, стигнах до проозрението, че аз съм всичко онова, което мога да дам. Да дадеш, значи да имаш. Да имаш, значи да си го придобил някак. А за да го придобиеш, някой ти е помогнал. Спомни си как умира Сократ. Докато лежи с прерязани вени в горещата вана, учениците му, по негова воля, са го наобиколили с бележници, а той им диктува преживяванията си от всяка секунда, която го приближава към смъртта. Младостта е времето да трупаш, старостта е - да раздаваш. Това в самота не става.

[Албена]

Хм,и аз прескачах дълго време тази тема,защото не приемам себе си като стар човек.На 51 съм . Когато станах на 50 ми се стори ,че прескачам някакъв праг.Както си лежах на дивана и зяпах в тавана ,изведнъж прозрях- на педесет съм и никой повече няма да се влюби в мен. Явно съм го прозряла на глас,защото ММ само изхъмка и каза "Ти пък.Аз ще се влюбя ,щом трябва! И всичко си дойде на мястото .Намерих си опорна точка и преобърнах света. Сега съм млада, повече се смея, не ми пука от нищо и, както казват руснаците ,мне по барабану!
Миленко ,права си за всичко!Явно и ти си намерила опорна точка!

[calico]

Миленко, не съм съгласна с теб, ама те обичам

[milena02]

Как така, Албенке, няма да се влюби?! Ти чуваш ли се какво говориш! На 20-годишна възраст не съм имала толкова обожатели, колкото сега. Единствената разлика е, че тогава ме работеха по линия "Да идем на кино, дискотека, пица или кафе". Сега ме пускат по пързалката със следните клишета: "Ще те видя ли довечера на изложбата на еди кой си, че искам да се посъветвам с теб... Много ми е наложително да се срещнем, понеже тука се отваря един бизнес, а ти с твоя опит... Айде, моля ти се, намери поне половин час време за обяд, че имам личен проблем да обсъдим...." В този дух. Имам си дългогодишни пациенти, които като звъннат, давам телефона на Лалето и той със строг глас им съобщава, че съм в банята и ако може, да предаде нещо. И пак, дебилите, ми пращат цветя в редакцията, и пак нахалстват, и пак стават за резил. То е чак смешно. 7-8 съм ги наброила такива постоянни кандидати. А - знаете ме! - нито съм убавица някаква, нито съм богата наследница, нито съм кинозвезда. Обяснението на феномена аз го виждам в обстоятелството, че хич не ми дреме за въпросните господа, а това бие по самолюбието им. На бас, Бени, че околовръст се въртят поне трима изплезили езици екземпляра от мъжки пол, които просто не забелязваш от разсеяност.

[Албена]

. На бас, Бени, че околовръст се въртят поне трима изплезили езици екземпляра от мъжки пол, които просто не забелязваш от разсеяност.

А ,виждам ги ,обаче се правя на разсеяна. Да ви разкажа ,да се посмеете с мен.Отивам в библиотеката и се уговаряме с ММ като си свърши работата да дойде да ме вземе от там. В заемната преди обяд обикновено има малко хора и то предимно пенсионери и някой друг ученик, но този ден - изненада. Идва мъжът ми и ме сварва да си говоря свисок и атлетичен момък поне десет години по-млад от мен,.Фен на Глуховски. Убеждавах го , че Метрата не са най-добрите му книги и да вземе да прочете "Разкази за родината.'Абе за литература си говорихме. Не знам как е изглеждало това в очите на ММ,ама сега като чуе ,че отивам в библотеката се оказва ,че и той има работа наблизо и няма нищо против да ме почака докато си избера книги.

[scleri]

Наборите! Помните ли Пипи дългото чорапче ?
С тези герои пораснахме. Като гледам и те бая са пораснали.

[milena02]

Ама виж, че пак са нахилени!

[Норе]

Тя, самотата, всъщност, е за младите. Тишината на библиотеката, когато си амбициозен студент на 20 години, уютът на неделята с тънко одеяло и дебела книга, когато си на 25. Комфортът да си седнеш пред лаптопа в перфектната кухня с много цветя на 30. Да бистриш геополитиката по телефона с най-добрия си приятел на 40...

Това не е самота, а уединение.
Разликата между двете състояния е огромна.
За самотата няма "подходяща" възраст, тя е еднакво трудна за понасяне (а в някои случаи и пагубна), независимо на колко години си.