В момента чета...
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15988
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 1014 пъти
- Получил благодарност: 1961 пъти
Re: В момента чета...
С Филип Фармър не се разбрахме, но с другия Филип - Пулман смятам, че ще се сприятелим. По път за работа вчера зачетох първата му книга от поредицата Тъмните му материи, а именно Северно сияние. Автор, който може да нарече демона Пантелеймон, е мой автор ! Успях да изчета само една глава, но и тя ми беше достатъчна, за да съм заинтригувана вече. Гледам в Уики, че тази поредица на Пулман е третата любима на англичаните след Властелинът и Гордост и предразсъдъци, което истински ме изненада, защото се води детска. Ще видим...
Това написах вчера, а днес продължих:
Детска била! Кво като е детска - Пулман си е направил труда да пише така, че и деца, и възрастни да получат удоволствие от творбата му. Света му е максимално близък до нашия, хората в него са реалистични, историята е интересна, а главния герой е героиня, при това дете, при това будно, умно и палаво дете - как да не ти хареса книгата?! Чувството за хумор е прекрасно, английско, без да е префърцунено. Начи как го усетих само по името на демона на Лира, а и самата тя какви разкошни измислици праска пред другите деца ... Преполових я с огромно удоволствие.
Това написах вчера, а днес продължих:
Детска била! Кво като е детска - Пулман си е направил труда да пише така, че и деца, и възрастни да получат удоволствие от творбата му. Света му е максимално близък до нашия, хората в него са реалистични, историята е интересна, а главния герой е героиня, при това дете, при това будно, умно и палаво дете - как да не ти хареса книгата?! Чувството за хумор е прекрасно, английско, без да е префърцунено. Начи как го усетих само по името на демона на Лира, а и самата тя какви разкошни измислици праска пред другите деца ... Преполових я с огромно удоволствие.
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- zeleno
- Наркоман
- Мнения: 13794
- Регистриран на: Ное 23, '10, 15:59
- Дал благодарност: 261 пъти
- Получил благодарност: 533 пъти
Re: В момента чета...
Изчетох набързо Опасно Богатство от Кен Фолет , забавна , точно като за уйкенда
-
- Виенско кафе
- Мнения: 320
- Регистриран на: Ное 22, '14, 17:32
- Местоположение: село Тъжа
Re: В момента чета...
Обръщам се към вас, любители на книгите, с необичайна молба. Но много ви моля, не игнорирайте поста ми, за мен е много важно мнението ви!
Дядото на ММ е бил местен краевед. Четиридесет години е събирал песни, пословици и поговорки, описвал родовете и истории, свързани с тях. И...5 кашона с тетрадки и снимки стоят в гардероба ни. Песните, около 500 на брой ги преписах, но с другите материали не ми се захващаше. Онзи ден отново извадих един от кашоните, зачетох се из тетрадките и... преписах една от неговите истории. Споделям я, като ви моля да изкажете мнение по текста.За да взема решение за по-нататъшни действия.
ПЕТКАНОВА ВОДА
Тази местност се намира на северозапад, на около 7-8 км от селото. Казва се така, защото най-първо е открита от Петкана, синът на Ченю.
Като момче Петкана бил малко налудничав, заецвал и му се привиждали самодиви. Гонел вихрушките и понякогаж си събличал ризата и я носел на козарската си тояга. Това са ми го казвали много хора от родът му, като баба Димитра, по мъж Иванова Ачкова, Васил Марков, дядо Петко Поко и др.
Петкан пасял кози в Балкана, ама сестра му Каля ходила с него, защото му нямали вяра. Като хукнел да гони вихрушките /самодивите /, забравял козите.
Един ден Петкан се изгубил из гората. Забавил се много и сестра му се притеснила за него. Запладнила козите и почнала да го вика. Бая време го викала, хеле най-сетне се обадил. Като я наближил, се провикнал радостен: "Како, аз оздравях, вече даже и не заецувам!" и й разправил, че нещо го е накарало да се укъпи в една голяма вода, дето извирала из една канара и щом се изкъпал и оздравял. (Може студената вода да му е подействала)
Отпосле този извор го нарекли Петканова вода, а загорци й казват Самодивско кладенче. Както от Тракия, така и от Загоре ходеха и ходят много хора да се лекуват. Дохождали са много увалийци в село и плащат скъпо и прескъпо на някой да ги заведе до лековитата вода.
А лекуването става така: Като стигнеш до Петканова вода, ще хвърлиш на купа тоягата, с която си се подпирал по стръмна та пътека. Поотпочиваш, после се измиваш, пиеш малко вода, защото е много студена и не може да се пие по много. После ще извадиш дара, който носиш-кърпа, пешкир, а може и риза. Ще я закачиш до извора и ще хвърлиш монета във водата. А трите кравайчета, дето носиш, ще хвърлиш колкото можеш навътре в пещерата, отдето идва водата. И чакаш. Ако кравайчетата изплуват и водата ги извлече навънка, болния ще оздравее. Ако останат в пещерата, няма да има файда от водата за болния... Ще напълниш стомната, която носиш, ще откъснеш здравец и потегляш към село.
Със здравеца се кичи болния, измиват се очите и му се дава да пие от водата, докато свърши.
Дядото на ММ е бил местен краевед. Четиридесет години е събирал песни, пословици и поговорки, описвал родовете и истории, свързани с тях. И...5 кашона с тетрадки и снимки стоят в гардероба ни. Песните, около 500 на брой ги преписах, но с другите материали не ми се захващаше. Онзи ден отново извадих един от кашоните, зачетох се из тетрадките и... преписах една от неговите истории. Споделям я, като ви моля да изкажете мнение по текста.За да взема решение за по-нататъшни действия.
ПЕТКАНОВА ВОДА
Тази местност се намира на северозапад, на около 7-8 км от селото. Казва се така, защото най-първо е открита от Петкана, синът на Ченю.
Като момче Петкана бил малко налудничав, заецвал и му се привиждали самодиви. Гонел вихрушките и понякогаж си събличал ризата и я носел на козарската си тояга. Това са ми го казвали много хора от родът му, като баба Димитра, по мъж Иванова Ачкова, Васил Марков, дядо Петко Поко и др.
Петкан пасял кози в Балкана, ама сестра му Каля ходила с него, защото му нямали вяра. Като хукнел да гони вихрушките /самодивите /, забравял козите.
Един ден Петкан се изгубил из гората. Забавил се много и сестра му се притеснила за него. Запладнила козите и почнала да го вика. Бая време го викала, хеле най-сетне се обадил. Като я наближил, се провикнал радостен: "Како, аз оздравях, вече даже и не заецувам!" и й разправил, че нещо го е накарало да се укъпи в една голяма вода, дето извирала из една канара и щом се изкъпал и оздравял. (Може студената вода да му е подействала)
Отпосле този извор го нарекли Петканова вода, а загорци й казват Самодивско кладенче. Както от Тракия, така и от Загоре ходеха и ходят много хора да се лекуват. Дохождали са много увалийци в село и плащат скъпо и прескъпо на някой да ги заведе до лековитата вода.
А лекуването става така: Като стигнеш до Петканова вода, ще хвърлиш на купа тоягата, с която си се подпирал по стръмна та пътека. Поотпочиваш, после се измиваш, пиеш малко вода, защото е много студена и не може да се пие по много. После ще извадиш дара, който носиш-кърпа, пешкир, а може и риза. Ще я закачиш до извора и ще хвърлиш монета във водата. А трите кравайчета, дето носиш, ще хвърлиш колкото можеш навътре в пещерата, отдето идва водата. И чакаш. Ако кравайчетата изплуват и водата ги извлече навънка, болния ще оздравее. Ако останат в пещерата, няма да има файда от водата за болния... Ще напълниш стомната, която носиш, ще откъснеш здравец и потегляш към село.
Със здравеца се кичи болния, измиват се очите и му се дава да пие от водата, докато свърши.
Re: В момента чета...
Мариана,на мен лично ми беше много интересно да прочета тази история ,но едва ли някой от нас може да изкаже компетентно мнение.Мисля ,че във форума няма етнограф. Един от вариантите е да се обърнеш към Регионална библиотека Захарий Княжески - Стара Загора .Там има Отдел Краезнание и библиотекар-експерт,който би могъл да ти помогне.
-
- Виенско кафе
- Мнения: 320
- Регистриран на: Ное 22, '14, 17:32
- Местоположение: село Тъжа
Re: В момента чета...
Благодаря, Албена! Едва ли ММ ще разреши да ги предам на чужди хора, щом преди много години са отказали на Николай Хайтов. Сигурна съм, че етнолозите ще ги "лапнат като топъл хляб".Албена написа: ↑Дек 17, '18, 15:20 Мариана,на мен лично ми беше много интересно да прочета тази история ,но едва ли някой от нас може да изкаже компетентно мнение.Мисля ,че във форума няма етнограф. Един от вариантите е да се обърнеш към Регионална библиотека Захарий Княжески - Стара Загора .Там има Отдел Краезнание и библиотекар-експерт,който би могъл да ти помогне.
За мен е важно, че си го прочела и ти е било много интересно.
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: В момента чета...
Марианче, етнолозите ще ги съсипят, според мен. Ще използват научния потенциал на материала. Докато тези текстове - ако и останалите са като тази история - имат и чисто литературна стойност, освен краеведска. А това, че са автентични предания, свързани с реални личности и географски местности, е голямата им сила. Мисля, че можеш да отбереш на някакъв принцип най-ефектните истории, чисто сюжетно да ги обвържеш една с друга - т.е. на има последователност и логика в подредбата им, и да издадеш посмъртно една книга на дядото.
-
- Виенско кафе
- Мнения: 320
- Регистриран на: Ное 22, '14, 17:32
- Местоположение: село Тъжа
Re: В момента чета...
Благодаря, Миленко! Такава идея се върти и в моята глава и затова ми се щеше да прочетете този текст и да изкажете безпристрастно мнение. Има много интересни неща из неговите писания и както се оказва, повечето са предания.milena02 написа: ↑Дек 17, '18, 17:09 Марианче, етнолозите ще ги съсипят, според мен. Ще използват научния потенциал на материала. Докато тези текстове - ако и останалите са като тази история - имат и чисто литературна стойност, освен краеведска. А това, че са автентични предания, свързани с реални личности и географски местности, е голямата им сила. Мисля, че можеш да отбереш на някакъв принцип най-ефектните истории, чисто сюжетно да ги обвържеш една с друга - т.е. на има последователност и логика в подредбата им, и да издадеш посмъртно една книга на дядото.
На този етап ще препиша на компютъра всичко, което ме впечатли, а по-нататък ще му мисля за продължението. Ако трябва да стане и му е дошло времето, все ще се появят варианти за осъществяването му.
Re: В момента чета...
Марианка, с удоволствие прочетох преданието и ми беше много интересно, увличащо. Представих си цялата картинка и всичко сякаш оживя. Имате си истинско богатство, което в никакъв случай не бива да се губи!
-
- Виенско кафе
- Мнения: 320
- Регистриран на: Ное 22, '14, 17:32
- Местоположение: село Тъжа
Re: В момента чета...
Благодаря, clock, точно по същия начин ми въздейства преданието и на мен! Преди години ме водиха до това място, а самия преход си беше истинско приключение.
Това ми беше нужно, подтик и убеденост, че е дошло време да се заема и написаното от нашия дядо да види бял свят.
- Asarina
- Кафе машина
- Мнения: 3940
- Регистриран на: Мар 31, '13, 16:23
- Местоположение: София - Лобош
- Дал благодарност: 2 пъти
Re: В момента чета...
milena02 написа: ↑Дек 17, '18, 17:09 Марианче, етнолозите ще ги съсипят, според мен. Ще използват научния потенциал на материала. Докато тези текстове - ако и останалите са като тази история - имат и чисто литературна стойност, освен краеведска. А това, че са автентични предания, свързани с реални личности и географски местности, е голямата им сила. Мисля, че можеш да отбереш на някакъв принцип най-ефектните истории, чисто сюжетно да ги обвържеш една с друга - т.е. на има последователност и логика в подредбата им, и да издадеш посмъртно една книга на дядото.