НЕМА ТАКАВА ДЪРЖАВА!!!

[Миша]

Аз също, макар много да исках да чуя защо енергията не работи наистина , и защо Бог позволява невинни души да страдат , искам, искам светът да се промени, искам да мога да помогна на всяко страдащо същество, не мога да си затворя очите и да пея псалми ,когато цялото ми същество се бунтува , за това и съм толкава рязка, и ако това е грях, то нека ми бъде простено ...така го разбирам аз, не някой друг и грехът е мой ....

[calico]

Аз също, макар много да исках да чуя защо енергията не работи наистина , и защо Бог позволява невинни души да страдат , искам, искам светът да се промени, искам да мога да помогна на всяко страдащо същество, не мога да си затворя очите и да пея псалми ,когато цялото ми същество се бунтува , за това и съм толкава рязка, и ако това е грях, то нека ми бъде простено ...

Миш, аз не се сърдя, хич даже

Бих искала да мога да ти кажа каквото те интересува, но ти, Мише, имаш готови отговори, и е без значение какво аз или друг казва(освен ако не е на твоята вълна). Ако искаш да чуеш моите отговори, трябва за малко поне да изоставиш твоите, и да се опиташ да ме разбереш. После вече може и да не го приемеш, но после, Мише, най-първо е чуването.

И успокой се, никакви грехове няма.
Айнщайн е прав Мише - един проблем не може да бъде разрешен на същото ниво. т.е. трябва човек да е на нивото на Бог, за да може да каже защо Бог позволява нещастията. Има хора, през всички векове ги е имало, които са се издигнали над човешкото ниво на разбиране, не чак до Божественото, но над човешкото, и са видели защо това е така. От нивото на този свят обяснението не е истинско, защото няма да отчете всички фактори.
Но ти Миш, не искаш да чуеш всички тези неща, щото ако искаше досега да си ги прочела тези отговори. Не знам защо, но не искаш. Аз затова и казах, че спирам - разбрах че не искаш, разбрах че имаш твои си отговори и те не оставят място за нови възможности.

[Миша]

Не, Калико, аз те слушам, чувам и избирам да не приема твоите готови отговори , така, както ти не приемаш моите, къде е разликата та Господ ни е направил различни ....

Бъди здрава, Калико, и в мир със себе си
Както и всички останали

[calico]

хем сме еднакви, хем сме различни Мише.
не е да не приемам твоите отговори, напълно ги приемам.
Отговарям ти само щото виждам, че твоите отговори не те задоволяват и пораждат само още въпроси, на които нямаш отговор.

Толкова ли е трудно, Мише, да допуснеш, за миг, че и аз може да съм си задавала твоите въпроси и да съм имала твоите отговори, че и терзанията ми да са били като твоите. И после да съм намерила отговор на мъчещите ме въпроси. Не мой, а прочетен отговор , дори не един, а много.
Знам как може да реагираш на това последното. но допусни за миг, че наистина има отговори, по-всеобхватни.

защо смяташ че не съм в мир със себе си и с останалите? Ние просто си говорим, за туй онуй.
Нищо не е толкова сериозно, колкото ни изглежда.

[Миша]

Това е пожелание, Калико, просто пожелание от все сърце, независимо от твоето състояние в момента

Спомних си лятото една случка, съседката ми тръгва на работа и аз стоя на улицата, чакам я да мине, тя спира, помислила, че искам да ѝ кажа нещо. Обяснявам, че не искам да ѝ мина път, а тя учудена ми казва, не мислела, че вярвам на такива бабини дивитини. Та това е просто пожелание всичко през денят ти да върви добре, без спънки, обяснявам. Изгледа ме странно...
От кога търсим подтекст в едно обикновено пожелание...

[katia]

Аз също, макар много да исках да чуя защо енергията не работи наистина , и защо Бог позволява невинни души да страдат , искам, искам светът да се промени, искам да мога да помогна на всяко страдащо същество, не мога да си затворя очите и да пея псалми ,когато цялото ми същество се бунтува , за това и съм толкава рязка, и ако това е грях, то нека ми бъде простено ...така го разбирам аз, не някой друг и грехът е мой ....

Мише ще си кажа мнението...все се вра и аз. Защо Бог позволява...ако има Бог до къде се простира неговата воля да се намесва. Знаеш ли че има голяма вероятност делфините да са разумни същества и тях също да ги е създал Бог, ако е така те са изградили едно друго общество не технологично, а такова за което много от нас мечтаят. Дори термитите би трябвало да са божи творения а те имат доста добра организация за запазване на вида. Може би Бог е оставил всеки вид да гради своето бъдеще сам, но ние сме се поставили по горе от другите и му търсим сметка защо позволява несправедливи неща, а може би неговата цел е просто да оцелее вида. А със справедливостта да се справяме сами. Това е една възможна гледна точка ако има Бог.
Другата гледна точка е тази на църквата, за нея почти всичко е справедливо без обаче да бърникаме на генно ниво.
За генетиците справедливостта е пък нещо съвсем различно.
Гледните точки са безброй аз виждам няколко и ако се замисля над всяка една тя ми се вижда логична и възможна.
Ти искаш да помогнеш на всички, но не можеш, просто не можеш. Можеш да помогнеш на съседите си, на хората от форума, на твоите близки. Това не е ли достатъчно?! Само си представи ако всеки или повечето хора помогнат на съседите си и на близките си. Аз разбирам и теб и Роуз и Гео, най-добре разбирам Ани, но има много хора които не мога да разбера. Тези които се забавляват създавайки неприятности. Не знам защо го правят и не мога да им попреча и ти не можеш...няма как да стане. Аз съм обърнала усилията си отдавна не мога да попреча на гаднярите, като е субективно разбира се това което приемам за гадно и съм насочила усилията си да създавам и размножавам стрептокарпуси за няколко години дори бабите в Родопите знаят какво е стрептокарпус. Това което правя кара хората да се усмихват, да се вълнуват да чакат да цъфнат, почитателите им стават все повече и у нас и в чужбина. Това ме удовлетворява отглеждайки цветя хората имат приятни емоции. Това умея това правя и ми стига. Не може един човек да спаси света дори Исус не е успял и говоря за историческата личност Исус, които е искал това което искаме и ние. Мисля че е достатъчно да правим това което умеем добре. Така хем ние сме щастливи хем хората около нас.
Изтъркана фраза Бог е любов това е единствената истина за мен защото може и Бог да не е реален, но всички знаем че любовта е. Когато човек обича няма как да замисля зло на някой, той просто си лети и е щастлив. Всеки сам стига до своята истина, няма вариант някой от вън да ни я наложи, можем само да се опитаме да разберем чуждата истина но дори и да искаме не можем да се насилим да я приемем.

[Миша]

Тоест ти, Кате, реално помагаш на реален човек, това искам и аз, аз да помогна на този до мен, той на другия и така нататък. С жест, със съвет, с предмет, със съпричастие, но този човек вижда и усеща помощта ти , реална. Виртуалностите за сега за мен носят само самозаблуда и себеуспокоение, в което няма нищо лошо, щом е достатъчно някому, но не е за всеки

[katia]

Тоест ти, Кате, реално помагаш на реален човек, това искам и аз, аз да помогна на този до мен, той на другия и така нататък. С жест, със съвет, с предмет, със съпричастие, но този човек вижда и усеща помощта ти , реална. Виртуалностите за сега за мен носят само самозаблуда и себеуспокоение, в което няма нищо лошо, щом е достатъчно някому, но не е за всеки

Преди години бях гневна, много. Не разбирах държанието на хората един към друг. Едно семейство и в него война за надмощие, дори традицията е такава кой кого ще настъпи за да командва в къщи. На където и да се обърнех виждах едно и също и то в семействата. Дори и в моето беше така, защо ходя на йога, защо излизам с приятелки, защо не съм направила това и това и това когато си говорехме, в повечето случаи си мълчахме и чакахме другия да се сети защо сме недоволни. Разболях се и всичко тръгна в друга посока, дадох си сметка че живота е за да го живея, а философията на йога ми помогна да обърна нещата вместо да изисквам разни неща, да направя така че да съм щастлива аз самата, това беше моя живот. И започнах да говоря какво чувствам какво искам какво не ми харесва, защо мисля така и така. Преди няколко години качвахме Вихрен със съпруга, аз обичам да се заслушвам в разговорите на хората. На горе бяха тръгнали 2 семейства а ние вече слизахме. Единия мъж...мъка, не е неговото място планината най малкото пък един от най-трудните за качване върхове в България. Изпотен, не може да диша, нещастен и сърдит едва върви след другите, жена му се спира да го изчака и му вика - Хайде бе мило, на там ще ти хареса. Мен ме напушва на смях, явно и тя не знаеше какво ги чака нагоре. Той я гледа хем злобно хем нещастен, и тя отново - Миличко да играем на думички да се разсееш, той аз не мога да дишам, тя на думички да играя. После в хижата разнищих случката от моя гледна точка. Двама близки, възможно най-близки хора се измъчват взаимно тя държи той да качи Вихрен, за него това е непосилно. Нямаше ли да е по разумно той да и каже забавлявай се аз ще остана в хижата и двамата щяха да прекарат страхотно. Разнищвайки случката го правехме и за нас двамата.
Искам да кажа бях гневна исках света да е друг, а трябваше да започна от себе си. Защото в моята власт е да променя само себе си. И така с всеки един човек.Според мен в ученията разни и в религиите са дадени насоки кое евентуално работи за доброто на хората, наша работа си е да го разтълкуваме, да си го преведем на нашия си език и да преценим можем ли да го ползваме или не. Можем ли да му вярваме или не И аз като теб Нямай друг Бог освен мен! Я пък това си е лично моя работа За това и не съм фен на религиите с еднолична власт, в йога няма божество на което се кланят или от което ги е страх там основното е самия човек и във всеки човек има частица от Бог. Аз обаче допускам всякакви вероятности и едновременно с това се съмнявам във всичко. А гадно е хем да вярваш във всичко хем да се съмняваш във всичко. Та леко завиждам и на теб и на Ани

[calico]

Мише, ама то в този форум всички, до един, реално помагат на реални хора, на тези край тях. Абсолютно съм убедена в това.
Помагали сме си и си помагаме и помежду си
Виртуално сме помагали и на виртуални хора- къде със стискане на палци, къде повече, и всеки тук го е правил.

благодаря ти за пожеланията , от сърце, грешно съм ги прочела, щото така прави доста често Егото.

[Миша]

Писах сутринта и изтрих, реших, че достатъчно занимавах аудиторията с моите чувства/мисли, видях и че не съм разбрана, от някои.
Мислех да се о бърна към Катето, защото нейните идеи са ми по-близки , да не кажа, че има само едни нищожни нюанси, по които се разминаване. Обаче последния пост на Калико отново ме зачовърка, това с енергиите никак не ми се връзва , или по-скоро с нещастията, които подклаждаме, мислейки з а тях , съжалявам, че толкова дълбая точно там, но преди да преобърна себе си бих искала поне мъничко да разбера.
Значи помагаме един на друг виртуално, обаче в някои случаи може, в други-не. Когато енергията е насочена към определено същество, трябва да помага, когато е насочена към друго същество като събирателен образ на всички болки, увеличава болката му. Къде бъркам.