Лирика
Re: Лирика
И аз...
За първи път прочетох този автор... какво ли го е накарало да напише това???? Каква мъка...или безисходица!? Поклон.
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31527
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 810 пъти
- Получил благодарност: 1727 пъти
Re: Лирика
Майката е всеопрощаваща.
А тук е детето.
Какво ли е вдъхновило това дълбоко, невъзможно разместване...
А тук е детето.
Какво ли е вдъхновило това дълбоко, невъзможно разместване...
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- prijatel62
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2025
- Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
- Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат
Re: Лирика
Отново годишнина от Съединението...неимоверно изстрадано.
ВЪРЗАН ХАЙДУТИН
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
ръце до лактите!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са тънка пушка
по-здраво държали.
- Кажи, кажи, хайдут холан
твоята дружина
ще ти вадя, хайдут холан,
твои черни очи!
- Вади, вади, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са в тънка пушка
хубаво гледали.
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
глава до рамене!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пуста останала -
кога глава ум немала
с вас да се разправи.
Българска народна песен
ВЪРЗАН ХАЙДУТИН
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
ръце до лактите!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са тънка пушка
по-здраво държали.
- Кажи, кажи, хайдут холан
твоята дружина
ще ти вадя, хайдут холан,
твои черни очи!
- Вади, вади, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са в тънка пушка
хубаво гледали.
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
глава до рамене!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пуста останала -
кога глава ум немала
с вас да се разправи.
Българска народна песен
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
- ivanina
- Кафе машина
- Мнения: 4142
- Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
- Местоположение: Русе, България
- Дал благодарност: 20 пъти
- Получил благодарност: 6 пъти
Re: Лирика
Много любимо, от младостта...
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.
Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.
Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...
И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
1959г.
Елисавета Багряна
НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ
Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.
Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.
Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.
Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...
И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
1959г.
Елисавета Багряна
Истината е като водата - винаги намира път!...
- маргото
- Наркоман
- Мнения: 10915
- Регистриран на: Окт 24, '15, 22:43
- Местоположение: Бяла Слатина
- Дал благодарност: 170 пъти
- Получил благодарност: 1316 пъти
Re: Лирика
В магазина влезе мъничко момченце,
погледна продавача със сълзи на очи...
"Продавате ли майки" чу го той да срича...
"Ако да, ти чичко, една ми избери"
"Искам да е стройна, весела, засмяна...
Искам да играем с нея всеки ден...
Искам, да е нежна мойта мила мама,
и да ме обича много...Само мен..."
" Искам също чичко, приказки да знае,
за да ми разказва докато заспа...
Искам да ме цунка, гушка и ме пази
от злите таласъми, от тъмното в нощта..."
"Имате ли чичко, колко ли ще струва
мойта мила майка... Моля те кажи!"
И протегна плахо двете си ръчички,
стискащи с усилие мъничко пари...
Продавачът трепна, тъжно се усмихна
от мъката в душата гласът му затрептя...
Всичко беше виждал, всичко беше чувал,
но не бе подготвен, точно за това...
Изкочи той навън при малкото момченце,
притисна го до себе си и с него зарида...
"От тоз момент нататък, аз съм твойта майка,
от тоз момент нататък, аз съм ти баща..."
Добромир Радев
погледна продавача със сълзи на очи...
"Продавате ли майки" чу го той да срича...
"Ако да, ти чичко, една ми избери"
"Искам да е стройна, весела, засмяна...
Искам да играем с нея всеки ден...
Искам, да е нежна мойта мила мама,
и да ме обича много...Само мен..."
" Искам също чичко, приказки да знае,
за да ми разказва докато заспа...
Искам да ме цунка, гушка и ме пази
от злите таласъми, от тъмното в нощта..."
"Имате ли чичко, колко ли ще струва
мойта мила майка... Моля те кажи!"
И протегна плахо двете си ръчички,
стискащи с усилие мъничко пари...
Продавачът трепна, тъжно се усмихна
от мъката в душата гласът му затрептя...
Всичко беше виждал, всичко беше чувал,
но не бе подготвен, точно за това...
Изкочи той навън при малкото момченце,
притисна го до себе си и с него зарида...
"От тоз момент нататък, аз съм твойта майка,
от тоз момент нататък, аз съм ти баща..."
Добромир Радев
- prijatel62
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2025
- Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
- Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат
Re: Лирика
"Но, чуйте, всеки е убивал
свой любим човек -
един с отровно нежен поглед,
друг с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият - с кама."
Оскар Уайлд
свой любим човек -
един с отровно нежен поглед,
друг с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият - с кама."
Оскар Уайлд
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
- ivanina
- Кафе машина
- Мнения: 4142
- Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
- Местоположение: Русе, България
- Дал благодарност: 20 пъти
- Получил благодарност: 6 пъти
Re: Лирика
Доста тъжно, но.....реалност.
Честито Рождество! и дано да е за всеки Божията любов.
ПОСЛЕДЕН УРОК
Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи,слаба ,невисока,
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка,маниер,гърбът - превит.
Бях все зает,началник-в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.
Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.
"Не те ли учих драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.
Божидар Коцев
Честито Рождество! и дано да е за всеки Божията любов.
ПОСЛЕДЕН УРОК
Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи,слаба ,невисока,
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка,маниер,гърбът - превит.
Бях все зает,началник-в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.
Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.
"Не те ли учих драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.
Божидар Коцев
Истината е като водата - винаги намира път!...
Re: Лирика
Със гняв откъснах всички страници.
На суетата! -
с която се залъгвах...пишейки
Живея във измислен свят,
във който улицата ме прие
със свойте истини.
Във калните ѝ локви се огледах -
за да намеря пътя
до паветата,
за дълго приютили майките
на НАШИТЕ деца,
така и неприети ...
От хората!
Убити от СИСТЕМАТА!
И от усмивките,
които вечер влизат в домовете ни.
Със чужди мисли... непоискани.
Ехидни , арогантни...и безБожни -
преливащи в икони от екраните,
но твърде "подравнени" в свойта същност.
Светът е мъртъв! -
Той отдавна гръб обърна ни -
при все , че сме чедата Му!
Защото мъртви сме в душите си!
...
Затъпкахме в калта си семето,
което ще остане...непоникнало.
И плевели сме -
зад решетките на времето...
Така и не разбрали, че децата ни -
са нашето безсмъртие.
...
Така и не намерих Пътя Ти...
Към себе си!
JuliS
На суетата! -
с която се залъгвах...пишейки
Живея във измислен свят,
във който улицата ме прие
със свойте истини.
Във калните ѝ локви се огледах -
за да намеря пътя
до паветата,
за дълго приютили майките
на НАШИТЕ деца,
така и неприети ...
От хората!
Убити от СИСТЕМАТА!
И от усмивките,
които вечер влизат в домовете ни.
Със чужди мисли... непоискани.
Ехидни , арогантни...и безБожни -
преливащи в икони от екраните,
но твърде "подравнени" в свойта същност.
Светът е мъртъв! -
Той отдавна гръб обърна ни -
при все , че сме чедата Му!
Защото мъртви сме в душите си!
...
Затъпкахме в калта си семето,
което ще остане...непоникнало.
И плевели сме -
зад решетките на времето...
Така и не разбрали, че децата ни -
са нашето безсмъртие.
...
Така и не намерих Пътя Ти...
Към себе си!
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Re: Лирика
Светът е в краката ми
бял и студен.
Сляпа в мъглата -
търся място за Теб.
По стъклото със нокти
дълбая леда -
написвайки самотата ...
Не се справям сама.
Израствам от спомени.
Изтръпвам от дни.
Драскотина в сърцето ми
виновно крещи.
Призрачни сънища
изгубват се в мен.
Светът е в очите ми....
сив, отегчен.
Затварям вратата му
....
няма място за мен.
JuliS
бял и студен.
Сляпа в мъглата -
търся място за Теб.
По стъклото със нокти
дълбая леда -
написвайки самотата ...
Не се справям сама.
Израствам от спомени.
Изтръпвам от дни.
Драскотина в сърцето ми
виновно крещи.
Призрачни сънища
изгубват се в мен.
Светът е в очите ми....
сив, отегчен.
Затварям вратата му
....
няма място за мен.
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
- kim
- Наркоман
- Мнения: 13525
- Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
- Дал благодарност: 157 пъти
- Получил благодарност: 257 пъти
Re: Лирика
kim написа: ↑Юли 11, '17, 23:01 - Добър ден , продаваш ли сърце
- Остана ми едно такова , наранено ...
- Не мога да го взема , имам две ,
едно горещо , и едно студено !
С горещото говоря с другите ....
Пред тях на показ всеки ден е то ,
а на студеното сърце услугите
за мен остават , знаеш ли защо ?
Защото всеки път когато се намирам
на някой в прах потънал кръстопът ,
в студеното сърце се взирам ,
и там откривам правилният път . ..
Но остави това , ръце продаваш ли ?
- Продавам , но уви са хладни ....
- Такива имам вече , вледеняващи ,
на мен ръце ми трябват жадни ,
да милват нежно , и прегръщат здраво ,
да вдигат всичко нависоко в небесата ,
а не в безсилие увиснали направо
да падат , да се влачат по земята ....
Последно питам , имаш ли очи ?
- Продавам две , но жалко че са слепи ...
- Такива търся , с тях не ще личи
безцветното във дните ми нелепи ,
С очи на сляп , ще виждам по - добре
Къде и как лъжите се пресичат ,
Кога ръцете всъщност са ръце ,
И как сърцата почват да обичат . ....
Marvin Boil
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Rumi
– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”