Природосъобразно земеделие
Модератор: Миша
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17035
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Природосъобразно земеделие
Земята също почива, вярно, но естествено почива под дебело юрганче, съставено от гниещи листа, есенното засяване на сидерати цели именно товаМисля, че земята трябва да си почине от нас, защото в природата всичко, което расте си остава на място и се включва в кръговрата
- Миша
- Наркоман
- Мнения: 17035
- Регистриран на: Ное 27, '09, 14:11
- Местоположение: София
- Дал благодарност: 137 пъти
- Получил благодарност: 468 пъти
- Обратна връзка:
Re: Природосъобразно земеделие
Re: Природосъобразно земеделие
Не случайно открай време та до днес земеделските стопани са оставяли и продължават да оставят "нива под угар". За една или повече години нивата се оставя на спокойствие без да се обработва. За същото време там пладнували овцете. Те и сега биха пладнували ако ги имаше, може би? Естествено наторената и отпочинала земя, сигурно се е отплащала подобаващо на стопаните си. Та така те са прилагали природосъобразно земеделие без да знаят, че е такова.clock написа: ↑Сеп 23, '18, 23:02 Днес докато се занимавах с градината, си мислих разни неща, разсъждавах си. Не знам дали са верни, но ще ги споделя с вас.
Нали казват - "Нека земята си почине!" , "Да оставим земята да се възстанови!" Ние, хората, колко годишна отпуска имаме? 20-30-40 дни? И това е за цяла година. През останалото време се трудим, независимо кой как, работим. Къде сме ние - къде е земята! Като сила говоря. И си мисля, че много наивно подценяваме земята. Там където не се намесваме ние тя няма нито един почивен ден! Не е казала - "Ох, днес ме мързи, не ми се работи, ще си почивам!" Между другото май само нас хората ни мързи. Животни, растения, земя, вода, слънце, небе, луна - никой от тях няма почивен ден. Та в този ред на мисли пак стигнах до извода, че човека се е взел за център на Вселената и съобразява всичко наоколо му с неговите измерения, с човешките. Пък тя Природата си има нейните, изначалните,вечните. Лично на мен ми е по- приятно да се вслушвам в правилата на земята.
Пиша това в подкрепа на разсъжденията Ви за земята и нашето отношение към нея.
Re: Природосъобразно земеделие
нина , а сега трябва ли да се изскубят стръковете от събрания зелен фасул ?
Re: Природосъобразно земеделие
В таблицата от Миша пише,че бялата комунига се ползва за сидерат през зимата,за всякаква почва.Но отнема азот.
Re: Природосъобразно земеделие
Ugod, благодаря ти!
Значи доматите са били насадени в чистак нова градинка. Явно е от голямо значение това. При Ивко по същият начин доматите са му като картинка в градина, която не е била ползвана дълго време. Отделно при теб предварителното подхранване на почвата с компост и сидератите. Плюс подхранването. Аз едва миналата зима, четейки из форума, си дадох сметка колко е важно всъщност подхранването. Ако искаш да получиш трябва да дадеш! И аз направих три подхранвания - един път с коприва, следващото беше с мая и захар и последното с шербет от птича тор. Това с рязането на доматите обаче никога няма да го направя. Не питай защо. Сигурно е интересно като експеримент и като гледам отрязаните стръкчета пак си казвам - домата е жилаво растение! Другото, което ми направи впечатление при теб е , че каза, че не поливаш доматите със студена вода, а само със затоплена. Същата мисъл ми се появи и на мен пролетта. От разсада до към някое време лятото поливах със слънчева вода от 10л туби. После обаче растенията пораснаха и нуждата от вода стана по - голяма и нямаше как - изкарах маркуча. Ти как затопляш водата? Пак на слънце като мен ли? А при големите вече растения? Калявам си доматите, никак не ги глезя, но все ми е на ума как баба ми викаше, когато исках да пия студена вода: "Ще те пресече, чедо! Не може така!" и докато успявам слушам още съвета на баба.
Значи доматите са били насадени в чистак нова градинка. Явно е от голямо значение това. При Ивко по същият начин доматите са му като картинка в градина, която не е била ползвана дълго време. Отделно при теб предварителното подхранване на почвата с компост и сидератите. Плюс подхранването. Аз едва миналата зима, четейки из форума, си дадох сметка колко е важно всъщност подхранването. Ако искаш да получиш трябва да дадеш! И аз направих три подхранвания - един път с коприва, следващото беше с мая и захар и последното с шербет от птича тор. Това с рязането на доматите обаче никога няма да го направя. Не питай защо. Сигурно е интересно като експеримент и като гледам отрязаните стръкчета пак си казвам - домата е жилаво растение! Другото, което ми направи впечатление при теб е , че каза, че не поливаш доматите със студена вода, а само със затоплена. Същата мисъл ми се появи и на мен пролетта. От разсада до към някое време лятото поливах със слънчева вода от 10л туби. После обаче растенията пораснаха и нуждата от вода стана по - голяма и нямаше как - изкарах маркуча. Ти как затопляш водата? Пак на слънце като мен ли? А при големите вече растения? Калявам си доматите, никак не ги глезя, но все ми е на ума как баба ми викаше, когато исках да пия студена вода: "Ще те пресече, чедо! Не може така!" и докато успявам слушам още съвета на баба.
Re: Природосъобразно земеделие
Нинка, моят компостер е абсолютно измислен. ММ все ще ми прави и все не остава време. И така си карам вече трети сезон. Но и миналата година имах готов компост и тази година също. Не е много, не все е нещо. Още повече, че хем ми спестява времето хем ми се отблагодарява образувайки ми нова лека почва. Трупам всичко на него - всякакви растителни отпадъци. Има си правила - един пласт зелено (растителност) един пласт кафяво (почва), но аз не ги спазвам. Не, че не искам, просто нямам начин. От време на време като поливам покрай него растенията пръскам с маркуча и купчината. Абсурдно ми е да го разравям с вилата. Зимата си седи така открит. Когато използвам компост за разсада го пресявам задължително. Сега като разпръсквах в лехите не се занимавах да го пресявам. Преди две седмици някъде го изгребах целият и прехвърлих готовата почва на друга купчина. Това остана от него
В празният компостер сложих последните тиквички и краставици нарязани на дребни парчета, няколко кофи круши, оронените чепки на гроздето, което вече е заложено за червено и бяло вино и последно сложих оскубаният тагетис. Това е засега, но до края на сезона има още доста време и ще се трупа още. Стръковете на доматите ги горя, тях не ги слагам в компостера.
Не съм най - добрият пример и най - полезният съветник, но разравяйки от ония дни готовата почва си мислих - Ето още едно от вълшебствата на природата! Слагаш "отпадък", а тя го превръща в плодородие!
В празният компостер сложих последните тиквички и краставици нарязани на дребни парчета, няколко кофи круши, оронените чепки на гроздето, което вече е заложено за червено и бяло вино и последно сложих оскубаният тагетис. Това е засега, но до края на сезона има още доста време и ще се трупа още. Стръковете на доматите ги горя, тях не ги слагам в компостера.
Не съм най - добрият пример и най - полезният съветник, но разравяйки от ония дни готовата почва си мислих - Ето още едно от вълшебствата на природата! Слагаш "отпадък", а тя го превръща в плодородие!
Re: Природосъобразно земеделие
Станимир! Страшно ми хареса това! Миналите поколения са били много близо до земята и са разбирали гласът и. Водели са се по него и са се съобразявали с нуждите и. За жалост времената много се промениха, а и при 100 - 150 кв градина изборът ми не е особено голям.Станимир написа: ↑Сеп 24, '18, 11:54Не случайно открай време та до днес земеделските стопани са оставяли и продължават да оставят "нива под угар". За една или повече години нивата се оставя на спокойствие без да се обработва. За същото време там пладнували овцете. Те и сега биха пладнували ако ги имаше, може би? Естествено наторената и отпочинала земя, сигурно се е отплащала подобаващо на стопаните си. Та така те са прилагали природосъобразно земеделие без да знаят, че е такова.clock написа: ↑Сеп 23, '18, 23:02 Днес докато се занимавах с градината, си мислих разни неща, разсъждавах си. Не знам дали са верни, но ще ги споделя с вас.
Нали казват - "Нека земята си почине!" , "Да оставим земята да се възстанови!" Ние, хората, колко годишна отпуска имаме? 20-30-40 дни? И това е за цяла година. През останалото време се трудим, независимо кой как, работим. Къде сме ние - къде е земята! Като сила говоря. И си мисля, че много наивно подценяваме земята. Там където не се намесваме ние тя няма нито един почивен ден! Не е казала - "Ох, днес ме мързи, не ми се работи, ще си почивам!" Между другото май само нас хората ни мързи. Животни, растения, земя, вода, слънце, небе, луна - никой от тях няма почивен ден. Та в този ред на мисли пак стигнах до извода, че човека се е взел за център на Вселената и съобразява всичко наоколо му с неговите измерения, с човешките. Пък тя Природата си има нейните, изначалните,вечните. Лично на мен ми е по- приятно да се вслушвам в правилата на земята.
Пиша това в подкрепа на разсъжденията Ви за земята и нашето отношение към нея.
- ugod
- Кафеджия/Кафеджийка
- Мнения: 1431
- Регистриран на: Авг 22, '17, 22:27
- Местоположение: Birmingham uk
- Дал благодарност: 157 пъти
- Получил благодарност: 200 пъти
Re: Природосъобразно земеделие
Относно компоста.От една година постоянно нарязвам всички отпадъци от зеленчуците и ги пръскам в градината.Единствено не слагам цитрусови ,защото те променят ph на почвата.Правят я кисела.Защо трябва да се събират тези отпадъци и постоянно да се гледа, какво сме сложили, и от време на време да ги обръщаме.Направата на компоста не е лесна работа.Тук искам само да вметна следният текст.clock написа: ↑Сеп 24, '18, 23:25Станимир! Страшно ми хареса това! Миналите поколения са били много близо до земята и са разбирали гласът и. Водели са се по него и са се съобразявали с нуждите и. За жалост времената много се промениха, а и при 100 - 150 кв градина изборът ми не е особено голям.Станимир написа: ↑Сеп 24, '18, 11:54Не случайно открай време та до днес земеделските стопани са оставяли и продължават да оставят "нива под угар". За една или повече години нивата се оставя на спокойствие без да се обработва. За същото време там пладнували овцете. Те и сега биха пладнували ако ги имаше, може би? Естествено наторената и отпочинала земя, сигурно се е отплащала подобаващо на стопаните си. Та така те са прилагали природосъобразно земеделие без да знаят, че е такова.clock написа: ↑Сеп 23, '18, 23:02 Днес докато се занимавах с градината, си мислих разни неща, разсъждавах си. Не знам дали са верни, но ще ги споделя с вас.
Нали казват - "Нека земята си почине!" , "Да оставим земята да се възстанови!" Ние, хората, колко годишна отпуска имаме? 20-30-40 дни? И това е за цяла година. През останалото време се трудим, независимо кой как, работим. Къде сме ние - къде е земята! Като сила говоря. И си мисля, че много наивно подценяваме земята. Там където не се намесваме ние тя няма нито един почивен ден! Не е казала - "Ох, днес ме мързи, не ми се работи, ще си почивам!" Между другото май само нас хората ни мързи. Животни, растения, земя, вода, слънце, небе, луна - никой от тях няма почивен ден. Та в този ред на мисли пак стигнах до извода, че човека се е взел за център на Вселената и съобразява всичко наоколо му с неговите измерения, с човешките. Пък тя Природата си има нейните, изначалните,вечните. Лично на мен ми е по- приятно да се вслушвам в правилата на земята.
Пиша това в подкрепа на разсъжденията Ви за земята и нашето отношение към нея.
Правило за нареждане на боклука за компост:
Компостът е изграден от два вида боклук: зелен и кафяв.
Зеленият е богат на азот – той е влажен и гние бързо. Например: Обелките и загнилите зеленчуци и плодове, стайни и градински цветя, прясно окосена трева, изсъхнали цветя от вазата, утайки от кафе, пакетчета от чай.
Кафевият е богат на въглерод – той е по-сух и гние по-бавно, при него е особено важно да бъде надробяван. Например: суха трева и листа, слама, дървесни стърготини, вейки от клонки, хляб, макаронени изделия, картонени опаковки и хартия, черупки от яйца, плат, прежда.
Съотношението е 1:4 – азот към въглерод.
Ако азотосъдържащите са повече – компостът ще замирише и ще е твърде мокър. Ако въглеродосъдържащите са повече – компостът ще изсъхне, микороорганизмите ще умират и процесите в него ще спрат.
Компостът трябва да бъде разбъркван внимателно встрани, като с миксер, не нагоре и надолу веднъж седмично, за да влиза кислород и микроорганизмите, които зависят от него да са живи. Не е желателно да се използва и утайката от кафето.На места някой е написал глупав съвет, че утайката се ползвала, като тор.Това е грешно предложение. Утайката на кафето трябва да премине през процеса на микробиологичното разлагане.И едва тогава може да се ползва.За мен е много по- удобно да нарежа някакъв остатък да го хвърля в градината.Доказано е,че по време на компостираното , се губи една голяма част от него.Било в почвата или чрез изпаряване.За това е най добре отпадъците да отиват директно в градината, там , където са най нужни, там , където работят хилядите микроорганизми, които ги разлагат, до степен, която след това става възможна за използване от корените на растенията.Така на практика няма да се интересуваме, какво сме хвърлили, колко % от зелената маса или кафявата.Без да се налага да обръщаме нещо.Под въздействие на вятъра, слънцето водата и милионите труженици всичко си отива на мястото.Преди време бях привърженик на компостираното. Но в резултат на непрекъснатото ровене в Интернет, разбрах, колко погрешно е бил този начин.Но разбира се това е мое лично мнение, всеки сам си решава какво и как да постъпва.Относно поливането на растенията, дали да е с топла или не.Зависи от времето.Ако времето е хладно, студената вода не е проблем. Но ако е горещо и се полива със студена вода,може да се достигне до стрес на растенията и те да станат податливи на болести.Примерно било е слънчево, в един момент се заоблачава става хладно и започва да вали . Тук природата сама се е погрижила. Просто вали но не при жарко слънце.Ако беше така, най-малкото растенията биха прегорели от капките, които на слънцето стават,като малки лупички.Относно сидератите. Всяко растение, засято в почвата , стига да не е многогодишно става .И в момента, преди да цъфне се покосява, ниско до земята , с цел да се използва неговата зелена маса за зелен тор. Корените на сидератите никога не трябва да се вадят. Те си оставят там,където постепенно изгниват, създавайки миниатюрни отворчета в почвата, създавайки условия за достъп на въздух, вода , почвата става порьозна, червите използват тези каналчета за своя жизнен цикъл.Много хора сигурно са си задавали въпроса.Защо почвата става толкова твърда въпреки, че е копана, пречистена и т.н.т.Това е така защото е нарушена нейната структура. Микроорганизмите в нея може би едва оцеляват.В самата подредба на почвата в слоя около 15 см живеят различни представители в горния среден и долен слой . Защото едните живеят при аеробни условия, другите при анаеробни.Когато ние копаем, ние объркваме слоевете, като организмите приспособени да се намират горе се забиват на дълбоко, както и обратното. Другото важно условие е да не я копаем, а просто само да разрохкваме някъде към 4- 5 см с цел да не разваляме подредбата на почвата.Всичко, което е расло , останало и загинало да си остане така.И да създаваме условия за да се образува хумусен слой.Който е двигател на живота за самата почва и микроорганизмите в нея.А този слой става, чрез зеленото наторяване, внасяне на оборки тор , както и компост.Защото ако се внася само минерални торове, нещата не отиват на добър край.
- МГХ
- Наркоман
- Мнения: 10114
- Регистриран на: Окт 4, '12, 23:28
- Местоположение: Русе
- Дал благодарност: 371 пъти
- Получил благодарност: 1037 пъти
Re: Природосъобразно земеделие
При мен понеже всичко наоколо е диво и може да се каже, че дивото навлиза в градината отвсякъде. От двете страни има високи зидове, но това не е пречка за него. Вече писах,че в единият ъгъл имам купчина, където трупам кухненски отпадъци и дребни градински . Тревата от коша на косачката и от плевенето отива обратно в лехите и около цветята. Обаче проблемът са едрите / треви, клони, бодливи разни и т.н./. Тях нямам време да ги наситнявам. Трупам ги в долния двор, но се получават огромни камари за един сезон. Преди ги горях. Обаче е трудно и се страхувам да не запаля нещо, че ще изгори всичко наоколо. Чудя се какво да ги правя. А са сериозен ресурс за връщане обратно в почвата. Идеи?