За времето, което децата ни не познават

[DOBI]

Наистина е хубаво някой да го снима!И аз го помня и изобщо не очаквах,че все още е там!

[Satori]

Там е, там е. И не се е променил много. Не и колкото очакваме.

[calico]

calico, ти направо ни разби със спомени за времето, което не децата ни, ами и аз не познавам. Много ми харесаха спомените ти, ама много.

Тити, няма как да помниш такива неща, ти си на годините на децата ми
Помня и смесените магазини, ама т.н. дюкяни. Дървен под намазан с черно масло, винаги миришеше малко особено, но не неприятно. Вътре продаваха всичко. Олиото беше наливно, също и газ за газените лампи, и пирони. А сладкарницата имаше малеби в тави. Даваха ми 2 лв (това преди деноминацията през 1960г, значи 20 ст сега) и стигаха за почерпка на двама даже. Това с парите ми напомни че лятно време доматите стигаха цена до 5ст/кг при това на старите пари, май е 0,5 ст сегашни. Дините пък до 10ст/кг. Затова като загубих 5 лв от новите само дни след деноминацията у дома просто беше драма. 5 лв значеше 50 стари лева а това е стигало за храна за цяла седмица лятно време.
Но някак си след 1962-65 г нещата много бързо взеха да добиват доста по-цивилизован вид и бита доста се подобри, и през 70-те години вече беше много различно. Но май още се ходеше на градска баня масово.

[maili]

Аз пък съм била много малка,но си спомням,че се събирахме много деца ,мноого и играехме на ластик,въже,топка имашее една игра, която се делехме на две групи и обикаляхме улиците.Сега го няма това нещо .А вечери до нас има две липи и имаше едно дърво поставено за пейка и няколко големи камъка там се събираха младежите свиреха на китара и пееха.Сега е много пусто из улиците

[Satori]

Не, вчера за пореден път даваха "Опасен чар" и пак не можах да се отлепя от телевизора. Все си мислех, че няма лаф, който да съм забравила от тоя филма, ама не е така

Диалог началникът на капитана задава въпрос на подчинения си:

- Вие вярвате ли във възкресението?
- Умерено... Колкото всеки марксист.

[lila]

-- Сироп в стъклени чаши от будките по главната улица в Бургас
--Николай

И духовия оркестър в "Охлюва" в морската градина

[bouquet]

Ама духовия оркестър си го има и Охлюва, но все го драскат с графити и вечно го боядисват

[Titi]

Я да побутна тази темичка напред, че ми е много интересно като прочета нещо ново-забравено старо. Хайде, помислете, изчерпахме ли всичко, което се правеше по времето, непознато за децата ни

[toni]

Лятно време играехме на стражари и апаши в гората до Кошарите до полунощ. Родителите ни не се страхуваха от това. Ние също
Катерехме се по дърветата като маймуни, пълнехме си джобовете с джанки, после си ги деляхме и изяждахме килограми неизмити плодове с мръсни от игри ръце (без да казваме на наште). Изобщо не помня да сме боледували.

[Мария Николова]

Обещавахме да не излиза от къщи навън какво си говорят възрастните, защото ще ни интернират и няма да видим другарчетата си, ако проговорим.