Лирика

Публикувай отговор
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

clock написа: Сеп 5, '18, 00:08 Джулс, разплака ме. И сълзите не искат да спират.
И аз...
За първи път прочетох този автор... какво ли го е накарало да напише това???? Каква мъка...или безисходица!? Поклон.
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31527
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 810 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: Лирика

Мнение от Мария Николова »

Майката е всеопрощаваща.
А тук е детето.
Какво ли е вдъхновило това дълбоко, невъзможно разместване...
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
prijatel62
Баш кафе майстор
Мнения: 2025
Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат

Re: Лирика

Мнение от prijatel62 »

Отново годишнина от Съединението...неимоверно изстрадано. :tzvetentze:

ВЪРЗАН ХАЙДУТИН

- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
ръце до лактите!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са тънка пушка
по-здраво държали.
- Кажи, кажи, хайдут холан
твоята дружина
ще ти вадя, хайдут холан,
твои черни очи!
- Вади, вади, булюкбаши,
пусти останали -
кога не са в тънка пушка
хубаво гледали.
- Кажи, кажи, хайдут холан,
твоята дружина,
ще ти сека, хайдут холан,
глава до рамене!
- Сечи, сечи, булюкбаши,
пуста останала -
кога глава ум немала
с вас да се разправи.

Българска народна песен
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: Лирика

Мнение от ivanina »

Много любимо, от младостта...
:dovolen:

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.
И стола ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа - недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,
на прага седнал, звездния екран,
и никой не поема удивено
букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал -
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година
и сменя се сезон подир сезон.
Връхлита буря, свлича се лавина,
от сняг или от плод се скършва клон...

И видимо в дома тук няма нещо
за тебе да напомня всеки миг -
ни някакви любими твои вещи,
ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти -
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.

1959г.
Елисавета Багряна
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
маргото
Наркоман
Мнения: 10915
Регистриран на: Окт 24, '15, 22:43
Местоположение: Бяла Слатина
Дал благодарност: 170 пъти
Получил благодарност: 1316 пъти

Re: Лирика

Мнение от маргото »

В магазина влезе мъничко момченце,
погледна продавача със сълзи на очи...
"Продавате ли майки" чу го той да срича...
"Ако да, ти чичко, една ми избери"

"Искам да е стройна, весела, засмяна...
Искам да играем с нея всеки ден...
Искам, да е нежна мойта мила мама,
и да ме обича много...Само мен..."

" Искам също чичко, приказки да знае,
за да ми разказва докато заспа...
Искам да ме цунка, гушка и ме пази
от злите таласъми, от тъмното в нощта..."

"Имате ли чичко, колко ли ще струва
мойта мила майка... Моля те кажи!"
И протегна плахо двете си ръчички,
стискащи с усилие мъничко пари...

Продавачът трепна, тъжно се усмихна
от мъката в душата гласът му затрептя...
Всичко беше виждал, всичко беше чувал,
но не бе подготвен, точно за това...

Изкочи той навън при малкото момченце,
притисна го до себе си и с него зарида...
"От тоз момент нататък, аз съм твойта майка,
от тоз момент нататък, аз съм ти баща..."

Добромир Радев
Аватар
prijatel62
Баш кафе майстор
Мнения: 2025
Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат

Re: Лирика

Мнение от prijatel62 »

"Но, чуйте, всеки е убивал
свой любим човек -
един с отровно нежен поглед,
друг с думичка една,
страхливецът с целувка кротка,
а смелият - с кама."

Оскар Уайлд
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: Лирика

Мнение от ivanina »

Доста тъжно, но.....реалност. :hmmmmmm:
Честито Рождество! и дано да е за всеки Божията любов. :snif:

ПОСЛЕДЕН УРОК

Контейнерите за боклук до блока.
Тук всяка сутрин идваше жена,
във вехти дрехи,слаба ,невисока,
с количка, а през зимата с шейна.

Преглеждаше в сместа добре нещата,
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната,
в походка,маниер,гърбът - превит.

Бях все зает,началник-в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах - беше с очила.

Веднъж обаче тя ме заговори.
Попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се стори.
И я познах - познах я по гласа.

Бе моята учителка любима
в последния гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.

Цял ден на работа за нея мислих -
УЧИТЕЛКАТА, станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех-
бях станал ученикът - Божидар.

Не бе познала в мене ученика.
Самият аз бях доста променен -
солиден, тежък, лика и прилика
с авторитетен бизнесмен.

На заранта я чаках много рано.
Прекрасно утро. Неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.

Усетих зад гърба си, че пристига.
Изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна,
прибрах се бързо на бегом у нас.

В кашончето бях сложил 300 евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.

Закусих и полегнах на дивана.
На входната врата се позвъни.
Излязох да отворя - никой няма.
Пред прага - плик, кашончето - встрани.

"Не те ли учих драги Божидаре,
че всяка работа краси Човек.
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век.

Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня
и знай - ще легна гладна този ден.

Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях."
Това прочетох, щях да се убия.
Учителката вече не видях.

Божидар Коцев
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Със гняв откъснах всички страници.
На суетата! -
с която се залъгвах...пишейки
Живея във измислен свят,
във който улицата ме прие
със свойте истини.
Във калните ѝ локви се огледах -
за да намеря пътя
до паветата,
за дълго приютили майките
на НАШИТЕ деца,
така и неприети ...
От хората!
Убити от СИСТЕМАТА!
И от усмивките,
които вечер влизат в домовете ни.
Със чужди мисли... непоискани.
Ехидни , арогантни...и безБожни -
преливащи в икони от екраните,
но твърде "подравнени" в свойта същност.
Светът е мъртъв! -
Той отдавна гръб обърна ни -
при все , че сме чедата Му!
Защото мъртви сме в душите си!
...
Затъпкахме в калта си семето,
което ще остане...непоникнало.
И плевели сме -
зад решетките на времето...
Така и не разбрали, че децата ни -
са нашето безсмъртие.
...
Така и не намерих Пътя Ти...
Към себе си!
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Светът е в краката ми
бял и студен.
Сляпа в мъглата -
търся място за Теб.
По стъклото със нокти
дълбая леда -
написвайки самотата ...
Не се справям сама.
Израствам от спомени.
Изтръпвам от дни.
Драскотина в сърцето ми
виновно крещи.
Призрачни сънища
изгубват се в мен.
Светът е в очите ми....
сив, отегчен.
Затварям вратата му
....
няма място за мен.
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

kim написа: Юли 11, '17, 23:01 - Добър ден , продаваш ли сърце
- Остана ми едно такова , наранено ...
- Не мога да го взема , имам две ,
едно горещо , и едно студено !
С горещото говоря с другите ....
Пред тях на показ всеки ден е то ,
а на студеното сърце услугите
за мен остават , знаеш ли защо ?
Защото всеки път когато се намирам
на някой в прах потънал кръстопът ,
в студеното сърце се взирам ,
и там откривам правилният път . ..
Но остави това , ръце продаваш ли ?
- Продавам , но уви са хладни ....
- Такива имам вече , вледеняващи ,
на мен ръце ми трябват жадни ,
да милват нежно , и прегръщат здраво ,
да вдигат всичко нависоко в небесата ,
а не в безсилие увиснали направо
да падат , да се влачат по земята ....
Последно питам , имаш ли очи ?
- Продавам две , но жалко че са слепи ...
- Такива търся , с тях не ще личи
безцветното във дните ми нелепи ,
С очи на сляп , ще виждам по - добре
Къде и как лъжите се пресичат ,
Кога ръцете всъщност са ръце ,
И как сърцата почват да обичат . ....
Marvin Boil
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”