МАРОКО - докосване до една мечта.

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.

Модератор: scleri

Аватар
Shami
Чист кофеин
Мнения: 8437
Регистриран на: Окт 26, '15, 15:52
Местоположение: гр. София
Дал благодарност: 763 пъти
Получил благодарност: 563 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Shami »

Много ми беше интересно,много е вълнуващо,все едно съм там . Научих и видях толкова нови неща :daaa:
Също чакам продължението с голям интерес :daaa:
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

Тази сутрин хвърлих едно око да видя какви съм ги натворил снощи. Както си е характерно за мен на някои места съм се разприказвал повече, ама вие вече сте ми свикнали, и не ми обръщайте внимание. Тук там има и по някоя правописна грешка но вярвам разбирате че те са от бързане, а не от неграмотност. Това са дреболии които се надявам да ми простите. Допуснал съм обаче пропуск преголям. Пропуснал съм да ви покажа една гибралтарска забележителност - Гибралтарския водопад.

Изображение

Със своите над двайсет метра височина / по моя преценка, не е официална информация / и със сериозния си дебит водопада си е впечатляваща гледка. Това е единствения водопад на полуострова, но за съжаление има изкуствен произход. От край време питейната вода на острова си е дефицит и гибралтарци са решили този проблем изграждайки завод за обезсоляване на морска вода. Това е всъщност водата която се използва за охлаждане на инсталацията. Нужната за работата на системата вода се взема от морето, и след това се връща обратно по този ефектен начин.
И като споменах гибралтарци да ви кажа няколко думи и за жителите на полуострова. Ако питате англичаните те ще ви кажат че Гибралтар е английски. Ако питате испанците те ще ви кажат че е испански. Ако питате хората живеещи в Гибралтар те ще ви кажат че полуострова си е техен. Гибралтарски.
Когато преди години испанците изгонили маврите окончателно от Европа краля на Испания се оказал пред неочакван проблем. Никой от поданиците му не искал да се засели в Гибралтар. Полуострова бил обект на чести пиратски нападения, а и мераците на англичани и холандци към това място били известни. Краля се принудил да обяви амнистия. Ако някой приемел да се засели на полуострова и живеел там една година и един ден краля му опрощавал извършените преди това престъпления. Въпреки това желаещите не били много, и полуострова останал слабо заселен. Когато през 1704 год. англичаните завоювали Гибралтар и те се изправили пред същия проблем. Желаещите да се заселят на полуострова поданици на кралицата не били много. Незнайно поради какви причини голяма маса хора от Генуа приели да се преместят, и така Англия решила донякъде проблема с населението на Гибралтар. То се оказало една смесица от испанци, англичани, португалци, генуезци, и още куп други националности включително маври и араби. Трудния живот на полуостова си казал думата и тази амалгама започнала да се споява в едно. По време на Втората световна война цялото население на полуострова било евакуирано. Желанието да се завърнеш по родните места засилило у гибралтарците чувството за принадлежност към една общност. Създавала се една нова нация. В наши дни ако питате който и да е жител на полуострова какъв е по националност той ще ви каже че е гибралтарец, а не англичанин или испанец. То и езика който говорят е някаква странна смесица от испански и английски. Специалистите лингвисти казват че се усеща и влиянието на андалуското наречие. Същите специалисти се шегуват че гибралтарския много приличал на изкуствено създадения преди години международен език Есперанто.


А сега да си продължа разказа че с това темпо дето съм го подхванал има да ви досаждам още дълго.

Част 4. - Танжер.

Както вече споменах в късния следобед тръгваме за Тарифа от където с ферибот ще пресечем Гибралтарския проток.
Разстоянието от Гибралтар до Тарифа е шейсетина километра и след по-малко от час влизаме в града. Тарифа е сравнително малко градче. Носи името на арабски военачалник който пръв стъпил на европейска земя през 710 година. Тарифа ибн Малука останал в историята с още нещо. По негово разпореждане местните власти започнали да събират такси от търговците които преминавали с корабите си през тесен пролив на път към пристанището. От там останала и думата " Тарифа " която се използва и до днес когато става дума за заплащане на някакви такси. Точно пред град Тарифа има малко островче което сега е свързано с материка посредством насип и вече е полуостров. Най-южната точка на това островче се явява и най-южната точка на Иберийския полуостров, а от там и на континентална Европа. За абсолютно най-южна точка на Европа няма единомислие. Някои приемат гръцкия остров Гавдос. Други твърдят че Кипър е достатъчно свързан исторически с Европа и ако се приеме че е част от нея то тогава най-южната точка е на негова територия. Португалските острови Мадейра също се включват в този спор. За континентална Европа обаче спор няма. Най-южната точка е фарът на бившия остров Тарифа.
Нашият автобус прекосява град Тарифа за броени минути и спира на пристанището.
Пред нас е фериботчето с което ни предстои да пресечем пролива.

Изображение


В ляво от пристанището се издига замъкът крепост - Кастило де Гузман ел Буено. Крепостта носи името на Алонсо Перес де Гусман, испански герой командвал защитата на крепостта срещу маврите нахлуващи от Мароко.

Изображение

През 1296 год. крепостта е обсадена от пет хилядна мавърска войска предвождана от ..../ изненада / по-малкия син на краля на Кастилия - Санчо четвърти. Той, както би могло да се предположи бил недоволен от това че трона ще наследи по-големия му брат и за това вдигнал бунт.
Един ден, след няколко месечна неуспешна обсада, Дон Хуан Кастилски наредил пред стените на крепостта да доведат големия син на Алфонсо Гусман, защитника на крепостта. Трябва да отбележим че сина на Гусман не бил пленен в битка. Години преди това, когато дон Хуан все още бил предан на баща си, сина на Гусман му бил поверен за възпитание и обучение. Дон Хуан наредил да доведат момчето пред крепостните стени, и заявил че ако баща му не предаде крепостта ще види с очите си смъртта му. Алфонсо останал предан на краля, и на своите поданици. Не само че не отворил вратите на крепостта, но дори хвърлил от кулата собствения си нож, а след това се върнал да обядва с жена си. Дон Хуан наредил да убият момчето. Маврите , отвратени от това деяние, се отказали от блокадата и върнали в Мароко. Хуан се страхувал да замине с тях и за това потърсил убежище в Гранада.
Алфонсо де Гусман умира през 1309год. в битка с маврите под Гранада.

Минаваме бързо и без проблем всички гранични и митнически формалности. Чекираме се и се качваме на борда на ферибота.
Това е ферибота от вътре.

Изображение


Изображение

Както виждате салона за пътниците е обзаведен с много приятни кресла които обаче са празни. Ще попитате къде са пътниците? Ами на опашката. Феробота пресича протока приблизително за петдесет минути. Четирсет от тях прекарахме на опашката пред гишето на граничния контрол на Мароко. Мароканците са решили да спестят времето на туриститте като извършват граничните формалности на борда на ферибота, а не след пристигането на сушата. Това обаче прави пътуването доста неприятно, особено като имате в предвид че ферибота е сравнително малък, а гибралтарския проток доста бурен. Заради постоянните ветрове, и морските течения пътуването с ферибота по усещане е по-близко до увеселително влакче отколкото до приятна морска разходка. На мен лично това ми беше много приятно / трябва да се прегледам за психически проблеми / . Интересно колко бързо морската болест събаря човек. След петдесет минути плаване повече от половината ни група придобива китайски тен на лицето.Останалите симптоми няма да описвам за да не ви развалям настроението.
Въпреки че сме минали граничните формалности още на борда на ферибота докато излезем от пристанището ни проверяват паспортите още на три места. В края на краищата сравнително бързо преодоляваме всички формалности и се настаняваме в автобуса. Честно трябва да призная, автобуса е една категория по-зле от испанските с които пътувахме до сега, но също така честно ще ви призная че е две категории по-добър от туристическите автобуси с които ни возят в България. Поемаме първи глътки африкански въздух. Ами същия като нашия е, само малко по - африкански.
Тръгваме на обзорен тур за запознаване с Танжер.
Танжер е един от най-старите градове в Мароко, и в същия момент най-европейския. Основан от финикийците, владян от картагенците. По римско време бил столица на провинцията. След римляните в града влизат маврите. През колониалната епоха градът бил контролиран от испанци, португалци, и французи. В началото на двайсти век Танжер има особен статут на международен град. Жителите му са били освободени от данъци. Града става марокански чак през 1956 год. Танжер е събрал в себе си най-доброто от арабската, испанската, португалската и френската култура. Една от забележителностите на Танжер, покрай която минаваме и виждаме само отвън е музея на американската легация. Любопитен факт – Мароко е първата страна признала независимостта на Съединените щати. От тогава и до днес между двете държави винаги са съществували по-близки отношения. По силата на стар, действащ и в момента, договор например Мароко се задължава да охранява от пиратски нападения всички американски кораби които влизат в Гибралтарския пролив. Като всеки марокански град, и Танжер си има медина / стария град /, с казба / крепост / която го е защитавала.

Изображение
/ снимките синеят щото са правени през стъклото на автобуса /


Изображение


Изображение

Останалото обаче е Европа. Много повече Европа от доста европейски градове.
Красив крайбрежен булевард който във всички марокански градове се нарича – Корниш.


Изображение


Изображение


Красиви модерни сгради.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Неделя е. Въпреки че Мароко е мюсулманска страна почивните дни са събота и неделя, а не петък. Тъй като за всеки правоверен петъчната молитва е най-важна, краля на Мароко е наредил обедната почивка в петък да е с един час по-дълга. За да може всеки който иска да отскочи до близката джамия, и да се помоли. Почивния ден обаче е съгласуван с нуждите на бизнеса.
Както казах неделя е, и всички са навън.

Изображение


Не само по площадите в града. Извън града има стотици места където хората излизат със семействата си. И в близкият парк, и по брега на океана. В заведения, или сред природата на пикник, но всички са навън. Това е което ме впечатлява по-силно дори от модерните сгради, широки булеварди, и зеленината която е навсякъде.

Изображение

След като обикаляме близо час автобуса ни отвежда на брега на океана. По точно там където се срещат Атлантическия океан, и Средиземно море.

Изображение

Наблюдателна площадка на границата море - океан.

Изображение

Мислех си че тази граница ще е по-скоро мислена / създадена от хората за улеснение /, но се оказва че е съвсем реална. Поради различната плътност / соленост / и температура на водата на океана и на морето границата е видима. Не е така ясно изразена като на други места по света, но все пак видима за човешкото око. За съжаление привечер е и фотоапарата не може да я улови.
На самия нос Спартел красив фар показва пътя на корабите навлизащи в пролива.

Изображение


Залез над границата море - океан.

Изображение

Прибираме се към хотела в който ще нощуваме – Голдън Талиб, Андалусия. Хем сме любопитни, хем малко притеснени. В повечето материали за Мароко, които прочетохме преди да тръгнем, хората се оплакваха от слабата хигиена, и лошото обслужване в хотелите в които са отсядали. Нашият туроператор, и партньорската му мароканска фирма обаче си бяха свършили добре работата. И трите хотела в които нощувахме в Мароко бяха съвсем прилични, чисти и комфортни. По-добри от много европейски хотели които са имали честа да им гостуваме.
Гордън талиб, Андалусия.

Изображение

Настаняваме се бързо, и без формалности. За доказателство на горните ми думи ето ви две, три снимки от хотелската ни стая.

Изображение


Изображение

Е не може без забележки. Банята е чиста, кърпите снежно бели, но фугите на плочките в банята изглеждат като че ли съм ги правил аз, а аз съвсем не съм майстор фаянсаджия. Но това да е кусура както казват старите хора.

Изображение

Вечерята е вкусна. Опитваме разкошен марокански кебап, и още по-вкусна сладоледена торта. Това със тортата си беше явно френско влияние, но както вече ви казах Танжер е по-скоро европейски отколкото марокански град.
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

Част 5. Рабат.

Отпочинали сме добре. След една типично европейска закуска поемаме на път. Чакат ни двеста и петдесет километра по магистралата която върви успоредно на атлантическия бряг. Отиваме да се запознаем със столицата на кралство Мароко град Рабат.
Скоро след като напускаме хотела в Танжер излизаме на път с две ленти във всяка посока, също като магистрала Тракия, но с асфалт какъвто у нас няма дори пред дома на шефа на асфалтовата база. Учудваме се колко близко до магистралата е бил хотела ни. Мароканската ни екскурзоводка / между впрочем това е прецедент за Мароко – жена екскурзовод. Не че жените не работят, но в професиите където има пряк контакт с клиентите обслужващия персонал е само от мъже. В хотелите на рецепсията и сервитьорите в ресторантите бяха мъже. Мъже са и продавачите в магазините в които се отбиваме. , но да се върна на нашата екскурзоводка. Тя се засмива и казва че все още не сме излезнали на магистралата. Това е булевард който води до магистралата. Булевард но по-добър от нашите магистрали. След петнайсетина минути стигаме до пункт за събиране на тол такси, и след минута стъпваме на магистралата. Три платна във всяка посока, и асфалт като че ли е полаган вчера. Научаваме че развитието на инфраструктурата е преоритет за Мароко / като казвам Мароко имайте в предвид краля, защото може и да е конституционна монархия, но кралската власт в Мароко си е съвсем реална. За разлика от тази на английската кралица например. / Щом краля е решил че туризма е нещо добро за Мароко значи всички мароканци са длъжни да правят всичко по силите си така че туристите да се чувстват добре. Краля знае че освен туристи добрите пътища ще доведат и инвеститори. Затова строи съвременни магистрали и в южно Мароко където в момента за промишленост се говори само в бъдеще време.
Докато ви ги разправям тия работи покрай нас се нижат красиви пейзажи. От дясно е лазурното синьо на Атлантика, а от ляво се зеленеят плантации с финикови палми, и ниви засяти с какво точно не мога да видя. Стандартната ни представа за една африканска страна, а да не забравяме че Мароко е такава , включва ако не пясъци и пустини то поне бедна камениста почва, и полу умрели редки храсталаци. Оказва се че северно Мароко / ако трябва да сме точни северозападно Мароко защото Атласките планини не вървят точно от исток на запад / няма проблем с водата. Валежите са редовни и изобилни, а топлият климат дава възможност на селяните да добиват по три реколти годишно. Ние бяхме в Мароко в края на април и мароканците вече жънеха ечемика. / За който е далеч от селските проблеми у нас това става в началото на юни / .
Растоянието от двеста и петдесет километра до Рабат вземаме за три часа. В тези три часа влиза и една половин часова почивка на красива отбивка за отдих покрай магистралата. Разрешената максимална скорост за автобусите е сто километра и нашият пътува точно с толкова. За леките коли разрешената скорост е сто и двайсет. На практика обаче вместо леките коли да ни изпреварват в повечето случаи ние изпреварваме колите. Деветдесет процента от шофьорите в Мароко карат по магистрала, три пъти по-добра от нашите, с деветдесет километра в час. Явно имат нещо габровско в ДНК-то си защото единствената причина да се мъкнат така бавно е че това е най-икономичната скорост. Минаваме покрай градче / забравих му името, а сега не ми се търси в нета. Който иска може да го види на картата / което скоро ще стане квартал на Рабат. Преди да влезем в същинският град минаваме покрай полицейски пост. Такива има на всички входове на всички големи градове. Не можеш да влезеш в града, ако полицаите не ти разрешат. Движението е доста интензивно но до задръствания не се стига. Шофьора само намалява, и полицаят му прави знак да продължава без да спира. За четирите дена в Мароко на такъв пост ни спират само веднъж. На влизане в Танжер когато вече се връщахме за България.
В покрайнините на Рабат минаваме покрай кралската резиденция. Научаваме че краля има такива резиденции във всички по-големи градове и отсяда в тях когато е на посещение в района. Интересното в случая е в Рабат се намира кралският дворец. За какъв дявол му е на краля резиденция щом си има дворец, но това си е негов проблем. Парка в който се намира кралският дворец е огромен / отворен е за туристи и ние го посещаваме по-късно / , но и резиденцията не беше никак малка. Поне пет минути пътуваме покрай оградата и. През стотина метра има постове на които дежурят винаги представители на трите вида въоръжени сили в Мароко – армията, полицията и кралската гвардия. Не знам дали целта е за да е по-сигурна охраната, или да се пазят един друг на някой да не вземе да му хрумне да направи преврат.
Екскурзоводката ни предупреждава че в Мароко е забранено да се снимат въоръжени лица. То и цивилен не можеш да снимаш без изрично да си поискал разрешение, но това е друга тема.В интерес на туризма краля е разрешил туристи да се снимат с охраната на двореца му както и с почетната охрана на мавзолея на Мохамед пети. Е ние българите много ги обичаме забраните. От трийсет и пет човека група поне двайсет снимат през прозореца на автобуса охраната на кралската резиденция покрай която минаваме. Аз също съм от тези закононарушители. Вярно не дирекно и нахално, а съвсем деликанто. Държа камерата ниско долу до прозореца и снимам без да гледам във визьора пък каквото се получи. Е снимката не е особено сполучлива, но е сладка защото е забранена.

Оградата на кралската резиденция.

Изображение


Охраната.

Изображение


Изображение


Веднага след резиденцията минаваме покрай две много важни сгради. Това е печатницата в която се печатат мароканските пари - дирхамите.

Изображение


Влизаме в Рабат.

Изображение


Изображение


Рабат е шестият по големина град в Мароко, втори по икономически показатели и пръв / както се полага на една столица / в административно отношение. В сравнение с другите големи градове на Мароко Рабат е сравнително млад. Основан е през дванайсти век от Абдел Мумен, родоначалника на династията на Алмохадите. Върху една голяма скала на брега на Атлантическия океан, там където река Бу Регрег се влива в океана той издига крепост с име Рибат. През 1912 година французите завладяват тези места, построяват свой, нов град извън чертите на стария, и го правят своя столица. През 1956 год. Мароко става независима държава. Начело застава крал Мохамед пети, а Рабат остава столица на новото кралство.

Пътуваме през новата част на града.

Изображение


Изображение


Стара крепостна стена пресича пътя ни.

Изображение


Изображение


Изображение


Минаваме покрай Кулата на Хасан втори. / отзад /

Изображение

И спираме. Първото място където слизаме от автобуса е пред Мавзолея на Мохамед пети.

Изображение


Изображение


Изображение


Мохамед пети управлява Мароко два пъти. От 11927 до 1953 год. като султан Мохамед пети, и след това от 1957 до 1961 год. като крал Мохамед пети. Мароканците го помнят и тачат заради усилията му в борбата за независимо Мароко. Мавзолеят му е построен от сина му крал Хасан втори и една от малкото свещени места в Мароко които са отворени за обществеността.
Мавзолея с право е признат за архитектурен шедьовър.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение



Това е кулата на Хасан втори. Високата 44 метра кула е всъщност недовършеното минаре на джамия която въобще не е започната. Колоните които виждате по площада са основите на неосъществената джамия.

Изображение



Уцелваме момента на смяната на караула. Церемонията е разочароващо семпла.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Качваме се на автобуса и се насочваме към медината, стария град.
Излизаме на брега на реката малко преди устието и.

Изображение


Изображение


Пред нас са старите крепостни стени успешно защитавали града в древността.

Изображение


Изображение


Изображение


Слизаме от автобуса. / снимките стават по-качествени /

Изображение


Пред вратата на медината сме.


Изображение


Влизаме.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Излизаме на крепостната стена. Пред нас е океана.

Изображение


Изображение


Тръгваме си. Минаваме през такива тайнствени улички.

Изображение


Изображение


На изхода сме.

Изображение


Отвън.

Изображение


Отново сме в автобуса. Отправяме се към кралския дворец.

Изображение


Влизаме в огромен прекрасно поддържан парк в който е разположен кралския дворец.

Изображение


Двореца.

Изображение


Охраната на двореца. Отново трима. Отново по един от армията, полицията, и кралската гвардия.


Изображение


Кралската джамия.

Изображение


Сграда част от комплекса на кралския дворец. Зелените керемиди са знак че обитаващите сградата имат нещо общо с кралското семейство. роднини или обслужващ персонал. Къщи със зелени керемиди могат да се видят и извън комплекса на кралския дворец. Хората които живеят в тях са на почит и уважение сред съседите си.

Изображение


Тръгваме си. Отново сме по булевардите на Рабат.

Изображение


Забележете как са оформени дърветата. На практика осигуряват непрекъсната сянка на пешеходците.

Изображение


Това вече не е Рабат. На магистралата сме, а в дясно от нас е Казабланка. Това са крайните жилищни комплекси на най-важния в икономическо отношение марокански град.

Изображение


Няма да се отбиваме. Казабланка е в плановете ни за след два дена. Сега сме тръгнали за Маракеш.


Изображение


В Маракеш пристигаме по тъмно. Красиво е, но аз съм уморен и мога само да гледам. На другия ден съжалявам че не щракнах някоя снимка и от нощен Маракеш. Наистина беше много красиво.
За сега можем само да се настаним в хотела, да хапнем и да лягаме. За друго нямаме сили.

А, да ви покажа хотела в Маракеш. Хотел Рауаби. Също много добър хотел.

Изображение


Вътрешния двор на хотела.

Изображение
Аватар
dancheto
Кафе машина
Мнения: 4878
Регистриран на: Фев 24, '11, 08:48
Местоположение: хасково
Дал благодарност: 10 пъти
Получил благодарност: 8 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от dancheto »

Прекрасен разказ за тези удивителни места! Благодаря, все едно бях там и тези уникални цъфнали стрелиции Николай, уникални, благодаря!!!!
Независим дистрибутор на АкваСорс
http://superhrani.myaquasource.net
http://superhrani.myaquasource.net/opportunity
Аватар
Vasi
Кана кафе
Мнения: 681
Регистриран на: Ное 19, '15, 09:09

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Vasi »

Scleri, благодаря за разказа! Изчетох всичко до тук на един дъх :nod:
"A garden that is finished is dead."
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

Част 6. Маракеш.

„ Ако искате да опознаете Мароко, но имате само един ден, прекарайте го в Маракеш. „ Тази мъдра мисъл не е моя, а на Уинстън Чърчил.

Маракеш е третия по големина град в Мароко, трети е и по икономически потенциал, но е първи в едно. Той е най-автентичния от всички големи марокански градове. На места в града имате усещането че времето е спряло преди векове.
Основан от берберите през единайсти век. Разположен в полите на величествените Атласки планини той предлагал на своите жители всичко от което имат нужда. Богата почва, и изобилие от вода идваща от склоновете на планината. За това напълно оправдава името си което в превод от берберски означава „Земя на боговете“.
Води се спор дали медината / стария град / на Маракеш, или тази на Фес е най-голямата в Мароко. Аз лично не мога да бъда арбитър защото във Фес не съм ходил. Така че коя е по-голяма не мога да кажа, но мога да ви уверя че медината в Маракеш си е един съвсем друг, самостоятелен свят който има много малко общо с нашия. Влизайки в нея първото което ви идва на ум е думичката „ Хаос“. След нея екзотика, красота, лукс, нечовешка мизерия, килими, кожи, магарета, пешеходци, мотопеди, грънци, вълшебни лампи, непознати билки лекуващи и най-страшните болести, човешки страсти, и още хиляди неща омесени в една здраво споена амалгама.
Но аз малко избързах.
Въпреки късното пристигане сутринта се събуждаме като добре отпочинали и нетърпеливи откриватели. Слизаме в ресторанта за закуска. В стремежа си всичко да е максимално удобно за туристите мароканските ни домакини са направили така че е се е загубило мароканското. Закуската богата и вкусна си е типично европейска. По нищо не можеш да усетиш че закусваш в Мароко. Ако обичате омлет на закуска отскочете до хотел Рауаби в Маракеш. Ей тоя приятел на това газово котлонче прави невероятно вкусни омлети.

Изображение


Както повечето хора знаят Казабланка на испански означава бяла къща. За това в Казабланка всички сгради са бели. В Маракеш всички сгради са керемидено розови. Така ще ви каже екскурзовода. Аз лично не съм виждал розови керемиди, и не мога да приема такова определение. Според мен по-близко до реалността е опушено червеникаво розово / някои го наричат пепел от рози / Най – точно обаче ще е ако наречем този цвят маракешко розово. В този цвят са както къщите в старата медина така и новото строителство.
Тръгваме на обиколка. По пътя си минаваме покрай на-луксозния, и най-скъп хотел не само в Маракеш, и Мароко, а дори в цяла Африка. Това е хотел „ Мамуния „. В него отсядат най-специалните гости на Маракеш. Е може би не най-специалните защото тези с кралско потекло отсядат в кралската резиденция, но в хотел Мамуния е отсядал Джорд Буш, Уинстън Чърчил, и други известни хора от техния ранг.
Хотел Мамуния.

Изображение


Ние спираме точно до хотела.

Изображение


От другата страна на булеварда е нашата първа цел за деня – Джамията Кутубия. Тя е един от символите на Маракеш. Нещо като Айфеловата кула за Париж. Високото 69 метра минаре на джамията се вижда от всяка точка на стария град, и е отличен ориентир за всички туристи.

Изображение


Кутубия в превод от арабски означава книжнина. Името си джамията дължи на многото сергии, около нея, на които са се продавали книги в древността.
Минарето на джамията както споменах вече е високо почти седемдесет , и широко малко под тринайсет метра. Условието което Абу ел Мумин, владетеля по чието време е започната джамията , поставил било минарето да е толкова широко че имамът да може да излиза до върха му на кон. Резултата бил толкова добър че по късно минарето на Кутубия е послужило като модел при строителството на кулата / незавършеното минаре / Хасан втори в Рабат, севилската Хиралда, и дори на съвременната джамия Хасан втори в Казабланка.
Влизаме в градините около джамията. В самата джамия входа за не мюсулмани е забранен.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение



Интересна подробност. Джамията било почти готова когато бдителен човек забелязал че мястото от което имама ще води молитвите и ще чете проповеди на правоверните не е обърнато точно към Мека. Сега не се знае колко точно е било разминаването но новият владетел Якуб ал Мансур наредил джамията да се събори и да се построи наново. Казват че за грешката си архитекта на джамията заплатил с главата си. Като знаете обаче че в ония години човешката глава не струвала много според мен той се е разминал с малко.

Колоните които виждате са остатъците от основите на първата джамия.

Изображение


И още една любопитна подробност свързана с джамията. Всички минарета / в тази част на света / завършват с три сфери които по някакъв, ясен за хората запознати с исляма, начин спомагат за свързавенето на хората с Бога. На върха на минарето на джамията Кутубия има четири сфери.


Изображение


За да плати за извършен от нея грях съпругата на Якуб Мансур дарила всичките си златни украшения на джамията. Не. Греха не е този за който си мислите в момента. Просто тя не могла да устои на жаждата, и изпила чаша вода по време на рамазана, а това е време през което правоверните не трябва да ядат или да пият. С дарените украшения била изработена четвъртата допълнителна сфера. Заради тази легенда джамията е страдала нееднократно от опитите на различни разбойници да се докопат до златото на върха и. Истината е че сферите са от варакосан бронз.
Освен сферите на върха на минарето виждате още едно приспособление. На мен лично ми заприлича на бесило, и за момент си представих как там се наказвали престъпниците. На показ пред целия град. Истината се оказа доста по-прозаична. На края на това подобие на бесило е имало камбана с която се е давал знак на правоверните кога могат да ядат и пият по време на рамазана. Тъй като на тоя свят има и глухи хора за тях на същото това съоръжение се е вдигал малък флаг по който те да разберат че слънцето е залязло и могат да се нахранят.


Тия мъже със странните червени шапки на главите са водочерпци. По цял ден обикалят около джамията и дават вода на ожаднелите поклонници. В наши дни въпреки че съвестно си изпълняват задълженията те са по-скоро туристическа атракция.


Изображение


Връщаме се към автобуса. Пътя ни пресичат няколко камили. Моите съпътешественици обладани от туристическата страст снимат бясно като че ли не са виждали камила.


Изображение


Качваме се в автобуса, но скоро пак слизаме. Намираме се в началото на еврейският квартал, но не сме дошли заради него, а заради двореца „Бахия“.

Изображение


Изображение


Когато подгонени от църквата и краля евреите напуснали Испания част от тях потърсили и намерили убежище в Мароко. Местните хора от Маракеш ги посрещнали радушно, и когато везира решил да строи нов дворец те с удоволствие му отстъпили място в техния квартал.
Двореца е сравнително нов. Построен е в края на деветнайсти век за Си Муса – бивш роб, който се издига до поста камерхер на Мулай Хасан, а след това става и негов велик везир. Когато Си Муса умрял сина му Бу Ахмед заел поста камерхер, а след това станал и велик везир. По време на една „ харка „ – експедиция за събиране на данъци султан Хасан умрял. Бу Ахмед успял да запази тази новина достатъчно дълго в тайна, и успял да сложи на трона невръстния син на Хасан – Мулай абд ел Азис. Тъй като новия султан бил непълнолетен везира станал регент, и на практика поел управлението на държавата. Една от първите задачи които си поставил било да дострои и разшири оставения от баща му дворец. Тъй като това дострояване се извършило без някакъв генерален план крайния резултат бил един огромен дворец / двореца Бахия има сто и шейсет стаи / заплетен почти като лабиринт. И още една подробност. Тъй като Бу Ахмед бил прекалено дебел, и явно мързелив човек, наредил двореца да е на един етаж, и никъде да няма повече от три стъпала. Горкият Бу Ахмед обаче не могъл дълго да се радва на двореца си. Умрял от сърдечна недостатъчност в годината на завършването на строежа. Явно султан Хасан не е бил много доволен от това че на практика везира му управлява държавата защото щом научил че се е споминал наредил на своите хора да разграбят новопостроения дворец. За един ден било отнесено всичко. Мебели, килими, произведения на изкуството, събраните съкровища. Всичко. Това което хората на султана пропуснали разграбили четирите жени и двайсет и четирите наложници на Бу Ахмед. Двореца западнал, и бил на път да се превърне в руини, но французите които междувременно поели управлението на Мароко го харесали за своя резиденция. Ремонтирали го, обновили го, и посрещали в него най-високите си гости.
В момента двореца е собственост на държавата. Една част от него се използва като правителствена резиденция, една част е дадена на министерството на културата, а една част е достъпна за туристи. Ако имате късмет да сте в Маракеш когато и краля на Мароко е там няма да имате възможност да разгледате двореца защото тогава той се затваря изцяло за нуждите на краля. Защо се прави това при положение че краля си има резиденция в околностите на Маракеш никой не знае. Някои допускат че двореца има някаква сантиментална стойност за краля, и за това когато е в града той винаги се отбива в него.
И след толкова много приказки насладете се на красотата и великолепието на фините гипсови резбовани панели, сложно изписаните тавани, дърворезбите от кедрово дърво, гланцираните марокански керамични плочки – залиж, теракотените подове. Това е останало от двореца. Мебелите и всички останали дреболии както ви казах са откраднати и загубени завинаги.

Преди да влезем в двореца минаваме през красивата цветна градина която го заобикаля.


Изображение


Изображение


Изображение


Входа на самата сграда.

Изображение


Вътре сме.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Това е вътрешния двор на частта отделена за наложниците. Около този площад са разположени техните стаи. Според това колко е близка до Бу Ахмед наложницата се определяло и колко да е голяма стаята и.

Изображение


Двора отделен за четирите законни съпруги бил отделен и недостъпен за наложниците. Т

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


След час прекаран сред тази красота излизаме и се насочваме към площад Джема ел фна – другата световно известна забележителност на Маракеш.

Преди да стигнем до площада обаче навлизаме в уличките на старата медина.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Минаваме през един от нейните сукове / пазари / Около нас е всичко онова с което започнах разказа си за Маракеш – екзотика, красота, лукс, нечовешка мизерия, килими, кожи, магарета, и т.н.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Мароканската ни екскурзоводка ни води в малка работилничка в която се добива прочутото Арганово масло. Това масло е течното злато на Мароко. Добива се от аргановите дървета които растат само в района на град Агадир. Използва се основно в козметиката и фармацията.


Изображение

Връщаме се отново на площада. Имаме два часа за свободно изследване на неговите, и на близкия сук, потайности. Пропуснах да ви кажа че името на площада Джема ел фна в превод означава Площад на мъртвите. Това зловещо име площада е заслужил защото на него в миналото са се изпълнявали публичните екзекуции на престъпилите закона.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Улични артистки.

Изображение


Изображение


Тук можете да си купите буквално всичко.

Изображение


Африкански шаман продава билки и магични принадлежности.


Изображение


Фенери. Всякакви размери и форми.

Изображение


Пресни билки и подправки.

Изображение


На площада наистина можете да си купите всичко. Включително цветя.


Изображение


Сушени плодове.

Изображение


Ако сте достатъчно смел, и хигиената не е толкова важна за вас тук можете да изпиете прясно изцеден сок от какъвто плод се сетите.

Изображение


Хвърляме последен поглед на площада. В ранния следобед той е почти празен.


Изображение


Истински се оживява привечер, но ние трябва да тръгваме.


Изображение


Преди да тръгнем за Казабланка трябва да видим още една забележителност на Маракеш – световно известните градини на Мажорел.
Всичко започва през 1923 год. Тогава френският художник Жак Мажорел купува малък парцел, от хектар и половина, в близост до бананова горичка не далеч от медината на Маракеш. По-късно купува още земя и разширява градината до четири хектара. Любител градинар той постепенно събира доста добра колекция от различни цветя е други растения. Градината става толкова известна че през 1947 година той я прави достъпна за посетители. След нещастна злополука обаче Мажорел заболява. Налага му се да се прибере във Франция където умира през 1962 година. Неговото парченце от рая в Маракеш постепенно запустява. Общината има намерение да разчисти станалия апетитен парцел и да го даде за жилищно строителство. При едно свое посещение в Маракеш обаче Ив сен Лоран вижда това което е останало от градината и веднага се влюбва в местото. Успява да го купи през 1980 год. След години упорит труд градината не само възвръща предишното си великолепие но дори става още по-бляскава. Няма да ви занимавам с повече подробности. Насладете се на гледката. Може малко да съм прекалил с кактусите, но както знаете те са ми болест.

Това в дъното на снимката е опашката пред входа на известните градини.

Изображение


А това е самата градина.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение

За довиждане. Една снимка от новата част на Маракеш. Новото строителство е свободно да е във всякаква форма и размери, но цвета трябва е запазения Мароканско розово.

Изображение


Изображение

Започва да се здрачава когато групата, уморена но препълнена с емоции и впечатления се събира отново в пълен състав. Натоварваме се в автобуса, и поемаме към Казабланка. Ще нощуваме там. До там има грубо двеста километра което означава два часа път. Минаваме ги неусетно, сладко подремвайки, но все пак хвърляйки по едно око на околния пейзаж.
Пристигаме в Казабланка още по светло. Накрая сме пред хотела. Последната ни вечер на Мароканска земя ще прекараме в хотел Ле Зенит. Един напълно по европейски изглеждащ хотел. Оказа се обаче че не съм го щракнал и не мога да ви го покажа. Не че е голяма загуба. Добре изглеждащ и от вън и от вътре хотел в европейски стил. Според мароканците с четири звезди, но по нашите стандарти по-скоро три. Все пак прилично чист хотел с любезен персонал и вкусна кухня.
Аватар
Tanet
Кафе машина
Мнения: 4787
Регистриран на: Яну 13, '10, 11:52
Местоположение: Севлиево 5-а зона
Дал благодарност: 2 пъти
Получил благодарност: 1 път

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Tanet »

Ех Склери, искам да е зима, да седим пред една камина и ти да разказваш ли разказваш за пътешествията си по света...
"Истинските неща в живота, не са нещата"
[img]http://smileys.on-my-web.com/repository ... gonfly.gif[/img]

градинките на "утринния покой"
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

Част 7. Казабланка.
Казабланка. Ех Казабланка. Това безспорно е най-популярния марокански град. От десет случайни хора които спрете на улицата девет ще знаят къде се намира. Това обаче е и най-разочароващия марокански град, и причината не е в града, а в нагласата с която хората тръгват към него. Когато кажете Казабланка всеки се сеща за едноименният американски филм. Следващите асоциации са филм – любов, приключения, морски бряг, целувка, романтика.
Е да в реалната Казабланка има от всичко, но точно романтиката е най-малко.
Казабланка е най-големият марокански град. В него живеят грубо четири и половина милиона жители. Като казвам грубо имайте в предвид че приближението е плюс минус половин милион, а може и повече. Причината е в това че някой причисляват към Казабланка и съседните градчета сателити, други ги броят за отделни градове. Положението в самия град също не е съвсем ясно / както във всички марокански градове между впрочем / В медината живеят неясно колко на брой хора които по документи не съществуват. При раждането си те не са записани в никакви регистри защото родителите им са крайно бедни и неграмотни. Трябва да признаем че Мароко има много силна социална политика. Бюрокрацията обаче е чудовищна и малцина са тези които успяват да съберат всички нужни документи. Тези които успеят могат да живеят сравнително добре до края на живота си. За съжаление те са малцина. Останалите водят всекидневна борба за оцеляване. Говоря за неграмотните, и без професия хора които обитават старите квартали на мароканските градове.
Да се върнем обаче на Казабланка. Най-голям град в Мароко и в десятката на най-големите градове в Африка, Казабланка е икономическото сърце на Мароко. Няма сектор в промишлеността за който да се сетите и той да не е представен в Казабланка. Машиностроене, електроника, автомобилостроене, химическа промишленост, Не на последно място търговия. Пристанището на Казабланка е най-голямото и най-важното за Мароко. Международното и летище също. Казабланка дава повече от половината брутен вътрешен продукт на Мароко. Съвременният град се е разпрострял по крайбрежието и с неохота навлиза към вътрешността. Казабланка е дълъг петдесет, шейсет километра, и само десетина , петнайсет широк.

И Казабланка си има Технопарк.

Изображение

В удобния залив в който е разположена Казабланка са открити доказателства за човешки поселения още от пети, шести век. Това са малки разпръснати берберски селца. По-късно на самия бряг се обособява малко независимо кралство наречено Анфа. / Днес това име носи един от най-богатите квартали на Казабланка /. По късно това кралство е завладяно от маврите. В началото на петнайсти век Анфа отново става независима, но се сдобива с много лоша слава. Тя става убежище на множество пирати които тормозят търговските кораби плаващи около Африка на път за Индия. На португалците този тормоз им идва до гушата и някъде към средата на петнайсти век те идват със силен военен флот и просто опустошават Анфа. Мястото обаче им харесва, и в началото на шестнайсти век те основават нов град който наричат Каза Бранка. Района обаче е сеизмичен и само век по-късно опустошително земетресение срива града до основи. Португалците го изоставят убедени че това е прокълнато място. На тяхно място идва мароканския султан Сиди Мохамед който възстановява града. Интересното е че той запазва старото име – Каза бранка, но в същия момент го нарича и Дар ел Бейда, което в превод означава същото – бяла къща. Така града се сдобива с две имена които са валидни и днес.
През Втората световна война в града е проведена историческата конференция от Казабланка. По това време градът е и своеобразен център на шпионажа. Това със шпионажа винаги е била любопитна, пикантна тема, грабващата вниманието на хората, прекрасно пресъздадена в култовия филм „Казабланка „ с Хъмфри Богард, и Ингрид Бергман. Този филм всъщност прави Казабланка световно популярна мечтана дестинация за всички влюбени. Всяка млада девойка, а сега вероятно и всеки младеж, мечтае за онази незабравима целувка на фона на океанския прибой. Много хора идват в Казабланка водени от желанието си на място да видят познати от филма места. Те обаче остават разочаровани защото филма е сниман изцяло в студията на Уорнър Брадърс в Холивуд. В Мароко няма сниман дори един кадър от филма. Все пак запалените фенове на филма има какво да видят в Казабланка. Това е станалото световно известно "Rick's cafe". Кати Кригер, бивш американски дипломат до толкова се влюбва в Мароко че решава да остане там след като мандата и изтича. И тя като другите фенове на филма е обикаляла из Казабланка в търсене на любими от филма места докато един ден случайно попада в старо запуснато кафене обявено за продажба. Тя веднага усеща че в кафенето витае духа на филма, и го купува без колебание. Следва дълъг ремонт след който кафето се превръща в абсолютно копие на култовото кафене от филма. Кати Кригер успява да се сдобие с много автентични артефакти, декори от филма. Така например пианото в нейният клуб е същото на което Сам (Дули Уилсън) свири песента от филма - "Как времето минава". Кафето на Кати Кригер винаги е пълно. Местата в него се резервират месеци напред. Най-известният и клиент / поне за сега / е Том Ханкс. В кафето и се е отбивал и Джон Кери, държавен секретар на САЩ, който бил луд фен на филма. Ние на два пъти минаваме покрай това кафе, но екскурзовода ни имаше лошия навик да ни съобщава всичко в последния момент. Вместо да каже - Дами и господа след малко от ляво ще видим култовото Рикс кафе. Ние да имаме време и да погледнем, да го осмислим, и да го снимаме. Той просто се обаждаше по микрофона - Това от ляво е Рикс кафе. Докато си завъртиш главата, и автобуса вече подминал. Мяркаш нещо за част от секундата, а за снимка въобще не можеш и да си помислиш. Както и да е. Ние твърдо сме решили че ще се върнем в Мароко, така че тогава ще го снимаме, а кой знае, може и да пием кафе очаквайки всеки момент да влезе Ингрид Бергман.
Като изключим Рикс кафе, в Казабланка няма кой знае колко туристически забележителности. За три, четири часа ние успяваме да ги обиколим всичките.
Започваме разбира се обзорна обиколка на града.

Изображение


Изображение

Автобуса ни отвежда на крайбрежният булевард – казабланският Корниш / както вече ви казах всички крайбрежни булеварди в Мароко носят това име /.

Изображение


Изображение


Изображение


Автобуса спира. Слизаме. Ами какво да ви кажа. Красиво е. Хората са се постарали. Вярно все още е пусто. Рано е. Тук живота се вихри с пълна сила чак на свечеряване.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение



Минаваме през богаташкия квартал Анфа. Спазвайки мароканската традиция къщите са скромни отвън. Красотата и богатството си те разкриват само на прекрачилите прага им. Ние не сме поканени така че се налага да повярваме на думите на екскурзовода ни, и да се опитаме да си представим уютните им вътрешни дворове потънали в зеленина, ромолящите ручей, малките водни езерца, и други глезотии в стил „ Хиляда и една нощ „ присъщи на една богаташка арабска къща.


Изображение


Изображение


Изображение

Излизаме на Площада на обединените нации, една от забележителностите на Мароко, включен в списъка на Юнеско за световното културно наследство.


Изображение


На този площад се намира и красивата сграда на съдебната палата.

Изображение


Френското консулство също е на този централен площад.

Изображение


От другия край на площада е пощата на Казабланка

Изображение


Това което грабва окото ми са трамваите на Казабланка. Спомнете си че говорим за град в африканска държава, от така наречения трети свят, и сравнете нейните трамвай със софийските. После ми говорете кои държави са изостанали, развиващи се, и кои са част от развития Европейски съюз.

Изображение


Изображение


Още малко снимки от центъра на Казабланка.

Изображение


Изображение

Минаваме през бизнес квартала на Казабланка.

Изображение


Изображение


Изображение


Красив цветен мотив на един от булевардите на Казабланка.Какво мислите че е това високото което стърчи в лявата част на снимката ?

Изображение


Не. Не е палма. Това е пилон на който мароканския мобилен оператор си е монтирал антените. За да не загрозяват пейзажа са маскирани като палма.

Изображение



Нашата мароканска екскурзоводка ни води в един магазин за сувенири собственост на мароканското сдружение на хората на изкуството. Нещо като нашите СБХ магазини от миналото.

Изображение


Изображение


Изображение


Това е единствения магазин в който тя ни води. Много хора посетили Мароко се оплакват че местните екскурзоводи са ги водили основно по пазари и магазини, и почти не им е останало време за нищо друго. При нас беше обратното. Изправени бяхме пред реалния риск да си тръгнем от Мароко без да сме успели да купим сувенири и подаръци за всички които ни очакваха в България. Магазинчето в което ни заведе нашата водачка го препоръчвам горещо на всеки който ще има късмета да посети Казабланка. Близо е до централния площад. Лесно ще го намерите. Вярно че цените бяха твърди. Нямаше място за пазарлък, но нямаше и нужда. Цените на всичко си бяха съвсем реални, и което е по-важно по нашите възможности.
Напазарували, и успокоили най-после търговските си мераци се отправяме към най-голямата забележителност на Казабланка – джамията Хасан втори.

Изображение


Както вече споменах в сравнение с други марокански градове Казабланка е бедна на туристически забележителности. Отчитайки и признавайки този факт бившият марокански крал Хасан втори, баща на сегашния Мохамед шести, през 1980 год. точно на рождения си ден заявява че желае "градът да бъде дарен с голяма, прекрасна сграда, с която може да се гордее до края на времето". Когато в Мароко краля каже че желае нещо то непременно се случва. Независимо от това колко ще струва на обикновените мароканци. В случая строителството на най-голямата джамия в света струва грубо осемстотин милиона долара. Нужно е едно уточнение. Джамията може да е най-голяма, но не може да е по-голяма от джамията Масджид ал-Харам в Мека. Така повелява мюсулманската традиция. Така че реално тя е втората по големина. Краля обаче все пак е успял да я направи първа в едно отношение. Нейното минаре със своите двеста и десет метра е най-високо минаре, и въобще най-високата религиозна сграда в света.
Джамията е шедьовър както в архитектурно така и в технологично отношение. Краля избрал за място на джамията скалист полуостров. Това изправило френският архитект / архитекта на най-голямата джамия в Мароко е християнин / Мишел Минсо пред редица предизвикателства. Така например за да може минарето да устои едновременно на бурните океански ветрове и силните земетресения, нали не сте забравили че едно такова през средновековието сринало Казабланка до основи, се наложило да се изобрети специален, достатъчно здрав бетон. Част от джамията на практика е построена над океана, и пода на молитвената зала е направен от стъкло. Покрива на джамията е другото технологично чудо. Тежкият хиляда и сто тона покрив е подвижен и при хубаво време само за три минути се отваря напълно така че правоверните да могат да виждат едновременно океана, през стъкления под, и звездите над главите си. Океана в краката си могат да виждат само членовете на кралската фамилия защото тази част от молитвената зала е запазена за тях, но това е дребна подробност.
Кралят искал джамията да бъде открита за неговият шейсет годишен юбилей през 1989 год., но строителството се забавило. След като станало ясно че закъсняват от графика строителите минали на две смени. През деня на обекта работели хиляда и четиристотин човека, а през нощта други хиляда. Това обаче не помогнало много и джамията била открита през 1993год. Бързината на работата довела до друг проблем свързан с пониженото качество. Едва десет години след откриването си джамията вече се нуждаела от ремонт. От тогава и до днес по нея непрекъснато се прави нещо. Въпреки това тя си остава истински шедьовър на мароканското занаятчийско майсторство. При нейната украса е използван мрамор от Агадир, кедрова дървесина от средните атласки планини, гранит от Тафрауд. Петдесет и шестте изящни полилея от венецианско стъкло и белите мраморни колони са единствените вносни материали които са използвани.
Както споменах джамията е и едно малко технологично чудо. Пода, част от който е стъклен е с подово отопление, тавана е подвижен, а на върха на минарето има лазер чийто лъч нощно време сочи към Мека.
И последно. Комплексът на джамията е на площ от девет хектара. В самата джамия могат едновременно да се молят двайсет и пет хиляди правоверни, а отвън на площада още осемдесет хиляди.
Джамията Хасан втори е една от малкото джамии достъпни за не мюсулмани. Вярно този достъп е ограничен само за времето когато няма молитви. Посещението става групово с екскурзовод на английски език, и разбира се не е безплатно. Входа е дванайсет евро.

Още няколко снимки от това интересно място.


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Вижте колко са били добри мароканските майстори резбари които са участвали в украсяването на джамията.

Изображение

Време е да си тръгваме. Все още сме в Казабланка. Минаваме покрай медината. Това е джамията и. Всяка медина задължително си има джамия, полицейски участък и болница.

Изображение


Част от крепостните стени пазели медината през вековете.

Изображение


Изображение

Не се учудвайте че тези крепостни стени са толкова ниски. Дето се вика Стефка Костадинова ще ги прескочи без да се засилва. Обяснението е просто. Булеварда по който пътуваме в момента е построен на земя отвоювана от морето. В годините когато тези крепостни стени за изпълнявали своето предназначение те са се издигали достатъчно високо над крайбрежните скали на които са били построени.

Един от входовете на медината.

Изображение


Както вече знаете България еър отмениха чартъра ни от Маракеш, и се наложи да се връщаме с редовен полет от Малага. Това ни даде един допълнителен ден към екскурзията, а фирмата с която пътувахме беше любезна да ни го уплътни с една много приятна екскурзия до Михас. Щото нали знаете. Можехме тоя ден да си го прекараме и на летището в Малага споменавайки цялата женска рода на ония от авиокомпанията.
Пътуваме по магистралата обратно към Танжер. Щрак набързо една от отбивките за почивка покай магистралата.

Изображение


Влизаме отново този красив марокански град.

Изображение


Изображение


Изображение


Изображение


Ферибота няма да ви го показвам. Само ще спомена че този път пътуването беше доста по-спокойно. Нептун се беше смилил над уморените ни пътешественически души.

В тарифа вече сме на смрачаване. Хвърляме последн поглед към Африка, и си обещаваме един ден пак да се върнем.

Изображение


Изображение


Пред нас отново се изправя силуета на Гибралтар.

Изображение


Скоро минаваме покрай Алгесирас, помните онова градче на другия край на залива което се виждаше от Гибралтар.


Изображение


Късно вечерта пристигаме в Пуерто Банос, част от най-популярния испански курорт Марбея. Ще нощуваме в хотел със странното име Пир. Името е странно, но хотела е перфектен. Късно е. Ресторантите и баровете в хотела не работят, но не се налага да излизаме да търсим нещо за хапване. В стаите за добре дошли ни посрещат ето такива скромни менюта.

Изображение

На пръв поглед изглежда нищожно. Аз лично си мислех че мога да изям поне три такива, но се оказа че и едно ми е напълно достатъчно. Това в мъничкото шишенце беше зехтин. Да си овкуси човек салатката. Дори и за това бяха помислили хората.
Малко преди полунощ успяваме да си легнем.
Аватар
Мария Николова
Наркоман II ранг
Мнения: 31527
Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
Местоположение: Нова Загора
Дал благодарност: 810 пъти
Получил благодарност: 1727 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от Мария Николова »

Най-сърдечни благодарности, Склери, за целия перфектен пътепис, който със същото внимание към детайлите може да се препрочете отново и отново!
И - разбира се!!! :sheart: :sheart: :sheart: - специални благодарности за 7 част!!! :sbear: :sbow: :sbear:











Авторът на музиката и текста.

Избрах си и моя сувенир от Казабланка.
Изображение
В горния десен ъгъл, долу в ляво има нещо червено. На неговия фон е моя сувенир. Стъклен пепелник в полиран дървен ... кравай. :lol:
Благодаря ти и за тази възможност - да си имам сувенир. :lol: :ieeee: :lol:
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: МАРОКО - докосване до една мечта.

Мнение от scleri »

Зрасти Мери. Първото нещо за което се сетих , още в първите десетина, петнайсет минути след като влезнахме в Казабланка, и още пътувахме към хотела. Първото нещо което изплува в съзнанието ми беше нашият разговор за Казабланка, и за това дали човек трябва да остави една мечта да си стои мечта, или трябва да се стреми да я постигне. Вервай ми, както казваше царя - министър председател, мечтата за Казабланка си е много добре там сред мечтите. Рядко, много рядко се случва ново място което посещавам да отговаря напълно на очакванията ми. Предполагам с всички е така. Разминаването е нещо но нормално. Понякога то е с положителен знак / както беше с Тел Авив / понякога не.
При Казабланка размиването беше тотално, но не в обвивката. Разминаването беше с духа на града. От Казабланка човек очаква преди всичко романтика, малко екзотика, любов, спокойствие и релакс. А тя, Казабланка, е всичко друго но не и това. Мен ако питаш Тел Авив е много по-романтичен град от Казабланка. Какво очаквах аз. Лазурно син океан, безкрайни плажове, просторни крайбрежни алеи, паркове, заведения пълни с хора които се наслаждават на нищоправенето, спокойствие и релакс който да струи от въздуха. Казабланка също има океан, плажове и крайбрежна алея, но сбутани там в единия край. Всичко останало е преди всичко бизнес, динамика, и пак бизнес. Големи булеварди задръстени с бързащи коли, големи, вярно модерни и красиви, бизнес сгради, Казабланка се оказа голям, прекалено голям, град, икономическото сърце на Мароко. Не казвам че не заслужава да се види. Напротив. Но не е това което очакват болшинството посещаващи я туристи.

Р.р. - Имаш набито око за красивото. Всеки от нашата група отнесе по нещо от този щанд с красивите дървени кутийки, и малки фигурки. Всеки отнесе по нещо, но на снимка. Не знам точно от какво дърво бяха направени тези дреболии, но явно е някакво по - " луксозно " защото цените им бяха няколко пъти по-високи от дреболиите на щанда със сребърни изделия. Ние пазарувахме основно керамика, чинийки, чаши, вазички.
Публикувай отговор

Обратно към “Пътешествия и туризъм”