За времето, което децата ни не познават

[johnstalker]

Дано кризата се задълбочи повече, та да те питам дали София е България!

Това дори и на шега не биваше да го казваш. Струва ми се, за жалост, че си сериозен.

Мда.. сериозен съм. лошото е, че нищо и да искаме не можем да променим. А кризата вече започва да се усеща и в България - тире - София.

пс. Иначе за разбраните хора е ясно че София не е България.

[evgenia]

Много се обиждам на теми като "село" , и че София е България. Първо - аз съм от село,се гордея с което. Второ, още по времето на феодализма, градовете са произлезли от селата. Ако не вярвате, питайте Лили Иванова - тя помни. И ние, дето не сме от Сф, също сме българи. Дори на моменти много повече българи. Наистина е обидно да те слагат в друга графа - кой от столицата, кой от покрайнините. Те и заради това са премахнали робството в Америка, ама ако някой още малко се напъне, можем да си го внедрим тук. Тогава ще дойда да ви мия чиниите - много им разбирам.

Не се обиждай, 5ia. Това не е спор за града и селото. Аз също обичам селото и с удоволствие ходя при свекърите си на село. Написала съм, че хората вече не са крепостни и ако им е трудно да живеят там, се местят и няма защо да рИват за старото време и да мрънкат, че децата им не са виждали МОЛ/то, пък чудния символ на цивилизацията/
Не бих искала да спамим повече темата и се радвам, че децата ни не познават термина "жителство".

[paju4eto_Ligla]

Не бих искала да спамим повече темата и се радвам, че децата ни не познават термина "жителство".

Ох, опитвах се да се сетя как се нарича...мерси, Евгения! Едно от нещата, които изобщо не съжалявам, че вече не съществуват

[calico]

Честита Коледа и весела Нова година на всички!

Много хубава тема, потопих се в спомени докато четох нещата по темата.
Спора за града и селото, за София и останалата част на България много не ме вълнува. Нито пък дали е било по-добре или по-зле.
Било е такова каквото е било. И ние сме били там. Сега сме тук, и при всички положения на мен ми харесва всякак.

Може би това е защото помня нещо което вероятно никой от вас тук не помни- писала съм в началните класове с перодръжка с писци и съм носила мастилница в чантата. Тогава имахме часове по краснопис. После като се появиха химикалите и вече отпаднаха, щото няма как да се пише тънко и дебело с химикала. В мастилниците топяхме кокичета и те посиняваха. В началното училище се събувахме обувките и вътре ходихме с топлинки - нещо средно между терлик от плат и обувка, бяха с подметки от естествен гьон и се пързаляха отлично на снега и леда. Имахме училищна лавка в която се продаваха само кифли и гевреци- по 10 ст, носеха ги отнякъде сутрин и всеки ден имаше дежурни по двама на лавката, които продаваха. Голямо чакане беше да дойде реда на всеки да продава, щото тогава не се влизаше в час и винаги оставаха но 20-30 ст. излишни като се отчиташе оборота.
Помня беднотията на ония години и появата на първия колбас тип "кучешка наденица". През 1959 ходихме в София на вуйчо на гости щото си беше купил телевизор а такова чудо нямаше как да се изпусне. А в къщи имахме телефон дето като се вдигне слушалката и се върти една ръчка и се обажда телефонистката от централата да те свърже с номера който искаш (бяха трицифрени).

Сега като си спомням тия неща от детството ми, знам че съм била не по-малко щастлива и радостна от внук ми (на 10г) който има два компютъра в къщи, два GSM-а (щото непрекъснато губи някой и да не би случайно да останем без връзка с него) и играчки колкото навремето и в ЦУМ не съм виждала. А аз играех много на карачка (колелото дето се кара с извитата тел) и пак се смеех така както и той когато е щастлив.
Той при всички случаи е по-умен отколкото аз на неговата възраст, но не и по-щастлив от това.

[Satori]

Не съвсем по темата: http://dnes.dir.bg/2009/12/30/news5621344.html

Чушкопекът като национална икона

[Titi]

calico, ти направо ни разби със спомени за времето, което не децата ни, ами и аз не познавам. Много ми харесаха спомените ти, ама много.

[Голем Бел Нико]

-- Слепия човек на централния пазар в София. Окачен с 3-4 бързовара тръска кутийка с камъчета за запалки и от време на време вика "Камъчета за запалкии!"

-- Зад него имаше миниатюрна тенекиена будка понякога с мъж понякога с жена в нея. Продаваха сладолед от машина който аз наричах "сладолед от развалени нектари".

-- Шофьора на тролея оправя антените на тролейбуса защото са се откачили.

-- Миризма на портокал по Нова Година

-- Другарките в детската градина режат тортата донесена за рождения ден на някого с конец. Образуват се 40 тънки парченца. Остава 1/4 от тортата.

-- Шофьора на автобуса на предпоследната спирка "Няма да се качвате сега, а ше чакате да ида до последната спирка и да се върна."

-- Сиво жигули-такси, с разплескани седалки от светлосива изкуствена кожа. Смърди на бензин и цигари. Шофьора ти слага колана отпред без да го закопчава, само за показ.

-- Звука на хидравликата на вратите на автобусите на Лъвов Мост отиващи към Люлин

-- Миризмата на гнили водорасли и море през лятото

-- Сироп в стъклени чаши от будките по главната улица в Бургас

--Николай

[johnstalker]

Мда, газираният сироп за 5 стотинки наистина ми харесваше

[mucunka]

Слкепият старик е още там,скоро пак го видях с неизменните бързовари и с някакво дрънкало.

[Голем Бел Нико]

Слкепият старик е още там,скоро пак го видях с неизменните бързовари и с някакво дрънкало.

Е това не очаквах да чуя! Може би поради недъга този човек винаги ми изглеждаше поне на 50 години. И това през 80-те.

Той е желязна работа значи. Би било прекрасно някой от вас да си вземе скъпия фотоапарат и да иде да го снима. Това си е направо човек за увековечаване. Може ли някой да го снима?

Помня как през 1994 ще е било го дърпаха да дойде на едно Мормонско събрание. Човека какви ли не работи сигурно е преживял!

Леле, изобщо не очаквах да чуя че още е там!

--Николай