Улица 5, номер 21

[радост-31]

Този рошльо миналата година успя да се скрие от мен. И тази година почти успя, но го издебнах. Липсваше ми! Мислех си, че е изчезнал по трасето.



И малко от новите попълнения - едното от кивитата. Взехме два различни самоопрашващи се сорта . Харесала съм си още два. Дано да им хареса при нас - ние със сигурност ще оценим вкусното му присъствие.



Лъжекипарис Булевард. Докосна ме синия рошльо без дори да го познавам - нито името , нито потенциала му ми бяха известни . Просто някакси сам се нареди до Еден, а пред него лавандула. Известно време ще е по-нисък и от лавендера, но всичко е въпросто на време.






И малка част от ароматните завареничета.
Цветен, слънчев и ароматен ден, цветенца!
До скоро!

[Еличка]

Честита ти пролет в градинката, Сладкодумнице!
Разказвай и показвай още, да ни топлиш душите!

[Emilly1212]

Какви красиви иглики Радост!!! Прекрасни са и те, и всички други пролетни цветчета при теб!
Не тъгувай за цветенцата, ще се оправят и дано няма поражения по дръвчетата. И при нас е така! Но вярвам, че те са силни и ще се справят!
Ей като пекне слънчице тези дни и всичко ще живне! Ние също!

[kuntova]

Радост, трудолюбиви хора сте вие. Не виждам повето снимки, но ти така хубаво разказваш, че всичко си представих
Темата ти е изпълнена с любов,а колкото повече хора като тебе има, толкова света ще е по-прекрасен

[радост-31]

Благодаря, Еличка! Обичам да приказвам със себеподобни на такива вълнуващи теми. Благодаря, че се отби!
Емили, вчера забелязах, че една от кайсийките е започнала да отваря цветчетата. Изглеждат едни такива леко несъразмерни и смачкани. Онова фино изящество , което ги характеризира, липсва. Все си мисля, е тези ледени капсули успяха да ги увредят. Дано греша. Точно на кайсиите и ранната праскова им е първи сезон. Черешите , вишните и семковите са доста по-назад и си мисля, че по никакъв начин не са засегнати. А слънцето го чакам с такова нетърпетие. Вчера го видяхме за кратко. Тази сутрин има гъста мъгла. Ще те чакам отново тук, Емили!
Кунтова, не знам тродолюбиви ли сме, вманиячени или просто изперкали, но в нашия си свят ни харесва. За снимките - вече не знам какакво да правя. Качвам ги в блога си и после копирам от там. Забелязах, че има изчезнали снимки и в самия блог и не знам защо. Ще компенсирам със снимки преди и след. Дано ми се получи. Благодаря ти за прекрасните думи. Тук много се отпускам да разказвам, защото знам, че ще бъда разбрана. В действителност боравя с доста обран речник - така им е ясно на хората и не изглеждам като луда в очите им. Ще се радвам дако се запознаем с теб и на живо!
Цветен ден, цветенца и до скоро!

[радост-31]

Добро утро, цветенца, в първия ден на страстната седмица. Събитията от последните няколко дни бяха толкова много и различни, че не знам от къде да ги подхвана. Ще пробвам хронологично. Дано се получи.
Лазарките! Най-накрая успях да изживея една от мечтите си ! Докоснах се до онази вълшебна детска приказка, която баба ми разказваше под цъфналите клони на старата кайсия.
Преди много години, когато тя била дете очаквала с нетърпение денят на възкресението на Лазар. Дворът бил пометен, те били пременени и очаквали. Лазарките били прекрасни млади моми, пременени в най-новите си сукмани и най-пъстрите си ризи. Косите им били грижливо сплетени и украсени с пролетни цветя. Влизали от къща в къща и пеели песента за лаленцето и детенцето . Стопанките ги дарували с яйца и избирали най-красивата от тях за своя снаха.
По думите на баба това и бил един съдбоносен ден, от който може би е зависил целият ти живот . И аз все си ги представях тези самодиви - изписани и с ангелски гласове.
Вече и аз съм стопанка на собствен дом, и аз посрещам най-красивите момичета, а моите момчета се въртят около мен! Този път наистина не ми стигат думите за да опиша емоцията.
С момичетата винаги има по двама - трима възрастни придружители . Този път беше леля Васка- тя се занимава с всички културни изяви в селото. Голям естет е и много неща е виждала. Но се спря тук, в моята градина, завъртя се точно като млада девойка, усмихваше се и каза : " Оле, колко цветя си навъдила! Тоя двор никога не е бил по-красив! ".

[радост-31]

Ние повлачихме крак с идването си тук и улицата започна да се пълни с млади хора. Миналата година едно семейство, за тази година сме с още едно напред. Купиха къщата точно срещу нас и искат да се преселят да живеят тук. Те също имат две деца, с година по-големи от моите . Такава игра му удариха! Глъчка като от Патиланско царство, а бабите дори излязоха да се радват! Ето за това мечтаех!
Но сега моите момчета са в почивка - в неделя сутринта баткото се събуди нашарен. То не може цялата градина да е с Варицела и точно ние да пропуснем.
По този повод прекарахме мирна и тиха Цветница. Поработих малко из градинките, изкарах саксиите в лятната им резиденция, но бурята и дъждецът бързо ме прибраха вкъщи.
Ето и малко снимки от вчера. Ще копирам и писаното в блога.





Двете нови попълнения сред бегониите. Съвсем скоро до тях ще се подредят и старите обитатели на градинката .

[радост-31]

Игликите изградиха свое царство в моята градинка. Дори открих десетки бебета, самозасели се от семенца. Най-големите са колкото нокътя на малкия ми пръст. Жълтите ми ги подари къщичка преди четири години - бяха по едно коренче, а днес са десетки. Може и с раздадените сто да гонят вече.

[радост-31]

Така си мечтаех за този огнен шибой. Ето го. Вече е тук и обещава много цвят. Май му хареса тук в жълтата част от градината.



Рододендронът намери своето място между двете сини хортензии. Сега изглежда съвсем като бебе. А код синьо продължава.











Дано не съм ви досадна с многото обяснения и снимки.
Цветен ден, цветенца и до скоро!

[радост-31]

Свежа и зелена е душата ми!
Облечена от хиляди цветя.
Това са моите приятели-
доза искреност и доброта.



Разпознаваш ли ги в тълпата
или отново ги подмина днес?
Усети ли за кратко свободата?
Отпи ли от кафето си с финес?



За това събуждаме се сутрин-
за малко обич, късче светлина.
Да вземем и дадем - така орисан.
И с парфюм, ухаещ на цветя!