Литературни задачки-закачки (игра с цитати)

[Гео, граф]

За да не спира играта, си позволявам да прередя Норе (Хоуп):

''... Този четвъртък преди Великден отец Рестрепо бе довел слушателите си до предела на издръжливостта с апокалиптичните си видения и Нивеа започна да чувства, че ѝ прилошава... В църквата бе станало по-горещо и от острата миризма на свещите, от тамяна и от скупчилото се множество на Нивеа ѝ призляваше още повече. Искаше ѝ се церемонията да свърши най-сетне, за да се върне в прохладния си дом, да седне в коридора с папратите и да отпие от каната бадемово мляко, която Бавачката приготвяше в празнични дни...
... Долови, че гласът от Галисия бе престанал да бие по мозъка ѝ като чук. Настъпила бе една от ония дълги паузи в проповедта, към които свещеникът прибягваше често — той добре познаваше какво въздействие оказва всяка неловка тишина. Горящите му очи използваха тези мигове, за да преминат по енориашите — един по един. Нивеа пусна ръката на дъщеря си К... и бръкна в ръкава си за кърпичка — капка пот се стичаше по врата ѝ. Тишината се сгъсти, времето сякаш бе спряло в църквата, но никой не посмя да се изкашля или да застане по-свободно от страх да не привлече върху себе си вниманието на отец Рестрепо. Последните му думи още кънтяха между колоните.
И в този момент, както години по-късно си спомняше Нивеа, сред мъчителната тишина се чу съвсем ясно гласът на малката К...:
— Е! Отец Рестрепо! Ако не ни будалкате за тоя ваш пъкъл, всички сме я втасали…''

[dung]

Съвсем наскоро я прочетох - "Къщата на духовете" от Исабел Алиенде.

[Гео, граф]

Съвсем наскоро я прочетох - "Къщата на духовете" от Исабел Алиенде.

Браво, момиче ! Ти си

[dung]

Върху опаковъчната хартия имаше нарисувани пъстри кимона. Без да я разглеждам повече, знаех, че ще я запазя. Може би дори щях да си ушия нещо подобно. Свалих панделката и я оставих настрана за по-късно. Разгънах опаковката и меката хартия и що да видя - отвътре ме гледаше странно познато райе в черно и жълто.
Извадих тъканта от пакета и в ръцете ми се оказаха два чифта чорапогащници в черно и жълто. Размер за възрастни, плътни, от толкова мека вълна, че се хлъзгаха между пръстите ми.
- Не мога да повярвам! - възкликнах. Започнах да се смея от радост, неочаквано и за самата мен. - Божичко! Откъде ги намери?
- Поръчах ги. Сигурно ще ти е приятно да научиш, че направих поръчката с помощта на новия софтуер с гласова идентификация.
- Чорапогащник? - възкликнаха едновременно татко и Патрик.
- Възможно най-страхотният чифт на света!
Мама се бе вторачила в тях.
- Знаеш ли, Луиза, сигурна съм, че имаше точно такъв като малка.

[Margaritenia]

"Аз преди теб"?
Чорапогащниците пчелички са незабравими:))))

[dung]

Точно така! Именно заради това избрах този цитат.
Ти си на ход, Марги.

[Margaritenia]

"Веднъж се пошегувах в една от своите книги, че човек не може да направи три неща в живота си. Не може да надвие телефонната компания, не може да накара сервитьорът да го забележи, докато самият сервитьор не е готов да го направи и не може да се завърне отново вкъщи. През последните седемнайсет месеца кротко, но решително преоценявам мнението си за третото от тези неща.
.....
Да се завърнеш у дома след толкова много години е в много отношения необичайна смесица от успокояващо познатото и странно неизвестното".

[Гео, граф]

Харесвам Бил Брайсън . И Записките от една голяма страна, и особено много Кратка история на почти всичко, а в Един американец в Европа даже пише и малко за България от началото на 90-те. И, колкото и да е странно, написал го е ласкаво. От сърце съм се смяла на изумения му разказ му как наблюдавал придвижването на стар Москвич посредством синкави експлозии от ауспуха , за явлението ЦУМ, за най-луксозния хотел, в който е отсядал през цялото си пътуване - Шератон, за тъмния град нощем, празните магазини и мизерните доходи, за невероятно красивите жени и приветливите, усмихнати хора, а в заключение казва, че това е най-европейския град, който е посещавал - без молове, макдоналдси, реклами и всякакви американщини... Каква ирония, а ...

[Margaritenia]

Гео,
Много ми е любим и на мен! Безкрайно ми допада чувството му за хумор...
Исках да сложа цитат от The Mother Tongue: English and How It Got That Way, негово произведение, което е невероятно забавно и пълно с любопитни факти за английския и доста други езици, но не успях да го намеря преведено на български.

Понеже съм се смяла с глас на много места от тази книга, си позволявам да сложа в оригинал един цитат от нея, който е много свеж:

The Italians, as we might expect, have over 500 names for
different types of macaroni. Some of these, when translated, begin
to sound distinctly unappetizing, like strozzapreti, which means
"strangled priests". Vermicelli means "little worms" and even
spaghetti means "little strings". When you learn that muscatel in
Italian means "wine with flies in it", you may conclude that the
Italians are gastronomically out to lunch, so to speak, but really
their names for foodstuffs are no more disgusting than the American
hot dogs or those old English favourites, toad-in-the-hole, spotted
dick, and faggots in gravy.

[Гео, граф]

''... разказвам тази хроника штото инак няма се разбере как се случи та нея вечер когато се беше спуснала една гъста мъгла снош да я режеш а при туй беше вече април но по нашите места мъгли имаме и през август и ако човек е отдругаде като ништо се загубва между Бормия и Фраскета особено ако няма някой светец да го води и еточе веднъж като се връщах вкъщи гледам пред мен един барон на кон целиа от желязо

казвам че барона беше цял от желязо не коня и с такъв един меч че приличаше на краля на Рагона

мале моя като гръм ме удари човек да не съм ако това не е самиа свети Баудолино дошъл да ме прати в ада но той ми каза Kleine kint Bitte и веднага разбрах че това е алемански господар който се е загубил в гората заради мъглата и не можеше да намери приятелите си а беше се вече смрачило и той ми показа една мунета пък аз дотогава не бях виждал мунети и той беше доволен че му отвръщам на неговиа език и му казвах на Diufsch ако връвиш направо както си тръгнал ще свършиш в блатото това е ясно като небето

не трябваше да казвам ясно като небето щото беше мъгливо с нош да го режеш но той ме разбра

и после му казах дето знам че те немците идат от една страна дето е винаги пролет и сигурно там цафтят ливанските лимони но у нас внашта Налея често има мъгла и в тази мъгла сноват разбойници които са внуци на внуците на ония арабийци дето Карл Велики води война с тях лоши хора дето видят ли поклоник искъртват му зъбите и му ускубват косите от корен ерго елате в колибата на башта ми Галяудо за вас ще се намерят една паница топла чорба и един сламеник да преспите в обора тази нош пък утре посветло ще ви покажа пътя

особено ако имате като онази мунета благодаря бог да ви благослови хора сме бедни но чесни...''