Едно време....
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: Едно време....
Бях на 8-9 години, когато се появи сиренето Крема, ама не като днешното, а истинско. Събирахме с приятелката ми джобните за няколко дни и си купувахме един топъл ръчен хляб (още нямаше заводски) и по едно пакетче сирене Крема, чупехме хляба на две и го изяждахме още парещ, като мажехме залците със сиренето. Още ми е в устата този вкус на детство
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Едно време....
Другата любима напитка беше
Винаги се сещам за старозагорските сухи пасти Наслада и Траяна, но не мога да намеря техни снимки.
- Daniela Pargu
- Чист кофеин
- Мнения: 5274
- Регистриран на: Яну 29, '17, 20:53
- Местоположение: В.Търново
- Дал благодарност: 99 пъти
- Получил благодарност: 105 пъти
Re: Едно време....
Хе-хе
И аз имам чудесни спомени- плезирите,един десерт"Слънчоглед", а бонбоните "Лакта"- мммм
ИСТИНСКИИ
Ами сладоледеното парфе- ехх
И аз имам чудесни спомени- плезирите,един десерт"Слънчоглед", а бонбоните "Лакта"- мммм
ИСТИНСКИИ
Ами сладоледеното парфе- ехх
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: Едно време....
О, къде ми е акъла! И Етъра разбира се, то друго нямаше... Всъщност не, имаше едни павилиони, в които продаваха сироп, червен и жълт, с газирана вода, викахме им сифони на тези напитки и се появяваха заедно с панаирджийските фургони около разни празници. На стрелбището умирах да стрелям по бирените капачки, те ми бяха най-трудни. Задължително ми купуваха захарно петле със съмнителна фирма, а захарния памук просто го обожавах, можех да стоя с часове до казана и да гледам как правят ефирната сладост... Ей, Господинов, ще сънувам детството си покрай тези спомени, дето ме провокира да извадя от нафталина !
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Едно време....
С този марципан (4-6) годишен и аз имам неприятни спомени. През лятото на село при баба и дядо, пощальона винаги ми носеше по един марципан. Никак не ми беше вкусен, но все го чаках и се надявах да донесе шоколад другия път.
Пак на същата възраст, по големите от мен с 1-2 години пушеха скришно , но ме накараха аз да скрия цигарите в къщи и взех че ги сложих в шкафа при вилиците. След половин час давах обяснения откъде са тези цигари
А това навява ли спомени?
Пак на същата възраст, по големите от мен с 1-2 години пушеха скришно , но ме накараха аз да скрия цигарите в къщи и взех че ги сложих в шкафа при вилиците. След половин час давах обяснения откъде са тези цигари
А това навява ли спомени?
Последно промяна от Deleted User 3996 на Мар 5, '18, 22:11, променено общо 1 път.
- Margaritenia
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2774
- Регистриран на: Апр 7, '15, 18:24
- Дал благодарност: 6 пъти
- Получил благодарност: 29 пъти
Re: Едно време....
Господинов, много готина тема:))
Имахме радио с грамофон Акорд 104...
и толкова обичах да слушам приказки на него, бяха страхотни
Радио - грамофона Акорд 104 още го пазя, в доста добро състояние е, но за съжаление не работи вече добре, радиото шуми, грамофонът прескача, може би е възможно да се поправи, не съм се интересувала...
Имахме радио с грамофон Акорд 104...
и толкова обичах да слушам приказки на него, бяха страхотни
Радио - грамофона Акорд 104 още го пазя, в доста добро състояние е, но за съжаление не работи вече добре, радиото шуми, грамофонът прескача, може би е възможно да се поправи, не съм се интересувала...
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15885
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 859 пъти
- Получил благодарност: 1725 пъти
Re: Едно време....
Хахаха, Тишо, на твоите години съм била (4-5), когато наситних една току-що отворена кутия цигари Слънце на баща ми и с огромен интерес пусках по малко от втория етаж, убедена, че храня гълъбите. Брат ми отглеждаше на тавана декоративни гълъби, бяха цяло ято. Добре че хайванчетата бяха по-умни от мене, та оцеляха, но аз си отнесох и от брат и от баща
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Едно време....
Марципана и аз не го заобичах Въпреки че част от детството бях обградена от качествен марципан в чужбина.
Тази тема е предизвикателство. Заради нея (в смисъл по същите причини) правя разни трудоемки неща вкъщи, вместо да ги купувам готови Заради нея правя хляб в машина, за да мога да ям филия с лютеница и сирене. Със сиренето е трудно Вкусът на готовата храна не е същият сега. Дори и с леко и детско сърце (случва се от време на време ).
Благодаря, Господинов!
Тази тема е предизвикателство. Заради нея (в смисъл по същите причини) правя разни трудоемки неща вкъщи, вместо да ги купувам готови Заради нея правя хляб в машина, за да мога да ям филия с лютеница и сирене. Със сиренето е трудно Вкусът на готовата храна не е същият сега. Дори и с леко и детско сърце (случва се от време на време ).
Благодаря, Господинов!
Никога не е късно да засадиш клематис...