Изгубени в превода

Силвия
Баш кафе майстор
Мнения: 2208
Регистриран на: Юни 4, '13, 20:27

Re: Изгубени в превода

Мнение от Силвия »

и аз така, рИва от смях бре Милено :srofl:
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Изгубени в превода

Мнение от milena02 »

Силве, вие се смеете тука, ама знаеш ли какъв срам съм брала при моите изгубвания в превода. За печените цигани не съм ви разправяла. В командировка в Будапеща съм и сядаме да обядваме с колегите. Менюто е на унгарски. Другарите ми с много зор и сричане избират ястие , което звучи като "Циганье печенье", т.е. "Печено по цигански", казано на наш език. Лелеееее... вкусотия! Облизахме си пръстите! И аз съм запомнила това циганско печено и при следващото ми пътуване дотам вече много уверено вземам менюто да прегледам има ли го-няма ли го. Няма го. Идва сервитьорът и аз на чист ингилизки го питам: "Сервирате ли roasted gypsies?" (печени цигани). Човекът вдигна рамене и извика управителя. И аз пак: искам печени цигани и това е, дайте си ми националното блюдо на Унгария! В САЩ за такова нещо щяха да ме арестуват моментално... :ufff:
А пък веднъж ядохме суров омар с моя приятелка в Москва. Мъжът й беше швейцарец и имаше верига ресторанти там. У тях съм, а той излиза по работа и казва: "Мацки, донесъл съм два омара. Да ги приготвите за вечеря, аз малко ще се забавя". А как да ги приготвим? - питаме, кога сме виждали ние омари в соца! "А нищо особено - махва с ръка пичът. - Само ги boil-нете (сварете) и вече са готови". То хубаво, ама Наташка през това време беше на терасата и само аз чух инструкцията. От нея запомних това, че раците са "готови". И викам: Наташо, мъж ти каза да ги стоплим и са ОК. Така и правим. Нареждаме масата, чупим с чук и отвертки омарите, сипваме си шампанско за разкош и се чувстаме като холивудски звезди. Тези омари обаче нещо не ни се усладиха и решихме, че са буржоазни предразсъдъци, така че оставихме раците за мъжа й, щом го кефят, а ние си сварихме картофи. Пристига главата на семейството, сяда човекът и първото, което пита, е за чий ядем варьонная картошка, като има омари. Ние за теб ги оставихме, рекохме. Оттам нататък е ясно какво се случи.... И така и до ден днешен не съм яла омар. Сготвен, искам да кажа.
Аватар
мечтица
Кафе машина
Мнения: 4886
Регистриран на: Юли 4, '13, 08:31
Дал благодарност: 613 пъти
Получил благодарност: 818 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от мечтица »

Миленски,оххх,напиках се от смях.. :lol:
Печени цигани,националното блюдо на Унгария,малеее,,не мога повече... :liubov2:
Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той всъщност ни гледа отвътре - ЖИЛБЕР СЕСБРОН
Аватар
wrong dreamer
Двойно кафе
Мнения: 191
Регистриран на: Ное 6, '13, 22:08

Re: Изгубени в превода

Мнение от wrong dreamer »

Като млад имигрант в Америка, учейки интензивно и постоянно английски, си намерих работа в огромен магазин / 1000 кв м / като момче в подготовката на тропически растения. Разкрасявам ги и ги опаковам. Един ден продавачите бяха заети с клиенти, а в магазина влезе възрастна двойка - около 70те - и ме повикаха на помощ. Аз не съм продавач, не зная цените, а не зная и какво ще ме питат / с бедния си английски /, та ги приветствах плахо. Дядото направо скочи на коня - колко струва статуята на входа.
Там имаше 1,5 метрова, огромна статуя на китайски дракон. Започнах да фъфля от смущение и реших да се измъкна дипломатично. Казах - аз не зная цената но веднага ще отида да попитам шефа и се връщам при вас. Дядото избухна в гръмко и гадно кикотене, а бабата се изчерви и скри лице в шепите си. Аз, вероятно, бях по червен от нея. Не проумявах какво става. Дедо пак ме пита какво ще правя, докато се кикотеше мръснишки. Повторих. Отново същото. Той се хили до задушаване, а баба се черви и крие. Разбрах, че трябва да се махна от тях. Отидох при шефа и му казах набързо какво стана. Той също се изчерви, прокашля се и каза : Довечера ще те закарам на най доброто вечерно училище и ще платя за 1 година. Отиде и обслужи хората през смях / едвали му беше смешно /и като се върна ми каза - просто произнасяй думите правилно.
Вместо "аск" / ask/бях казал "ас" /ass/. Беше станало "Не зная цената, но веднага ще отида да надупя шефа и се връщам при вас.
Имам и други, но тази е първата.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Изгубени в превода

Мнение от milena02 »

:lol: :lol: :lol: Давай и другите истории, като си ни започнал! Случил си на шеф тогава... :lol:
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Изгубени в превода

Мнение от milena02 »

Ох, сега се сещам пък за Тирол. Пак командировка по покана на австрийците. И ни събрали журналя от цяла Европа да ни презентират нов ски курорт. Аз тогава правех списание за туризъм. И значи, настанили ни хората в супер скъп хотел с всички екстри. Уговаряме се с колегите за среща след час да идем на вечеря и всеки се настанява, отваря багажи, минава през баня и т.н. Е, точно банята ми изяде главата. От хотела оставили до ваната инструкции, обаче на немски. Аз немски не знам. А то не е вана като вана, а нещо като басейнче с разни програми, джакузита, масажи, глезотии и простотии. Вземам си аз вана, всичко нормално и излизам от нея, махам запушалката, водата изтича и изведнъж - шурва от всички страни пак! На всичкото отгоре тече и нещо зелено. Бря! И няма спиране това нещо. Влизам обратно във ваната, водата спира. Излизам - пак шурва. Ужас! Натискам милиарди копчета - нищо не помага. Чета отново инструкциите, ма какво да чета, като немски бъкел не разбирам. Това вътре-вънка във ваната се повтори поне десет пъти. Щом съм вътре, не тече, стъпя ли на килимчето отпред - тече. Накрая гола и мокра се добрах до телефона и звъннах на рецепцията. Викам: тука съм на път да направя наводнение, изпратете майстор. Идва майстор. Аз по халат. Човекът поглежда ваната и казва: "Но, мадам, в момента ваната се самопочиства". Ами аз откъде да знам, че има такива чудеса по света! То така било измислено, че като излезеш от ваната, се включва програма, която подава препарат и вода, за да се измие.
С майстор съм имала и друг резил. Това пък се случи в Райфелден - едно градче на Рейн точно на границата между Германия и Швейцария. Въобще немският език ми е създавал най-много проблеми. Там съм, значи, на гости у зълва ми. Тя живее в малка кооперация от три входа. Всички роднини решават да отидат на увеселителен парк, но аз предпочетох да си остана, като обещах да ида за бира. Връчва ми домакинята резервните ключове и аз отивам до супермаркета. Първо се загубих по обратния път, просто не мога да намеря улицата, те всички къщички и улички еднакви. Никой не говори друг език, освен немски. Криво-ляво се добрах до кооперацията и се качвам до втория етаж, пъхам ключа... и не мога да отключа. Оставих бирите на земята и започнах по-активно да бучкам в ключалката. Минават разни комшии, спират се да ми помогнат, накрая се събра една прилична тълпа, а аз обяснявам, че съм дошла на гости от България, че съм жената на брата на домакинята и не мога да отворя. Накрая някой повика хаус мастера. Те там си имат всеки квартал по един майстор, на който всички заедно му плащат. Идва човекът, познава си клиентите, знае си кой къде живее и какви са му проблемите, изслушва ми рецитацията и казва: "Ама фрау еди коя си няма брат!" Цялата агитка се втренчва подозрително в мен. Чужденка съм, влача кашон с бира и очевидно се опитвам да вляза с взлом в почтения дом на тяхната съседка. В този момент се усещам, че съм влязла в средния вход, а не в първия. Иначе етажът е правилен, апартаментът е правилен, но входът е различен. Не ме питайте как обясних ситуацията, до ден днешен нямам обяснение защо не извикаха полиция. Мирно си излязох и се добрах на зълва ми до апартамента. Но с това бедите ми не свършиха. Га поглеждам - купила съм безалкохолна бира! Ужас! Пияниците като се приберат от лунапарка ще ме линчуват! Викам си: ще я хвърля в първата кофа и ще купя нова опаковка. Да, ама това не ти е България. Там да "хвърлиш" боклук е цяла наука. Всеки си плаща за извозването на боклука, сортира си го по разни чувалчета и въобще е адски сложна цялата система. В обществено кошче да хвърля опаковка от шест бири, означава да си навлека гнева на данъкоплатците и действително могат да ме арестуват. И аз се изхитрявам. Решавам да ида в същия магазин и да оставя кашончето на мястото за багаж. Така и правя, оставям го, влизам, купувам си една вафла и разсеяно излизам без идиотските бири. Тъкмо реших, че съм се отървала от тях и крача бодро по тротоара, и хоп - спира служебна кола на магазина и един от охранителите ми подава въпросното кашонче, което съм "забравила". Ад! Ако щете вярвайте половин следобед се опитвах да се отърва от тези пусти шест бири - никакъв шанс. На автобусна спирка ги оставих, гони ме някакъв гражданин три преки да си ми ги даде. На една градинска пейка ги турих, моментално един любезен старец ме настигна. Проклятие някакво! Накрая си ги върнах вкъщи и си ги изпих до една.
Аватар
calico
Наркоман I ранг
Мнения: 24721
Регистриран на: Дек 2, '09, 15:41

Re: Изгубени в превода

Мнение от calico »

Миленко ооооох, :lol: :lol: :lol:

Имаш материал да едно Джеромско разказче :mrgreen: :lol:
........................
-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...
libra
Наркоман
Мнения: 11635
Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
Дал благодарност: 73 пъти
Получил благодарност: 53 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от libra »

Mиленко,ти си извор на всякакви щуротии!
Ето дна случка и от мен:
В Египет съм с една приятелка ,година 96-та.Тя географка ,вика ми "тия са били английска колония,ти ще говориш на английски ,аз с моя френски няма вървя".Моят английски -2 нива от някакви курсове.Слизаме долу в хотела ,разглеждаме магазините ,любезните търговци се чудят как да ни продадат нещо.Питат ни от къде сме,казваме -България,те викат "Аааааа,Стоичков ,Стоичков !" Ние викаме "анджък ,де"! Бяха минали 2 години от световното.И така-на всякъде ни посрещат като балдъзи на Стоичков.Стигаме до Сука-местния пазар,който ми се видя доста утрепан ,дори за ония години.Пристига един търговец и се опитва да разбере какво търсим,ама пак става въпрос от къде сме.Ние пак се пъчим,но на тоя България нищо не му говори.Почваме да му ръкомахаме на английски "Христо Стоичков,Христо Стоичков".На английски обяснявам ,че търсим детски фанелки,малък размер.Той нищо не разбра,но след 20 минути ни настига с едни фанелки ,показва ни ги и вика "Христо,Христо!" От цялата работа беше разбрал ,че на фанелките се каква Христо.Ние го подхващаме ,че това не е Христо Стоичков ,а са детски блузки,да не му излезе име на Ицето в Египет.
Друг епизод-в магазин за бижута сме.Ама ,какво да купуваме -все разни драгоценни камъни продават,нищо не можем да си позволим.Продавачът разбира,че няма да стане алъш-вериш с нас и ни оставя на мира.А ние си зачакваме екскурзовода и обсъждаме къде ще са следващите набези.Това пак произхожда от моята приятелка географката,която ми беше обяснила,че Египет е световен производител на памук и че тук ще има много хубави фини памучни дрехи.Да,но след случката на сука вече подозирахме ,че няма такова нещо.И Мери ми обяснява ,че няма да намерим такива работи,нали ги виждам,че само пижамите са им памучни.Става въпрос за мъжките дълги дрехи.Да,ама пижама ,нали е френска дума ,и се оказа ,че в Египет и френски разбирали.И продавачът ни казва "Мадам,но пижам".Той се обидил ,че не били с пижами.Ние потънахме в земята от срам,почнахме да се извиняваме,че за други пижами говорим.
Пак тук ,пристигнали сме в 5 звездния хотел,мием се в банята ,вода в изобилие -ние идваме от Янчулевия режим на водата и се радваме като деца.Напихме се и едно хубаво от чешмата.След малко слизаме в фоаето да се събираме за пирамидите.И ,аз не знам какъв факс получих,но любезно питам екскурзоводката от къде Кайро пие вода.Тя вика-от Нил! Ние сме си свикнали,но чужденците не трябва да пият ,защото ще получат разтройство.Естествено ,водата е пречистена ,но мисълта ,че мога да се разредя и да клеча в банята за 3 дни в Египет ,ми стана лошо.Тогава ,по неволя,за пръв път тогава дадох пари за питейна вода.Между другото,режима на водата ни научи всички софиянци да пием мин. вода.Пропуснах,че в баняата също имаше листче с обяснение на сигурно,всички чужди езици,че водата не е за пиене,но кой да чете.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Изгубени в превода

Мнение от milena02 »

libra написа: Почваме да му ръкомахаме на английски...
:lol: :lol: :lol: :lol: Е с това изби рибата, Либре! Пътешественик си ти шармантен! :lol: :tzeluvka:

Като ни пренесе в Северна Африка, да разкажа как в Тунис с една приятелка си продадохме мъжете. Без майтап, обаче те пък си го бяха заслужили. Отишли сме там на кратка ваканция с приятелска двойка - той мургав като местните, а тя руса като ангел. Ние с бившия ми мъж - стандартни европейски говеда, но аз все пак съм светла като тип, а това там много се цени. И както се шлаем из разни пазари и кафенета, ние с Нора отиваме да гледаме едни ръчно тъкани шалове, а мъжете отегчено сядат да пият бира. Връщаме се ние с пакетите и заварваме оживен алъш-вериш. Двама типа от съседната маса се присламчили към нашите хубостници и наддават за НАС с Норето. Разговорът тече на някаква смесица от френски и английски. Арабите гледат да ни вземат евтино, а нашите така наречени съпрузи видимо развеселени не им се дават. "Как така само 40 камили за таз жена, бре? - люти се Нориният тъпак. - Ела ма, ела човекът да те види, че си минимум за 300 камили!" Онзи вдига очи към небето и вдига мизата: "Разорение е, вика, но давам 100 камили". Моят хубостник пък си рекламира стоката така: "Готви, чисти, не е раждала и прави жестока мусака". Кво е това мусака - пита клиентът му. Мусаката е нещо - казва мъжът ми, - което ще ти струва още 150 камили. Ние с Нора стоим като ошашавени и не разбираме какво става. Накрая на мъжете им писна да се забавляват на наш гръб, казаха на бедуините, че сделка няма и ни подбраха към хотела. Ние зли. Мразим ги и готвим отмъщение. Съдбата ни помогна. По пътя виждаме голям магазин за дамско облекло. Там целият персонал само от жени - все пак мюсюлманска страна. Намърдваме се четиримата и още с влизането Нора се провиква: "Мацки! Коя колко камили дава за ей тези хубостници тук, евтино ги даваме! Продавачките замръзват по местата си, това е нещо нечувано! После схващат играта и се включват. Една вика: давам 10 камили за онзи мургавия обаче може ли да го бия? Може, казваме ние. Друга предлага 30 камили за моя мъж с условието да я обсипе с диаманти и да си кърпи чорапите. Мчи как - казвам аз - той това най го може. Трета пък вдигна на 150 камили за двамата идиота в комплект, че докато единият й разтрива краката, другият да й вее с бананово листо. Настана страшен купон! Цялото женско царство се смяхме със сълзи. Само на стоката не й беше много комфортно, защото арабките се развеселиха дотам, че взеха да ги опипват и пощипват, за да проверят годни ли са, даже зъбите им гледаха. Но отмъщението беше страшно!
libra
Наркоман
Мнения: 11635
Регистриран на: Дек 13, '09, 08:51
Дал благодарност: 73 пъти
Получил благодарност: 53 пъти

Re: Изгубени в превода

Мнение от libra »

Миленко,нали го знаеш лафа "Дръж ми багажа да обясня на немски?" И ние решихме ,че така може да се разберем и на английски.
И в Тунис имам истории ,пак с Христо Стоичков.
А в Тайланд трябваше да говоря на руски с един травестит в диамантена фабрика.
Отиваме във фабриката ,чийто шоурум е голям ,колкото първия етаж на Цум.Във фоайето са се наредили 25 девойки в униформи и всяка придружава по един клиент през цялото време до напускането му .Аз разговарям с моята девойка на английски ,а тя през цялото време напъва да ми говори на руски.Ама ,на мен руският ми е колкото английския ,с тази разлика ,че доста повече разбирам и си кълча езика да й отговарям на английски.
Разгеле,свършваме пазара,аз блея пред една витрина и общо взето ,чакам тайфата да се събере.Да,ама служителката стои до мен .По едно време ,с периферното зрение виждам ,че до мен застава друга служителка/ с униформа/,само че към 185 см.Викам си,тука има нещо гнило.И преди да се обърна ,чувам в ухото си най-басовия глас на руски "Ето хорошо ?"/Е -то да се чете оборотное/. Питаше ме дали ми харесва някакво бижу.Мацка травестит ,служителка в шоурума за диаманти.Те се оперират и всичко останало,но адамовата ябълка и басовия глас ,не се променят.
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”