Как приемат половинките ви вашето хоби?

[libra]

....и със свекървата.
Шегувам се.
Приемането повечето го разбират на теория,но на практика има търкане.Например ,колко пари да се харчат,кой да копае дубките,кой как да отсъства заради хобито си.Аз виждам предимно съгласие с нашите партньори ,отколкото мизерщини.

[Shami]

Аз пък предпочитам да не дърпам дявола за опашката.

[Димана]

ММ грешка няма. Миналата есен са бях изсилила с 20-тина рози от тук и там. Разрошках част от един парцел, отреден за магданоз и моркови и посадих розите. Пристига си от работа, аз на врата му, салатка, ракийка...Тръгва към долната част на двора и знам, че ще види посадените рози. Вървя по-назад от него, тактически изоставам. Вижда...спира се...въздъхва и казва: Поне дълбоки дупки изкопа ли? Да не им изскочат корените на първия дъжд?
Е, а не го обичай такъв мъж!!!
Сега ще правя още един набег в същата територия, перпендикулярно на първата градинка. Вече съм играла това занятие...

[Тутти]

Хитрушки, Ей !
ММ преди, в началото беше по-ентусиазираният от двамата. Само ме юркаше да гледаме, снимаме, четем, умуваме кое и как да се прави. Сега от години не участва лично. Следи с внимание на Мерка ирисите 'щото са му любими цветя и другото е оставил на мен, изцяло, одобрява след свършен факт, дебне тревата да не намалява. И това е. Не пречи, но няма лично участие. Аз си решавам и правя промени сама. Беше по-забавно като хобито беше общо, но и така ми харесва, защото не пречи и не мрънка. Рядко прави оглед, наблюдава само от терасата и понякога каже: "Абе тука това откога се е появило?" Тогава и вие знаете как се отговаря.

[pepelqshka71]

Каква хубава темичка. Как съм я пропуснала . Колкото и да се оплаквам от ММ, преди 4 и нещо години като купихме двора и споменах за рози той каза - ААА НЕ, бодили тук няма да има. Сега имаме около стотина рози . Значи колкото и да е мрънкал, не е било достатъчно . Не ми помага, не полива, не сади, не пръска, но и не пречи и не мрънка, като трябва да иде до еконта за новата пратка с китки . По скоро мрънкането е от моя страна - кучетата му като съсипят някоя китка и аз веднага - дължиш ми едиколко си евра и той виновно отива след седмица да вземе новопоръчаните цветета . Ей така в разбирателство си живеем

[wenche]

Re: Как приемат половинките ви вашето хоби?

Ами както аз неговите - с усмивка и търпение, даже с известна доза снизхождение.
Знае, че не е препоръчително да отваря багажника на колата ми, а сгънати хартийки и салфетки не се изхвърлят.
За парите не повдига въпрос, защото се досеща, че ще му направя сметка, колко ни излиза гърчавата гарга или глиганският котлет и ще стигнем до извода, че ще ни е по-евтино да похапнем трюфели.
Сега, когато се виждат някакви резултати от градинарстването ми, споделя удоволствието от съзерцанието, дори скланя да дойде да погледне едни страхотни тичинки или да се съгласи, че има огромна разлика между две почти еднакви рози.
А мероприятия като ЧРД на форума или гостуване при Саша или Дал са точно толкова важни, колкото ЧРД на свеки или посрещане на момчетата от ножарския форум, затова плановете се съгласуват равноправно.
Та изпращам целувки на моето момче

[ivanina]

Ми...май беше по- добре , до като ММ не ме взимаше на сериозно сред цветята.
Ма , то с какъвто се събереш - такъв ставаш!...само цветар не беше , а сега с него играем вече в един отбор и това съвсем не ме улеснява, дори на против... влачи маса усложнения.
За кво става реч?!...ами ще споделя. Не ми дава да изхвърля нито едно отскубнато растение.
Разреждам летните цветя циния например, и небрежно си мятам корените върху пътечката и кога се обърна тях ги няма. Викам си - изхвърлил ги е значи и приключвам с мисълта, до като след два дни ги виждам грижливо засадени в друг участък на градината, но с клюмнали китки.
Така се отнесе и с туята , която с негова помощ изкоренихме пред къщи.Беше засадена близо до пътната врата, и след изваждането и аз му отварям нашироко вратата да върви на улицата към купчинката с натрупани клони и сухи треви, а той рязко сменя посоката с туята на рамо към градината и я засади-представяте ли си, посред юни- три годишно дърво....до края на лятото стана суха като барут.
За градинската ми юка, не ми се говори!...падна страшна битка с тия две растения - размножават се на широко и розите ми се превърнаха в живи мъченици.Та един ден ги подхванах с правата лопата , ама не става....не ми беше по силите и потърсих мъжка помощ.
Направи изкоп край юките мъжо, размята и кирката и мърмори ли мърмори. Как да е ....събори ги.
Аз извлякох едната (с голям зор) до контейнера , и оставих другата за него....ама, той не я пипна.
Така с навирен корен втората юка изкара зимата тръшната близо до смърча- затрупана в сняг.
Тази пролет, отново я подхванах и извлякох към контейнера но там вече срещнах живият мъжки отпор.
Не ми даде да я изхвърля.
Взе правата лопата , изкопа дълбока дупка на поляната и я забучи. Поля я с две кофи вода, а от там насетне Господ си има вече грижата за нея.
Ето я , рожбата му расте и хубавее....на лято даже ще цъфти!
.....та, за добро ли- за лошо ли!?, но така сме в градинарското ми хоби....няма скука!