Лирика

Публикувай отговор
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

ivanina написа::dovolen:
Жена съм есенна...
..........

автор: липсваше, за което- извинения.
Мира Дойчинова - :mrgreen: - irini
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
ivanina
Кафе машина
Мнения: 4142
Регистриран на: Мар 29, '13, 11:36
Местоположение: Русе, България
Дал благодарност: 20 пъти
Получил благодарност: 6 пъти

Re: Лирика

Мнение от ivanina »

JuliS написа:
ivanina написа::dovolen:
Жена съм есенна...
..........

автор: липсваше, за което- извинения.
Мира Дойчинова - :mrgreen: - irini
Благодаря, JuliS ! :tzeluvka:
Срещнах го без автор в нета , и ме грабна на Първо четене .... :mrgreen:
Толкова да обичам разговорът в рими!!! :D
Истината е като водата - винаги намира път!...

Изображение
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

Джулс :liubov:

Жена
Така ме нареди Животът –
(и беше благосклонен при това) –
да бъда рай по пътя към голгота –
съществително с подробности. Жена.

Да нося цялото човешко бреме
на престорените крехки рамене…
Стремежите ми? – Дявол да ги вземе.
Зачеркнати от списъка? Добре.

Обаче имам хитринки в ръкава
и няколко способности все пак –
умея да обичам до забрава,
да виждам светлина и в пълен мрак,

умея да разплаквам много лошо
и после преобръщам всичко в смях…
Умея да мълча. И мога още
живота си да подаря. Без страх.

Умея да нахраня с думи само
гладуваща душа. И съм щастлива.
Да крача смело, даже път да няма…
И само за един да съм красива.

Разчупвам хляб и сплитам маргаритки,
рисувам залези – без капчица вина.
Разпускам до прозореца си плитките…
А приказките? – пиша ги сама.

С целувка изцерявам всяка болка
(целувам и да няма болка даже)
Умея да търпя. Не зная колко.
Животът неизменно ще покаже.

Така е отредил – жена да бъда –
чупливо щастие, любов, тъга…
Дали се справям? Нека да отсъди.
Но много благосклонно при това.

Мира Дойчинова – Ирини
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

Знаеш ли,мое вълшебство…

Знаеш ли, мое вълшебство,
страшно ми се мълчи…
И ми е страшно разнежено…
И ми е пълно с мечти…
Искам ти топлото рамо,
искам ти тихия глас,
искам те целия…
Само аз и ти, ти и аз…
И ръцете ти, влюбени в мене…
И аз цялата – влюбена в теб.
И едно разлюляно безвремие
под едно полудяло небе…
Аз – задъхана от обичане,
ти – притихнал във мене без дъх,
а наоколо – шепот, заричане,
и…заспива смутен светът,
и заспивам със тебе по устните,
ти – със шепи, препълнени с мен.
И тежи от любов даже въздухът,
даже лудото ни небе…
Ако знаеш, мое вълшебство
как ужасно ми се мълчи…
Как утихвам от обич…И нежност…
Как те искам…
Не знаеш…нали…

Caribiana
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

Най-силна е тихата обич -
онази, която не проси,
която не търси вини
и не задава въпроси.
От нея най-силно боли,
най-дълго в сърцето остава,
когато я пиеш - горчи,
раниш ли я - мълком прощава.
Тя не буди геройски дела
и жертви чутовни не иска,
не пали огньове в кръвта,
не тежи, не кори, не притиска.
Тя идва с узрели жита
и с дъх на отминала пролет,
докосва те леко и пак
притихва в усмивка и поглед.
Заминеш ли няма със вик
и сълзи да спре твоя полет.
Ще стисне от болка очи
и кротко ще махне за сбогом.
Но когато преситен с живот,
разпилял стих и младост по хората,
се завърнеш и в своя покров
те обгърне горчива умората,
все така мълчалива и горда,
тя единствена в мрака ще чака
твоите стъпки и с тъжна покорност
пак за теб ще отвори вратата.
Най-силна е тихата обич.

flowerpeace_21
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Съблякох крилете си...Заключих вратата.
Гола в стаята тъмна стоя.
Оставих на вън, в студа суетата
Оставих на тежките капки, дъжда.
Съблякох с крилете си всички тегоби.
Пред огъня зъзна ... обвила се в лед.
Уморена и сива от толкова ”проби”
Забравих, че всъщност... съм само човек.
Забравих сама, в устременят полет -
че аз не съм птица...че имам мечти.
На своята клада, горя като жрица...
Пламъка съска... леда да стопи.
Нося в гърдите си ярко, туптящо,
пълно със обич , човешко сърце.
Ръцете надяват крилата отново.
....
Минутите свършват... нощта ме зове...
JuliS

Изображение ъ
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

Много хубаво Джулс :liubov:
.........................................

Искам някъде теб да те има...
Във една заснежена гора,
в малка къща с горяща камина
и с прозорче със ледни цветя.
Да ни свети единствено огънят...
А в ъглите, в стаения здрач,
да затулим излишните спомени,
скрили в себе си всеки наш плач.
Да се влюбя във тебе безпаметно,
не от виното, просто така...
И да зная, че даже след зимата,
ти ще пазиш за мен любовта.
А в камината огънят пръска
малки, жълти, искрящи звезди.
Открадни си от моите устни...
потопи се във мойте очи...
Искам някъде теб да те има...
Та дори и през триста морета.
В една зима... Някъде там...
И дълбоко, дълбоко в сърцето ми.

Caribiana
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

И с поглед укротих света,
но своето сърце – не мога...
Какво се крие в любовта –
да мина през небе и огън,
да стана пепел, да се разпилея
в неверни четири посоки,
да бъда болка, и във нея
да коленича пред урока
съдбата ми изписал с кал –
човекът е слуга на всичко,
да бъде просяк или крал,
но до безкрая да обича,
заложил смисъл във съня
излял се в клепките на Бога...
И точно затова смирих света.
Но своето сърце – не мога.

Мира Дойчинова - irini

„Човек може да усмири света, но не може да удържи сърцето си.”
Rumi
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Една жена рисува есен -
със златни четки по платното бяло.
Рисува капки дъжд...
Покрили всичко.
Рисува дните си -
във падналите листи
и в птича песен в голи клони.
В тревите, пожълтели от тревоги...
В мъглите бели -
недогонени...
Една жена докосва с устни -
и в топли дири
вписва любовта си.
Тя, цял живот ...
си носи кръста.
...
Една жена рисува свойта есен...
Със пръсти върху прашно огледало.
След тях остават тъжни бръчки -
следи от обич... по лицето -
Остаряло...
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Проблемите на наш'та нация,
са в тази псевдодемокрация
Нечиста , подла ситуация
в олигархична комбинация
Гласуваме за псевдопатриоти.
На всичкото отгоре - идиоти.
Наред със безпаричие... депресия...
с високото равнище на агресия
и полицейско...мутренско насилие.
Народа пие кротко! - от безсилие.
Наливаме до горе чашите
Оплаквайки си битието...нашето...
Навели до земя глава,
че имаме ”фиксирана” цена
На заден ход е наш'та еволюция -
забравили какво е революция.
Мълчим и пием! - после псуваме.
На ”тиквите” в властта робуваме.
Очакваме да стане светло.
Очакваме ”само” да се оправи.
Продали родово наследство...
Мълчи народе!!!
Пий!!!
Наздраве!!!
.....
Децата ни ще скитат по света -
забравили произход и родина.
Сами обрекохме ги на това -
удавихме България във виното.
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”