Лирика

Публикувай отговор
viktoriaivanova
Кафевар/ка/
Мнения: 841
Регистриран на: Мар 22, '13, 13:35
Получил благодарност: 7 пъти

Re: Лирика

Мнение от viktoriaivanova »

ГЕРГЬОВДЕН

Всички сергии на „Графа” са строени
в плътен шпалир, сякаш очакват
главнокомандващия да приеме парада.
Портокалите греят като орден за храброст.
Ягодите напомнят пролятата кръв…
На една от сергиите, сред плодовете,
търговец е сложил български флагчета,
трийсет пъти по-евтини от черешите…
Празник е, що пък да няма и флагчета.
Подир час черешите бяха продадени.
И пластмасовите домати от Турция,
и портокалите, гръцките ягоди...
Само флагчетата останаха –
символът на България.
Търговецът постоя, постоя,
после грабна непродадената си стока
и влезе в храма „Св. Седмочисленици”
да палне свещ за Гергьовден.
Всички свещници край олтара
бяха препълнени, затова мъжът
боцна свещицата в пясъчното сандъче,
в памет на мъртвите.
А до нея забучи и знаменцата...
На тротоара гълъбите кълват
изхвърлен орден за храброст.
Ивайло Диманов
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Дъждовна съм, като гора-
зелена, мокра и богата.
Разлистила през май снага,
живота пия право от недрата-
на майчицата ни Земя...
И тази обич, дето тя ми дава,
тече по мойте пълноводни вени.
Сърцето ми изпълва с топлина -
а клоните ми... с непосилно бреме.
И цялата греховност на света-
целува ме за сетен път...
Душата ми е златен съд-
в любов превръщам този дъх.
Дъждовна съм, като гора през май...
В стеблото си събрах живота кратък.
На слънцето ли съм сестра,
че нося неговият отпечатък?
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
JuliS
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1700
Регистриран на: Мар 17, '10, 15:53

Re: Лирика

Мнение от JuliS »

Удавих се...
Небето се продъни
Капчуците раждясали преливат..
Танцуват ледените капки -
в душата ми оставят тъжни дири...
Лежат в калта ми, крехки клони.
До вчера с мен прегръщали небето...
И аз съм като тях. ...оголена..
Дъждовно утро съм. В сърцето ти!
Жадувам вятъра да ме прегърне,
дъждът в зениците ми да прогони.
И слънцето отново във небето ми -
да стопли мокрите ми клони.
И пъпките ми плахи ... розови,
да се разтворят нежни във ръцете ми
Там дето бурята отрони ги -
Отново да поникне цвете.
JuliS
"Възрастта е без значение , когато носиш слънцето в себе си!"
Аватар
prijatel62
Баш кафе майстор
Мнения: 2025
Регистриран на: Юли 5, '15, 19:19
Местоположение: гр.Варна, 95 м н. в., Черноморски климат

Re: Лирика

Мнение от prijatel62 »

Одинокий Волк
Из рук ты волка угощала.
Он привыкал к рукам твоим.
Непросто было поначалу
Понять друг друга вам двоим.

Ты день за днем, за словом слово
Вела уроки доброты.
Стал находить он смысл особый
Во всем, чего касалась ты.

Из рук твоих по доброй воле
Поймать мог розу на лету —
Чтоб захмелеть от вкуса крови
В исколотом шипами рту.

А ты ему трепала холку
И зарывалась в шерсть лицом...
Ты знала главное — что волку
Вовек не стать домашним псом.

Ты привыкала к мукам боли,
Что расставание сулит:
Ведь волк — он твой, пока на воле.
На цепь посадишь — загрустит,

Натянет цепь, на зуб проверит,
И полоснет по сердцу вой...
Переменившись, он изменит:
Как будто здесь — но не с тобой.

Пусть лучше он в лесу холодном,
Один, не жалуясь судьбе,
Голодный, верный и свободный
Поет и плачет о тебе!
Глэдис
Идва ми да зарежа всичко и.....да стана принц!
https://www.youtube.com/watch?v=IlxDmHP54x8
https://www.youtube.com/watch?time_continue=22&v=0_lGbdM6WdM
Аватар
dung
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1776
Регистриран на: Апр 16, '15, 15:04
Местоположение: Раднево
Дал благодарност: 125 пъти
Получил благодарност: 124 пъти

Re: Лирика

Мнение от dung »

Устата й не са корали нежни;
очите ѝ не са съвсем звезди;
тя няма „къдри-злато“; „преспи снежни“
не бих нарекъл нейните гърди.
Не й е „бяла лилия“ ръката;
страни „същински рози“ няма тя;
дъхът й не напомня аромата,
излъхван от априлските цветя.
Не пърха като нимфа тя, признавам;
гласът й като арфа не звъни;
но все така, Бог вижда, не я давам
за никоя от „дивните жени“,
залъгвани от другите поети
със хиляди сравнения превзети.
Уилиам Шекспир
превод Валери Петров
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 708 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Лирика

Мнение от Гео, граф »

ЛЕСНИ ЗА МРАЗЕНЕ

Мразя евреите,
в тях са всички пари,
а и всички ги мразят.
Мразя, че нямам пари,
а и че са набедени за умни мразя.
Овци с пушки, Америка
и звезди с по шест лъча.
Мъртво море и мъртви души,
вкарани в тела, на парчета,
по Телавивски стени
от бомби разкашкани.
Севивонът си се върти…

Мразя и негрите,
с техния глад за права.
Черна кожа и мускули, като на животни.
Устни, носове и перлени зъби.
Мразя, че са гладни, някъде там из Африка и умират от спин.
Мразя и Мартин Лутър Кинг и Майкъл Джексън, който също
не харесва негрите,
а вече дори не му пука,
изгнива, обичайки своята Били Джийн.
Негри, с коса от тел, накъдрена
от боговете им африкански,
плачат и ходят голи,
развяват си пишките,
с които са толкова известни,
а аз слушам рап и ги мразя.

Мразя и циганите, те са навсякъде.
Крадът и свирят, и пеят,
и правят деца, по много.
От рано просят и нагли са,
и обичат, и мразят,
така както друг не може.
Гадаят и скитат, напред,
но най-вече назад по света.
В катуни, гета,
с каруци и колела , превземат
това, от което всеки друг бяга.
Мръсни са, изоставени,
боси, проституиращи,
бедни и всички останали лоши неща,
които просто не понасям.

Мразя и азиатците, с техните източни
методи да превземат света, със ориз и телевизори,
и комунизъм, и роботи, и роти от милиони,
червени китайчета с печати, забити в челата им, „Made in China” .
Японци завиват си суши и пазят хилядолетна култура -
самураи и спомени за фашизъм,
и червена точка на бяло поле,
която някога е символизирала слънце,
днес в очите им е ядрена гъба.
Покорно затворени, за да се кланят на своите палачи.
И индийците, с техните нискобюджетни любовни бози
и касти, и мизерия, и Индира Ганди,
и още нейни роднини и крави,
които им пречат да минат.
Вишванатан Ананд мести коня си, после му го взимат.
Болести, всеки ден няколко хиляди, вероятно десетки измират,
но не е достатъчно, никога не е достатъчно.

Мразя и арабите, защото се взривяват,
защото обичат бога си и мразят се помежду си, мразят и други.
Мразя мъжете им, имат по четири грозни, дебели жени,
които разменят за камили и нефт, и руски ракети.
Бурки и чалми, и пустини, и сонди, бежанци, реки
от кръв и хиляда и една бесилки
стоят хиляда и една нощи,
а Шехеразада чака хиляда и втората.

Мразя и белите с тяхната сила.
Това че имат стил, ги побърква.
Ходят по тънко въже, над всички останали
и им се присмиват, сякаш са порцеланови,
а тези отдолу са глинени.
Стига ми само да се видя в огледалото,
за да ме хване срам, че съм бял.
Цялото бяло е в кал, изрита от френски прасета,
увлечени в стремежа си
да грухат парчета трюфели от
Пер лашез!
Бащи на огромен провал,
тези бели петна, самоувереност,
сигурност, страшно надменно се
носят по улиците, едновременно
имащи и искащи още, от всичко, по много,
и днес!

ОБИЧАМ ХОРАТА
и мразя това,
че са разделени на групи
лесни за мразене.

Стефан Икога
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
viktoriaivanova
Кафевар/ка/
Мнения: 841
Регистриран на: Мар 22, '13, 13:35
Получил благодарност: 7 пъти

Re: Лирика

Мнение от viktoriaivanova »

Намерих с един сайт за българска художествена литература, Hulite.net, където публикувах стихове по-рано, пък после почти не влизах там. Та намерих мои публикации, които дори съм забравила че съм писала. Нямам ги дори на хартия, никъде, в никоя тетрадка или салфетка.
Реших да ви ги споделя. Няма ги в ни една моя стихосбирка.
Днес ги четох като нечии стихове, а не като мои стихове.
Ще се радвам ако ви харесат, и още повече ако изкажете мнението си за тях.

* * *
Защо ни прати тази обич, Боже,
и увереността да знаем,
че повече от всичко невъзможна
тя живота ни ще проиграе.
Живеем в свят, където е прието
брак без любов да се спасява.
А насъщната потребност за сърцето -
любов без брак -
не се прощава.


* * *
След тая любов друга
не искам.
Кой като тебе ще може
щедрите си вълни да
разплисква
върху земната напукана
кожа?
След тебе никой мъж не искам
вече.
Всичко ми беше –
и хляб и закрила,
постеля и небе,
и близък и далечен,
любов и болка,
и слабост и сила.
Беше ми мъж,
приятел,
брат.
Светът –
широк
и пълен.
Сега съм
ампутиран атом
от саката
молекула.

* * *
Раздялата с любимия -
смъртта на любовта.
Едно свършено минало.
И зачеване на самота.


* * *
Нищо не искам.
Да знам, че си жив,
че понякога мислиш за мене.
Даже светът е дваж
по-красив.
И човек, дал любов
е нетленен.

* * *
Между нас мълчанията
са в безтегловност -
сякаш с теб сме
в открития космос.
Иначе - космосът
ни говори открито.
Аз го слушам.
Ти - го питаш.

СКАЛАТА

Засели се в душата ми една скала,
аз цялата във нея се разтворих.
По пътеките се втурна светлина.
Самият Господ на скалата проговори:

От твоята скалиста твърдост й дай,
урагани да не я поклащат,
и нависоко да витае
желанието й за щастие.
Скалиста хубост за себе си иска –
слънцето в нозете й да потъва.
Покажи й как твоя връх разплисква
лъчите, но и поклони на планината
струва.
Както жената на мъж се опира –
рамото му й е сила и сянка.
Ти си прозорлива скала и разбираш
мечтите на ниската,
цветна
полянка.

ЕНЬОВДЕН

на Еньовден денят е с качулка,
наметната над земната глава.
Всяка мравка за щуреца е булка
и всеки бурен – лековита трева.

Светулките – с хиладаватови фенери.
Благодат налива Господ
през фуния над света.
Който може – високосна –
нека ме намери.
Прегръдката ми да е чакан цяр
за всяка самота.

НА ХЪЛМА ЗАД БОРА

На хълма зад бора – къщурка.

Някого очакват там –
светлина от прозорче блещука,
но за мене ли е?
Не знам.
Аз самотна съм тука.
Вечерница спуска длан върху мен.
Напряко ще прескоча лука,
ще потрепери въздухът зелен.
Ще почукам на това прозорче,
дето разпали звездните искри
и снагата на гордото борче
ще се извива над нас до зори...
Тук точно мене е чакал,
този,
който в съня си ме е венчал...
Борът с бодливи иглички заплакал -
на сутринта че си тръгвам –
щом е видял.

ИЗМЕНЧИВОСТ

Слънцето блесна в ранни зори
картината в моя прозорец откри.
Бих я купила аз, но дали
имам в джоба си толкоз пари?
Оригинален и единствен експонат
в Божията галерия богата!
Ако не ми я продадат –
би било ме много яд.
Затова и – ще се пазаря –
уникалния миг да си подаря :
утрото на лятото до себе си
да спра,
да го целувам докато му изпия
дъха.
Захласнато и устните му изпих,
но картината хитро се промени –
други ракурси в нея открих –
главоломно за онзи миг съжалих.
Слънцето още бездиханно пече,
неумолимо времето пак си тече...
Без малко утрото на лятото да изтече
в окото ми –
ненаситно,
зелено,
зверче.


* * *
Опитах се да насочвам
ветровете
накъде
и с каква скорост

да веят.
И се отвях.
-----------------------------------------------------------------------------------------------
Виктория Иванова
Аватар
kim
Наркоман
Мнения: 13525
Регистриран на: Авг 23, '12, 15:40
Дал благодарност: 157 пъти
Получил благодарност: 257 пъти

Re: Лирика

Мнение от kim »

- Добър ден , продаваш ли сърце
- Остана ми едно такова , наранено ...
- Не мога да го взема , имам две ,
едно горещо , и едно студено !
С горещото говоря с другите ....
Пред тях на показ всеки ден е то ,
а на студеното сърце услугите
за мен остават , знаеш ли защо ?
Защото всеки път когато се намирам
на някой в прах потънал кръстопът ,
в студеното сърце се взирам ,
и там откривам правилният път . ..
Но остави това , ръце продаваш ли ?
- Продавам , но уви са хладни ....
- Такива имам вече , вледеняващи ,
на мен ръце ми трябват жадни ,
да милват нежно , и прегръщат здраво ,
да вдигат всичко нависоко в небесата ,
а не в безсилие увиснали направо
да падат , да се влачат по земята ....
Последно питам , имаш ли очи ?
- Продавам две , но жалко че са слепи ...
- Такива търся , с тях не ще личи
безцветното във дните ми нелепи ,
С очи на сляп , ще виждам по - добре
Къде и как лъжите се пресичат ,
Кога ръцете всъщност са ръце ,
И как сърцата почват да обичат . ....
Marvin Boil
Ти не си капка в океана. Ти си целият океан, в една капка.
Rumi

– Как говориш, след като нямаш мозък?- попита Дороти.
– Не знам – каза Плашилото – но тези, които нямат мозък, много обичат да говорят.
“Магьосникът от Оз”
berta
Kафенце
Мнения: 45
Регистриран на: Юни 11, '16, 11:50

Re: Лирика

Мнение от berta »

Ерген
Не съм придирчив и не искам кралица
облечена в скъп тоалет,
ерген съм, живея си сам в Цалапица
и търся жена в интернет.
Преровил съм барем хиляда обяви
на всички свободни жени
и всичките млади, красиви и здрави –
ох, котьо! Със кеф ги вземи!
Початих си малко с чаровна блондинка -
красавица горда от сой,
И тя си живеела вкъщи саминка
и търсела своя герой.
Аха да я взема, но нещо ми скимна,
че изборът беше богат,
и рекох си: „Що да не взема да мина
за малко и в другия чат."
А там си набарах чаровна брюнетка -
девица, кажи го речи,
и четири дена със тази кокетка
си правихме мили очи.
Реших да опитам с червенокоса,
намерих си бързо една
поставих й даже директно въпроса:
„Ще станеш ли моя жена?”
Макар че прие, я оставих да чака,
че има и още жени
готови за брак... и прекрасна е всяка.
Ох, котьо, със кеф се жени!
И дълго избирах, и много се мотках,
намирах им някой кусур.
Едната докарваше малко на котка,
а другата - жив чукундур.
Накрая си казах: „Ей таз ще я взема,
на фаца изглежда добре -
и млада, и здрава, таман й е време
да ражда, мете и пере.”
Облякох си чистото нова фланелка
и купих един карамфил...
Обаче... посреща ме пухкава лелка
и вика: ”Люлю, че си мил!”
Бре холан! Навярно е станала грешка?
Че ти си поне на шейсет!
А тя ме пощипна и рече с насмешка:
„Добре си дошъл в интернет!"
Изтрих се от чата, ерген ще си бъда,
че с моя каръшки късмет,
току съм пристанал на дядо си Гъдьо -
и той замомен в интернет....
/ Ники Комедвенска /
viktoriaivanova
Кафевар/ка/
Мнения: 841
Регистриран на: Мар 22, '13, 13:35
Получил благодарност: 7 пъти

Re: Лирика

Мнение от viktoriaivanova »

ВЛАДО ЛЮБЕНОВ

ПИСМО ДО ПЕПЕЛЯШКА


Спри да чистиш къщата и да миеш пода,
и да готвиш, моля те, днес недей поне.
Купил съм ти рокля най-последна мода,
и прострял съм вече всичкото пране.
Финото бельо съм сложил върху скрина,
а във гардероба - скъпото палто.
Малкото бижу е във кутийка синя
и недей да мислиш колко струва то.
Сребърни обувки даже ти намерих,
точно твоят номер - тридесет и три,
скрих ги под леглото и се разтреперих,
как ще се зарадваш, щом ги видиш ти.
Тази вечер, моля те, отиди на бала,
в Дворцовата зала, купил съм билет.
И бъди красива в роклята си бяла,
и бъди блестяща в своя тоалет.
И танцувай много. Нека те харесват,
нека те желаят мъжките очи.
Тази вечер, моля те, ти бъди принцеса,
без да ти е тъжно, без да ти горчи.
В осем ще нахраня, знай, добре децата,
приказки ще кажа, бързо ще заспят.
И недей да гледаш все към циферблата.
Само тази вечер, само този път.
Моля те, бъди докрай опиянена,
забрави за всичко в тази чудна нощ.
Знай, че свободата е една вселена,
от звезди и дупки, мляко и разкош...
Не мисли за нищо. Даже благодарна
не бъди към мене - фея аз не съм.
Аз ще си прелиствам книга антикварна,
и полека-лека ще потъна в сън...
Като в стара приказка вън ще вее здрача,
аз ще се събудя в някой малък час.
Ако теб те няма - малко ще поплача.
Ако теб те има - принцът ще съм аз.
05.03.2007г.
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”