Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15871
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 836 пъти
- Получил благодарност: 1682 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Оф, къФ си Селинджър, Миленооо !
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Това го знам! Спасителят в ръжта.
За автора обаче...не се сещам
За автора обаче...не се сещам
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Печелите и двете с Графинята кексчето! Да, "Спасителят в ръжта". Авторът е Селинджър. Аааа трябва нещо по-трудно като за вас.
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Обидно лесно е за разпознаване, но все пак е петък и главите ни са затлачени. Да си спомним какво четяхме като деца с фенерче под одеалото:
"Трудно беше да се изкача на върха на хълма. Когато най-после се изкачих, видях каква горчива участ ми е била отсъдена: намирах се на остров. От всички страни наоколо се простираше море, отвъд което нийде не се виждаше земя, ако не се смятат стърчащите в далечината няколко скали и две островчета, които се намираха на девет мили на запад. Тия островчета бяха малки, много по-малки от моя. Направих и друго откритие: растителността на острова беше дива, нийде не се виждаше нито парченце обработена земя. Значи тук наистина нямаше хора!"
"Трудно беше да се изкача на върха на хълма. Когато най-после се изкачих, видях каква горчива участ ми е била отсъдена: намирах се на остров. От всички страни наоколо се простираше море, отвъд което нийде не се виждаше земя, ако не се смятат стърчащите в далечината няколко скали и две островчета, които се намираха на девет мили на запад. Тия островчета бяха малки, много по-малки от моя. Направих и друго откритие: растителността на острова беше дива, нийде не се виждаше нито парченце обработена земя. Значи тук наистина нямаше хора!"
- maranta
- Кафевар/ка/
- Мнения: 770
- Регистриран на: Мар 19, '15, 08:54
- Дал благодарност: 113 пъти
- Получил благодарност: 25 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Еее, чак пък обидно Много е мило да си спомним за Робинзон На стари години все по-често си мечтая да избягам на самотен остров, без съседи
Я да видим, кой е като мен почитател на този автор
„Волтер — кльощав и се подиграва.“
„Жорж Санд — нито мъж, нито жена.“
„Данте — писал излагащи неща за нас.“
„Ангел Р. — голям дявол!“
„А. М. Ампер — измислил силата на тока.“
„Байрон — поет такъв!“
„Алонсо — шофьор на градски автобус.“
„Ван Гог — свикнал, все му е едно.“
„Паганини — свири на една струна.“
„Нютон — пуснал слух, че ябълките привличат Земята.“
Я да видим, кой е като мен почитател на този автор
„Волтер — кльощав и се подиграва.“
„Жорж Санд — нито мъж, нито жена.“
„Данте — писал излагащи неща за нас.“
„Ангел Р. — голям дявол!“
„А. М. Ампер — измислил силата на тока.“
„Байрон — поет такъв!“
„Алонсо — шофьор на градски автобус.“
„Ван Гог — свикнал, все му е едно.“
„Паганини — свири на една струна.“
„Нютон — пуснал слух, че ябълките привличат Земята.“
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15871
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 836 пъти
- Получил благодарност: 1682 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Ох, Миленски, ш'ме умОриш начиии ! Играта се състои в това ПОЗНАЛИЯТ да пуска загадката, а не само ти да си се забавляваш, а другите да отгатватmilena02 написа:Печелите и двете с Графинята кексчето!
В случая след като и двете с Малката сме познали, е редно някоя от нас да пусне цитат, а не ти да ни предизвикваш с Даниел Дефо и неговия Петкан .
Иде, давай следващата, пиле
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15871
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 836 пъти
- Получил благодарност: 1682 пъти
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
В цайтнот съм ...maranta написа:... Я да видим, кой е като мен почитател на този автор
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Агоп Мелконян е това ,обаче не помня как се казваше разказа.Доста отдавна съм го чела.maranta написа:
Я да видим, кой е като мен почитател на този автор
.“
- milena02
- Чист кофеин
- Мнения: 5417
- Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
- Местоположение: София
- Получил благодарност: 1 път
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Аааааа, Маранта! Това е от бъзика върху "Ад" по Данте Алигиери на Агоп Мелконян. Да пукна, ако не е!
Графиньо, колкото и да не ти се ще, пак съм аз на ход по твоите правила. Щото познах произведението, а след мен е Албенка, понеже първа позна автора.
Значи. Малко рУмантика:
"През целия си живот, ако не в убежденията, в постъпките съм се изявявал като себично същество. В детските години ме учеха да бъда справедлив, но никой не ме научи как да се смирявам. Учеха ме на принципност, но ме оставяха да я прилагам с гордост и самонадеяност. За жалост единствен син (и в продължение на години единствено дете), аз бях глезен от родителите си, самите те добри хора (баща ми особено бе олицетворение на добросърдечие и дружелюбност), позволяваха ми, подтикваха ме, караха ме едва ли не да бъда себелюбив и надменен, да нехая за всички други освен да най-близките, да презирам останалите, по-скоро да желая да презирам ума и достойнствата им, да надценявам себе си. Такъв бях от осмата до двадесет и осмата си година; и такъв щях да си остана, ако не бяхте вие, скъпа, прелестна....! Колко много ви дължа! Вие ми дадохте урок, отпърво много тежък, но колко полезен! Вие ме сложихте на място. Явих се пред вас уверен, че ще ме приемете. Вие ми показахте, че всичките ми самонадеяни претенции не значат нищо за жената, която е достойна за истинска любов".
Графиньо, колкото и да не ти се ще, пак съм аз на ход по твоите правила. Щото познах произведението, а след мен е Албенка, понеже първа позна автора.
Значи. Малко рУмантика:
"През целия си живот, ако не в убежденията, в постъпките съм се изявявал като себично същество. В детските години ме учеха да бъда справедлив, но никой не ме научи как да се смирявам. Учеха ме на принципност, но ме оставяха да я прилагам с гордост и самонадеяност. За жалост единствен син (и в продължение на години единствено дете), аз бях глезен от родителите си, самите те добри хора (баща ми особено бе олицетворение на добросърдечие и дружелюбност), позволяваха ми, подтикваха ме, караха ме едва ли не да бъда себелюбив и надменен, да нехая за всички други освен да най-близките, да презирам останалите, по-скоро да желая да презирам ума и достойнствата им, да надценявам себе си. Такъв бях от осмата до двадесет и осмата си година; и такъв щях да си остана, ако не бяхте вие, скъпа, прелестна....! Колко много ви дължа! Вие ми дадохте урок, отпърво много тежък, но колко полезен! Вие ме сложихте на място. Явих се пред вас уверен, че ще ме приемете. Вие ми показахте, че всичките ми самонадеяни претенции не значат нищо за жената, която е достойна за истинска любов".
Re: Литературни задачки-закачки (игра с цитати)
Ето ви и от мен загадка.Миленка каза ,че съм след нея ,така че отгатнете кой е автора ,защото това е цялото произведение./Имам някакво предчувствие ,че Миленка от раз ще го познае /
"Бобров си вървеше по пътя и разсъждаваше: защо, като сипеш в супата пясък, супата става безвкусна.
Не щеш ли, гледа: на пътя седи момиченце, държи в ръце червей и плаче, та се къса.
— Защо плачеш? — попита Бобров момиченцето.
— Не плача, а пея — обясни то.
— И защо пееш така? — попита Бобров.
— За да му е весело на червея — рече момиченцето. — А аз се казвам Наташа.
— Така значи? — почуди се Бобров.
— Да, точно така — отвърна момиченцето. — Довиждане!
После пъргаво се изправи, качи се на велосипеда си и отпраши.
— Толкова мъничка, а вече кара велосипед — помисли си Бобров. "
"Бобров си вървеше по пътя и разсъждаваше: защо, като сипеш в супата пясък, супата става безвкусна.
Не щеш ли, гледа: на пътя седи момиченце, държи в ръце червей и плаче, та се къса.
— Защо плачеш? — попита Бобров момиченцето.
— Не плача, а пея — обясни то.
— И защо пееш така? — попита Бобров.
— За да му е весело на червея — рече момиченцето. — А аз се казвам Наташа.
— Така значи? — почуди се Бобров.
— Да, точно така — отвърна момиченцето. — Довиждане!
После пъргаво се изправи, качи се на велосипеда си и отпраши.
— Толкова мъничка, а вече кара велосипед — помисли си Бобров. "