Липсва ми

[Tanet]

Стига борба, малко носталгия и символизъм ви требе, ей ги на:


Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом без китки излишни? -
Ах, не проблясват в моя трезор,
средства спестени-похарчих ги скришом.
аз съм заложник и сам влизам във спор,
градина с рози или зарзават да обгрижвам,
моята страст е и моят позор,
моята казън са дрешките дрипави!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях сред лехите марулени? -
Ах, не пробуждайте стария спор,
домати и кейл или китки обрулени -
аз съм заложник на мрачна дилема,
красотата ще спаси ли света
ил глада ще и свие перчема.

сън ли е бил, сън ли цветния двор,
май по-добре да сваря сладкото от вишни!

[Гео, граф]

Беше ясна слънчева утрин, каквито има често в Софийско рано напролет, преди да се спуснат суховеите. Витоша е все още зелена, в долината отвъд Лозенска планина и по високите върхове на Рила белее сняг. Цветарските магазини рекламират годишните си разпродажби. Моловете, чиято специалност са промоциите на стоки с надути цени, развиват оживена дейност. Кестените в Борисовата градина тъкмо започват да цъфтят. В градината ми освен мен и един гаден стъблопробивач няма жива душа.
Вече пет минути дебнех стъблопробивача — чаках го да ми кацне на мушката. На него обаче му се летеше. Правеха му се сложни акробатични номера, идеше му да запее увертюрата към ''Палячо''. Лопатката бе застинала в ръката ми, целият бях нащрек. В единия край на пътеката грееше ярко слънчево петно и аз знаех, че рано или късно той ще кацне именно там. Когато обаче това стана, в първия момент дори не го забелязах. Пърпоренето на пеперудата спря, и толкоз. Миг след това зазвъня мобилния.
С лявата ръка много бавно и търпеливо, сантиметър по сантиметър се пресегнах към слушалката. Вдигнах я все така бавно и казах шепнешком:
— Един момент, ако обичате.
Лекичко я оставих върху цветарското списание, което четях. Стъблопробивача не бе помръднал — мъхест, светлокафяв, греховен. Поех си дълбоко въздух и замахнах. Останките му литнаха през цялата градина и леко се постлаха на пътеката. Отидох, взех го с два пръста за оцелялото крило и го пуснах в кофата за листа.
— Благодаря, че ме почакахте — казах в слушалката.
— Търся мистър Джони Сталкер, частния детектив. — Гласът беше тънък, забързан, като на малко момиче.
— Да, аз съм мистър Джони Сталкер — отговорих, — частният детектив.
— Колко вземате за услугите си, мистър Сталкер?
— Какво е естеството на работата?
Гласът се изостри.
— Не мога да ви кажа по телефона. Много е… поверително. А преди да си загубя времето в път до градината ви, бих искала да знам…
— Четирийсет евра на ден плюс разноските. Освен ако не предпочитате да се спогодим за твърд хонорар.
— Прекалено е скъпо. Че то може да ми излезе стотици евро, а заплатата ми е…
— Къде се намирате?
— Ами… в една бакалия. В съседство с градината ви.
— Тогава можехте да си спестите цели пет ст'инки. Тротоарът е безплатен.
— М… моля?
Повторих казаното.
— Елате да ви видя — добавих. — Ако неприятностите ви са по моята специалност, бих могъл да ви посъветвам…
— Трябва първо да знам нещо за вас — категорично заяви тънкото гласче. — Въпросът е твърде деликатен, много личен. Не мога да го споделям с кой да е.
— Щом като е толкоз деликатен, по-добре се обърнете към жена-детектив.
— Божичко, за пръв път чувам, че има такива. — Пауза. — Но не мисля, че жена ще може да се справи. Той беше посаден в… съмнителен квартал. Поне така ми се стори. Собственика на градината е много неприятна личност. Мирише на фитолака. А вие отглеждате ли фитолака, мистър Сталкер?
— Ами, като стана дума…
— Не бих искала да наема детектив, който отглежда фитолака под каквато и да било форма. Не одобрявам дори непетите.
— А може ли да си посадя един минзухар?
Чух рязкото поемане на въздух в другия край на ефира.
— Поне се дръжте като джентълмен!
— В такъв случай ви съветвам да се обърнете към пенсионерския клуб. Чух, че са им останали един-двама джентълмени, но едва ли ще ви допуснат до себе си.
И затворих. Предприетата стъпка бе в правилната посока, но не беше достатъчна. Трябваше да дръпна резето и да се заровя под ругозата. Тя все пак дойде. На бутониерата ѝ се мъдреше някакво съоръжение, което при определен наклон и специално осветление можеше да мине за цвете.
— Имате интересно бижу — вместо поздрав.
— Това е Платицериум, какъв детектив сте, ако не можете да го познаете. — Презрението ѝ лъха като от отворен фризер.
— Хм, заприлича ми на потомство на октопод и велосипед. Кажете ми за флокса - ухилих ѝ се цинично.
— За кого? — В очите й прочетох бледия отблясък на ужас.
— Флокс. "Ф" като фаленопсис, ''Л'' като левисия, ''О'' като офиопогон, ''К'' като каламагростис и ''С'' като суек. Всички заедно се четат като ''проблем''.
Тя ме погледна така, сякаш бях изпълзял от дъното на океана с удавена русалка под мишница...

По този безумен начин започна моя кошмар с по-малката сестра и отвлечения флокс. Не ме познавате. Аз съм Джони Сталкер, ама в маалата ми викат Фильо Марлоу. Издирвам всякакви откраднати китки, изкопани коренища и ризоми, задигнати луци и резници, изгубени котета. Ако имате нужда от детектив или от някой, който да отнесе боя - насреща съм. Пишете на лични, тарифата я знаете.

[Tanet]

Гледай значи к`во нещо е асоциацията. Гео, като спомена Джони изведнъж ми хрумна-абе ти що не засадиш кактус на мястото на еремуруса като временна мярка срещу кучето. Една опунция да му полепне по носа па да видим ще има ли торти . Той Сталкер-а е вещ по опунциите и техните роднини пък ти тарифата си я знаеш .

[Гео, граф]

Малей, Танче, представих си ситуацията цветна и широкоекранна, озвучена с мощно квичене

[Гео, граф]

Каквото и да кажете за мен, все ще е малко. Колко поколения се влюбиха в розите, описани в стиховете ми и откриха красотата на света чрез тях. Докосвах душите им, свирех на най-фините ѝ струни, омайвах и завладявах, спирах дъха и галех сърцето, оставяйки ги безмълвни. Оставам ваш Дамян !

В таз градина, в тази тишина
кой ли сАди рози на Кордеса
и разплаква бледата луна,
оформяйки леха кат поетеса?
Притихва розариума!
Мълчи!
В другото кьоше една Алоха
грее много тъжно. Не плачи!
Нищо, че таз роза е епоха,
нищо, че в лехата с плъзнал мрак,
клонките на Греъм Томас
лекичко ѝ дават таен знак...
Не плачи! Нали и ти хибрид си!...
Нищо, че мускУсите шумят
и разнасят нежни аромати,
а под тях прегърнати цъфтят
остинки, конфигурирани в шахмАти.
Не скърби, неразпукнато цветле!
И за теб ще дойде вегетация!
Гледай - долу две добри ръце
нежно правят твойта презентация.

[milena02]

Привет, момичета! Колето Вапцаров съм, драго ми е да се запознаем. Казаха ми, че тука раздавате съвети по градинарство, а пък аз имам жесток проблем с навлеците в градината. Може ли да ми помогнете да се отърва от гадините, после ще ви се отплатя с пУезия. Влезте ми в положението, моля! Предпочитам в стихотворна форма съветите, понеже от човешка приказка не отбирам.


Борбата с охлювите е жестока,
а битката с акарите – епична.
Топаз, радмил, плюс нуреле и…
толкоз.
Туй трябва винаги да е в наличност!

Но пръскаш, а след пръскането – червей.
Това е шибано и даже нелогично.
Как требя тази гад те питам тебе,
о, Форум мой, защото се обичаме!

[tili]

Смях и аплодисменти от балкона за всички на сцената Момичета, ненадминати сте! You made my day

[d_vitanova]

Невероятни сте !

Миленище, страшна си , бе момиче!

[Tanet]

ЦВЕТАРКИ

Тази вечер Анемоне е тъй загадъчна и нежна -
като алиум и стипа сред угасващи лъчи ,
и в бокето и небрежно, сякаш в щастие безбрежно,
се разтапят в светла сянка кампанулени очи.

А ошашавен и задъхан, скрил във алчната си пазва
хиляди цветя затрити - глъхне форумът цветист
и под лунно наметало с шепот страстен той разказва
маниите безутешни на ката самозван флорист.

А из теми колоритни, под аплаузи и анонси,
Ида малката цветарка бърза от раздел в раздел,
дето спецове разискват стръвно всякакви въпроси
и сърцато без компромис влизат от дуел в дуел.

С погледа смутен и питащ на междублокова цветарка,
Гео отговори търси за пореден свой проблем :
златожълти тортелини в еремурус неразпукнал
стъжнят облика тъй нежен в цветния и сутерен.

Върху канапе от рози с тор от чуждоземски червей
блянове пак плейтва Лоис за невиждан свой цъфтеж
и в усмивки иронични блика мисъл неприветна,
че отдава и се повеч агнешкото във гювеч .

С розопади пак заливат Нини, Бел и Либра вкупом клетите цветари тук ,
Любознателната фино влива скромно и невинно цветно пиршество и нюх
завист тиха, благородна фино влива се без звук
и се спуска бавно, плавно, скрита зад "въздъх" и "ух".

Но от китка къмто китка органайзер хищно сказва
сайт след сайт и пак безумно ордер форумец реди
разорящи безпощадни, скрили в студената си пазва
хиляди души разбити - поръчки дебнат тук уви.

[Тутти]

Много талант, много дарба. Само не ми се ще да спрягате Трол в разни и разнообразни. Този Трол аз много го харесвам, винаги казва точно нещата и точно на място. Това също е дарба. Дано не спре да се обажда отвреме навреме, ето тогава ще ми липсва много.
Продължавайте да пишете, страхотни сте, момичета.