Роман с продължение ...

Публикувай отговор
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Гургулица Спиридонова – за краткост баба Гица, разчисти паяжините, които бяха направили плътна завеса пред стълбите към тавана и отключи катинара на този забравен от години склад за вехтории. След като се промъкна сред разни кашони с пукнати саксии, стари закачалки и бракувани бидони, тя се добра до един дъбов сандък, който не беше отварян от векове. Пъхна ключето, капакът изскърца и след като се отвори, вътре лъснаха съкровищата, събирани цял живот. Баба Гица отмести портрета на покойния си съпруг Минчо и изпод него измъкна годежната си розова рокля от муселин. После внимателно пренареди съдържанието на раклата, преодоля още веднъж препятствията до вратата и внимателно заключи тавана. Долу, в спалнята си, Гургулица изтръска роклята от нафталина, с треперещи пръсти я разкопча и я облече връз поизносения си комбенезон. После извади от чекмеджето едно гранясало червило, което през 60-е Минчо й купи на селския панаир за спомен, и прилежно положи един пласт на устните си. Застана пред огледалото и се взря в собствения си образ. Розовата рокля обгръщаше идеално тялото й, червилото й придаваше дяволит чар. „Не съм мръднала! – зарадва се баба Гица. – Каквато хубавица си бях, такава си останах. Да се пукнат младите булки! Кой ще ми даде 72 години, а?“ И тя направи пирует в муселинената си рокля. След което врътна с машата две букли над ушите си, сложи три капки парфюм в деколтето, усмихна се за последен път на огледалото, ахна като видя колко показва часовникът и изтрополи с високите си кондури по стълбите.
Поводът за тази празнична премяна беше една загадъчна бележка, която сутринта откри прикрепена с тел към градинската порта. „Уважаема госпожо Спиридонова – гласеше посланието. – Гургулице моя! Мога ли да се надявам на изключителното Ви благоволение да ми окажете честта да вечеряте с мен? Запазена е маса в кръчмата „При Ставри“ за вторник в 20 часа. Ако ме дарите с тази извънмерна любезност, ще ме направите най-щастливия мъж на света! Мога ли, о, богиньо, да разчитам на дръзката мечта да притисна устни към божествената Ви ръка? О, музо! Ако жестокото Ви сърце отхвърли молбата ми, ще се оттегля завинаги в манастир и до края на дните си ще се опитвам да изкупя с пост и молитва дързостта да се надявам на щастието да бъдете моя завинаги! Очаквам!
С обожание:

И тук химикалката беше свършила. Баба Гица обаче се досещаше кой е непознатият обожател. Има си хас! Снощи едва успя да изкъшка Жоро Лалето от градината си. Франтът се беше вкопчил в люляка, лееше сълзи на разкаяние и не искаше да си върви. Накрая се съгласи да си иде до квартирата на леля Цвета само защото костюмът му действително представляваше жалка гледка след часовете търкаляне сред чубрицата. Но на изпроводяк обеща при първа възможност да се върне. И ето ти сега! Покана за среща. Никой освен гражданчето не би си извъртял езика да накъдри такава префърцунена покана, в това тя беше сигурна. Но как да постъпи? „Много е млад – мина й през ума, - какво ще кажат внучетата в ингилизко?“ Но после пък си помисли: „Бре я ги виж Мадона и Дженифър Лопес. Гаджетата им са на по 20 години! Че тя, Гургулица Спиридонова, с какво е по лоша от тях?!“
В същото време бай Ставри застилаше ослепително бяла покривка на най-хубавата маса. След като нареди приборите и чашите, кръчмарят отскочи до полето да търси диви маргаритки, понеже онези, които растяха на поляната пред пивницата отдавна бяха свършили. Пристъпваше напето в очакване на сюблимния момент. Вече имаше какво да предложи на възлюблената си. Освен собственик на перспективна кръчма, от вчера беше и новоизлюпен агент на ЦРУ. Къде Гица е виждала Джеймс Бонд от плът и кръв?!
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

На Лалето не му пукаше особено ,че ще го уличат в интимна връзка с мъж. Проблемът беше ,че този мъж е полицай и на въпросната снимка беше с униформа. Това го злепоставяше пред неговите хора.Щяха да си помислят ,че играе двойна игра.Това беше проблем ,голям проблем.Няма как ще трябва да отиде на срещата довечера.
Жоро изхвърли захабените си панталони и риза и реши днес да се откаже от костюмите, навличайки тесни дънки и риза на карета. Самодоволно се усмихна пред огледалото. Беше достоен за световните модни подиуми ,каквото и да навлечеше върху тялото си. Реши да посети кръчмата и да напипа пулса на селските новини.
На завоя ,току пред вратата на кръчмата срещна баба Гица.Някак различна му се стори. С нова рокля ,червило и походка на девойка. Виждайки го баба Гица кръшно се изсмя ,намигна му и се шмугна в кръчмата преди него. От удивление пред тази откровено сексуална задявка , Жоро Лалето замръзна на пътя с разширени от изненада очи.Знаеше си ,че е неотразим ,ама чак пък толкова!
Аватар
ToBo
Чист кофеин
Мнения: 7642
Регистриран на: Апр 21, '12, 20:41
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от ToBo »

Симо клечеше в храстите до пътя пред градината на Тинчето. В едната си ръка стискаше измърляна торба с малкото му дрехи, които бяха оцелели след посещението на полковник Петкова. В другата се гърчеше Глокси. Тя някак искаше да разфасова още нещо днес, а не виждаше обозрима цел. Беше неспокойна в нощната тишина на селото.
Селото. Защо му трябваше да идва тук? Живееше си най-добре като юпи в града, разнообразявайки ежедневието с мимолетни контакти и сладки изживявания в скучните счетоводителски нощи. Но един ден Я видя на входа на метрото и знаеше, че ще я последва тук...
Тя го беше зачеркнала. И предала. Заради едно куче. Но той Я причакваше и щеше да си вземе Ребека обратно. Нямаше да я остави при Нея. Ребека беше първият му бел. Щеше да си го вземе, каквото и да му струва, и да се измъкне покрай пресъхналия геран извън селото. Никой не минаваше нощем покрай герана и нямаше кой да забележи окаяника с кучето и лопатата, тръгнал да търси нов път и надежда.
Никога не е късно да засадиш клематис...
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Жоро Лалето,след срещата с баба Гица ,реши да не влиза в кръчмата и прекара остатъка от деня подготвяйки се за довечера. Изрови от тайника в тавана на квартирата си пистолета,който беше взел за всеки случай и сега щеше да му свърши работа. Облече черен костюм с тъмно лилава риза и седна до прозореца с чаша уиски в ръка.
През няколко улици от него сержант Кожухаров също се подготвяше за тази среща.Реши да не облича униформата си .Дънки и черна тениска щяха да свършат работа ,а щеше по-лесно да се прикрие в тъмното с черни дрехи. Спас се тръшна по гръб в леглото и ,чакайки нощта неусетно заспа.
Когато се събуди ,в стаята вече беше тъмно.Погледна часовника си ."Време е !"И потегли към сухия геран.
Наближи мястото и се ослуша .Не се чуваше нищо .Явно беше сам .Тръгна по-смело към герана и извика от изненада ,когато някой се нахвърли върху него,повали го на земята и Спас усети дулото на пистолет ,опряно в коляното си.
Не беше съвсем тъмно .Имаше пълнолуние и Кожухаров ,успя по скъпия ,твърде познат му парфюм и тънъкото ,гъвкаво тяло да познае нападателя си.Макар и слаб Лаллето беше силен и здраво притискаше Спас към земята."Значи ти си бил ,дребно вредно полицайче такова ! Решил си мен да изнудваш ,мен - Жоро Лалето! Май не си наясно с кого си имаш работа!" Казвай за кого работиш ,иначе ,като начало ще ти прострелям крака !"
Сержат Кожухаров загуби и ума и дума."За никого не работя .Мен също ме изнудват .Определиха ми среща тук.Пусни ме!" "Да бе ,ей сега ти повятвах! Казвай ,защото не се шегувам.Броя до десет и ,ако не чуя името на поръчителя , стрелям."
Сержант Кожухаров се уплаши не на шега .На лунната светлина очите на Лалето изглеждаха стоманени и зли. Мозъкът на Спас заработи на бързи обороти ."Какво да правя ,какво ?! Спомни си думите на шефа си ,които той обичаше често да повтаря -Критичните ситуации изискват кричини решения" И, в паниката и страха си ,не успявайки да измисли нищо друго, Спас надигна лице и страстно впи устни в устните на Лалето,очаквайки всеки един момент да получи куршум в коляното.Усети как тялото на Лалето се вцепенява от изненада и след това горещо отговаря на целувката му.
Даже и не разбраха ,че сплетените им тела попаднаха по лъча на нечие фенерче. Стресна ги мъжки глас "А,стига ,бе!Какво става тук!" После чуха лай и усетиха мокрите целувки на Глокси ,която реши ,че тези търкалящи се по земята хора, я канят да си поиграе с тях.
Малката Ида

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Малката Ида »

Аз съм агент на ФБР...агент Купър.Знаех си че совите не са това което са!Сега се изправете бавно,да се поразходим...
Аватар
ToBo
Чист кофеин
Мнения: 7642
Регистриран на: Апр 21, '12, 20:41
Местоположение: София

Re: Роман с продължение ...

Мнение от ToBo »

Тримата замръзнаха, после прихнаха... Откъде се беше взел бай Ставри тук? Не можеше той да ги е подмамил. Че и агент! Той беше агент на скарата и шкембето, и толкова. Обаче... въоръжен и като че ли много сериозен.
Скрит в близкия храсталак, жалък остатък от добрите времена, когато геранът беше пълен, Жеко овчарят се търкаляше с надуто, червено като алена роза лице. За толкова години оперативна работа никога не беше се смял така. А сега трябваше да се смее безшумно на всичкото отгоре.
Симо набързо разгледа ситуацията и реши, че бай Ставри е зает с двамата вплетени на земята хубостници. Хвърли се като планински рис в храстите встрани, приземи се с тежък тътен върху Жеко, след което изврещя от ужас и не се сдържа:
-Всички ли в това село сте малоумни идиоти, бе? Само тя ли е нормална? Нормална? Добре де, горе долу...
Помисли си "Боже, тя мисли, че полицаят е нормален, защото не е от селото. Трябва да й кажа".
Но нямаше време за мислене. Новоизлюпеният агент си беше изпуснал нервите и стреляше като луд с Калашник във всички посоки. Симо се сурна обратно към селото, опитвайки да си припомни известни и неизвестни молитви от детството си...
Никога не е късно да засадиш клематис...
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Гургулица Спиридонова разпръсна около себе си ухание на престоял 30 години в раклата „Шанел“ и се насочи към масата, която разпозна като празнично наредена. Очакваше само след миг и Жоро Лалето да влезе, вече си бяха разменили свенливи усмивки на входа. Отвори чантичката си, извади огледалце и набързо напудри носа си. Сърцето й щеше да се пръсне. Боже! А ако й направеше предложение? Какво ще каже после на внучетата? Бе то новото поколение е модерно – утеши се тя. – Гледай ги, живеят си мъж с мъж, жена с жена, деца в епруветки си правят, бръснат си краката… Голяма работа! А Мадона? А Дженифъл Лопес? А Юлияна Дончева? Ми ще приеме, какво толкова… Какъв апетит имаше това момче за суджук! А щом го има за суджук, то…. Но размишленията й бяха прекъснати от собственика на пивницата бай Ставри, който се материализира до масата като дух от бутилка. Беше в празнична бяла престилка и най-хубавата си готварска шапка. Носеше букетче от нещо, което някога е било маргаритки, понеже сега на всяко стебълце се мъдреше по едно единствено листенце. „Сто пъти си ме обичала досега!“ – изблея той и се тръшна на стола срещу нея. Очите му светеха с решителен любовен плам. Баба Гица придърпа полите на роклята си и тревожно се огледа. Какво ще си помисли за нея Жоро, ако влезе в този момент! Че е евтина мадама от бара, която пие с всеки?! „Я да се махаш от масата ми – просъска тя и пак извади огледалцето си. – Иди по-добре да видиш шампанското дали се е охладило добре!“
- Разбира се, божествена! – скочи бай Ставри. – Още от обяд съм го сложил в хладилника. Едни стриди ще хапнеш ли?
- Не! Вечерята ще я поръча кавалерът ми – обяви баба Гица и притеснено погледна стенния часовник. – Неотложни бизнес дела го задържат извън това подозрително заведение, но всеки момент ще пристигне.
- Да нарежа малко сланинка тогава? – не разбра кръчмарят.
- Може! – съгласи се Гургулица.
- Отлитам на крилете на любовта! – измяука Ставри и се юрна към килера. Обаче в момента, в който извади рибицата на свинята, телефонът му звънна и един познат глас каза: „Орелът вика орлицата“. „Пуякът пуйчи пуйката“ – прошепна гостилничарят. „Пич – рече онзи. – Това ще ти е първата задача. Един вид – проба. Отивай моментално при пресъхналия геран. Нищо не питай. Всичко е секретно. Инструкциите – после“. И затвори. Бай Ставри разбра какво значи да си на отговорна работа. Нямаше как, трябваше да тръгва. Докато се измъкваше през задния вход на кръчмата със съжаление видя как прекрасната Гургулица полага нов слой червило на божествените си устни. Но той вече беше агент Купър и дългът стоеше над всичко. Онова, което се случи по-късно, промени живота му завинаги. Сега той стреляше като обезумял и не знеше кой, защо и как го забърка в тази каша. Не знаеше дори откъде се е сдобил с калашник.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Тази вечер Жоро Лалето все пак стреля ,но не в новоизлюпения си обожател ,а в бай Ставри,който изтърва калашника,хвана се за крака и започна да пищи като момиченце. "Аааа, не ща да съм агент ,щом ще боли толкова". Жеко се втурна към него ,за да провери дали ще оживее и със силното желание той сам да го довърши ,ако Ставри не спре на момента да квичи.
Преди да дойде в селото Спас беше изучил цялата му топография и география ,затова сега ,хващайки Лалето за ръка ,уверено го поведе през шубраците към близката гора. Лалето малко се поопъна ,но после го последва мълчешком.Сега бяха съюзници и даже май нещо повече. Жалко ,че Лалето не можеше да види лицето на Спас в този момент. Обтегнатите му от стрес и ярки емоции черти ,бавно се разтапяха в щастлива усмивка. Те бяха оживяли и той тичаше през гората ,държейки за ръка най-прекрасния мъж ,който някога беше срещал .
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Докато мъжете се стреляха и целуваха, Тинчето запъхтяна стигна портата на Симо. Изтича по пътечката, но когато се изправи пред разбитата входна врата на къщата, се стъписа. Какво ставаше тук? Нима крадецът на мушката не е пощадил и този дом? А ако е убил любимия й, докато той е защитавал фикуса си?! "Господи! - прошепна тя и се хвана за сърцето. - Само ако не бях толкова тъпа, щях да се върна заедно с него за Глокси и за чаша джин-тоник, а не да го оставя сам в това змийско гнездо". С пресъхнало гърло Тинтява изкачи стълбите, а като видя и изкъртената врата на спалнята, вече се приготви за най-страшното. Пребледняла пристъпи вътре и ужасените й очи видяха на пода трупа на... ама това беше жена! И то бая добре сложена! Тинчето побутна с крак тленните останки, те се сгърчиха и се разхлипаха. Бря! От дюшемето се надигна полковник Петкова и с размазан грим и разчорлени руси коси се хвърли на шията на Тинтява.
- Сестро! - ридаеше тя. - Сестро моя! Добре, че дойде!
- Какво се е случило, бе, Петкова? - смаяно попита Тинчето, понеже познаваше тази жена като желязната лейди, а сега я виждаше в насипен вид.
- Всичко свърши! - задави се в сълзи офицерката. - Край! Животът ми вече няма смисъл.
- Да не те е прелъстил и изоставил някой мръсник? - ахна Тинтява.
- Много бяха мръсниците! - изхлипа Петкова.
- Ужас! - пребледня Тинчето.
- Но лошото е, че не ме прелъстиха, а само ме изоставиха! - неутешимо плачеше полковничката. - Целият ми отряд, когато видя, че съм само една крехка жена, ми би шута и отиде да яде шкембе и кебапчета. Изпуснах си заради тях заподозрения и злото му куче.
- Разказвай, миличка! - Тинчето седна на кревата и придърпа чорлавата Петкова до себе си. - Кажи ми всичко, което ти тежи, че да ти олекне.
Петкова подсмъркна няколко пъти, понечи да обърше нос с ръкава на пеньоара, но се сети, че е на парцали, така че се омота с чаршафа и пак се разрева.
- Тинче, приятелко, нямаш представа какво детство съм имала. Баща ми беше генерал, майка ми - майор. В къщи - ред, дисциплина и бой нон стоп. Всяка сутрин - физзарядка, всяка вечер - строева подготовка, през уикендите - карате, през ваканциите - тренировки на терен. Единствената радост, която имах, беше една градинка пред блока, където си садях лаленца, теменужки, лилиумчета и ехинацейки. И един ден... след като не можех да вдигна 45 лицеви опори от раз, баща ми слезе долу и с подкованите си ботуши изпотъпка всичките ми цветя. Оттогава.... И Петкова се задави в ридания....
- Стоп! - извика Тинчето. - Това е достатъчно, мила сестрице! Не връщай този ужасен спомен! Преживяла си най-големия душевен потрес на света. Но си в правилните обятия. Никой не би те разбрал по-добре от мен. Между другото как се казваш?
- Теменужка ми е цивилното име, ако това питаш. Приятно ми е! - и Петкова издуха носа си в чаршафа на Симо.
- Нуше, сестро любима, аз ще ти помогна - извика Тинчето. - Ще ти отделя една леха от двора да си насадиш отново най-прекрасните лалета и флоксове. Семена ще ти дам, луковици, резници, ризоми, коренища - каквото кажеш всичко ще ти дам!
- Искам си подкреплението! Искам си момците! - разрева се пак Теменужка Петкова. - Гадините се предадоха под чужд флаг в кръчмата "При Ставри". С мен е свършено!
- Сестро, ти нямаш идея какви подкрепления ще ти осигуря! - усмихна се Тинчето и извади телефона си.
Полковничката изтри сълзите си и стана свидетел на следното.
- Ало, Лаленце? - набра първия номер Тинтява. - Това не е учебна тревога! Имам нужда от теб! Веднага! Да, може и кекс да изпечеш. Чакам!
- Ало, Анемоне? Тук да си до един час. Носи баницата! Да, и чопни две пръчки от китайската роза.
- Ало, Роуз? Не ме интересува, че си в Китай. Да, страшна ти беше оная торта... Чакам!
- Ало, Азарина? Миличка, спешно при мен! Хубаво де, ще я опитаме вишновката...
- Ало, Графиньо? Че кво като си на Мусала? Слизаш и идваш! Хубаво, донеси един-два романа да си ги менкаме...
"Мамууууу! - втрещи се полковник Петкова. - Московската школа направо си е за закриване... Каква организация! Каква логистика! Каква свръзка! Каква оперативност! Какъв размах! Каква конспирация! Каква съвършена маскировка зад неразгадаеми кодови имена! Много имаме да учим ние, българските спец полицаи, от тези професионалисти! И Теменужка реши. "Минавам от тъмната страна - каза си тя. - От днес нататък съм част от цветарската мафия. Моите хора ме изоставиха, а тези доблестни бандюги са готови от Китай да долетят и от Мусала да доприпкат, за да ми се притекат на помощ".
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 710 пъти
Получил благодарност: 1479 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

Мина, не мина час и настана урсулицата. Първа пристигна Миша, защото беше най-близо. Носеше две щайги разсади и торба лучета. Веднага след нея доприпка Роуз с фамозна торта, на вратата почти се сблъска с Лаленцето, което пъшкаше под тежестта на кекс, плик с незнайни коренища и чувал с току-що изскубани храсти. Азаринка потропваше с шишета вишновка, Бел довлачи чувал с рози и всякакви бодили, след минутка Ноел се появи с феерия от развяващи се треволяци, а около Ава весело подскачаше и прилайваше Ава. Със свирещи спирачки пред къщата се закова кола, от която слезнаха Венче и Зеленко и започнаха да разтоварват кашони, пликове и подноси. Маргаритения носеше в ръце необозримо количество иглолистни и побутваше още едно с крак. Графинята теглеше след себе си очевидно тежък сак, от който заизважда книги и сентполии. Дал се стовари на местопроизшествието като Тунгуския метеорит, изсипа няколко кила растения и попиля натегнатата атмосфера с фелдфебелски хумор. Таксиджията Григор докара Анемоне с голямата усмивка и червените карамфилчета и едва успя да свали всичките саксийки, чинийки, тавички с покълнали семена и артистични шалове. Пристигаха още и още... Полковник Теменужка Петкова се видя в рая. Приемаше подаръци, прегръщаше непознати жени, които ѝ се усмихваха насърчително и я успокояваха, съветваха и приласкаваха, както никой никога през живота ѝ не беше правил. И тя разбра колко много е изпуснала от този живот и колко добре се чувства в цветарската мафия. ''Край! Отидох, та се не видях. Ни заплата искам от Управлението, ни колеги-предатели ме интересуват вече. Реших - ставам мафиотка!!!"
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”