Роман с продължение ...

Публикувай отговор
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Докато сержант Кожухаров обличаше униформата си и обмисляше как най-бързо да стигне до селото на баба Гица,телефонът му сигнализира ,че има ново съобщение.То гласеше "Градинската барака на Тинтява" . Спас удивено повдигна вежди ."Сега пък какво?И пак тази Тинтява."Тъкмо се зарадва ,че се е отървал от нея и любовните й попълзновения ,а сега трябва сам да се завре в бараката й .
Излезе бързо от болницата и махна на първото такси ,което се зададе по пътя.Показа служебната си карта и обясни на шофьора ,че изпълнява тайна мисия ,от която зависи мира на Балканите и видовото многообразие на флората на същите тези Балкани .Шофьорът подкара с мръсна газ към оградата на баба Гицка.
След около 40 минути Спас беше пред портата на Тинчето и снишавайки се зад оградата се заоглежда.Тинчето не се виждаше никаква.Предпазливо влезе в двора и доближи до къщата .Прозореца на банята беше отворен и от там се чуваше шум от течаща вода и фалшивото припяване на Тинчето - "С всяка дума, с всеки жест наааараняваш меееее.
А розите имат бодли и боли от тяяях..."
Спас реши ,че сега е най-удобния момент да проникне в бараката и най-после да разнищи цялата история. Обаче бараката беше заключена с катинар,но сержант Кожухаров не се предава току -така .Огледа се наоколо и намери захвърлено наблизо парче арматурно желязо.Успя с него да разбие катинара и открехна вратата на бараката ,но навън вече беше притъмняло и вътре не се виждаше нищо. Изведнъж си даде сметка ,че вече не чува шума от банята ,а после му се стори ,че леки стъпки прошумоляват някъде зад него."Олеле ,Тинчето" -помисли си той и смело прекрачи в тъмната барака .Веднага осъзна грешката си ,щом се препъна в някак ви чували ,после настъпи нещо остро ,ритна някакви кофи ,който със стахотен трясък се затъркаляха ,а той самият се претърколи почти през глава и падна въху нещо меко ,което изохка под него. След като и последната кофа спря да дрънчи настъпи тишина ,в която се чуваше тежкото дишане на един... двама ...трима човека!!! Чу се щракване и слабата лампа на тавана огря следната невъзможна картинка - Спас се беше проснал в цял ръст върху Жоро Лалето ,поваляйки го върху празните чували и кашони в ъгъла.В опита си да се задъжи преди падането Лалето беше впил ръце в раменете на Спас ,а от прага Тичето гледаше с толкова невярващ поглед ,че даже сама си шибна един не много лек шамар ,за да се освести.След което се разплака горко "Единият ме заряза заради някаква си кучка ,а другият се въргаля в моята барака с някакво дългокрако конте! Това не е честноооооо..."
"Ама ,чакай ,Тинче ,ти какво си помисли .Аз само го арестувам тоя .Ами това е Жоро Лалето.Най-издирвания контрабандист на луковици и кореноплодни.Един от най-важните хора в цветарската мафия.Ей сега ще му закопчея белезниците."
В това време Жоро Лалето се поокопити ,измъкна се изпод Спас,прошушна в ухото му "Мечтай си " , бутна го към празният сандък от картофи ,където Спас успешно се заклещи и измъквайки се през вратата му изпрати въздушна целувка ,като му намигна с невъзможно прекрасните си синьо -зелени очи.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

След унизително гърчене и псувни ,сержант Кожухаров успя сам да се измъкне от сандъка за картофи,съдирайки на един гвоздей панталона си ,тъй като Тинчето категорично отказа да му помогне, поразена от грозната му изневяра и то с мъж ,и то с хубав мъж. Колкото и да я убеждаваше ,че това ,което е видяла в бараката е било само изпълнение на служебния му дълг,Тинчето го парираше с изречението "Ама вие се прегръщахте и ми мачкахте кашоните. Сега в какво ще разпределя и изпратя розите от новата поръчка?"
Симо махна с ръка ,решил да не се занимава повече с Тинчето и хукна навън да гони Жоро Лалето ,макар ,че му беше пределно ясно ,че той отдавна е изчезнал яко дим.
Отново чу сигнал за съобщение.Този път съобщението гласеше "Ще правиш каквото ти кажем иначе шефът ти ще получи една снимка.Ние ще се свържем с теб"
Следващото съобщение съдържаше снимката - той и Жоро Лалето в бараката ,прегърнати ,лицата им толкова близо ,сякаш току що са се целували. "Боже! Как можах да се вържа .Постави ли са ми капан и аз като последния глупак влязох в него .Какво ще правя сега?"
С треперещи нозе Спас приседна на ниския зид край пътя.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Жоро Лалето не можа да повярва на очите си. В това затънтено селце пред портата чакаше такси. "Свободен ли си, пич?" - попита той шофьора. "Ми че свободен съм, май - отвърна Григор. - Една луда ме върза тука да я чакам, ама то минаха два часа от тогава. Закъде си, шефе?" - попита той и запали двигателя. "Към летището. Имам полет за Амстердам" - нареди Жоро Лалето. "Кво летище, бре, началник? Ти знаеш ли на колко километра сме от Софията?". Лалето извади портфейл от крокодилска кожа, измъкна банкнота от 100 евро и небрежно, с два пръста я подаде на таксиджията. "За кафе по пътя" - усмихна се той. Шофьорът с благоговение пое банкнотата, кимна уважително и моментално потегли така, че разкряка гъските, които пасяха покрай улицата. След миг обаче удари спирачките. Пред него на пътя изскочи блондинка по пеньоар и войнишки ботуши, която ръкомахаше в изстъпление.
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Шофьорът на таксито наби спирачки. Докато Жоро Лалето съобрази какво се случва ,вече лежеше притиснат към задната седялка от тялото на противната полковничка, която яростно се опитваше да му извие ръцете назад и да му сложи белезници.
Шофьорът шашнато се обърна и не правилно тълкувайки стоновете и размахващите се във въздуха крайници се развика "Аааааа, никакъв секс в моето такси .Я бързо вън. Безсрамници "
Полковник Петкова му отвърна "Млък ,бе ,глупак .Това е полицейска акция!"
Лекото разсейване на полковничката беше достатъчно за Лалето да се изхлузи из под нея и да изскочи от срещуположната врата. Вече съвсем се беше стъмнило. В далечината светеше по чудо оцеляла улична лампа и Жоро реши да бяга в обратна посока.
Полковничката се беше омотала в полите на пеньора си ,освен това таксиджията й крещеше нещо за развратните жени ,които нямат и грам срам ,а се нахвърлят върху беззащитните си жертви ,правейки се на полицайки .Ма моля ви се ,полицайка по пеньоар! Това сигурно е някаква нейна шантава сексуална фантазия , с която е погнала горкия мъж и той ще изпусне полета до Амстердам.
Най- накрая Петкова успя да излезе от таксито ,отвъртя един як шамар на шофьора и бясна от неуспеха си хукна към къщата на Симо ,сещайки се ,че е оставила горкия глупак вързан за леглото.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Овчарят Жеко преброи за пореден път стадото, преди да го вкара в кошарата. Прилежно отметна гътнатото вакло агне във ведомствената книга като постави кръстче. Добитъкът му беше зачислен по служба и своеволия не се толерираха. Не и от ЦРУ! Добичето беше пожертвано за почерпка на баретите, само защото това беше единственият начин спецагентът да установи контакт с българската полиция, без да се разконспирира. Сега вече юнаците от отряда на Петкова го смятаха за свой човек и охотно си купуваха от него я кисело мляко, я сирене, като му снасяха овреме информация. Мислеха го за прост пастир и си изпяваха и майчиното мляко. За четири години, откак беше внедрен в селото, Джеки Портман усвои до съвършенство местния диалект и не след дълго съселяните му вече го наричаха Жеко Пора. Научи се и ракия да пие, и домати да сади; само не успя жена да си намери от страх да не го издаде. Жеко затвори кошарата и извади миниатюрен предавател и след като чу сигнала, прошепна: "Орелът вика орлицата!" "Бухалката вика бухала!" - чу се в отговор. "Хелоу, гайс! - зарадва се Пора на другарите си. - Кво ново из Вашингтоня?" След като им разказа най-пикантното от селцето, пък те го отвориха за клюките из Белия дом, спецагентът стана сериозен. "Момчета - рече той, - ще ми трябват още няколко вакли агнета и две свини-майки, че обектите скоро ще се свестят край шосето и пак ще огладнеят. И още един въпрос имам. Да вербувам ли за благото на каузата бай Ставри, кръчмаря? Човекът е надежден, а пивницата му е социалният център на селото, все едно за хотел "Риц" ви говоря. Какво ще кажете, а? Ако всеки ден ям при него по един боб и изпивам по две мастики, до края на месеца ще ми е станал пръв приятел". "Може! - избръмча секретната радиостанция. - Изпращаме ти десет долара за чорба, но пиенето сам ще си го плащаш". Джеки се начумери и напсува наум стиснатия американски данъкоплатец. После продължи доклада: "Прави бяхте, че българските полицаи са идиоти! Проследяваният обект Жоро Лалето ги върти на малкия си пръст. Засега им гледам сеира, но контролирам ситуацията. Пускам по лъжичка сведения там, където трябва, и манипулирам кретените с финес. Айде... бухала буха бухалката!" "Майната ти!" - приключиха сводката от другата страна на океана. А спецагентът се отправи към селската кръчма да изпълни задачата си.
Бай Ставри тъкмо късаше листенцата на една маргаритка и си броеше: "Обича ма, не ма обича... обича ма... не ма... Бря! Обича ма! - възкликна той и целуна късметлийското листенце. После си сипа една сливовица и се замечта: "Каква жена, Господи, каква магьосница! Какви мекици прави! Какъв друсан кебап бърка и какви баници точи! Ела, богиньо, ела да бъдем заедно над котлона, ела да бъдем рамо до рамо пред фурната!" Гостилничарят имаше таен блян. Когато кметът прави избори, беше поканил електората на предизборен митинг в кръчмата. На безплатния обяд дойдоха, естествено, хиляди, маса, народ. А персонал никакъв. Тогава старата му приятелка баба Гица се притече на помощ и като грабна черпака, и като размаха сатъра, и като завъртя точилката - направо му взе ума. Как не я беше оценил за всичките тези години? Ми те това е жена! Мечтата на Ставри сега беше да се съберат, да си пият виното между целувките и да развият бизнеса. С нейната пилешка яхния и с неговата свинска пача направо щяха да пометат пазара. Че те и от областния град щяха да идват да ядат в пивницата! Какво говори той?! От Софията ще идват! То в парламента депутатите ще си намразят кюфтетата и ще лапат само неговите... "О, майсторице на плескавици, о, вълшебство мое!" - почти се разрида от мерак бай Ставри.
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Жоро Лалето се беше спотаил в храсталака пред общината и не смееше да мръдне. Още виждаше красивите, стоманени очи на полковник Петкова и още усещаше желязната хватка на мускулестите й ръце. Скромната квартира у леля Цвета сега му изглеждаше като недостижим рай. Това беше първото място, където лудата офицерка щеше да го потърси. Тинтява вероятно разчистваше помляната барака и се караше с полицая Спас, а таксиджията Григор отдавна беше изчезнал. Къде да отиде? Измъкна се от храсталака и надникна в кръчмата. Нямаше никой, освен бай Ставри и овчаря Жеко Пора, които се черпеха на една маса и оживено разговаряха. Лалето реши да потърси убежище другаде. Запромъква се из тъмните улици и почука на една стара порта. Баба Гица, препъвайки се по пътеката, отвори и ахна: "Гражданчето!" Тя това гражданче вече месеци наред го сънуваше, което не смееше да признае дори сама на себе си, но сега то й идваше на крака. Какво ли иска? Абе няма значение какво иска. Мусаката е във фурната, питата е втасала, а в раклата има бродирани чаршафи, останали от чеиза й. "Влизай, моето момче! - усмихна се баба Гица и като го хвана за 300-доларовата вратовръзка, вкара Жоро Лалето в кухничката си. Старицата отдавна мечтаеше някой да опита всички нейни специалитети, но нямаше кой. Внуците й бяха забегнали по ингилизко и не се вясваха. За кого ги беше правила тези мармелади, тези пистили, туршии, компоти, кисело зеле, парени чушки, суджуци, луканки, сушеници и сланини, а? А туй чиновниче слабичко изглежда.... "Сядай, сине! - покани го баба Гица и веднага сложи тигана на печката.
Аватар
Гео, граф
Наркоман
Мнения: 15816
Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
Местоположение: София-Подуенската градинка
Дал благодарност: 708 пъти
Получил благодарност: 1478 пъти

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Гео, граф »

- Оо, лельо Гице, - ридаеше в ръцете на старата жена потресеното Лале само след час. - Колко съм виновен пред теб, ако знаеш! А ти напълни душата и стомаха ми с най-великолепните неща, които съм вкусвал в живота си и сега съм ти роб до гроб...
Захвърли сакото Бициани, изу обущата Бугати, запретна ръкавите на копринената си риза и се хвърли в лехата с чубрица да плеви. Галеше простичките селски гергини, въздишаше пред туртите и хълцаше от възторг по стария трендафил. Баба Гица умилено го гледаше, поседнала на пънчето дето си почиваше вечер и току подвикваше без много жар:
- Ма немой, бре! Че си вапцаш гащите, я кви са убави.
- Здрасте, Гицее! - изцвили тънък фалцет откъм комшулука. Жеко Пора беше заврял острия си нос между дъските и го въртеше насам-натам, следвайки движенията на Лалето из градината. - Госке ли имаш? Гражданя е, гледам. Ма оти си го пущила да ти гази градината, мари?
- Не я гази он, Жеко, радва ѝ се. Глей го милото, ептен са чалдиса. Да има чалъм, целата ше я преплеви, бурен нема да остае.
''Абе тая мутра ми е позната отнякъде - терзаеше се Жеко - в някакви сводки на Управлението съм го виждал тоя франт. Само да се завърти с лице, да го мерна... Аа, той е! Жоро Лалето! Издирвания от Интерпол с червена бюлетина международен трафикант на ценни растителни видове, неуловимия крадец-аристократ. Какво прави той в това затрито село?!? Дали имам право да го арестувам? Как ще го изведа през границата... Пуу, все пак трябва да се допитам до Централата и пак някой друг ще обере крушите... не беше така, май бяха ларвите? Или лаврите? Или лавровишните?..."
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!

"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Аватар
Албена
Кафе машина
Мнения: 4526
Регистриран на: Фев 2, '10, 09:57
Местоположение: Габрово

Re: Роман с продължение ...

Мнение от Албена »

Полковник Петкова с маршова стъпка влезе в спалнята и изгледа строго завързания Симо. "Ще сътрудничиш ли или още ще ми се правиш на наивен? "- изрева тя.
Симо наистина не разбираше какво иска от него тази луда жена ,но вече му беше омръзнало да седи завързан ,а и му се ходеше до тоалетната ,затова се предаде - "Добре ,добре. Всичко признавам ,ще сътруднича ,всичко ,което поискаш ще направя ,само ме отвържи"
С доволна усмивка Петкова развърза ръцете на Симо и помагайки му да стане ,го притисна до стената .- "Казвай сега къде скрихте с твоята съучастница Тинчето ,всички откраднати цветя и луковици ?"

***
Докато Жоро Лалето ,изпаднал в нирвана ,с окалян панталон и зелени петна по ръкавите на бялата си риза ,лежеше сред дъхавата чубрица и се взираше в леките бели облачета , нещо завибрира в джоба на панталона му.В първия момент Жоро не разбра какво става . Сепнато се изправи и извади телефона си .Имаше две съобщения .Първото беше снимка .Той ,в прегръдките на сержанта ,притиснат в ъгъла на бараката. Напълно невинната ситуация на тази снимка изглеждаше доста провокативно и компрометиращо. Второто съобщение гласеше - "Ако не искаш утре тази снимка да се окаже на първите страници на вестниците ,ела довечера ,в 23.00 до пресъхналия геран в дола извън селото."
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

Баретите на полковник Петкова унило маршируваха по пътя към селото. Не им се получаваше добре, понеже бяха гладни, а и достойнството им пострада сериозно. Да бъдат натръшкани като ученици от някаква си женица! Срам! Сега Петкова щеше да им отвърти по един шамар и да ги накара да й лъскат ботушите, докато са живи. Но по-страшното беше, че изпуснаха Тинчето и Симо да избягат. Кой знае къде бяха сега? В този миг измежду прхоляка на шосето се показа очукано такси, от което дънеше здраво "Деветата симфония" на Бетовен. Таксиджията Григор прибягваше към тази крайна мярка - класиката, само в моменти на силен душевен потрес. Той наби спирачки и свали прозореца.
- Слава, Богу, момчета, че срещам служители на закона! - изплака той и пъхна диск с арията "Кажи ми, Кармен, любиш ли ме ти?", понеже се беше поуспокоил.
- В онуй село - рече той и потръпна - се вихрят нечувани престъпления и разврат. Без малко не ме изнасилиха. Една луда по пеньоар и войнишки ботуши ми се метна в колата и ми изпъди клиента. 100 евро ми даде контето още преди да потеглим, а сега заради тая кукувица въртя празен курс. Не ходете там! Дайте да ви закарам обратно в града. Но пък ако искате към селото... да включа брояча.
Бойците се заковаха на място. Черното предателство на тяхната командирка започна да се очертава пред очите им. Така значи! Изпрати ги офицерката да преследват опасни бандити, хвърли ги в битка, остави ги ранени край пътя, а самата тя го е ударила на живот, щом се натиска из такситата с разни смугли красавци.
- Oh we're not gonna take it! - изрева като "Туистет Систър" най-големият левент.
- No, we ain't gonna take it! - хвана втория глас друг един юнак.
- Oh we're not gonna take it anymore… - образуваха хор останалите.
Отрядът на Петкова се натъпка един връз друг в таксито и бакшишът направи обратен завой на тясното шосе така, че помля половината лавандула в съседната нива. Дружината търсеше реванш и справедливост. Беше готова на бунт и щеше да го получи. Пък и, както казахме, беше гладна. След десет минути колата отново наби спирачки на позната улица, но гъските вече бяха почнали да свикват и този път даже "кряк" не казаха.
- Ей от тук изскочи лудата - посочи Григор портата на Симо.
Баретите бяха тренирани и умееха да действат дори без предводител. Моментално заеха позиции, нахлузиха бронираните жилетки и в индианска нишка се занизаха по градинската пътечка. След като обградиха къщата, най-якият изкърти с един шут вратата и отрядът нахлу в обсадения дом.
- Горе ръцете! - извикаха дружно, след като изкъртиха и вратата на спалнята.
Картината, която се разкри пред очите им, уби всичко детско в тях. Единствен Симо се зарадва на освободителите си, а кучката веднага се зае да им ближе ръцете от благодарност. Полковник Петкова направи опит да се загърне в остатъците от пеньоара си, който висеше на парцали, заради непредвиден епизод. Вярното и умно куче Глокси, след като не успя да налапа дулото на пистолета, реши да действа по-агресивно в защита на стопанина си. В мига, в който Петкова премести вниманието си от него към Симо и го притисна до стената, псето я атакува в гръб. Русите къдрици на офицерката мигом бяха олигавени, ботушите разръфани, а коприненият й халат направен на конци. Симо наблюдаваше отстрани домашния си любимец в действие и не можеше да му се нарадва. Накрая полковничката започна да пищи от ужас, а сега, изненадана в тази незавидна ситуация, тя приклекна в един ъгъл и се разплака от срам и унижение. Не й стигаше това, че уж послушното псе се оказа истинска фурия и я нахапа на най-неназовими места, а сега и войската й ставаше свидетел на резила. Как щеше да подчини отново тези мъжаги, след като я заварваха в ролята на крехка жена?!
Аватар
milena02
Чист кофеин
Мнения: 5417
Регистриран на: Юни 13, '12, 16:35
Местоположение: София
Получил благодарност: 1 път

Re: Роман с продължение ...

Мнение от milena02 »

В това време Тинтява и сержант Кожухаров бурно изясняваха отношенията си в кухнята на цветарката. Самосъжалението на Тинчето беше прераснало в бяс и тя садистично третираше с кислородна вода ожулванията на полицая след инцидента в бараката. Поетът Шекспир е казал: "Че яростен е като пламъците адски гневът на пренебрегната жена". Умен човек, но му е бедна фантазията що чини пък гневът на пренебрегната градинарка! "Да си зарежа аз градината - нареждаше Тинчето, - да си оставя неопръскани листните въшки по розите; да не подхраня петуниите с хелатно желязо; да оставя охлювите да пълзят на воля.... за да му седя до главата край болничното ложе, а той да се търкаля с разни красавци в собствената ми барака.... Млък! Нито дума! А онзи, другият боклук, да изостави сама почтена жена насред пътя, заради някаква си кучка!"
- Ама чакай сега - успя все пак да се вреди Спас. - Никога не съм казвал, че си падам по теб. Ти сама си го измисли това.
- Тогава защо ме преследваше така настойчиво, а?
- За да те арестувам!
- Какво?
- Разконспирирана си, Агент02! Зная всичко за теб и за съучастника ти Симо! - скочи полицаят, демонстративно отлепи един лейкопласт от разраненото си коляно и изрева от болка. - Но има нещо, което вие двамата не знаете. И то е, че във вашата престъпна организация, има предател. Всеки път, когато замисляте злодеяние, някой ме информира. Ето виж! - и той извади мобилния си телефон и показа последните съобщения.
- Ти какво? - зяпна Тинчето. - Да не мислиш, че при тази градина, дето няма начало и край, аз ще ходя да крада на бабичките мушкатата? Ами че аз корен нямам вече къде да бодна. На въпросната баба Гица със собствените си ръце преди малко й отчупих седем резника от сакъзчетата. И тор щях да й дам, но си изгубих ключа от бараката. А ти самият твърдиш, че онова същество вътре е било крадец. Да не мислиш, че ще нарочно ще накарам някой да окраде собствените ми рози.
Сержант Кожухаров се замисли. Имаше логика.
- Може пък да те водят за носа.... - предположи накрая той. - Откога, гражданко Карамфилова, познавате гражданина Симо?
- Отде да знам, бре, човек! - възкликна Тинчето. - Взе да се върти наоколо, купи ми лопата, изкопа някоя и друга дупка и така... Знаеш как стават тия работи.
- А в какви отношения сте с подопечното му куче от женски пол, наричано Глокси?
- Я ме остави на мира, куко проклета! Иди сам да си ловиш проклетите кучки! - извика Тинтява и пак грабна памука и шишето с кислородна вода. Но думата се загнезди в съзнанието й: кучки, кучки, кучка, моята кучка, но тя, Глокси, е кучка.... Господи! Да, Глокси, разбира се, е кучка, но тя - Тинтява Карамфилова, определено е патка! И то много загубена патка. Тинчето моментално заряза пациента си на произвола на съдбата, изхвърча от кухнята и по пантофи се втурна към портата на Симо.
Публикувай отговор

Обратно към “Литературен кръг за аматьори”