Роман с продължение ...

[milena02]

Та... седна Симо върху кекса на своята любима и в стаята настъпи мъртво мълчание. Цветарките - които вече бяха започнали да го оглеждат с одобрение, заради сладките, сега се наежиха и се спогледаха. А домакинята се зае да спасява госта си от резила. "Нищо, нищо, Симе - запревзема се тя, - на хубаво е! Така баба ми казваше: седне ли ти някой връз кекса, ще илядиш! Да хапнем каквото Бог дал...." Симо реши да спаси репутацията си като покаже класа. "Аз ще изям кекса! - обяви той, след като го отлепи от задника си. - Нищо му няма! Комшийката е майсторица на печивата". После натъпка половината кекс в устата си и изгледа геройски публиката. "Е, дай и ние да го опитаме" - примоли му се една цветарка. "Няма да пипате! - изрепчи се той и скри тавата зад гърба си. И за да не излезе някак нетактично, си продължи мисълта: "Дамите нищо не трябва да пипат: нито косачки, нито гребла, нито храсторези, нито лопати, нито пък смачкани кексове. Ние, истинските мъже, сме за това!" Женското общество се втрещи. Но изумлението му скоро се смени с доволна въздишка и масово оживление. "Симе, миличък - примъкна се към него най-напористата. - Едни камъни, драги, имам огромни. Ще минеш ли да ми ги струпаш на алпинеумче, душко?" "Естествено!" - кимна Симо и лапна още един залък. "Симе, коте - обади се друга градинарка, - седем катерача имам да местя. Ще дойдеш ли, пиленце, да ми ги изкопаеш?" "Моментално!" - обеща Симо и преглътна последното парче. "Сименце - сложи ръка на рамото му трета. - Една круша стара имам, дето не ражда, ма няма кой да я отсече...." "Ще я гътна от раз!" - закле се Симо и обърса трохите от устата си. "Ми да вървим тогава, сладък!" - измяука женският хор и помъкна Симо в незнайни посоки към незнайни градини. "Чакайте!" - извика след тях домакинята. "Къде отивате, къде ми отвеждате комшията? Даже сладките си не изядохте!". "Нищо, нищо - чу се от портата гласът на гостенките - нали Симето си хапна!"

[Гео, граф]

... Следващата седмица завалията дървета сече, камъни мести, дупки копа като окопи от Първата световна, наложи се да проучва в интернет как се прави капково напояване, гнездо с оси опуши, две кучешки колиби скова барабар с оградките, един смок скоропостижно беше заловен и надлежно се озова във вивариума на Зоопарка, безброй колички изрязани клонаци изнесе, що котки от дървета свали - забрави им бройката... Разказа му се играта, но влачеше хомота безмълвно и упорито, защото там, в края на изтезанието, се мержелееше една тиха градина, пълна с рози и други цъфтящи неща, в която примамливо се усмихваше полегнала в хамака с коктейлче в ръка самата ТЯ...

[milena02]

В крайна сметка Симо юнашки защити честта си, но не така стояха нещата през първия ден след отвличането. Кексът, подправен с английска сол, който той героично изяде пред очите на всички, напомни за себе си още по пътя към първата градина. Дамата, която го беше повлякла да й копае кладенец, отдаде неразположението му на емоционалното сътресение пред поставената задача. Но след като два дни поред Симо става от предложеното му легло, само за да посети тоалетната и да хапне филийка препечен хляб, тя започна да се замисля дали не е сбъркала в избора си. На третия ден Симо се възстанови и реши да изкупи вината си за смачкания кеск, пък и за излъганите очаквания на цветарките. Тогава започна неговият градинарски подвиг, с който влезе завинаги в историята. В цялата област не остана градина, в която Симо да не остави своята кръв и пот. Изтощен, но изпълнен с гордост и ново самочувствие, той се завърна в родното си село. Друг път плахо чукаше на портата на любомата си, или пък подвикваше отвъд дувара с надеждата тя да го чуе. Сега обаче, доказал мъжествеността си из безброй градини, Симо ритна портата така, че бравата й падна, прегази три лехи с нарциси, изшути и входната врата и изподран, мърлав, чорлав, с черни нокти и окаляни обувки връхлетя в хола на своята изгора. Там завари следната картинка, която го остави безмълвен....

[milena02]

Полицаят се беше разположил в най-удобното кресло.... в хавлиен халат за баня. Около него пърхаше Любимата, облечена в малка черна рокля с гол гръб и най-хубавите си домашни пантофи с пискюли. На масата пред блюстителя на реда имаше цяла купчина топли палачинки, буркан малиново сладко и чиния с кисели краставички. До левия му лакът бяха наредени шише ракия, бутилка коняк "Слънчев бряг", домашна вишновка и двулитрова бира "Шуменско", дето "хората сбира". "Ще ви сбера аз...! - озъби се вътре в себе си Симо. - Така хубаво ще ви сбера, че..." Но не довърши вътрешния си монолог, защото полицаят скочи чевръсто и месестата му ръка се стрелна към кобура. Кобур под халата нямаше, така че той се въоръжи с вилицата и изгледа свирепо новопоявилия се. "Къде са заподозрените?" - изръмжа полицаят и за всеки случай извади и ножа от малиновото сладко. "Сам съм, други няма!" - промълви Симо и се озърна колебливо. "Гражданино, успокойте се! - изрева фуражката. - Всичко е под контрол! Тук съм по сигнал! Родната полиция ви пази! Имате право да подадете жалба за отвличане. Първо обаче трябва да дадете показания. Госпожата тука ще е свидетел..." "Вие - промълви Симо, след като преглътна, - извинете, че така питам, ама.... защо сте по халат?" "Кой, аз? - удари се в гърдите полицаят. - Защото дългът ми го повелява! Че аз вече три нощи не съм спал, така да се каже...хм, разбираш ли..." - и погледна към Любимата, която ни жива, ни умряла стоеше в ъгъла с бутилка мастика в треперещите си пръсти. Злокобно предчувствие удари като мълния Симо и подкоси коленете му. Но в следващия миг той видя себе си отстрани - герой, помлял не един и друг бел; мъжага, победил стихиите на градинските бурени; колос, сборил се с троскота; Голиат, с голи ръце изкоренил петгодишни флорибунди; юнак, изкопал вода от недрата на земята... Той вече от нищо не се страхуваше. Особено след залавянето на смока и свалянето от дървото на оня котарак, който му извади само едното око. "Мадам! - обърна се той към домакинята и с достойнство се поклони. "Господине! - кимна Симо и в посока на полуголия блюстител на реда. - Вероятно става дума за недоразумение. Нямам причина да подавам жалба, драги ми полицаю, срещу това, че в продължение на една седмица имах честта и удоволствието да гостувам на свои близки, бих казал много близки, абе направо ще си го кажа - изключително близки, приятелки. Аз съм последният човек, който има оплакване към тези красиви създания, които ме дариха с толкова любов..." Тряс! - чу се от ъгъла, където Любимата беше изпуснала мастиката. В същия миг тя се хвърли разридана в обятията на Симо и го обсипа с целувки. "Няма да те дам! - шепнеше тя. - Няма да те дам! Ще убия онез мръсници, ще ги удуша, да ги нападнат листни въшки, дано. Не, малко им е, и акари да ги полазят, и мана, ако може, да ги споходи..." Строг, но справедлив, Симо я отблъсна и я погледна право в очите. "Искам отговор само на един въпрос - каза той. - Защо полицаят е по халат за баня, след като краката му са обути в кубинки, а?" Настъпи мълчание.

[Noel]

-Защото....защото-запелтечи тя-униформата му е изпрана.И не само това....как да кажа...панталона е разпран...

[Албена]

Виждайки мълниите в очите на Симето,гласът на любимата му леко потрепери ."Ама ,Симе,той като дойде полицаят аз тъкмо се мъчех да откопая оня люляк ,там до оградата и той ...той ми помогна.Теб като те няма...И се оклаля и като дръпна по-силно един корен и панталона му се разпра ... И как да го оставя така човека ,виж ,целият люляк е изчистил.Знаеш ли колко рози ще сложа сега на това място! Ми видя ли ,Симе ,не е това ,което си мислиш! И тя се доближи до Симо,усмихна му се с премрежен поглед и спусна тънките си нежни пръсти по мускулестата му ръка започвайки от рамото ,вплитайки накрая пръсти в неговите. Симо усети как губи почва под краката си .Всичката му злост ,ярост и ревност излетяха яко дим и устните му се отпуснаха в щастлива влюбена усмивка.

[РОУЗ]

В корема му запърхаха пеперуди, в главата - птичи песни, в ушите на Симо зазвъня музика, нежна, любовна...той усети, че губи почва под краката си, идеше му да полети...постепенно звуците се усилиха, музиката ставаше все по-силна, по-отчетлива...изневяра...обичай ме.....плачеш....сълзи....
Симо се огледа объркано, беше загубил представа за време, за място...пред къщата беше спрял автомобил, музиката дънеше, нахлуваше на талази в стаята през отворения прозорец, прокрадваше се между саксиите със сентполии, пълзеше и безмилостно нашепваше думи, които се забиваха като нож в сърцето на Симо.

Какво от туй, че други ме целува,
нали съм твоя аз сега и до зори.
Недей тъгува за мойта изневяра,
обичай ме, макар и с болка и тъга....

Тра...лала...лала...

[milena02]

"А този полицай какво изобщо е правил в твоя двор? - върна се към реалността Симо и очите му се проясниха от блясъка на чистия ум. - За да чисти люляк, все някак е влезнал" - продължи логическата верига той.
Полицаят изпъчи гърди изпод хавлията, огледа се предпазливо, надзърна и под дивана и сниши глас: "Работата е там, че разследвам престъпление. Някой е откраднал на баба Гица пет саксии с мушкато". Симо се олюля. Откакто неизвестен злосторник отмъкна шише сливовица от мазето на дядо Нане, подобно злодеяние не се беше случвало в това мирно селце. А и тогава въпросният "неизвестен злосторник" само след два часа вече беше известен, понеже се беше проснал насред мегдана с празно шише в ръка и мухи винарки като ореол около главата. "Цели пет мушката? - не повярва на ушите си той. - Искаш да кажеш всичките?" Полицаят кимна и отново се отпусна в креслото. Този път и Симо се настани до него и двамата угрижено боднаха от киселите краставички, а Любимата побърза да им налее ракия.
"Не можем да овладеем престъпността, господин Симо - въздъхна полицаят. - Ние ги хващаме, те ги пускат. Ето преди седмица получаваме сигнал от баба Гица, че й няма мушкатата. Идвам на местопрестъплението, установявам фактите и тръгвам по следата. Откъде, питам, бабо Гицо, имаш тези мушката? "Ми че отде, баби - вика тя. - Комшийското момче Симчо ми ги засади. Той пък ги взел от съседката, пък тя от някаква английска поръчка. Кво й туй не знам, ма много хубаво цъфтят". Ние в полицията не сме вчерашни. Моментално ми стана ясно - контрабанда! Контрабанда и нищо друго! Ама откъде тръгва веригата, къде стига - трябва да се установи. Отивам аз да търся свидетеля - няма го. Така че притиснах до стената неговата изгора... Образно казано, образно казано, остави ножа на мястото му... Госпожата хъка-мъка, пък накрая си призна. Вярно било, английски били мушкатата, но на нея също някой й ги дал. И така кълбото започна да се разплита. Каква ти контрабанда! Цяла престъпна мрежа, пуснала пипалата си из цялата страна. Докладвам аз в управлението, а те викат: "О, ние отдавна я дебнем тази мафия. Интерпол също са вдигнали ръце от тях - холандската, полската и белгийската агентура са пропищели. Но най-после май ще ги спипаме, защото ти си попаднал на един от техните функционери под кодовото име Агент02". Бря! Пак притиснах госпожата... Абе, образно казано, бе, човек, остави тая вилица... И този път се добрах до истината. Гениални престъпници, брей - всеки върши злодеянията си под партизанско име за конспирация. Кой иначе би се нарекъл Пепеляшка, ако не го чакаха дваесе години у панделката, а? Може ли да се казваш Къщичка, ако не се укриваш от закона? За да се добера до пълния списък на заподозрените, ми се наложи да местя люляци. И не само. Плевих, копах, косих, оградата боядисах и черчеве едно смених. Парадната ми униформа стана на парцал, но накрая мацето пропя... Кротко, бе, приятел... Какъв беше ужасът ми обаче, когато стоплих, че вторият ми основен свидетел - Симо Симов, собственоръчно засадил криминалните мушката, не случайно го няма, а най-вероятно е отвлечен от престъпната банда. Намериха се и очевидци на това как го влачат към някакви коли. Къде да го търся сега? Госпожата вика: споко, ако не са му отрязали ушите, той първо тука ще дойде, а и къде ще ходиш по хавлия? И така седнах да те чакам. Казвай сега измъчваха ли те злодеите?"
- Бе поизмъчиха ме, ма чак пък толкоз! - отвърна Симо и разкърши рамене. - Даже мусака ми правиха, пък и окото хващаха бая.
- Това е Стокхолмски синдром! - хвана се за главата полицаят. - Известен феномен, похитените се влюбват в похитителите.
- Ма аз не съм влюбен в похитителите - възрази Симо и погледна към любимата си.
В този момент полицейски сирени разцепиха идиличната тишина на селото и пред портата скърцайки с гуми и вдигайки пушилка се наредиха пет патрулни коли, от които наизскачаха въоръжени барети.
- Това са подкрепленията! - зарадва се полицаят.

[Гео, граф]

... - Ах, тъкмо навреме идват! - радостно плесна с ръце домакинята. - Имам цяла плантация рози да режа, значи мога да разчитам да извлекат клонаците. Нали ще помогнат! - примига сладко-сладко.
- Ми... - измучаха двамата в един глас и с еднакво вдигане на рамене. В този момент се изсипаха баретите - с камуфлажките, с бронираните жилетки, с маските и големите железа в ръцете.
- Леле, момчета, колко сте бързи! И колко сте едри! Ауу, какви мускули! Знаете ли, градинската мебел в неолитния кът малко се е разместила от зимното слягане на почвата, дали бихте били така добри да я пооправите? Само трябва да се подсипат малко камъни в основата, а отгоре затъпквате с почва. Симе, дай на хората лопати. Господин полицай, униформата ти е зашита, ето, обличай и бягай в мазето, там отляво до вратата е подпряна кирката, взимаш я и довършваш люляка, ама гледай да не останат корени, ей! Ти, момко, ела с мен да ти покажа къде имам разклатена плоча на пътеката, трябва да се подравни. А ти можеш да се справиш с ножицата, нали? Лозата е за изрязване, сега ще ти покажа как се прави, да го знаеш от мен. А вие, останалите,...

[РОУЗ]

Симо следеше изпод вежди случващото се, студена пот изби по челото му, мравки започнаха да пълзят по тила му, стискаше и отпускаше лепкави длани, взорът му се стрелкаше като на хищник наляво-надясно, полицаят с халата вече му изглеждаше като капка вода пред океана от мъже, който заплашваше да го залее и удави...ужас! Ужас!
- Какво да правя, какво да правя?!? Трябва да направя нещо, но какво, какво?!? Симо, стегни се брат, мисли, мисли, само не се паникьосвай! Ти мъж ли си или лукова глава, ще позволиш ли някой друг да оплеви лехите на любимата, да прекопае розите, да подкастри храстите! Ох, май имам нужда от една чашка, ей така, за кураж! Не, няма чашка, друго трябва да е решението, друууго!