САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

За приключения, скитници и вечните пътешественици, които навсякъде се чувстват у дома си.

Модератор: scleri

Аватар
katina
Кафеджия/Кафеджийка
Мнения: 1436
Регистриран на: Юни 7, '12, 18:46
Местоположение: Хасково
Дал благодарност: 64 пъти
Получил благодарност: 33 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от katina »

Ким, какъв да е поминака на островите, освен търговия и туризъм не виждам с какво друго могат да се занимават. Но Склери може да каже повече. И аз като iv.tarlen съм изумена от познанията му :shock:
Вчерашният ден е вече история, утрешният е загадка, а днешният е дар.
viktoriaivanova
Кафевар/ка/
Мнения: 841
Регистриран на: Мар 22, '13, 13:35
Получил благодарност: 7 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от viktoriaivanova »

Много вълнуващо! Благодаря за разходката.
violi16
Кафевар/ка/
Мнения: 899
Регистриран на: Юли 25, '10, 17:00

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от violi16 »

Склери и от мен благодаря за насладата, обожавам пътеписите с кратка фактология и детайлни снимки към описаното .:D
Много увлекателно , премерено, наситено .Чакам и аз продължението със снимки на сините тераски и черните плажове! :ieeee:
http://violi16.snimka.bg/flowers/2014.821675" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от scleri »

Здравейте отново.

Извинявам се за закъснението. В момента имам малко повече свободно време и ще се опитам да довърша разказа си за Санторини.

Част втора – Същинска.


Първото усещане родило се в нетърпеливата ми душа приближавайки целта на нашето пътуване е леко разочарование. Знам звучи невероятно когато говоря за Санторини, но взирайки се в тънката ивица земя появила се на хоризонта не виждам нищо което да ме грабне.
Изображение

С всяка изминала секунда, с всеки изминат от ферибота метър, тази ивичка земя започва да расте, а заедно с нея расте и тълпата на левия борд на ферибота. Аз съм заел едно от добрите за снимки места. Малко уширение в парапета на ферибота, там където е вратичката през която / да пази Господ / хората се качват в спасителните лодки ако се наложи. Някакво японче застава до мен, пристъпва лекичко напред, и тика пред лицето ми половин метров обектив. Аз го поглеждам с поглед на гладно куче на което си опитал да му вземеш кокала. Япончето мигом се изпарява на някъде. Странно. Тълпата расте, но вместо да става по-шумно става необичайно тихо. Като че ли дори двигателите на ферибота се опитват да не вдигат шум, а самият ферибот плавно се плъзга по водата и почтително навлиза в калдерата на взривилият се преди хилядолетия вулкан. Над нас се извисява почти отвесната западна стена на острова и накацалите по ръба и къщи и хотели които отдолу изглеждат като кутийки.
Аз не съм кой знае колко добър фотограф, но си мисля че дори и най-талантливия измежду талантливите фотографи не може да предаде с апарата си пълната красота и величие на това което виждат очите ни. Това трябва да се види на място.
Гостите на острова пръв посреща романтичният Ия. Това е най-северното градче на острова известно с най-красивият залез на света.

Изображение
Ако кликнете върху снимката да стане голяма ще видите и пътеката която се спуска от градчето към пристанището, и колите които чакат на пътя.

По ръба следват Имировигли, Фиростефано, Фира. Отделни градчета които аз по-скоро бих нарекъл отделни квартали тъй като са се слели помежду си, и на практика не можеш да кажеш къде свършва едното и къде започва другото.

Това е Имеровигли и скалата Скарос пред него
Изображение

Главния град Фира
Изображение

Наближаваме главното пристанище на острова. Над нас се извисяват величествени скали по които ясно личат отделните пластове натрупани от изригванията на вулкана. Идеален учебник по геология на открито.

Изображение

Ферибота замира за последен път. От вътрешността му се изсипват туристи с куфари и раници, десетина леки коли, най-вероятно на жители на острова, двайсетина камиона, и двойно повече бусове.
Ето с това чудо на техниката пристигнахме на санторинския бряг.

Изображение

Прави впечатление малкия брой леки коли. Причината за това е желанието на гръцкото правителство да ограничи автомобилния парк на острова. Това желание е напълно разбираемо като знаете че този малък остров годишно се посещава от над два милиона туристи. Тъй като една пряка забрана би действала като анти реклама гърците са намерили един много ефективен заобиколен начин. Цената на билета за превоз на лек автомобил с ферибота е толкова голяма че пет дневен рент а кар излиза почти три пъти по-евтино. А автомобили, АТВ-та, бъгита, джипове, бусчета, могат да се наемат навсякъде по острова. Цените започват от пет, шест евро за мотопед, двайсетина евро за малък автомобил, до към петдесет евро за по-луксозни возила. За три или пет дневен наем има и изгодни отстъпки. В резултат навсякъде можете да видите Смартчета, мерцедес А-класа, Нисан микра, и други подобни малолитражки които обикалят по тесните пътища на острова. Движението е доста интензивно дори в края на сезона. Интензивно но много, много, коректно. Ако излизате от някоя второстепенна уличка ако не още първия автомобил то втория или третия задължително ще спре и ще ви даде път. Туристите паркират навсякъде където успеят да намерят место. Паяци и вдигнати автомобили на острова не видях. Скоби на градска мобилност също.
Десет минути след като слязохме от ферибота вече сме в автобуса и поемаме по пътя нагоре към изхода от калдерата.

Изображение

Не гледайте круизите в далечината. вижте серпентините които прави пътя от пристанището към вътрешността.
Изображение

Както виждате от снимката пътя си е едно отделно емоционално преживяване. След втория сто и осемдесет градусов завой двете лелки на седалката зад мен не издържат на гледката и дръпват перденцето на прозореца до тях. Честно казано има защо. Аз съм на втората седалка от дясно и виждам как при ляв завой дясното огледало и част от предницата на автобуса минава буквално над пропастта. Завоите са толкова тесни и остри че две коли не могат да се разминат. За това услужливо се изчакват на няколкото уширения по правите участъци на пътя. След пет минути излизаме на равно и въздъхваме с облекчение. Пред очите ни се разкрива почти целия остров. Обещах да съм точен, и критичен. В началото на октомври гледката е малко разочароваща.

Изображение

Изображение


Общата гледка е на прашен, сив, покрит с камъни пейзаж. / Ако имате възможност посетете острова в края на май или началото на юни. / В началото на октомври целия остров е покрит с хилава, изгоряла от слънцето, прашна растителност. Лошо впечатление правят и следите от миналите през сезона над два милиона туристи. Найлонови торбички, шишета, различни опаковки, и всякакъв боклук са навсякъде.Ние винаги сме се обвинявали че сме единствените хора които не пазят чистота около себе си. Тъй като българите посетили острова са вероятно под една хилядна от процента значи няма как ние да сме го оцапали така. Цялата тая мръсотия ме натъжава, но противно на всякаква логика и малко ме успокоява. Значи не само ние хвърляме, и правим боклук навсякъде. Разбира се това важи само за полето. В градчетата гледката е съвсем друга. Навсякъде аптечна чистота, снежно бели сгради, излъскани от безброй туристически крака паважи по които спокойно можете да се разхождате по чорапи, и море от цъфнали бугенвилии.

Изображение

Изображение


Пристигаме в Камари, и се изсипваме пред хотела. Най-после. Хотелчето е малко, чисто, двуетажно, построено така че във всяка стая се влиза от двора на хотела.Няма ги дългите тъмни хотелски коридори.

Изображение

Горе / на втория етаж / в дясно е нашата стая

Изображение

Дворчето погледнато от нашата врата
Изображение

Като стана дума за хотели. На Санторини / остров дълъг осемнайсет, и широк в най-широката си част само десет, километра има двайсет населени места. Не знам градчета ли да ги нарека или села при положение че в най-голямото – Фира, живеят шест хиляди човека. Та в тези двайсет миниатюрни градчета има общо хиляда и шестнайсет места за настаняване. Хотели, вили, къмпинги, къщи за гости, и дори познатите ни от нашето море баби със стаи под наем. Най евтината оферта за нощувка която успях да открия беше за скромните две евро и половина. За равностойността на пет нашенски лева получавате место където да си постелите спалния чувал в специалната секция за спане на открито в къмпинга източно от Фира. Ако нямате собствен спален чувал, но искате да нощувате под звездите от къмпинга ще ви дадат техен. Безплатно. Най-скъпата нощувка, оферта за която видях, беше за хотел в Ия. Получавате легло с гледка към залива и вулкана в него срещу скромните две хиляди сто осемдесет и четири евро на вечер. И това е цена с трийсет процентово намаление заради края на сезона / октомври / . Казаха ми че на острова има и по-скъпи места за нощувка оферти за които няма да откриете в интернет. За да гостувате там трябва някой да ви препоръча. Не ми звънете. Препоръка от мен не върши работа. Трябва да ви препоръча някой от тесния кръг избрани клиенти. Така че както се казва има за всекиго по нещо. Нашето хотелче е тризвездно и стаята за една вечер ни струва само сто и двайсет лева / стаята не леглото /. Отново цената е по-ниска заради края на сезона. Стаята е блестящо чиста, нормално голяма / след тази в Атина ми се вижда направо огромна /. Разполагаме с нов климатик „Панасоник”, трийсет и осем инчов TFT телевизор със сателитна телевизия, хладилник с ключ / интересна подробност. Явно доверието в камериерките е разклатено. / малко балконче, и две разкошни легла. Какво повече му трябва да човек. Разтоварваме багажа. Идеята за кратка почивка се изпарява без следа, и след пет минути сме навън. Обикаляме с жадни очи по уличките на Камари. Безброй магазинчета за сувенири, места за хапване, хотели. Типично градче което разчита изцяло на туризма. Започва да се свечерява. Натоварваме се в автобуса за първата екскурзия по програмата ни – разходка до Имеровигли, разположен в най-високата част на калдерата.

Изображение

Изображение


Разбира се не пропускаме залеза.

Изображение

Изобщо за целия си престой на Санторини се нагледах на залези. Имам чувството че за четирите вечери там видях пет залеза. Естествено около нас беше пълно с ах и ох, но българския патриотизъм си казва думата, и всички единодушно заключаваме че изгревите от скалите на Камен бряг са много по-красиви от залеза в Имеровигли. Оставяме все пак шанс на Санторини да ни впечатли със световно известния си залез в Ия, градче съседно на Имеровигли. Може пък наистина залеза там да е най-красивия и най-романтичния на света. Ще го проверим на следващата вечер. Сега е време да хапнем някъде и да се прибираме в Камари. Няма никакъв проблем да намерите место за хапване. Проблема е кое от безбройните капанчета да предпочете. Нямаме време за таверни и вечери с наздравици така че хапваме набързо в малко, по-скоро миниатюрно ресторантче за бързо хранене. Като цяло цените на Санторини са съвсем приемливи ако се абстрахирате от факта че са в евро. Умножите ли по две вече става малко солено за преглъщане за това един съвет от мен. Ако можете постарайте се докато сте на острова да забравите съотношението лев евро. Приемете цените като абсолютна стойност и няма да имате проблем с пестеливата част на съвестта си. Едно фрапе на плажа за три и петдесет звучи горе долу приемливо, но седем лева за фрапе те кара да се замислиш.
Първата ми вечеря на Санторини – две шишчета на жар / сувлаки / с гарнитура от печена чушка и три чери доматчета, порция картофки, бира, и хлебче ми излизат малко под десет евро. Като се замисля дори умножени по две цената пак си е приемлива като за кръчме на морето. С една дребна подробност. На морето сме, но самото море не се вижда. Същата вечеря в заведение с изглед към калдерата ще ви излезе умножено по три. В десет часа отново сме в хотела, и умората си казва думата. Всякакви закани за нощни подвизи в някое от безбройните барчета край плажа са забравени. Всички тихо се прибираме по стаите.
Втория ден започва много лежерно. Обикновено програмите на екскурзиите са крайно интензивни. Разбираемо е. Човек иска да види колкото се може повече за краткото време през което е някъде на вън. Така е на всякъде но не и на Санторини. Закуската е от осем до десет. Автобуса тръгва за планираната обзорна обиколка на острова в единайсет. Това е добре защото успяхме и да закусим и да направим сефтето на черния плаж.

Изображение

Изображение

Незнайно от къде дошло. Самотно бяло камъче на черния плаж.
Изображение

Водата е двайсет и осем градуса. По-топла отколкото черноморската в края на юли, а да не забравяме че около нас е октомври месец.
Точно в единайсет автобуса потегля и след петнайсет минути спираме в едно малко китно селце на име Пиргос. Построено амфитеатрално по склоновете на възвишението / сърце не ми дава да го нарека планина / Пророк Илия това е най-високо разположеното населено място на острова. Сега е малко селце но до към средата на деветнайсти век това е бил главния град на острова. Сред къщите му се крият и останките на голяма венецианска крепост. В селцето като навсякъде из Санторини има няколко църкви.

Изображение

Изображение

Изображение

Изображение

Две таксита на стоянката в Пиргос.
Изображение

Любопитен факт – на целия остров / с тринайсет хиляди жители / има над триста и петдесет църкви и параклиси както и два православни и два католически манастира. Точно над Пиргос, почти на върха Пророк Илия, се намира действащ православен манастир който носи името на върха. В него в момента живеят пет монаси. Порядките обаче са доста по-различни от тези в нашите манастири. Светски люде, миряни, се допускат в манастира само на празници и когато има литургии. За това ние не се качваме до горе, и по-късно съжаляваме за решението си. От паркинга пред манастира се открива разкошна панорама на целия остров, калдерата, вулкана, и морето наоколо.
След едночасово обикаляне нагоре надолу по тесните пиргоски улички отново сме в автобуса. Минаваме покрай няколко кокетни къщички и хотелчета на самия ръб на калдерата. По-късно разбираме че това е било селцето Мегалохори. Спускаме се на юг и не след дълго спираме пред разкопките на древния град Акротири. / При влизането в музея ни предупреждават че снимането вътре не е разрешено. Аз като човек уважаващ закона прибирам фотоапарата в раницата. По-късно откривам в нета снимки в изобилие. Явно или забраната важи само в определени дни от годината, или никой от посетителите не я уважава. /
Въпреки че валежите на Санторини са рядкост той може да се похвали с богата почва, и чудесен климат. За това хората са го открили и населили още в древността. Първите следи от човешки поселения са датирани в късния неолит някъде около четири, пет хиляди години преди новата ера. Около две хиляднатата година преди Христа на острова вече има развита цивилизация. Ако не най, то една от най-развитите по онова време. Откритите от археолозите артефакти говорят че хората живели в древното селище Акротири са се занимавали основно с мореплаване, риболов и търговия. Имало е и развито земеделие и животновъдство. Акротири е било сравнително голямо селище, добре планирано и с чудесно изградена инфраструктура. Прави павирани улици,канализация / две хиляди години преди Христа / Може би сте чели, или чували, че древните римляни за изобретили тоалетната с течаща вода. Не е вярно. Две хиляди години преди това в Акротири, на остров Санторини хората са се радвали на това удобство. Сградите са били на няколко етажа построени така че да издържат на честите земетресения люлели района. Вътре били украсени с разкошни фрески много от които запазени чудесно и до сега. Мебелировката също е била богата. В къщите са открити съдове и други вещи донесени от далечни краища които свидетелстват че хората от Акротири са поддържали тесни връзки с минойците от Крит както и с древните гръцки градове държави като Атина и Спарта например. Някъде около хиляда и шестотин години преди Христа обаче един каприз на съдбата сложил край на всичко това. Вулкана, благодарение на който преди милион и половина години се родил Санторини, избухнал с неимоверна сила и отнесъл половината остров. Цялото Акротири било затрупано под дебел слой вулканична пепел. Това ужасно събитие запазило Акротири до днес. Точно както Помпей в древен Рим. За разлика от Помпей обаче при разкопките в Акротири до сега не са открити нито човешки, нито животински останки. Явно хората са усетили надигащото се бедствие и са успели да се евакуират. Гигантската приливна вълна вдигната от взрива на вулкана / според някои специалисти височината и е достигнала двеста и петдесет метра / помела всички съседни острови, и след по-малко от половин час достигнала остров Крит с височина шейсет метра. Което не могла да унищожи вълната по-късно било съсипано от киселинните дъждове валяли в продължение на няколко години над района. Това сложило край на минойската цивилизация.
Хората се завърнали на Санторини век и половина, два след гигантското вулканично изригване променило историята не само на средиземноморието, но и на целия свят. Останки от древно селище, някъде от осми век преди Христа могат да се видят на върха Меса вуно който се издига между Камари и Периса.

Меса вуно е върхът в ляво на снимката. Десния, малко - висок / всъщност най-високия на Санторини / връх е Пророк Илия.
Изображение

Пътя до там е тесен и криволичещ, без мантинели. Самото минаване по него е отделно приключение.

Изображение


След древния Акротири нашата група се отдава на заслужена три часова почивка на Червения плаж който се намира на пет минути пеша от разкопките.

Паркинга пред плажа
Изображение

Това е самият плаж.
Изображение

Отпочинали, и хапнали по един гирос / дюнер / XL размер, поемаме към главния град на острова Фира. / ударението на първата гласна /. Градчето кацнало на ръба на калдерата е пълно с магазинчета които предлагат ръчно изработени сувенири, бутикови дрехи, и произведения на изкуството. В няколко от тези магазинчета джоба ми дава значителна фира / ударение на последната гласна / . За красотата на самото градче просто не намирам думи да ви разкажа.

Изображение

Долу в ниското се вижда пристанището на Фира. Вижда се и стръмната пътечка по която може да се слезе пеша до там.
Изображение

Изображение

Денят преваля и ние се насочваме към последната за деня цел градчето - Ия и неговия световно известен залез.
Ия възниква като рибарско селище на северния край на острова. С течение на времето освен с рибарство местните започват да се занимават с мореплаване и активна търговия из целия регион. Замогват се, и това личи по големите двуетажни къщи които издигат. Разбира се такива къщи могат да си позволят само корабособствениците и едрите търговци. Техните къщи са разположени в най-високата част на селцето. Местните ги наричат капитанските къщи.

Това е една "капитанска" къща. Определено се различават от по-новите бели къщурки в цикладски стил.
Изображение

Къщите на обикновените моряци са пръснати по склона надолу като голяма част от тях са вкопани в меката скала. Сега разбира се положението е съвсем друго. Градчето е една плетеница от тесни улички изпълнени с бутикови хотелчета с изглед към калдерата, малки уютни заведения, магазинчета за ръчно изработени сувенири и произведения на изкуството.

Изображение

В Ия започва да се свечерява
Изображение

Изображение

Изображение

Половин час преди очаквания залез се насочваме към уличките в края на града от където се открива най-добрата панорама към калдерата и острова Неа камени с вулкана на върха му. Залеза в Ия е най-романтичното място на света където не малко хора се вричат във вечна вярност на любимите си. Това ще прочетете в рекламите. Ние се озоваваме на една тясна уличка където хората са струпани буквално един върху друг / И това в края на сезона. Не ми се мисли какво е стълпотворението през юли или август / Ако представата ви за романтично място е автобус от градския транспорт в час пик то Ия е точно за вас.

Изображение

Аз като по-оправен успявам да се позиционирам на тераската на едно магазинче в което се продават грънчарски произведения на изкуството. На тераската освен за мен и половинката ми има място само за една голяма глинена паница, и две фигурки изобразяващи нещо. Какво точно не ми е много ясно, а и собственичката на магазина е по-заета да си опази стоката, а не да обяснява художествената и стойност. Трябва активно да пази стоката си защото напористи корейчета се опитват да се покатерят на парапета вляво от мен, а самия парапет е една педя голям. Котка трудно би се излегнала на мястото където искат да стъпят млад кореец с неговата любима. Мислех че мястото вече е пълно, но докато стане време за самия залез около нас успяха да се наместят още два пъти по толкова хора.
Най-накрая слънцето се смилява над нас и бавно потъва в морето. Мига е увековечен върху най малко един милион кадъра.

Изображение

Изображение

Слънцето отиде да залязва някъде другаде, а тълпата се опитва да се изтегли. Човекопотока е толкова плътен че не успявам да се престроя навреме, и пропускам пресечката в която исках да завия за да разгледам една красива църква край която минахме преди половин час. Малко по-късно все пак успявам да завия в желаната посока, и след известно лутане по задните улички се озоваваме пред желаната цел. Времето обаче тече безмилостно и вече е твърде тъмно за снимки. Наслаждаваме се на всичко около нас. Тълпата я няма, и Ия най- после ни разкрива романтичната си страна. Обикаляме очаровани още час по тесните сокаци на Ия, и пълни с впечатления се прибираме към хотела. Предстои ни една приятна вечер с жива музика, танци / който го може / хапване и ей тези няколко неща.
Следващият ден е отреден за също така класическата за Санторини разходка до островчето Нея Камени и дремещият вулкан.

Изображение

До острова се стига с корабче. Ей такова.

Изображение

Корабчета предлагащи разходка до двете островчета – Неа Камени и Палеа Камени, тръгват и от трите основни пристанища на острова тези на Фира, на Ия, и главното пристанище на острова – Атиниос / там акостира ферибота от Пирея / Повечето туристи вземат корабчето от пристанището на Фира защото е най-близко и удобно. До самото пристанище може да се стигне по три начина. Най-древния – пеша по стръмна павирана пътека насечена на широки стъпала.

Изображение

Може да слезете и с въженият лифт / пет евро в едната посока /.

Изображение

Разстоянието може да изминете и на гърба на някое от многобройните магарета и мулета които са на ваше разположение. Цената за услугата е въпрос на пазарлък като фактор в определянето и е и теглото на пътника, но и тя се върти около пет евро.
Аз съм човек който не обича големи струпвания на хора. Мисля че не бих отишъл на почивка в Слънчев бряг през юли дори да е подарък. За това моето мнение може би няма да е меродавно, но според мен тази разходка до Нея Камени си е чиста загуба на време / на острова има толкова места които заслужават да се видят / и на пари / на острова има толкова места където парите могат да се похарчат по приятно, и смислено. Ще попитате защо. Ами на едно корабче като това на по-горната снимка / което е малко по-голямо от автобуса с който пътувахме / , са натъпкани като рибки в консерва повече от стотина човека. На кейчето на вулканичния остров има вече паркирани още три, четири такива корабчета. За да слезеш на брега трябва последователно да преминеш през всяко едно от тях. На това малко островче има една тясна пътека, водеща до дупката която наричат кратер на вулкана.

Изображение

Във всеки един момент по тази пътека нагоре, надолу щъкат няколко стотин човека. Все едно си на димитровградския пазар ама в силните му години. Понеже обещах да съм искрен. Почувствах се глупаво. Като човек когото са прекарали. Ами там няма нищо което трябва да се види. Отивате на това островче единствено за да можете по-късно да се похвалите че сте стъпили на вулкана. Като казвам вулкан не си представяйте кратер с клокочеща на дъното лава. Представете си купчина черни камъни. За това че сте стигнали вулкана съдите само по миризмата която силно напомня на работещият през социализма Кремиковци. Следващото място където ви водят е близкото островче Палеа Камени. Целта е да се изкъпете в топлите води на залива. Топли не от средиземноморското слънце, а от горещите води извиращи от недрата на вулкана. Ако сте с близък на сърцето ви човек, или с няколко приятели това вероятно ще е незабравимо преживяване, но когато наоколо по скалите и на корабчетата има стотина и повече човека които седят и няма какво друго да правят освен да ви зяпат ситуацията става малко ексхибиционистична. Както и да е. Двата и половина часа на тази екскурзия минават и ние се прибираме в хотела за кратка почивка.
Някъде към пет след обяд отново сме в автобуса и поемаме към музея на виното. На Санторини има дванайсет винарни които произвеждат прочутите санторински вина. Всички са отворени за туристи, и всички предлагат дегустация на произведените от тях елексири. Ние отиваме във винарната на сем. Коцуянопулос. Най-старата на острова. В тяхната стара винарна се намира и музеят на виното.

Изображение

Както повечето неща в Гърция, и този музей задължително е най-добрия в света / ако трябва да сме честни собствениците твърдят че е втория най-добър /. Музеят е разположен в старата част на избата на осем метра под земята.

Изображение

Раздават ни малки плеъри. Музеят е оформен като двайсет и две отделни сцени. Спираш пред следващата ниша. Натискаш копченцето и машинката ти разказва на чист български какво точно гледаш в момента. Малко олигофренска работа като се има в предвид че гледайки два манекена с кантар в ръце и куп пластмасово грозде няма смисъл да слушам пет минути как преди да превърнат гроздето във вино старите винари са го претегляли.

Изображение

Не ме разбирайте погрешно. Музеят е много интересен. Лозарството на острова няма нищо общо с това което ние познаваме.

Изображение

Виното което правят също. Само че в желанието си да направят туристическата беседа малко по-дълга гърците са се поувлекли. За това вместо след четирсет минути нашата група , прескачайки сцени като тази с тегленето, излиза от земните недра след половин час. Това малко разочарова г-н Коцуянопулос, но той все пак гостоприемно ни кани в залата за дегустация.

Изображение

Предлагат на нашето внимание четири основни вина които произвежда неговата винарна. Първото вино е от най-масовият сорт грозде на острова – Асиртико. Това е древен сорт бяло грозде което е успяло да устои, най-вече заради вулканичната почва, на инвазията на филоксерата. Онова малко американско червейче съсипало винопроизводството във Франция, и в цяла Европа.
При цена от четиринайсет евро за бутилка впечатлението което оставя бялото Асиртико е разочароващо. Богат аромат, но много слабо на вкус. Дори бил използвал грубата думичка блудкаво. Това вино в България дори да ви го подаряват няма да го вземете. Второто вино което опитваме е червено. Произведено от букет от няколко червени сорта грозде виреещи на острова. Впечатлението от него също не е кой знае какво. Предложено в български ресторант това вино сериозно би обидило всеки ценител на червеното вино. Гледам цените, опитвам отново и си мисля че в търговията качеството на стоката като че ли е на второ място. На първо място е кадърността на търговеца. Нашите български вина, дори най-евтините, са няколко класи над тези които опитваме в момента, но тези, гръцките от Санторини са популярни по цял свят, а нашите са познати само на истинските ценители на виното. Да не говорим и за това че нашите които са поне пет пъти по-добри са също и пет пъти по-евтини. Третото вино- Камаритис, което ни предлагат е специалитет на винарната на Коцуянопулос. Произвежда се по тайна рецепта останала още от прадядовците на рода. Разказват ни в най- общи линии че след като се обере гроздето се нарежда на мрежести скари и се оставя да доузрява на слънце още две седмици. За това време под влияние на слънчевите лъчи плодните захари преминават в обикновени захари, а част от тях се карамелизират. Гроздето се смачква в големи съдове. Не се пресова механично. Колкото сок изтече под влияние на теглото на гроздовата маса толкова. След ферментацията виното се налива в дъбови бъчви и отлежава там десет години. Резултата е гъсто, тъмно червено вино със страхотен аромат, богат вкус и дълъг послевкус.Виното е десертно. Сладко. Дори прекалено сладко за моя вкус, но моя вкус разбира се не е критерий . Това е първото вино което лично на мен ми харесва много. Вино което не се пие по време на хранене, а след това. В малка чашка в компанията на плодове или ароматни сирена. Технологията на производство, и дългото отлежаване предопределят малките количества произведено вино. Годишно успяват да произведат само две хиляди и петстотин бутилки. Това вино се предлага само във винарната и не може да се купи никъде другаде. При цена от трийсет и пет евро за половин литрова бутилка обаче никой от групата не проявява особен ентусиазъм към придобиването му. Четвъртото вино което ни предлагат е прочутото Винсанто. Това е виното с което Санторини е популярен сред хората любители на гроздовия сок. Купаж от няколко сорта бяло и червено грозде това вино има тъмно златист кехлибарено рубинен цвят. Сладко десертно това също не е вино което можете да пиете докато се храните. Любопитна подробност е че в църквите на острова при даване на причастие използват само това вино. Останали доволни от преживяването на излизане няколко човека от групата прежалват по някое евро и си тръгват с бутилка вино за спомен.
Неусетно настъпва последният ни ден на Санторини. До обяд сме свободни и ние с удоволствие се излежаваме на плажа. В три и половина, отново минали по оня виещ се над пропастта тесен път, виждаме как ферибота изсипва поредната порция ентусиасти тръгнали със светнал поглед да опознават туристическото явление Санторини. Изчакваме ги да слезнат и се втурваме да превземаме ферибота. Винаги ми е било любопитна тази страст с която човек се опитва да изпревари другите. Дори когато няма смисъл. Ферибота предлага комфортни условия за пътуване на две хиляди и петстотин пътници. Тълпата на пристанището едва ли е повече от шест, седемстотин човека. Ферибота тръгва две трети празен. Въпреки това когато врата на залата за заминаващи се отваря тълпата го превзема на абордаж така сякаш който не се качи в първите трийсет секунди ще остане на пристанището завинаги. Това разбира се е много добре от гледна точка спазване на разписанието. Феробота потегля само петнайсетина минути след като е пристигнал. Предстоят ни нови осем часа морско приключение.
На път към дома.

Изображение

За разлика от плаването на идване обаче завръщането ни преминава в по-голямата си част в мрак. На вън е пълна тъмница, и усещането е че по-скоро си във фоаето на някой голям хотел отколкото че пътуваш. В единайсет и половина слизаме на пристанището в Пирея. Половин час по-късно автобуса ни уверено лети по атинските булеварди. Отново цяла нощ на полудрямка, неудобно въртене на седалката и кратки почивки за разтъпкване на изтръпнали крайници. Сутринта вече сме на Кулата, а в късния следобед блажено отпускам уморена снага в любимото кресло у дома.


Част трета – Размишления и съвети. Не е задължителна за четене.
За острова.
Гърция е богата на острови. / Над две хиляди /. Всеки си има своите особености, но един от тях е уникален по своя произход. Санторини е единствения гръцки остров с вулканичен произход. Той е сравнително млад. Появил се е само преди милион и половина години. В резултат на поредица вулканични изригвания острова добил почти правилно кръгло очертание. Според повечето специалисти димящият му връх се е извисявал на повече от хиляда метра над морското равнище. Удобното му разположение и прекрасен климат са станали причина хората да го населят още в късния неолит, три, четири хиляди години преди новата ера. Две хиляди години преди Христа на острова вече има развита цивилизация равна на минойската от Крит. Ако се съди по запазените в древното селище Акротири фрески хората са се занимавали с животновъдство, риболов, и търговия. Бойните кораби на една от фреските говорят че акротирци не са били съвсем миролюбиви, и някой историци предполагат че може би пиратството в района е бил средство за препитание на някои от тях. Хиляда и петстотин години преди новата ера едно чудовищно изригване на вулкана слага край на всичко това. Най- мощното вулканично изригване в новата история на земята е било толкова силно че във въздуха са се вдигнали между шейсет и осемдесет кубични километра скална маса. Шейсет, осемдесет не звучи много, но ако тази скали се използват за построяването на стена висока сто и дебела десет метра то тази стена ще обиколи два пъти земята и то по екватора. Тътенът от взрива е бил толкова силен че се е чул чак до Северна Европа. Това изригване унищожило не само цивилизацията на острова но и минойската на остров Крит. Удобното разположение на острова върнало хората на него само век и половина, два след взрива. Любопитно е че по това време острова не е бил гръцки. / Между другото и минойците от Крит също не са били гърци /. Някъде по времето на четвъртия кръстоносен поход острова попада под венецианско владичество. Венецианците донасят християнството на острова. Построяват крепости и църкви. Най-голямата църква носела името на Света Ирина. Санта Ирина, Санто Ирини, и от там дошло и новото име на острова – Санторини. Преди това той се казвал Стронгили. Повечето хора наричат Санторини най-големия остров, но всъщност това е името на групата от пет острова. Най – големия се казва Тира, втория населен остров в групата се нарича Терасия. Следват двата най-нови острова появили се в резултат на новите изригвания на вулкана – Нея Палени и Неа Камени. Най-малкия остров в групата е всъщност едно малко островче намиращо се западно от най-големия и носещо името Аспрониси.
Острова става гръцки в началото на двайсти век. Дълго време си остава малко островче населението на което се изхранва основно с риболов и търговия. Гледайки безбройните хотели и заведения на острова човек не може да повярва че на острова туризъм се развива сравнително от скоро. Някъде през шейсетте години на миналия век на острова първи идват хипитата. Децата на цветята откриват това усамотено райско кътче и започват да изграждат там свои биваци. В началото на седемдесетте острова започва да става популярна туристическа дестинация,за да достигне сегашното положение годишно да бъде посещаван от над два милиона туристи.

Трябва ли човек непременно да види Санторини?
По скалата от едно до десет бих казал седем и половина, осем. Тоест заслужава си да се види, но не на всяка цена. Ако имате желание, и възможност непременно се разходете до там, но не е място което си заслужава да направите някакви големи жертви за да го посетите.
Кога да го посетите?
Туристическият сезон на Санторини продължава от началото на април до края на октомври. Въпреки че е хиляда километра по на юг от София лятото не е горещо както човек може да предположи. Егейско море си казва думата и Санторини е приятно / от климатична гледна точка / място през цялото лято. Ако обичате многолюдните тълпи юли и август са вашите месеци. Ако трябва да избирате между началото и края на сезона имайте в предвид два основни фактора. Май и юни острова е по-свеж, зелен, и покрит с цветя. С една дума по-красив, но морето е студено и не става за плаж. Септември и октомври са също така по-спокойни. Водата е чудесна за плуване, но на острова вече му личат многобройните гости които е посрещнал. Цените на хотелите и в заведенията са най-ниски след първи октомври, след това септември и юни. Юли и август стават малко не „български”.
Храна.
Храната е типично средиземноморска. Вкусна. Не особено скъпа, но не и евтина. Без да се ограничавате, но и без да се поддавате на кулинарни изкушения трийсет евро на ден ще ви стигнат. Няколко бири, и особено бутилка вино могат да удвоят тази сума.
Минералната вода е по евтина от водата по нашите магазини, но и с далеч по-лоши вкусови качества. Водата от чешмата не става за пиене. На острова няма естествени водоизточници. Преди години хората са събирали дъждовната вода / колкото и да е оскъдна / . Сега има построен завод за обезсоляване на морска вода, и вода има достатъчно, но е леко солена на вкус и става само за къпане и миене.
Освен с виното острова се слави и с най-вкусните чери домати. Задължително опитайте доматените кюфтета. Ще ви ги предложат почти във всяко кръчме. Рибата и морските дарове са скъпи. В района на Санторини, заради нестихващата дейност на вулкана , морето е бедно на живот. Рибата и морските дарове идват от други части на Гърция, както и внос от други страни.
Как да стигнете до острова?
До Атина може да се стигне по много начини. Ако пътувате индивидуално моят съвет е при възможност изберете самолета. Пътуване с автобус от тринайсет до осемнайсет часа / зависи от коя точка на България тръгвате / не е никак приятно. Ако все пак пътувате с група избере оферта на фирма която предлага дневен преход. На пръв прочит нощният преход е за предпочитане защото имате цял ден в Атина / като групата с която пътувахме ние / . В офертите на почти всички фирми ви обясняват че след като се настаните в хотела ще имате възможност да видите Акропола, новия музей на Акропола, Националния археологически музей, Византийския музей, и не на последно място частния музей „Бенаки” с богата колекция представяща хилядолетната гръцка история. Това звучи много съблазнително само дето не ви казват че за всичко това имате четири, пет часа, а толкова няма да ви стигнат да разгледате само един от изброените обекти. На практика този ден в Атина ви дава възможност да се похвалите че сте ходили в Атина и само толкова. Ако искате да видите поне частица от съкровищата събрани в атинските музеи най-добре е да се запишете на три, четири дневна екскурзия само до Атина. За това според мен е по-добре да изберете оферта за Санторини започваща с дневен преход. В този случай ще пристигнете в Атина някъде към 19 – 21 часа. След настаняването в хотела излезте, поразходете се по атинските улици, изпийте едно питие, и се приберете в стаята си в очакване на истинската цел на пътуването ви.
Какво трябва да се види на острова?
Санторини е популярна дестинация. Много фирми предлагат да ви заведат там, но това на пръв поглед голямо многообразие не ви дава кой знае какъв вариант за избор. Избора се свежда до цената която да платите, като върху цената най-голямо влияние оказва хотела в който ще ви настанят, и сезона. Що се отнася до това какво ще видите избора на практика няма. Всички фирми като че ли нарочно, или за по-лесно, работят по едни и същи програми. Всички ще ви предложат да ви заведат на една обзорна обиколка която включва едни и същи места / Фира, Имеровигли, Ия, Пиргос , Акротири, червения плаж./ Всички ще ви предложат едно „вълнуващо” и „незабравимо” изкачване на вулкана на Нея Камени. Всички ще ви предложат посещение на винарна с дегустация. Какво ви предлагам аз.
Ако сте настанени в Камари отделете половин ден и се качете на Меса вуно. Това е по-ниския връх южно от градчето. Гледката от там е незабравима, а ще видите и останките на древно селище.
Когато отидете в Имеровигли поискайте малко по-дълъг престой, и отскочете до скалата Скарос. Това е онзи огромен камък който стърчи пред Имеровигли, и грабва погледа на всеки още при пристигането. Той съвсем не е толкова малък колкото изглежда от ферибота. На него в древността е имало крепост която заради идеалното си разположение никога не е била превземана. Хората не могли да и направят нищо, но на земетресенията не могла да устои. Сега от нея е останала наблюдателницата която е на най-високата точка. Малко по-ниско има една църквичка която е се е запазила цяла. В подножието на скалата от към Имеровигли има останки от древно селище. Местото е страхотно, и ако можете да останете там до залеза… Само че връщането по пътеката в тъмното си е малко рисковано.
Ако случайно се окаже в Периса отделете време и разгледайте музея на фосилите. Той предлага експонати не само от Гърция, а от цял свят.
Във Фира освен красивите улици, хотели, и магазинчета има и много добър археологичен музей.
Когато ви заведат в Акротири, не се колебайте. Прежалете дванадесетте евро за входен билет за музея при разкопките. Това което ще видите там не може да се види никъде другаде.
Ако сте в Ия и имате малко повече време непременно отскочете до православния манастир Свети Никола. Не далето от Ия в посока Имеровигли има още една панорамна скала гледката от която си струва пътя до там. Това е скалата Негра вуно / черната скала /.
За селцето Пиргос ще ви отделят половин час. Малко е. Поискайте малко повече за сметка на излежаването на червения плаж. Не сте пътували хиляда километра за да лежите на плажа. Нашите плажове са много по-хубави за лежане. Още по-добре е ако успеете да навиете водача на групата да ви качи до православния манастир Пророк Илия който е над Пиргос почти на върха на едноименния връх. Самия манастир рядко е отворен за посещения за туристи, но двора, църквата, и най-вече гледката от паркинга пред него си заслужава завоите по пътя до там.
В нито една от програмите на фирмите които предлагат да ви заведат на Санторини няма разходка в южната част на острова, а ходенето до там си заслужава. Ще видите фара, плажа под него, и разкошната гледка към морето която се открива от там.
Ако някое от моите предложения ви е заинтригувало, но не виждате начин да го вмъкнете в програмата си можете да си осигурите нужното време като не се запишете за разходката до вулкана. Не че е лошо да отидете и там. Просто други места са по-интересни, и далеч по евтини за посещение. Докато групата е на вулкана вие можете да вземете автобус и да отидете където искате. На острова има редовен градски транспорт. Автобусите са на двайсет минути и цената на билета е от евро и двайсет до евро шейсет.
Най-добрия вариант разбира се е ако имате възможност да си вземете кола или АТВ под наем за целия престой на острова и въобще да се отделите от групата. Тогава можете да отидете където искате и да останете там колкото искате. Избора който ви предлага острова е голям. От пет, шест евро на ден за мотопед, през двайсетина евро за малолитражен автомобил / като Нисан микра или Смарт например / до петдесет, шейсет евро за по-голям или по-луксозен автомобил.

Вариантите са много. Както за самото пътуване до острова така и за престоя ви там.
На края ще попитате колко ще ви струва това удоволствие.
Ако много искате, но финансовите ви възможности са скромни запишете се за организирано пътуване. В момента много фирми ще ви заведат на Санторини на цена около четиристотин и петдесет лева. В тази цена влиза пътя, нощувката и закуската. За обяд и вечеря си носете храна от България. На острова запишете обзорната екскурзия, и пропуснете вулкана и винарната. Обзора е двайсет евро. Още двайсет евро си пригответе за някое кафе, водичка, и други ей такива дреболии / все пак всеки е човек/ Двайсет евро за сувенири и подаръци на най-близките. Още двайсетина евро за фонд извънредни . Получава се една приблизителна сума от около шестстотин лева. Ако решите да запишете всички екскурзии на острова това ще ви струва грубо двеста лева. За обяд средно десет, а за вечеря петнайсет, двайсет евро. Още някое и друго евро за вода и кафенце. Като прибавите и някой сувенир сумата се закръгля около хиляда, хиляда и двеста лева. Това според моето скромно мнение е средната, нормална цена. За човек с възможности горна граница няма.

Не ми остава нищо друго освен да ви пожелая приятно пътуване.
sofy
Баш кафе майстор
Мнения: 2060
Регистриран на: Юли 6, '12, 08:08
Местоположение: София
Дал благодарност: 23 пъти
Получил благодарност: 26 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от sofy »

Благодаря ти Scleri! Чуден разказ, прекрасни снимки, някак успях да съпреживея твоето пътуване. Санторини ми е стара мечта, която все ми се изплъзва, но живот и здраве да е... :dovolen:
Аватар
scleri
Кафе машина
Мнения: 3883
Регистриран на: Юли 10, '10, 13:14
Дал благодарност: 43 пъти
Получил благодарност: 268 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от scleri »

Казано е - Утрото е по-мъдро от вечерта. Реших днес да погледна какво съм сътворил оная вечер и се засрамих. Открих печатни грешки, на някои места съм се разприказвал повече и разказа става малко досаден, и най-лошото сложил съм снимка от Фира като снимка от Имеровигли.
Извинявайте.

И понеже сега пак съм тук ще ви покажа още няколко снимки.

Това е Имеровигли. В далечината се вижда Фира, която е по-ниско разположена
Изображение

Това е Имеровигли погледнато от Фира. Вижда се онази скала Скарос която искрено ви препоръчвам да посетите. Най далече и в ляво от Скарос се вижда и Ия.
Изображение

Кръчме във Фира. Пет маси. Повечето кръчмета са с такъв размер. Това не ги прави лоши. Дори напротив.
Изображение

На Санторини идват и едни бедни хора които нямат пари за хотел. За това спят на ей такива кораби.
Изображение

Изображение


На тази снимка има поне десетина хотелчета и още толкова заведения. Както виждате най-долното и близко заведение също е с пет маси.
Изображение

Ей тука пихме по едно капучино, а в краката ни целия залив и вулкана. Това можахме да си позволим. Капучино. Бутилка хубаво вино на това място струва повече от цялата наша екскурзия.
Изображение


Това е поглед от барчето на нашия хотел към черния плаж. Нашия хотел беше един от малкото които имат пряк излаз на плажа.
Изображение

А това е поглед от плажа към барчето на нашия хотел. Това отзад е върхът Пророк Илия.
Изображение

На компютъра си имам вероятно още над триста снимки. Някои от тях не особено сполучливи. Както вече казах не съм гениален фотограф, но се надявам да съм успял да ви покажа частица от санторинската красота.
Аватар
ili.ko
Кана кафе
Мнения: 577
Регистриран на: Юли 29, '12, 20:22
Местоположение: Стара Загора

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от ili.ko »

Ех, scleri невероятен разказвач си ти,толкова се потопих в разказа ти и така се размечтах :D че не видях ни една грешка :hihihi: Благодаря ти за виртуалното пътуване,много се изкефих.
Аватар
Asarina
Кафе машина
Мнения: 3940
Регистриран на: Мар 31, '13, 16:23
Местоположение: София - Лобош
Дал благодарност: 2 пъти

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от Asarina »

Scleri, благодаря за приказката, която ни разказа. Особено в този смръщен ноемврийски ден! :dovolen:
Аватар
Titi
Чист кофеин
Мнения: 7181
Регистриран на: Ное 25, '09, 10:51
Местоположение: София

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от Titi »

Благодаря ти, Склери, че в този студен и мрачен ден ме върна към това вълшебно място. Аз все още очаквам дестинацията, която ще измести Санторини от топ 1 в моята класация за местата, които съм посетила.
Приключенията на Тити дългото чорапче http://titidulgotochorapche.blogspot.com/" onclick="window.open(this.href);return false;
Аватар
renimoss
Баш кафе майстор
Мнения: 2050
Регистриран на: Май 27, '13, 17:26
Местоположение: София

Re: САНТОРИНИ - критичен анализ на едно вълшебно пътуване

Мнение от renimoss »

Благодаря за чудесното пътешествие и за подробния и откровен разказ :tzvetentze:
Да си жив и здрав да ни разказваш така увлекателно и за бъдещите си пътувания до красиви места!
Публикувай отговор

Обратно към “Пътешествия и туризъм”