Роман с продължение ...
Re: Роман с продължение ...
Симо спря като треснат .Полицай !?! Нещо се е случило с неговата любима!Сърцето му пропусна няколко удара и Симо пребледня.Тъкмо щеше да се хвърли с вик към оградата ,когато я видя.Слънцето на живота му !Вървеше усмихната към полицая и носеше табла с кафета и някава бутилка. Полицаят я доближи и свойски сложи ръка на кръста й.Тя се изсмя звънливо и на Симо му прилоша.Изтърва чантата и със залитане се подпря на крайпътния стълб. Глокси ,с розова панделка ,изкъпана и сресана, заподскача около него обсипвайки го с радостни мокри целувки.
- si111
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2044
- Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
- Местоположение: Fiji
- Обратна връзка:
Re: Роман с продължение ...
Целият му свят рухна, причерня му и докато се освести, те бяха хлопнали портата подире си. Злоба го разтресе, толкова път бих, за тая мръсница.
Ще се отърва поне от псето, злорадо си помисли той и тутакси се зае с изпълнение. Реши да открехне портата и лекичко да избута Глогси вътре в двора, но не би, портата беше заключена. Остана му единствения избор, да я метне в двора през дупката в зида. Високо беше, мамка му, като падне, може да изквичи и да наизлезнат...
Ще се отърва поне от псето, злорадо си помисли той и тутакси се зае с изпълнение. Реши да открехне портата и лекичко да избута Глогси вътре в двора, но не би, портата беше заключена. Остана му единствения избор, да я метне в двора през дупката в зида. Високо беше, мамка му, като падне, може да изквичи и да наизлезнат...
- Noel
- Наркоман
- Мнения: 10630
- Регистриран на: Яну 7, '14, 19:29
- Местоположение: София кв. Борово
- Получил благодарност: 1 път
Re: Роман с продължение ...
И изведнъж го осени гениална идея.
Ще копае!Ще стигне до ядрото на земята и до дълбините на неверното любимо сърце!
Симо се завъртя и не щеш ли срещу му беше подпрян един нов искрящ ,безценен бел....
Ще копае!Ще стигне до ядрото на земята и до дълбините на неверното любимо сърце!
Симо се завъртя и не щеш ли срещу му беше подпрян един нов искрящ ,безценен бел....
Форумът е голям,спасение дебне отвсякъде.
- si111
- Баш кафе майстор
- Мнения: 2044
- Регистриран на: Дек 16, '09, 20:15
- Местоположение: Fiji
- Обратна връзка:
Re: Роман с продължение ...
Но като видя лъскавата розова панделка, вързана на върха му и пак му причерня. Вятърът игриво къдреше краищата и и сякаш му се присмиваше тихичко. Ба ше копая, като мога и да не копая, помисли си той и грабна Глокси. Реши да протегне ръце, колкото може по надолу през дупката в дувара, да я пусне да тупне лекичко и после, дим да го няма.
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15896
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 889 пъти
- Получил благодарност: 1762 пъти
Re: Роман с продължение ...
... В тоя сюблимен момент отекна боботещ гръм и точно като в приказките ливна дъжд като из пробита лейка. Симо награби палето, зави го как да е с якето и търти през бурената в дерето към къщи. Докато стигне, по гърба му заблъскаха дребни, после все по-болезнено едри парчета лед. Когато се срина на стола в кухнята, вир вода и със синини тук там, навън вилнееше буря по Яворов.
... А облак лази,
ръсте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещо... Милост няма!
Ще стане пак беда голяма. -
на завет всичко се прибира,
сърцето трепне, в страх премира,
че горе - дим и адски тътен.
Върхушка, прах... ей свода мътен
продран запалва се - и блясък -
и още - пак, - О Боже!... Трясък
оглася планини, полета -
земя трепери... Град! - парчета -
яйце и орех... Спри... Недей...
Труд кървав, Боже, пожалей!
Градината!!! Симо подскочи като ущипан. Градината на неговата любима ще бъде съсипана от тая градушка! Защура се из стаята, занаднича през прозореца, а там се беше разразило второто пришествие - дърветата се извиваха доземи, ледените парчета разкъсваха без милост листа и клонки, събираха се в страховити наноси и съсипваха пред очите му всичко. Душата му ридаеше. Боже, розите й! Лилиумите й! Мушкатата на терасата! Труда на ръцете и надеждите на сърцето й убива проклетата градушка! А той нищо не може да направи, за да намали болката й...
... А облак лази,
ръсте и вий снага космата,
засланя слънце; в небесата
тъмней зловещо... Милост няма!
Ще стане пак беда голяма. -
на завет всичко се прибира,
сърцето трепне, в страх премира,
че горе - дим и адски тътен.
Върхушка, прах... ей свода мътен
продран запалва се - и блясък -
и още - пак, - О Боже!... Трясък
оглася планини, полета -
земя трепери... Град! - парчета -
яйце и орех... Спри... Недей...
Труд кървав, Боже, пожалей!
Градината!!! Симо подскочи като ущипан. Градината на неговата любима ще бъде съсипана от тая градушка! Защура се из стаята, занаднича през прозореца, а там се беше разразило второто пришествие - дърветата се извиваха доземи, ледените парчета разкъсваха без милост листа и клонки, събираха се в страховити наноси и съсипваха пред очите му всичко. Душата му ридаеше. Боже, розите й! Лилиумите й! Мушкатата на терасата! Труда на ръцете и надеждите на сърцето й убива проклетата градушка! А той нищо не може да направи, за да намали болката й...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
Re: Роман с продължение ...
Изтощен от емоции, Симо едва се добра до зимника, загреба с черпака няколко пъти от туршията, колкото да напълни една малка, очукана тавичка, хвърли одобрителен собственически поглед на прилежно подредените по височина шишета домашна ракия, всяко едно лично от него грижливо етикирано, прокара нежно черпака по тях, понесе се приятен, нежен звън, който за миг сякаш понамести разбутаните му чакри, отвори най-малката бутилчица от запасите, и там, в мазата, насред успокоителния аромат на туршия, кисело зеле и анасонлийка, скрит от раздираното от светкавици небе и от враждебния и навъсен околен свят, седеше съкрушеният от мъка Симо, в главата му се блъскаха въпроси, а отговорите бяха затискани един след друг и в строга последователност от камба, корнишон и парче сланина, след което биваха запращани някъде в дълбините на съзнанието му с по стотина грама домашна сливова на час.
Колкото повече часове се изнизваха, толкова по-леко ставаше на изстрадалата душа...
Отнякъде се появи покойният му баща - дребен, жилав мъж, леко попрегърбен и много почернял от кърския труд, нещо се опитваше да му каже, да го предупреди може би, но от устата излизаше неразбираем шепот..
...баща му, вожд на племето Violaodorata, седеше пред огъня, скръстил крака, отпиваше от огненото питие, по земята се въргаляха няколко изпразнени вече черепа, беше тъмно, много тъмно, на светлините от огъня проблясваха единствено нанизите гривни и амулети по гърчещите се наоколо в транс тела, звуците, издавани от опъната върху тъпана кожа се смесваха с трополенето на боси крака по сухата, напукана земя и сякаш извираха от недрата й, ставаха все по-силни, по-напористи... сърцето му се разтуптя в екзотичния ритъм и тогава...тогава я видя...Нея! Тя, приказно видение, любовта на живота му, там, на няколко метра от него, озарена от лунната светлина, блажено изтегната на сламена възглавница, само с една препаска на кръста...
Колкото повече часове се изнизваха, толкова по-леко ставаше на изстрадалата душа...
Отнякъде се появи покойният му баща - дребен, жилав мъж, леко попрегърбен и много почернял от кърския труд, нещо се опитваше да му каже, да го предупреди може би, но от устата излизаше неразбираем шепот..
...баща му, вожд на племето Violaodorata, седеше пред огъня, скръстил крака, отпиваше от огненото питие, по земята се въргаляха няколко изпразнени вече черепа, беше тъмно, много тъмно, на светлините от огъня проблясваха единствено нанизите гривни и амулети по гърчещите се наоколо в транс тела, звуците, издавани от опъната върху тъпана кожа се смесваха с трополенето на боси крака по сухата, напукана земя и сякаш извираха от недрата й, ставаха все по-силни, по-напористи... сърцето му се разтуптя в екзотичния ритъм и тогава...тогава я видя...Нея! Тя, приказно видение, любовта на живота му, там, на няколко метра от него, озарена от лунната светлина, блажено изтегната на сламена възглавница, само с една препаска на кръста...
- Мария Николова
- Наркоман II ранг
- Мнения: 31728
- Регистриран на: Ное 28, '09, 23:44
- Местоположение: Нова Загора
- Дал благодарност: 1083 пъти
- Получил благодарност: 2637 пъти
Re: Роман с продължение ...
Трябваше да има и горна препаска за под мишниците, Симо беше сигурен и с поглед затърси къде е. Защото Тя не е такава, не е като другите гражданки! Съзря препаската в ръцете си, пресегна се, подаде препаската и любимата му се обърна да й я върже на гърба. И тогава се случи нещо, което Симо толкова дълго очакваше. Любимата се приближи, приближи, още малко, той усещаше дъха й на бузата си, още малко... Глокси го облиза по бузата и Симо отвори очи.
С отварянето на очите, той чу името си - Тя го викаше.
С отварянето на очите, той чу името си - Тя го викаше.
Най-голямото добро, което можеш да направиш за някого, е не да му покажеш богатствата си,
а да му разкриеш неговите.
а да му разкриеш неговите.
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15896
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 889 пъти
- Получил благодарност: 1762 пъти
Re: Роман с продължение ...
- Симо, Симоо! - звънлив глас разцепи ефира и беззащитния череп на нашия герой. - Симонетии!!!
Тя е! Разбърза се, заспъва се и се изпритесни Симо. Плисна шепа вода на лицето, изтри се с потника и показа подпухнал сурат на джама.
- Кажи, комши?
- Да ти се намира ванилия? Кексче искам да спретна, че имам гости, пък ми свършила ванилията...
- Ида! - метна се към шкафа и се зарови в чекмеджето. Бързо откри кутията с подправки на баба му и извади фино сгънато пликче. Тъкмо да се завърти, забеляза друг пакет. Английска сол. На лицето му изгря и бавно се разтече демонична усмивка...
Тя е! Разбърза се, заспъва се и се изпритесни Симо. Плисна шепа вода на лицето, изтри се с потника и показа подпухнал сурат на джама.
- Кажи, комши?
- Да ти се намира ванилия? Кексче искам да спретна, че имам гости, пък ми свършила ванилията...
- Ида! - метна се към шкафа и се зарови в чекмеджето. Бързо откри кутията с подправки на баба му и извади фино сгънато пликче. Тъкмо да се завърти, забеляза друг пакет. Английска сол. На лицето му изгря и бавно се разтече демонична усмивка...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
- Гео, граф
- Наркоман
- Мнения: 15896
- Регистриран на: Юли 25, '10, 23:54
- Местоположение: София-Подуенската градинка
- Дал благодарност: 889 пъти
- Получил благодарност: 1762 пъти
Re: Роман с продължение ...
- Много гости ли ще имаш, комши? - мазничко попита Симо, след като ѝ подаде добре сгънатото пакетче.
- Приятелки цветарки ще ми идват на гости да ми видят градината. Цяла тумба са, кексче викам да им врътна.
- Хлъц... Леле, сетих се нещо! Я дай ми за малко пакетчето, моля...
А тя беше вече на портата, махна му весело и се забърза към тях. Втасах я, плесна се по челото Симо, как ще оправям галимацията сега??? Глокси, Глоксиии, осрахме позициите...
След два часа Симо нервно пристъпяше от крак на крак, звънейки на вратата.
- Ама какво... Леле, Симонетиии, какво си направил ти, бе, човек? Изпекъл си сладкиши... е, нямам думи! Къде ги тия мъже... Влизай де, влизай, момичетата дойдоха, тъкмо щях да поднасям кекса, ама като гледам твоите пайове, май ще ме засрамиш... Девойки, това е съседа ми, с бела - знаете, разправяла съм ви. Какви дупки прави - един път! Най-хубавите ми рози цъфтят в неговите дупки... Сядай тука, Симе, между младичките, няма да те дам на дъртиерите аз, да се отъркват и да те прикоткват да им правиш и на тях дупките... Ау, сега ще донеса и моя кекс... Ето го. Е, не е като на комшията, ама колкото-толкова...
Симо изчака домакинята да сложи подноса на масата, огледа още веднъж обстановката, прецени за последно действието и...
- Приятелки цветарки ще ми идват на гости да ми видят градината. Цяла тумба са, кексче викам да им врътна.
- Хлъц... Леле, сетих се нещо! Я дай ми за малко пакетчето, моля...
А тя беше вече на портата, махна му весело и се забърза към тях. Втасах я, плесна се по челото Симо, как ще оправям галимацията сега??? Глокси, Глоксиии, осрахме позициите...
След два часа Симо нервно пристъпяше от крак на крак, звънейки на вратата.
- Ама какво... Леле, Симонетиии, какво си направил ти, бе, човек? Изпекъл си сладкиши... е, нямам думи! Къде ги тия мъже... Влизай де, влизай, момичетата дойдоха, тъкмо щях да поднасям кекса, ама като гледам твоите пайове, май ще ме засрамиш... Девойки, това е съседа ми, с бела - знаете, разправяла съм ви. Какви дупки прави - един път! Най-хубавите ми рози цъфтят в неговите дупки... Сядай тука, Симе, между младичките, няма да те дам на дъртиерите аз, да се отъркват и да те прикоткват да им правиш и на тях дупките... Ау, сега ще донеса и моя кекс... Ето го. Е, не е като на комшията, ама колкото-толкова...
Симо изчака домакинята да сложи подноса на масата, огледа още веднъж обстановката, прецени за последно действието и...
Ако някой се влюби във вас, бъдете благодарни, защото никой не е длъжен да ви обича!
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд
"Научи се да даваш, защото имаш, а не да взимаш, защото искаш."
Л.М.Бюджолд